Tip:
Highlight text to annotate it
X
Това е едно от епичните пътешествия на човечеството.
Преди хиляди години хората за първи път оставили дивото
и образували цивилизация.
Те построили огромни паметници
като пирамидите и всички велики градове на Древността.
Но защо са го направили?
Какви сили са причинили раждането на цивилизацията?
От години археолозите се опитват да се върнат във времето,
когато е започнало всичко, за да намерят отговора.
И сега най-после изглежда може да го постигнат,
тъй като изследват изчезнал град от пирамиди в Перу.
Той е на почти 5 хиляди години
и разказва история за това защо сме поели на това велико пътешествие,
която е по-необикновена, отколкото някой някога е очаквал.
ХОРИЗОНТ
ЗАБРАВЕНИТЕ ПИРАМИДИ НА КАРАЛ
Пустинният бряг на Перу,
притиснат между Андите и Тихия океан.
Тук нищо не може да оцелее.
Изследователите някога бързо са минавали оттук в търсене на златото
и съкровищата на инките, скрити в планините отвъд,
но никой не е спирал.
Обаче преди седем години някой спрял.
Рут Шади чула за някакви мистериозни необясними могили
и сама се впуснала в пустинята да ги намери.
И точно по средата на тази мъртва земя открила това -
огромен хълм, издигащ се от пустинята.
Когато за пръв път пристигнах в долината през 1994 г., бях поразена.
Д-р Рут Шади, Университет Сан Маркос, Лима
Това място е някъде между седалището на боговете
и дома на човека.
Много странно място.
После, когато погледнала по-отблизо,
тя си помислила, че вижда нещо скрито под надробените камъни.
Във въображението си съзряла съвсем беглите очертания на пирамида.
И, оглеждайки се наоколо, тя видяла още една,
а после още една.
Рут Шади попаднала на изчезнал град.
Това откритие смаяло археолозите,
защото най-после щяло да даде отговори
на един от най-важните неразгадани въпроси -
защо нашите праотци се отказали от простия живот
и тръгнали по пътя на цивилизацията.
Днешния модерен град е върхът на човешката цивилизация.
Милиони хора избират да живеят и работят заедно.
В цивилизацията
всеки има специфична задача, която допринася за някаква обща цел.
Работници, професионалисти, строители -
всички те се трудят за изграждането на едно и също общество.
Над всички тях
стоят властни управници.
Те определят кой какво да прави
и кога и къде да го прави.
Но не винаги е било така.
Как се е стигнало до тази сложна система
дълго е било голяма загадка за учените.
В продължение на повече от век
един от най-важните въпроси в археологията
е също и най-спорният.
Какъв е произходът на цивилизацията?
Проф. К. Ламберг-Карловски, Харвардски университет
Това е било основна тема,
отправна точка за почти всички археолози от всички континенти.
Защото цивилизацията не е била неизбежна.
Повече от сто хиляди години не е имало нито владетели, нито градове.
Човечеството или бродело по света на малки семейни групировки,
или живеело в малки селца.
Нямало план,
нямало ръководство, нямало никакво бъдеще.
Просто оцеляване.
И тогава нещо се случило.
Преди 6 хиляди години
хората започнали да напускат селата и да строят големи градове.
Археолозите наричат този повратен момент "големия прелом".
Това станало на шест места по света -
в Египет, Месопотамия, Китай и Индия
и в Новия свят - в Перу и Централна Америка.
Без тези пионери, осъществили този голям прелом,
съвременният свят нямаше да съществува.
Д-р Кен Фидър, Кънектикътски щатски университет
Вълнуващото за нас е, че сме в 21-ви век, живеем в общества,
които в края на краищата са резултат от тази историческа промяна.
Археолозите изследвали последователно всяка цивилизация,
търсейки следи за това как така внезапно са се появили
и непрекъснато откриват, че те имат много общо помежду си.
