Tip:
Highlight text to annotate it
X
Намираме се в разгара на епична битка за власт в киберпространството.
От една страна, това е традиционната власт,
помислете за организираните институционални власти,
например правителства и големи международни корпорации.
От друга страна, помислете за разпределената власт,
добрата и лошата страна:
гражданските движения, дисидентските организации,
хакерите, престъпниците...
В началото интернет увеличи разпределената власт сред хората.
Даде им координация и ефективност
и така изглеждаха непобедими.
Днес традиционната власт се завърна и напредва с гигантски стъпки.
Бих искал днес да ви разкажа историята на тези две воюващи сили.
Кой печели и как нашето общество оцелява в тази битка.
И така, в зората на интернет
се говореше много за неговите природни закони.
Цензурата беше невъзможна, анонимността беше лесна,
полицията нямаше и понятие за киберпрестъпленията...
Интернет в основата си беше международен
и щеше да бъде новият световен ред.
Блоковете на традиционната власт са огънати,
масите са овластени, свободата се разпространява по целия свят
и всичко това ще бъде неизбежно.
Утопична визия,
но част от нея наистина се реализира:
в маркетинга, развлекателната индустрия, масмедиите,
организирането с политическа цел, груповото финансиране и набиране на средства...
Промените бяха грандиозни.
eBay наистина успя да подреди таваните на хората по света.
(Смях)
А Facebook и twitter наистина спомогнаха за свалянето на правителства.
Но това е само едната страна на деструктивната същност на интернет.
Той успя да направи традиционната власт по-могъща.
В корпоративния свят
наблюдаваме две тенденции, които се проявяват в следното:
Първо, възходът на облачните технологии
означава, че вече не управляваме нашите данни:
електронната ни поща, снимките, календарът, указателят, съобщенията, документите ни
вече стоят на сървъри, собственост на Google, Apple,
Microsoft, Facebook и други.
Второ, все повече осъществяваме достъп до данните си
през устройства, които се контролират изключително от търговци.
Помислете си за вашия iPhone, iPad, телефон Android,
Kindle, Chromebook...
Дори новите операционни системи на Microsoft и Apple
вървят в тази посока на по-малък контрол от страна на потребителя.
Тези две тенденции увеличават властта на корпорациите,
предоставяйки им повече контрол над нашите данни, а така и над нас самите.
Държавната власт в интернет също нараства.
Наблюдението от страна на правителствата достигна рекордни нива.
Вече знаем, че Агенцията за национална сигурност (АНС) подслушва цялата планета.
(Смях)
Цензурата достигна рекордни нива.
Пропагандата също.
Все повече правителства контролират какво
могат и не могат да правят потребителите в интернет.
Тоталитарните правителства използват интернет като средство за осъществяване на контрол.
А много държави лансират кибервойната като причина за контрол.
От страната на корпорациите и правителствата,
традиционната власт в интернет е огромна.
И в много случаи интересите им съвпадат.
Наблюдението е бизнес моделът на интернет,
а наблюдението от страна на бизнеса дава достъп на правителствата до данни,
които не могат да получат по друг начин.
Прилича на
публично-частно партньорство за наблюдение.
И така, какво се случи?
Как през ранните години на интернет успяхме да объркаме бъдещето?
Истината е, че технологиите като цяло увеличават властта,
но степента на внедряването им е различна.
Групите на разпределената власт могат да използват новите технологии по-бързо.
Те са малки, но гъвкави, не са спъвани от бюрокрацията,
а някои от тях и от законите или морала,
също така могат да се приспособяват по-бързо.
И когато тези групи откриха интернет,
изведнъж разполагаха с власт.
Това бе съществена промяна.
Видяхме я в електронната търговия.
Помните ли как, когато интернет
започна да се ползва за търговска цел,
сякаш от нищото се появи нова порода киберпрестъпник,
който можеше веднага да се възползва от новите възможности?
И на полицията, сякаш обучавана по романите на Агата Кристи,
(Смях)
ѝ отне близо десетилетие, за да настигне престъпниците.
