Tip:
Highlight text to annotate it
X
Днес ще говоря за връзката
между науката и човешките ценности.
Така, по принцип се смята,
че моралните въпроси,
въпросите за доброто и злото, правилното и грешното,
са въпроси, за които науката по принцип няма мнение.
Смята се, че науката може да ни помогне
да постигнем нещата, които ценим,
но никога не би могла да ни каже какво би трябвало да ценим.
И следователно повечето хора, поне според мен повечето
хора тук, смятат че науката никога няма да отговори
на най-важните въпроси в човешкия живот,
въпроси като "За какво си заслужава да живееш?"
"За какво си заслужава да умреш?"
"Какво прави живота хубав?"
Така че аз ще се опитам да ви убедя,
че това е илюзия, че това разделение между
науката и ценностите е илюзия.
Всъщност доста опасна илюзия
точно в този момент от историята ни.
Така, често хората казват, че науката
не може да бъде основа за моралност и ценности,
защото науката борави с факти.
А фактите и ценностите сякаш принадлежат в различни светове.
Често се смята, че няма описание
на света,
което да ни покаже какъв трябва да е той.
Но за мен е напълно ясно, че това не е така.
Ценностите са един вид факт.
Те са факти за благосъстоянието на съзнателните създания.
Защо нямаме етични задължения спрямо камъните?
Защо не съчувстваме на камъните?
Защото смятаме, че камъните не могат да страдат.
И ако се вълнуваме повече за близките ни примати,
отколкото за насекомите, както си е,
то е защото смятаме, че те са способни на по-широка гама
потенциално щастие или страдание.
Това, което трябва да забележим в случая е,
че това е фактическо твърдение.
Това е нещо, за което можем да сме прави или да грешим.
Ако разрушим връзката между биологичното усложняване
и възможностите за преживявания,
е, тогава може и да грешим за вътрешния живот на насекомите.
Добре. Няма представа,
няма версия за човешки морал
и човешки ценности, която да съм срещал,
която да не може да се сведе до
загриженост за съзнателното преживяване
и възможните му промени.
Дори ако заемате ценностите си от някоя религия,
дори да мислите, че доброто и злото в крайна сметка
са свързани с обстоятелства след смъртта,
с безкрайно щастие с бог,
или безкрайно страдние в ада,
вие все пак се интересувате от съзнанието и промените в него.
Твърдението, че тези промени могат да продължат и след смъртта,
само по себе си е фактическо твърдение,
което, разбира се, може да е или правилно, или грешно.
Така, като говорим за благосъстоянието
на човешките същества в този живот,
знаем че има голям диапазон от такива факти.
Знаем, че е възможно да се живее в провалена държава,
където всичко, което може да се обърка, се обърква,
където майките не могат да изхранят децата си,
където непознати не могат да намерят основа за мирно сътрудничество,£
където хора се избиват безразборно.
И знаем, че е възможно да се движим по тази скала
към нещо доста по-идилично,
към място, където хората дори могат да измислят конфренеция като TED.
И ние знаем, знаем,
че има правилни и грешни отговори
нагоре и надолу по скалата.
Дали добавянето на холера във водата би било добра идея?
Вероятно не.
Дали би било добре всички да вярват в злите очи,
така че когато им се случи нещо лошо,
веднага да обвиняват съседите си? Вероятно не.
Има истини за процъфтяването на човешките
общества, които могат да бъдат разкрити,
независимо дали разбираме тези истини или не.
А моралът е свързан с тези истини.
Така че, когато говорим за ценности, говорим за факти.
Сега, нашата ситуация в света може да бъде разбрана на много нива.
Като започнем от нивото на генома
нагоре през нивото на икономическите системи
и политическия ред.
Но ако говорим за човешкото благосъстояние,
сме принудени да говорим за човешкия мозък.
Защото знаем, че възприемаме света и себе си
чрез мозъка си.
Каквото и да се случва след смъртта,
дори терористът-самоубиец да получи 72 девици след смъртта,
в този живот, неговата личност,
неговата доста злочеста личност,
е продукт на неговия мозък.
Така че приносът на културата,
ако културата ни променя, което тя наистина прави,
тя ни променя като променя мозъците ни.