Например числата, математиката и календарните системи.
Писмеността.
Грънчарството.
Металургията.
Но над всичко имало още нещо -
монументална архитектура.
Във всяка ранна цивилизация е било едно и също -
огромни монументални структури.
Това е основният белег за събирането на хора,
подчинени на владетели за постигането на обща цел.
Пирамиди отбелязвали появата на цивилизация.
Не може да построите такова нещо, базирайки се на консенсус.
Трябва да имате водачи и последователи,
специалисти, отговорници,
хора, които да казват на отделни групи "Днес вие ще правите това,
вие пък ще правите нещо друго."
Но нищо не можело да обясни
защо предците ни са направили този исторически поврат.
Какво ни е накарало да изоставим простия живот в замяна на града?
Този въпрос все още омайва археолозите,
защото обяснението му означава разбиране същността на човечеството.
И това е ключовият въпрос -
как се случва това, кога и защо се случва?
Разбира се, съществуват множество теории.
Някои казват, че причината е напояването,
други - търговията,
някои дори днес твърдят, че са извънземни.
Но много твърдят, че е нещо съвсем различно,
нещо ужасяващо -
войната.
Теорията е проста.
Воюването принудило групи села да се сближат за защита.
Това довело до нови начини за организиране на обществото.
Появили се властни водачи
и тези водачи станали фараони и царе.
Те възлагали задачи и управлявали животи.
Сложното общество се родило от страха.
20 години Джонатан Хаас и Уинифрид Криймър
тествали теорията за войната из света.
Съпружеска двойка археолози,
те открили издайнически белези от битки във всяка ранна цивилизация.
Като погледнете културата, с усложняването й
войната изглежда е навсякъде.
Д-р Джонатан Хаас, Музей Фийлд, Чикаго
Изглежда тези общества са винаги във война.
Войната е изобразена в изкуството, в архитектурата.
Виждате войнска класа или постоянни войски,
виждате генерали.
Когато се появява писменост, се пише за война.
Макар теорията да не е общоприета,
много са съгласни с изводите на Хаас,
че войната е била движещата сила
за раждането на съвременното общество.
Честно казано ми е трудно да си представя
появата на сложна урбанизирана цивилизация
в отсъствието на известно количество конфликти
или наличието на военно дело.
Но това било само теория.
Археолозите нямали доказателства.
Те прекарали години в копаене на земята,
търсейки начин за превръщането на теорията във факт.
Това, което трябвало да открият, е така нареченият град-майка.
Това е липсващото звено в археологията,
най-ранният етап на цивилизация,
точно след като човечеството осъществило големия прелом.
И ако можехме да открием един от тези най-ранни етапи на цивилизация,
това щеше да допринесе изключително много
за разбирането ни на процеса на развитие на цивилизацията.
Ако теорията им била вярна,
значи градът-майка трябва да е изпълнен със следи от битка.
Но винаги попадали на едно и също препятствие.
Цивилизациите постоянно се градят върху себе си.
Това означава, че най-ранните стадии са заличени.
Човекът реконструира сградите,
човекът рециклира материалите.
Много често е трудно да се извади нещо от тази маса материал,
нещо от основата на тази цивилизация -
това, което представлява първоначалната цивилизация.
След години търсене в Стария свят те открили много малко.
Все още трябвало да намерят първия етап, върху който не е било строено,
нещо девствено.
И така търсенето на града-майка се преместило от Стария свят в Новия.
Перу, родина на една от най-великите цивилизации -
инките.
Тук, високо в Андите,
те управлявали могъща империя,
докато не били унищожени от испанците
преди 500 години.
Но корените на тази велика цивилизация
се простират хиляди години назад
и най-ранните й стадии остават забулени в мистерия.
И така търсенето на града-майка се установило тук,
на перуанския бряг, където всичко започнало преди хиляди години.