(Смях)
Наблюдавахме същото и в социалните медии:
десните маргинализирани групи започнаха
веднага да използват организационната сила на интернет,
докато на корпорациите им отне десетилетие да открият как да я използват.
Но когато големите институции най-накрая откриха как да се възползват,
те разполагаха с повече първична власт,
която можеха да увеличат и да станат още по-силни.
Това е разликата.
Разпределените групи са по-гъвкави и бързи при използване на своята нова власт.
Институционалните са по-бавни, но могат да ползват тази власт по-ефективно.
Така всички сирийски дисиденти се организираха във Facebook.
Сирийското правителство използва Facebook, за да идентифицира и арестува дисидентите.
И така, кой печели?
Бързите или силните?
Кой тип власт ще доминира през следващите десетилетия?
Към момента изглежда, че това ще е традиционната власт.
Много по-лесно е на АНС да шпионира всеки
отколкото на човек да защити неприкосновеността на личния си живот.
Китай далеч по-лесно блокира съдържание
отколкото гражданите успяват да заобиколят тези блокировки.
И въпреки че все още е лесно да се заобиколи защитата на възпроизвежданото съдържание,
повечето потребители не могат да го направят.
Това е така, защото използването на властта в интернет изисква техническа експертност.
Достатъчно способните могат винаги да изпреварят институционалната власт.
Дали да си настроите сами имейл сървъра
или да използвате криптиране или да разбиете защитата за възпроизвеждане,
технологиите са на ваше разположение.
Затова продължават да се ширят киберпрестъпленията,
макар че полицията става по-ефективна,
затова информаторите все още могат да нанасят такива поражения,
затова организации като "Анонимните" все още са голяма сила
и затова социалните движения още процъфтяват в интернет.
Повечето от нас обаче сме заседнали някъде по средата.
Не разполагаме с техническите способности да избегнем
силните правителства и корпорации, от една страна,
както и престъпните хакерски групи, от друга.
Не можем да се присъединим към дисидентски движения.
Нямаме друг избор освен да приемем
конфигурацията по подразбиране, арбитърските условия на обслужване,
инсталираните "задни врати" за достъп от АНС
или случайната пълна загуба на данните ни поради необяснима причина.
(Смях)
Все повече сме изолирани, когато правителствата и корпорациите се обединяват,
и все повече ни премазват, когато се борят помежду си.
Независимо дали става въпрос за Facebook, Google, Apple и Amazon
в битка на пазара,
или САЩ, ЕС, Китай и Русия в битка на световната сцена,
или САЩ срещу терористи или медийната индустрия срещу пиратите,
или пък Китай срещу неговите дисиденти.
И ситуацията може само да се влошава с напредъка на технологиите.
В битката между институционалната и разпределената власт
повечето технологии означават повече щети.
И вече видяхме това:
киберпрестъпниците могат да ограбват повече хора по-бързо
отколкото престъпниците в материалния свят;
цифровите пирати могат да създават повече копия на повече филми
по-бързо от своите аналогови предшественици.
И ще наблюдаваме това и в бъдеще.
3D принтерите означават, че споровете за контрол
скоро ще се превърнат в оръжия, а не във филми.
И очилата на Google ще означават, че споровете за шпионирането
скоро ще се превърнат в шпиониране на всеки по всяко време.
Това е същото като страха от оръжията за масово поразяване:
терористи с атомни или биологични бомби
могат да нанесат много повече щети от терористи с конвенционални експлозиви.
И както този страх, усъвършенстването на технологиите води до реализирането им.
Най-общо казано, съществува естествен процент на престъпност в обществото,
основаващ се на това какви сме като животински вид и култура.
Има и процент на престъпността, който се толерира от обществото.
Когато престъпниците не са ефективни,
приемаме да живеем с известен процент от тях сред редиците ни.
С повишаване на ефективността на всеки престъпник чрез технологиите,
процентът, който толерираме, намалява.
В резултат на това институционалната власт естествено нараства,
за да защитава срещу лошата част от разпределената власт.
Това означава дори по-репресивни мерки за сигурност,
дори и да не са ефективни
и дори и да задушават "добрата" част от разпределената власт.