Така че каквито и да са културните вариации,
които карат човешките същества да преуспяват,
могат, поне на теория, да бъдат разбрани
в контекста на една разрастваща се наука на съзнанието,
неврология, психологи и т.н.
Това, което твърдя е,
че ценностите могат да бъдат разбити на факти,
факти за съзнателното изживяване
на съзнателните същества.
И можем да визуализираме пространството
на възможните промени в преживяванията на тези същества.
За мен това е нещо като морален пейзаж
с върхове и падини, които съответстват
на разликите в благосъстоянието на съзнателните същества,
както личните, така и колективните.
И едно нещо, което може би трябва да отбележим е,
че има състояния на благоденствие,
до които много рядко достигаме, или много малко хора достигат.
Тези състояния очакват да ги открием.
Може би някои от тях е редно да наречем
мистични или духовни.
Вероятно има други състояния, които не можем да достигнем,
защото така работят умовете ни,
но други умове могат да ги постигнат.
Така, нека изясня какво не твърдя. Не твърдя,
че науката има гаранция, че ще картографира това пространство,
или че ще имаме специфични отговори за всеки
морален въпрос, който можем да си представим.
Не мислете, примерно, че някой ден ще можете да се допитате
до суперкомпютър, за да разберете дали да имате второ дете,
дали да бомбардираме ядрените съоръжения на Иран
или да декларирате пълната стойност на TED като бизнес разход.
(Смях)
Но ако въпросите засягат човешкото благоденствие,
то те имат отговори, независимо дали можем да ги открием или не.
И просто признавайки това,
просто признавайки, че съществуват верни и грешни отговори
на въпроса как хората се чувстват добре,
ще промени начинът, по който говорим за моралност,
ще промени нашите очаквания
за сътрудничеството между хората в бъдеще.
Например, в нашата държава има 21 щата,
в които физическите наказания в училищата са законни.
Законно е учител да удря дете с дървена дъска, силно,
да предизвиква големи натъртвания и пришки, дори рани.
И съвсем случайно, стотици хиляди деца
са подложни на това всяка година.
Местоположението на тези просветени области, мисля, няма да ви изненада.
Не говорим за Кънектикът.
Рационализирането на това поведение е изрично религиозно.
Самият създател на вселената лично
ни е казал, че който жали пръчката си,
мрази сина си.
Това е в Притчи 13:25 (бел. прев. в православния превод)
Но ние можем да зададем един очевиден въпрос. Нали?
Добра идея ли е, като цяло,
да подлагаме децата на болка,
насилие и публично унижение
като начин за поощряване на здравословно емоционално развитие
и добро поведение?
(Смях)
Има ли някакво съмнение,
че този въпрос има отговор
и че той е от значение?
Сега, много от вас може да се притесняват,
че идеята ни за благополучие е неопределена
и изглежда непрестанно отворена за ревизии.
И тогава как би могло да има
обективна представа за благоденствие?
Е, нека направим аналогия с идеята за физическо здраве.
Идеята за физическо здраве е неопределена,
както Майкъл Спектър току-що ни обясни. Тя се променя с годините.
Когато тази статуя е изваяна,
средната продължителност на живота е била около 30 години.
Сега е около 80 в развития свят.
Може да дойде време, когато сме разбърникали гените си
по такъв начин, че ако не можеш да изтичаш маратон
на 200-годишна възраст, ще те смятат за недъгав.
Нали се сещате, хората ще ви изпращат дарения, ако сте в такова състояние.
(Смях)
Забележете, фактът, че идеята за здраве
е отворена, наистина отворена за ревизии,
не я прави безсъдържателна.
Разликата между здрав човек
и мъртъв човек
е точно толкова ясна и важна като всяка друга в науката.
Друго нещо, което трябва да отбележим е, че може да има много върхове в моралния пейзаж.
Може да има равностойни начини за преуспяване.
Може да има равнопоставени начини за организиране на човешко общество така,
че да се максимизира човешкото благоденствие.
Така, защо това не подрива
идеята за обективен морал?
Ами, помислете за начина, по който говорим за храна.