Преди 7 години
търсенето на този неуловим първи етап на цивилизацията
се преместило тук, само на 16 км от брега, в долината Казма.
Било открито нещо наистина поразително -
една от най-големите пирамиди в света.
Тя е толкова огромна,
че в продължение на век изследователите са я игнорирали,
убедени, че това е хълм.
Тя съперничи на всичко в Египет.
Тази пирамида е една от най-големите в света.
Д-р Том Позорски, Тексаски университет
Тя покрива площ колкото 15 футболни игрища.
Според изчисленията ни обемът й е към 2 милиона кубични метра.
Но пирамидата била само началото.
Цялото място се простира на около 10 км
и включва множество по-малки пирамиди.
Пред главната пирамида
четири площада се простират на почти 2 км.
Навярно хиляди хора са се срещали и са работили тук.
Долината Казма е едно от чудесата на Перу
и е място, което мирише на цивилизация.
Посетителите на долината, виждайки за пръв път пирамидата,
си казват, че обществото, което я е построило, е действало задружно.
Това общество е много силно,
това е общество, което наистина е много добре организирано.
Том Позорски и съпругата му Шийла
щели да превърнат Казма в една от сензациите в археологията,
тъй като преди 4 години
те изровили няколко дървени стълба от вътрешността на пирамидата.
Дървото може да бъде датирано по въглеродния метод.
Резултатите сочат, че то е от 1500 г. пр. Хр.
Това направило Казма най-стария град, открит в Америка,
и непосредствен кандидат за града-майка.
Когато продължили да копаят,
навсякъде откривали издайнически белези за цивилизация
в най-ранния й етап на развитие.
Имало керамика,
но била много проста.
Имало и изкуство,
но отново грубо.
Всичко било възможно най-просто.
Всичко изглежда сочело едно -
Казма би трябвало да е градът-майка.
Но решителният въпрос за археолозите бил
имало ли е следи от битки,
наистина ли първите цивилизации
са се появили заради война?
Тогава се появило решаващото откритие.
Това станало в една от отдалечените пирамиди.
Там открили няколко резбовани фигури.
Има фигури на воини до техните жертви, които са нарязани,
обезглавени са, телата им са разсечени на две.
Главите са с течаща кръв от очите и от устата.
Има и части от тяло - например само крак,
само труп,
или пък стъпала и кръстосани ръце.
За археолози като Джонатан Хаас
тези рисунки потвърждавали това, което отдавна подозирали -
изглежда наистина войната довела до раждането на цивилизацията.
Изглежда отговорът на въпроса защо сме осъществили големия прелом
от простото към цивилизация бил намерен.
Голямото търсене на археолозите изглежда приключило в Казма,
града-майка.
Но дните на Казма като археологическа сензация били броени.
Точно когато достигал апогея на славата си,
Рут Шади открила загадъчните хълмове
и те щели да преобразят всичко.
Рут се връщала на мястото отново и отново
и взела със себе си екип от студенти и археолози.
Първата им задача:
да добият груба представа
за възрастта на мястото, познато като Карал.
За това трябвало да открият керамични изделия,
защото археолозите имат способността да датират местата
само по стила на керамиката, която намират.
Но след седмици търсене не открили нищо.
Два месеца търсехме керамика.
Всяка нощ се питахме дали някой е открил нещо,
но никой не беше.
Бяхме напълно объркани.
Това било много озадачаващо.
Всяка ранна цивилизация е отрупана с керамика,
дори Казма,
но не и тази.
За това потърсили друго, очаквано за дадена цивилизация -
метални сечива.
Но единствените сечива, които открили, не били метални,
а каменни.
Имало само един извод -
това е била цивилизация в изключително ранен стадий.
Като анализирахме малко по малко находките,
започнахме да осъзнаваме, че това място е съвсем различно
от всичко, което сме виждали преди.
И беше много по-старо, отколкото предполагахме.
Но колко?