Добре, тогава какво се случва?
Какво се случва с усъвършенстването на технологиите?
Нима полицейската държава е единственият начин за контрол на разпределената власт
и запазване на сигурността на нашето общество?
Или периферните елементи неизбежно унищожават обществото
с увеличаването на властта им от технологиите?
Нима няма място за свобода, независимост и социална промяна
в технологичното бъдеще?
Овластяването на групите на разпределената власт
е една от най-големите ползи от интернет.
Той е удивителна сила за положителна социална промяна на света.
И трябва да я запазим като такава.
В битката между бързите и силните
ни е необходимо да стигнем до патова ситуация.
Имам три препоръки как да постигнем това.
В краткосрочен план ни е необходима прозрачност и наблюдение.
Колкото повече знаем какво върши институционалната власт,
толкова повече можем да ѝ имаме доверие.
Знаем, че това е така,
знаем, че това се отнася за управлението.
Но някак сме го забравили
в страха си от тероризма или други съвременни форми на заплаха.
Отнася се и до корпоративната власт.
За съжаление динамиката на пазара
няма да принуди корпорациите да действат прозрачно.
Затова са ни необходими закони.
А прозрачността ни помага да имаме доверие на разпределената власт.
През по-голямата част от времето разпределената власт е положителна за света.
А прозрачността ни позволява да различаваме положителните социални групи
от престъпните организации.
Наблюдението е второто изискване. То е също толкова важно.
И отново, от дълги години се знае, че това е механизъм за ограничаване на властта.
Представлява комбинация от фактори.
Съдебните инстанции действат като защитници на трети лица,
законодателите разбират технологиите, активната преса
и групите за наблюдение и защита анализират и докладват
за действията на властите.
Тези две неща, прозрачността и отчетността,
ни дават увереност да имаме доверие в институционалната власт
и гарантират, че тя действа в наш интерес.
Без всичко това демокрацията е обречена на неуспех.
В дългосрочен план
трябва да работим за намаляване на различията между властите.
Колкото повече успяваме да балансираме властта между различните групи,
толкова по-стабилно ще бъде обществото.
Ключът към всичко това е достъпът до информация.
В интернет информацията е власт.
В степента, в която лишените от власт имат достъп до нея, те започват да печелят власт,
в степента, в която действащата власт има достъп до нея,
те още повече затвърждават своята власт.
Ако искаме да намалим неравновесието на властта, трябва да погледнем към информацията.
Това е неприкосновеността на личния живот на отделния човек,
задължителни правила за разкриване на информация за корпорациите
и прозрачни държавни закони.
Така ще оцелеем в бъдеше.
Днешният интернет на практика е чиста случайност.
Той е комбинация от първоначалната липса на търговски интереси,
на благоприятната държавна небрежност,
на някои военни изисквания за оцеляване и издръжливост,
както и група компютърни инженери, създаващи отворени системи,
които работят просто и лесно.
Намираме се на прага на критични дебати
за бъдещето на интернет,
правоприлагането, наблюдението, събирането на данни от бизнеса, кибервойната,
информационното консуматорство и т.н. и т.н.
Няма да е лесен етап в опитите ни да се справим със ситуацията.
Исторически погледнато нито един преход на власт не е бил лесен.
Корпорациите превръщат интернет в генератор на огромни печалби
и няма да се откажат от него.
Същото се отнася и за правителствата,
които са впрегнали интернет за упражняване на огромен контрол.
Всичко това са много сложни политически и технологични въпроси.
Но всички ние сме длъжни да решим този проблем.
Не знам какъв ще бъде резултатът,
но се надявам, че след няколко поколения,
когато обществото погледне назад към сегашните първи десетилетия на интернет,
няма да бъде разочаровано.
Но това може да стане само ако всеки от нас е ангажиран,
постави този въпрос като приоритетен и участва в дебата.
Трябва да решим какъв ще бъде точният баланс
между институционалната и разпределената власт
и как ще създадем инструменти, които ще засилват положителното
или ще потискат отрицателното във всяка от тях.
Благодаря ви.
(Аплодисменти)