Никога не бих се изкушил да ви убеждавам,
че трябва да има една правилна храна за ядене.
Очевидно има голямо разнообразие от материали,
които съставят здравословната храна.
Но въпреки това има ясно разграничаване
между храна и отрова.
Фактът, че има много правилни отговори
на въпроса "какво е храна?"
не ни изкушава
да кажем, че няма истини за човешкото хранене за откриване.
Така, много хора се притесняват,
че универсалният морал би изисквал
морални правила, които не позволяват изключения.
Например, ако е наистина лошо да се лъже,
трябва винаги да е лошо да се лъже,
и ако можете да намерите изключение,
значи няма такова нещо като морална истина.
Защо бихме мислили така?
Да вземем за аналог игра на шах.
Ако ще играете шах добре
принцип като "не си губи кралицата"
е много добър за следване.
Но, очевидно, той позволява изключения.
Има моменти, когато загубата на кралицата е много умна постъпка.
Има моменти, когато тя е единственото нещо, което можеш да направиш.
Въпреки това, шахът е територия на пефектна обективност.
Фактът, че има изключения
не променя това.
И така стигаме до нещата,
които хората правят в областта на морала.
Да вземем като пример големият проблем с телата на жените.
Какво да правим с тях?
Еми, това е едно от нещата, които можем да направим,
можем да ги покрием.
Позицията, най-общо казано, на нашите интелектуалци е,
че дори това да не ни харесва,
да го смятаме за "грешно"
в Бостън или Пало Алто,
кои сме ние да кажем,
че гордите наследници на една антична култура
грешат, когато насилват жените и дъщерите си
да живеят в платнени торби?
И кои сме ние да кажем дори, че грешат,
когато ги бият със стоманен кабел
или заливат лицата им с киселина,
ако предпочитат да се откажат от превилегията да бъдат увити по този начин?
Ами, кои сме ние, че да не го кажем?
Кои сме ние, че да се преструваме,
че не знаем достатъчно за човешкото добруване,
та да се държим неосъдително спрямо такива практики?
Не говоря за доброволното носене на фередже --
жените трябва да могат да се обличат както си искат, според мен.
Но какво значи доброволно
в общество, в което,
когато едно момиче е изнасилено,
първата реакция на бащата,
в доста от случаите, е да го убие от срам?
Просто оставете този факт да се взриви в главата ви за минута.
Дъщеря ви е изнасилена,
и това, което искате да направите е да я убиете.
Какви са шансовете това да е връх
в човешкото благоденствие?
Е, като казвам това, не казвам, че в нашето общество
имаме идеалното решение.
Например,
ето така изглеждат будките за вестници
почти навсякъде в цивилизования свят.
Съгласен съм, че на много мъже
ще им е нужна магистратура по философия, за да разберат какъв е проблемът с тези изображения.
(Смях)
Но ако сме в настроение за размисли,
бихме могли да се запитаме,
"Това ли е идеалният израз
на психологическо равновесие
по отношение на променливи като младост, красота и женски тела?"
В смисъл, това ли е оптималната среда,
в които да отглеждаш деца?
Вероятно не. ОК, вероятно има някакво място
от спектъра
между тези две крайности
което предоставя по-добро равновесие
(Ръкопляскане)
Може би има много такива места --
отново, предвид други промени в човешката култура,
може да има много върхове на моралния пейзаж.
Но трябва да забележим, че има
много други начини да не сме на връх.
Иронията, от моя гледна точка е,
че единствените хора, които като че въобще се съгласяват с мен
и които смятат, че има правилни и грешни отговори на морални въпроси,
са религиозни демагози от един или друг вид.
И разбира се, те смятат, че те имат правилните отговори на моралните въпроси,
защото те са получили тези отговори от глас във вятъра,
не защото са направили интелигентен анализ на причините
и условията за човешко и животинско благодентствие.
Всъщност издръжливостта на религията
като леща, през която хората гледат на моралните въпроси,
е отдалечила повечето морални дискусии
от истински въпроси за човешко и животинско страдание.
Затова прекарваме времето си,
говорейки за неща като хомосексуални бракове,
а не за геноцид и ядрено въоражъване
или бедност или който и да е друг истински важен въпрос.