Те още не можели да намерят нещо, което да датират,
и решили да копаят в най-големите градежи в Карал -
пирамидите.
Това било мащабно начинание.
Мястото било огромно, а пирамидите - гигантски.
Рут се нуждаела от помощ
и повикала армията.
На пътя им лежали хиляди тонове пясък, отломки и камъни,
натрупани през хилядолетията.
Трябвало да бъдат отстранени.
И за да се избегнат щети по оригиналните структури,
трябвало да го направят кофа по кофа.
Постепенно те съзирали какво се крие отдолу -
някои от оригиналните камъни,
следи от мазилка,
боя, невиждана от хилядолетия,
редица стълбища
и стената при предната част на пирамидата.
Без съмнение тези пирамиди са изисквали майстори, архитекти,
огромна работна ръка и лидери -
всички декорации на цивилизацията.
И най-накрая
един от екипа открил това, което търсели.
От основите на една от постройките
се подавала слама.
От тази слама били сплетени т. нар. торби "шикра"
и те очевидно са били използвани за пренасяне на камъни от планината.
Това е техника, намерена само в най-старите постройки в Перу.
Сламата може да бъде датирана.
Това значело, че Рут най-после можела да узнае колко стар е Карал,
но нямала средствата да го направи сама.
И потърсила помощ.
Миналата година Джонатан Хаас и Уинифрид Криймър
били поканени на мястото.
Това, което видели, ги смаяло.
Това беше най-невероятното струпване
от археологически обекти, което някога сме виждали по света.
Това буквално е един от онези моменти,
когато зяпвате с уста и си казвате: "Боже мой!
Никога не съм виждал нещо такова."
Нямало съмнение, че Карал бил място с потенциално огромно значение.
Датирането на торбите "шикра" било съдбоносно.
Те занесли за тестване 12 проби в Илинойския университет.
Ако торбите били от около 1400 г. пр. Хр.,
Карал определено щял да бъде важно откритие,
но все пак по-нов от Казма.
Датировка около 2000 г. пр. Хр. би го направила най-стария град в Америка.
По-голяма възраст изглеждала немислима.
Три месеца по-късно излезли резултатите.
Д-р Уинифрид Криймър, Северно-Илинойски университет
Бях на работа и Джонатан ми се обади
и каза, че са изключителни, те са най-ранните.
Торбите били от 2600 г. пр. Хр.
Карал бил на почти 5 хиляди години,
колкото пирамидите в Египет,
по-стар отколкото някой е предполагал.
Три дни след това бях като в истерия.
Карал бил хиляда години по-стар от Казма.
Това значело, че Казма не може да е градът-майка,
трябва да е Карал.
Било ред на Карал да стане сензация.
Намирането на града-майка означавало, че археолозите
най-после могат да потърсят отговор на големия въпрос:
защо се е появила цивилизацията?
Елиминирахме някои несполучливи опити и задънени улици.
Значи смисълът е, че където и да погледнем по света,
където се развива цивилизация, това се случва
и води след себе си всичко останало.
В контекста на световната археология той е от първостепенна важност.
Позволява ни нова, независима лаборатория.
Можем да търсим всичко това, което търсим при всяка цивилизация.
Имаме уникална възможност,
исторически уникална възможност
да погледнем началото, промяната.
Имаме липсващото звено, ако щете.
Сега Рут можела да покаже на света
как е изглеждало обществото в самата зора на цивилизацията.
Работата й разкрила,
че в сърцето на Карал имало шест пирамиди,
наредени около масивен централен площад.
Успоредно на тях има амфитеатър и храм -
духовното сърце на Карал.
Там има и пещ, за която Рут смята,
че вътре е горял вечен огън.
В средата на площада имало къщи,
някои украсени, някои обикновени.
Извисяваща се над всичко била главната пирамида -
седалище на управителя на града
и символ на това, че хората от Карал са оставили назад примитивния живот
и са открили цивилизацията.
Ето така навярно е изглеждало модерното общество
в самото си начало.
Но защо градът е бил тук,
защо цивилизацията е започнала в Карал?
Ето тук започнали трудностите.
Началото било, когато Джонатан Хаас,
експертът от световен мащаб във военната теория, дошъл отново.
Той търсел доказателства, за да я подкрепи.
Първото нещо, което мислел, че ще намери, били защитни стени.
Започнах да вървя и да се катеря
по всички склонове около Карал
и накрая ми стана ясно,
че е нямало никакви укрепления около тези места.
Междувременно Рут и екипът й претърсвали Карал за оръжия,
за изображения на битки или каквото и да е,
но отново нямало нищо.
Не открихме никакви белези от оръжията,
срещани в по-късните исторически периоди
като каменни тояги.
Не виждам никакви доказателства за конфликти.
Градът е без ограждения, жителите му са нямали апетит към войната,
няма никакви оръжия.
Хаас бил крайно озадачен
и разширил търсенето си.
Той тръгнал към входа на долината,
през който евентуални нападатели е трябвало да минат.
Ако аз ръководех наближаваща армия,
бих дошъл тук
и тук би трябвало да намеря защитни укрепления.
От тук трябва да минава стена.
Лесно е да се издигнат стени по тези пътища.
Но отново нищо.
Трябва да има нещо, което да забавя противника,
а на практика няма нищо.
Около тези места няма никакви укрепления.
Джонатан Хаас се изправял пред неудобна действителност.
Той прекарал години, следвайки теорията,
че войната е силата, създала цивилизацията,
а сега тя се разпадала пред очите му.
Изглежда наистина имаме наченките на това сложно общество
и аз мога да го погледна точно в началото,
и аз търся конфликта, търся войната,
търся армиите и укрепленията,
а тях ги няма.
Трябва да са тук,
а не са.
И трябва да си промените всички убеждения
за ролята на войната в тези общества.
Това разбива нашата хипотеза за войната.
Военната хипотеза просто не работи.
Посланието на Карал било ясно:
войната няма нищо общо със създаването на цивилизацията,
поне тук.
Цялото търсене защо се е образувала цивилизацията
трябвало да започне отново.
Светът сега гледал Рут.
Всеки искал да знае какво е ставало в Карал.
Ако не е войната,
какво е накарало тези хора да построят великолепния си град?
Станало ясно, че обществото в Карал е знаело как да се забавлява.
Близо до главния храм Рут и екипът й открили красиво резбовани флейти,
направени от кости на кондор.
Флейтите бяха първото нещо, което намерихме,
което показваше хора, работещи като специализирани занаятчии в Карал.
Но хората в Карал са се наслаждавали и на по-земни удоволствия.
В лабораторията екипът на Рут открил фрагменти
от плода на растение, наречено ачиоте.
Дори днес то се използва от племена от тропическите гори
като боя за тяло и храна,
но има и друга употреба:
увеличава сексуалните възможности.
Те открили също и черупки от създание,
наречено охлюв мегаболинус.
Използвани били като декорация на огърлици.
В една от тях забелязали следи от мистериозен бял прах.
Това било вар.
Екипът открил и семена от растението кока,
а това означавало опиати.
Варта, смесена с кока, увеличава ефекта на кокаина в коката.
Това е мощен стимулант.
Има индикации, че те са използвали опиати,
понеже намерихме малки съдове, в които имаше вар.
Намерихме също инхалатори, направени от кост.
Шаманите в някои амазонски племена
използват нещо подобно дори днес.
Ефектите са драматични.
По време на транса те вярват, че са обладани от животински духове.
Рут смята, че това нещо се е случвало
по време на фестивали в Карал преди всичките тези години.
Възможно е по време на честите религиозни церемонии в Карал
да е имало някакви халюциногенни средства.
Но тези находки разкрили на Рут още повече за Карал.