Но демагозите са прави в едно отношение, имаме нужда
от универсална концепция за човешки ценности
Но какво стои на пътя ни към постигането на тази цел?
Ами, едно от нещата за отбелязване е,
че правим нещо различно, когато говорим за морал --
особено нерелигиозните, академични, научни типове.
Когато говорим за морал, ценим разликата в мненията
по начин, който не използваме в други сфери на живота си.
Примерно Далай Лама става всяка сутрин,
медитира над съчувствието
и мисли, че оказването на помощ на околните е съществена съставка
на човешкото щастие.
От друга страна имаме някой като Тед Бънди,
Тед Бънди много обича да отвлича, изнасилва,
измъчва и убива млади жени.
И изглежда в тези два примера имаме истинска разлика в мнението
в какво си заслужава човек да инвестира времето си.
(Смях)
Повечето западни интелектуалци
поглеждат тази ситуация
и казват, "Е, няма нещо, за което Далай Лама да е прав,
да е истински прав,
или пък за което Тед Бънди наистина да греши,
за да имаме истински спор
който да е от компетенцията на науката.
Единият обича шоколадов сладолед, другият - ванилов.
Не би трябвало да има нещо, което единият да каже на другия,
което да го убеди."
Забележете, че не постъпваме така по отношение на науката.
На лявата снимка виждате Едуард Уитън.
Той работи върху теорията на струните.
Ако попитате най-умните физици, които познавате
кой е най-умният физик,
по мои наблюдения половината от тях ще посочат него.
Другата половина ще ви кажат, че въпросът не им харесва.
(Смях)
Е, какво би се случило, ако аз отида на конференция на физиците
и кажа "Теорията на струните е измишльотина.
Не ми харесва. Не е начинът, по който искам
да разглеждам вселената в малък мащаб.
Не съм фен."
(Смях)
Ами, нищо няма да се случи, защото аз не съм физик,
аз не разбирам теорията на струните.
Аз съм Тед Бънди на теорията на струните.
(Смях)
Не бих искал да принадлежа на клуб на теорията на струните, който би ме приел за член.
Но точно това е идеята.
Когато говорим за факти
някои мнения трябва да бъдат изключени.
Това значи да имаш експертна сфера.
Така познанието има значение.
Как сме успели да се убедим,
че в моралната сфера няма такова нещо като морална експертност,
морален талант, или дори морален гений?
Как сме успели да се убедим,
че всяко мнение има значение?
Как сме успели да се убедим,
че всяка култура има собствена гледна точка
по важните въпроси?
Талибаните имат ли
гледна точка по отношение на физиката
която си заслужава да вземем под внимание? Не.
(Смях)
Защо тяхното невежество е по-неочевидно,
когато става дума за човешко благоденствие?
(Ръкопляскане)
От това се нуждае светът в момента според мен.
Трябва хора като нас да признаят,
че има правилни и грешни отговори
на въпроси, засягащи човешкия напредък,
че моралността е свързана
с този набор факти.
Възможно е
хора или дори цели култури
да ги е грижа за грешните неща,
което ще рече, че е възможно
да имат вярвания и желания, които често водят
до ненужно човешко страдание.
Дори само като признаем това, ще променим разговора, който водим на морални теми.
Живеем в свят, където
границите между народите значат все по-малко,
и някой ден няма да значат нищо.
Живеем в свят пълен с унищожителни технологии
и тяхното изобретяване не може да бъда върнато назад,
винаги е било по-лесно
да чупиш неща, отколкото да ги поправяш.
Затова ми се струва напълно очевидно,
че не можем повече да
уважаваме и толерираме
големи разлики и определения за човешко благоденствие,
отколкото можем да уважаваме и толерираме големи разлики
в определенията за начините за разпространение на болестите,
или за стандартите за безопасност при строенето на сгради и самолети.
Трябва да се обединим
около отговорите които имаме на важни въпроси за човешкия живот
Но за да го направим, трябва да признаем, че тези въпроси имат отговори.
Благодаря ви много.
(Ръкопляскане)
Крис Андерсън: Е, това е доста взривоопасен материал.