Растението, охлюва и дори флейтите били ключ
към основите на цялата цивилизация.
Защото имат едно друго много специално качество.
Те са били съвсем чужди за пустините, заобикалящи Карал.
Дошли са или високо от Андите,
или от джунглата.
А това е било на стотици километри.
Всички тези неща са били донесени в Карал от далече.
Но защо?
Мистерията се задълбочила.
Екипът на Рут открил, че Карал не е внасял само удоволствия.
Внасял е и най-съществената от всички стоки -
храна.
Изглежда основната храна в Карал
е била изключително странна за град дълбоко в пустинята.
Риба.
Имало безброй рибени кости,
главно от сардина и аншоа.
Те може да са само от Тихоокеанския бряг, на повече от 30 километра.
Това бил истински ребус.
Изглежда в Карал се изливали всякакви блага от цяло Перу.
Защо?
Какво толкова ги е привличало тук?
Мистерията на Карал запленявала Джонатан Хаас и Уинифрид Криймър.
От провала на идеята за войната
те пребродили долините около Карал,
търсейки следи за някаква алтернативна теория.
Скитанията им ги отвели през хълмовете към съседните долини
и им станало ясно -
всички долини на Карал имали нещо общо -
реки.
Дори днес Карал е подхранван от реки, течащи от Андите към океана.
Тези реки трябва да са ключът
към разгадаването на мистерията
защо цивилизацията се е заформила първо тук, в Карал.
Защото с реките се появил огромен технологичен напредък -
напояването.
Това е възможно най-простият тип напоителна система.
Всичко, което трябва да направите, е да вземете мотика или нещо подобно
и да изровите малка вада от реката към парче земя
и може да казвате, че сте се справили,
щото водата е потекла по нея.
Долините около Карал
са кръстосани от древни напоителни канали
и напояването е преобразило пустинята.
Веднъж след като прекарам вода от тази река
към перуанската пустиня,
тази пустиня разцъфва.
След като я напоя,
тя става най-плодородната земя, която бихте могли да очаквате.
На Джонатан му се струвало, че Карал някога е бил огромна райска градина.
Тук, в средата на пустинята,
е имало обширен оазис от овощни и зеленчукови ниви.
Това би направило Карал едно от чудесата на Древния свят.
Напояването довело и до още нещо.
Нещото, което се оказало съдбоносно нововъведение
стоящо зад възхода на цивилизацията от Карал.
Изследователите на Рут
започнали да търсят зеленчуците, които са яли хората от Карал.
Сред всичките бобове и ядки
те открили семена от памук,
и то много.
Всъщност памукът изглежда е бил навсякъде.
Практически във всяка сграда имало памукови семена или влакна.
Бяхме много изненадани в началото от количеството на памука.
Част от памука е използван за облекла,
но е имал и друга употреба, нямаща нищо общо с Карал -
рибарски мрежи.
Тази мрежа била открита на брега недалеч от Карал.
Тя е на почти 5000 години,
колкото е и самият Карал.
В този момент на Рут й се изяснило -
Карал бил ангажиран с търговия.
Правел е памучни мрежи за рибарите, които като отплата изпращали риба.
Била установена търговска връзка между рибарите и земеделците.
Земеделците отглеждали памука,
който трябвал на рибарите за мрежи,
а рибарите им давали в замяна морски дарове и сушена риба.
Това било голямото прозрение на Рут Шади.
Търговията с памук довела до огромна самостоятелна система.
Карал произвеждал памук за мрежите.
С мрежите рибарите улавяли повече храна.
Повече храна означавало повече хора да могат да отглеждат памук в Карал.
И така Карал станал процъфтяващ търговски център
и търговията се разраствала.
Намерени са стоки чак от Еквадор, Андите,
и разбира се джунглите на стотици километри разстояние.
Има търговия с хората от планините, джунглата
и също с морски хора от още по-далеч.