Дали в тази публика или сред хората на други места по света,
които слушат, вероятно има такива,
които крещят от яд.
Думите като че са много важни тук.
Когато говориш за забулването,
говориш за жени, облечени в платнени торби.
Аз съм живял в мюсулманския свят, говорил съм с доста мюсюлмански жени.
Някои от тях ще кажат нещо друго. Те бих аказали,
"Не, разбираш ли, това е възхвала
на специалността на жените,
то помага за създаването й и е резултат от факта..."
и това може да се оспорва като сложна психологическа гледна точка,
"не трябва да се доверяваме на мъжката похот."
Ти би ли могъл да водиш разговор
с такава жена без да звучиш като някакъв културен империалист?
Сам Харис: Да, ами, опитах се да го обобщя с едно изречение,
докато гледах как часовникът тиктака,
но въпросът е
какво значи доброволно в контекст,
в който мъжете имат някакви очаквания
и с гаранция ще се отнасят с теб по определен начин
ако не се забулиш?
Ако някой в тази стая
би искал да носи фередже,
или много смешна шапка, или да си татуира лицето --
смятам че трябва да сме свободни доброволно да правим каквото си искаме,
но трябва да бъдем честни за
ограниченията, в които са поставени тези жени.
Мисля, че не трябва толкова лесно
да вярваме на думите им,
особено когато навън е 50 градуса по Целзий
а те са облечени в пълна бурка.
К.А.: Много хора искат да вярват в тази
идея за морален прогрес.
Но можеш ли да помириш двете гледни точки?
Доколкото разбирам, ти казваш, че
тази идея може да оцелее в свят, който не става
едноизмерен, свят, в който всички трябва да мислим еднакво.
Нарисувай ни картина,
превъртайки 50 години напред,
100 години напред, как би искал да мислиш за
света, хармонизирайки моралния прогрес
и богатството на култури.
С.Х.: Ами, веднъж приемем ли,
че сме на път да разберем човешкия ум
на нивото на мозъка, в значителни подробности,
то тогава трябва да признаем и
че ще разберем всички положителни
и отрицателни качества,
които притежаваме в доста повече подробности.
Така че, ще разберем положителните социални чувства
като емпатия и съчувствие,
ще разберем факторите,
които ги окуражават -- дали са генетични,
дали е начинът, по който хората разговарят един с друг,
дали зависят от икономическата система.
Доколкото започваме да разбираме тези неща,
неминуемо ще се приближаваме към
това пространство от факти.
Така че няма всичко да е въпрос на късмет.
Няма да мога да кажа, че
да забуля дъщеря си от раждане
е точно толкова хубаво, колкото да я приуча
да е уверена и добре образована
в контекста на мъже, които желаят жени.
Не мисля, че имаме нужда от субсидия от Националната фондация за наука,
за да разберем че принудителното забулване е лоша идея --
но в някакъв момент
ще можем да сканираме мозъците на всички въвлечени
и да ги разпитаме.
Хората обичат ли дъщерите си
по същия начин в тези системи?
За мен е ясно, че има правилни отговори на този въпрос.
К.А.: И когато резултатите покажат, че всъщност е така,
готов ли си да промениш своето настояще инстинктивно мнение
за някои от тези проблеми?
С.Х.: Е, да, но трябва да имаме наум един очевиден факт,
че можеш да обичаш някого
в контекста на истински делюзионална система от вярвания.
Така че можеш да си кажеш "Защото моят хомосексуален син
щеше да отиде в ада, ако си намереше партньор,
му отрязах главата. И това беше най-милостивото нещо, което можех да направя."
Ако успееш да съединиш всички тези части,
да, предполагам че е възможно да чувстваш обич.
Но отново, тогава ще трябва да говорим за
добруване в по-широк контекст.
Всички сме в кюпа, не сме отделени
от мъжа, който преживява екстаз
и след това се самовзривява в някой автобус.
К.А.: Това е един разговор, който бих продължил
с часове.
За съжаление нямаме толкова време, но може би някой друг път. Благодаря ти, че дойде на TED.
С.Х.: Наистина, за мен беше чест. Благодаря ви.
(Ръкопляскане)