Развита е търговска мрежа
която е разпростряна далеч по- нашироко от вътрешната търговия
в рамките на долините около Карал.
Изглежда отговорът на голямото археологическо търсене бил намерен.
Движещата сила,
довела до появата на цивилизацията в Карал преди 5000 години,
не била войната.
Изглежда била търговията.
Рут Шади, археологът от Перу,
го разгадала.
Изглежда обменът е това, което обединява системата
и това е един вид поява на най- ефективната съвременна теория
за обяснение на развитието на тази система.
И, удивително, изглежда търговията е създала задоволен свят.
Нямало е битки, нямало е крепости.
Цивилизацията в Перу изглежда произхождала от мирно време.
Или може би не?
Точно когато всичко изглеждало разгадано,
екипът на Рут направил случайно откритие,
което заплашвало да опропасти всичко.
В една от величествените къщи,
може би дом на някой от елита,
те забелязали нещо необикновено.
Мислехме, че сме приключили работата в този район.
Погледнахме към пода и не мислехме, че там още има нещо,
но когато се върнахме на другия ден,
забелязахме, че има леко хлътване
в една част от пода на сградата.
Първо помислили, че са открили лична вещ,
вероятно украшение.
Когато погледнали по-отблизо,
видели, че е сламена кошница.
Лежала е под пода на къща почти 5000 години.
Когато Рут почистила праха,
вътре открила нещо много по-обезпокояващо -
човешки кости.
Те били попаднали на тялото на малко дете,
може би дори бебе.
Внезапно се появила плашеща възможност.
Може би хората от Карал започнали традиция,
която щяла да бъде обичайна в по-късните цивилизации в Америка -
човешко жертвоприношение.
Може би в края на краищата Карал не е бил мирна и щастлива цивилизация,
може би е била жестока и поддържана не от търговия,
а от страх.
Станало жизненоважно да се открие как е умряло детето.
Наистина ли е било жертва на варварски обичай?
Тялото било изпратено в лабораториите за анализ
и заедно с него предметите, открити заровени край него.
Рут била изненадана, че бебето е поставено в ембрионална поза,
преди да бъде погребано,
и още по-изненадана, че тялото внимателно е увито
с няколко ката фина дреха.
Покрай тялото имало малки камъчета.
Те били внимателно шлифовани и през центъра им били пробити дупки.
Трябва да са мъниста,
може би от огърлица.
По това време изследвали костите.
Те били на двумесечно бебе.
После всяка кост била внимателно разгледана за следи от насилие.
Но такива нямало.
Допуснали, че това дете е умряло от естествени причини.
Нежно е било приготвено за погребение.
Този ранен жител на американската цивилизация не е бил жертва,
а многообичано дете.
Карал в края на краищата наистина е бил мирен град.
И това е истинската история на Карал.
В пустинята
изникнал град от пирамиди,
изграден от богатства, спечелени мирно чрез търговия.
Това създало цивилизация, която се запазила непокътната
повече от 4000 години.
Това е история,
която може да съдържа отговора на големия въпрос -
защо човешките същества са извършили големия прелом
от простото към цивилизацията?
Карал бил първият град
с първото централизирано управление,
създавано някога.
Карал променя цялата ни представа за произхода на цивилизацията.
Защото изглежда преди 5000 години
са нямали нужда от война.
Карал се е радвал на мир, продължил почти хилядолетие -
постижение, нямащо равно в съвременния свят.
Това е период от хиляда години мир.
Не може да има хиляда години мир, ако войната е вродена у човека,
ако е част от природата му.
Не може цяло хилядолетие да няма война.
Може би това е истинският завет на Карал.
Човешката цивилизация не е родена от кръвопролития и битки.
Войната е по-късен етап от човешката история.
ГОЛЕМИТЕ НЕЩА МОГАТ ДА СТАНАТ В МИР.
Превод: marchemence kolibka.com ©2006