Tip:
Highlight text to annotate it
X
Хей...
Казват, че е пет сантиметра на секунда.
А? Какво е?
Скоростта с която цъфтежът на черешите пада. Пет сантиметра на секунда.
Със сигурност знаеш доста такива неща, Акари.
Ъм... не мислиш ли, че прилича на сняг?
Предполагам...
Хей! Почакай!
Акари!
Такаки-кун!
Би било чудесно, ако можем отново да гледаме заедно как пада цъфтежът на черешите догодина.
"До Доно Такаки-сама."
"Мина доста време."
"Лятото е доста горещо тук, но в сравнение с Токио горещината е много по-суха."
"Но когато се замисля, горещото влажно лято на Токио също ми харесваше"
"Топящият се гопещ асфалт,"
"Далечните небостъргачи, блещукащи на горещината,"
"и смразяващият въздух от метрото и климатиците в магазините"
"Последният път, когато бяхме заедно беше при завършването на началното ни училище"
"От тогава мина повече от половин година"
"Така че, Такаки-кун..."
"...не си ме забравил, нали?."
"Драги Такаки-кун..."
"Благодаря ти за отговора."
"Почувствах се много щастлива."
"Вече е есен и листата красиво започват да сменят цветове."
"Трябваше да облеча пуловер преди два дни за пръв път тази година."
Доно-кун.
Учительо.
Какво е това? Любовно писмо?
Не.
Съжалявам, че те помолих да направиш всичко това.
Няма проблем. Свърших бързо.
Благодаря. Истина ли е, че ще се преместиш в друго училище?
А, да, на края на тази година.
Къде?
Когошима. Заради родителите ми.
Разбирам... ще ни е самотно тук без теб.
"Всъщност пиша това писмо във влака, защото напоследък тренировките започват много рано."
"Вчера се подстригах."
"Косата ми е толкова къса, че можеш да ми видиш ушите..."
"...така, че вероятно не би ме познал ако ме видиш."
Прибрах се.
Добре дошла вкъщи.
"Обзалагам се, че и ти се променяш малко по малко, Такаки-кун."
"Драги Такаки-кун..."
"Справяш ли се добре през тези студени дни?"
"Вече валя сняг няколко пъти тук."
"Всеки път, когато вали, се увивам с много дрехи, когато ходя на училище."
"Още не е валяло в Токио, нали?"
"Въпреки, че се преместих..."
"...още преглеждам прогнозата за времето на Токио по навик."
Иска ми се да вали през някой от тези дни...
Не би било по-добре от вкъщи.
Ъм... вие някога били ли сте в Точиги?
А? Къде?
Точиги.
Не.
Чудя се как се стига до там...
Нямам идея.
С влака или нещо подобно?
Много е далеч...
Резерви!
Да?!
Последните три обиколки! Давайте! Давайте!
"Изненадах се като разбрах, че ти ще се местиш този път."
"И двамата свикнахме да го правим когато бяхме малки..."
"Но все пак... Кагошима. Това е доста далеч, нали?"
"Това вече не е разстояние за което мога да хвана влака и да дойда да те видя когато поискам..."
"Така че... предполагам,... че това ме кара да се чувствам малко самотно."
"Моля те, бъди здрав, Такаки-кун."
"Драги Такаки-кун..."
"Толкова се радвам, че ще се видим на четвърти Март."
"Ще бъде една година след като за последен път се срещнахме, нали?"
"По някаква причина съм малко нервна."
"Има наистина голямо черешово дърво близо до моята къща, затова се обзалагам, че през пролетта..."
"...венчелистчетата ще падат с пет сантиметра за секунда."
"Наистина се надявам, че пролетта ще дойде заедно с теб на този ден, Такаки-кун."
Искаш ли да спрем някъде по пътя за вкъщи?
Е... навън вали.
По телевизията казаха, че трябва да се превърне в сняг до довечера.
Наистина? Наистина си помислих, че е студено.
А и вече е Март...
Да. Имам чувството, че ще настина.
Можем да слезем при Шимокита.
Добре.
Доно, да отиваме на тренировките.
Добре...
Колкото до това... не мисля, че ще мога днес.
Подготвяш се за местенето?
Нещо подобно.
Извинявай.
"Радвам се, че ще дойдеш до станцията, която е най-близо до мен..."
"...но пътят е дълъг, така че, внимавай, моля те."
"Ще те чакам в станцията в 7:00 часа вечерта."
В денят, когато трябваше да се срещна с Акари дъждът се превърна в сняг през следобеда.
Хей, Такаки-кун.
Това е онази котка, Чоби.
Той винаги лежи тук.
Но изглежда, че е сам днес.
Какво стана с приятелката ти Мими? Трябва да ти е самотно, а?
Как е онази книга до сега?
Наистина ми харесва.
Вчера прочетох за четирите милиярда години на еволюция.
До къде си стигнала сега?
До момента в който се е появил Аномалокариса.
През Кембрийската ера!
Халуцигения наистена ми харесва. Изглеждали са така!
Да, нещо подобно...
Ти кой харесваш, Такаки-кун?
Опабиния, може би.
Този с пет очи, нали?
Мисля, че двамата с Акагари доста си приличахме.
Точно една година след като се преместих в Токио...
Нов ученик току що се премести в нашето училище. Това е Доно Такаки-кун.
...Акари се премести в моя клас.
От днес нататък Шинохари Акари-сан ще бъде част от нашия клас.
Понеже телата ни още бяха малки, крехки и лесно се разболявахме...
...двамата предпочитахме библеотеката пред играта навън.
Постепенно ние станахме приятели...
...и затова имаше времена, в които класът се закачаше с нас.Но...
Малко я съжалявам.
Тези двамата са винаги заедно.
О! Ето го!
Докато бяхме заедно такива неща не ни плашеха.
Аа, колко е мил!
Уоу!
И все пак, по някаква причина си мислех, че ще отидем в едно и също средно училище...
...и ще останем заедно както бяхме...
...до този момент.
Шинджуку, Шинджуку, последна спирка. За пътниците, които...
...Дж.Р. Лайн, Нейоу Лайн, метро...
Това беше първият път, когато отидох на станция Шинджуки сам...
...и всички спирки през които ще мина ще са ми непознати.
Сърцето ми туптеше.
Щях да видя Акари отново.
Как мина с онова момче?
Кой?
Знаеш. Онзи Нисшоу.
Шегуваш ли се? Вкусът му не е добър...
Ще пристигнем при Мусаши-Урава след малко. Мусаши-Урава.
На следващата ни спирка Мусаши-Урава, за да се свържем с експресния влак...
За да се свържем с експресния влак ще спрем за четири минути...
Пътниците, които искат бързо да стигнат до Йонохонмачи и Оомия моля да се качат...
Ъм... това е Шинохара.
Ъм, Такаки-кун там ли е?
Акари-чан е.
А? Ще сменяш училищата?
Ами Ниши? Постара се толкова много, за да те приемат.
Казаха, че ще оправят документите за преместването ми в общественото училище в Точиги...
Съжалявам...
Не... няма причина да се извиняваш.
Казах им, че мога да отида при леля в Катсушика, но...
...ми казаха, че ще мога като порасна.
Разбирам... не трябва да ми обясняваш повече.
Това е достатъчно.
Съжалявам...
През слушалката, силно притисната до ухото ми...
...разбрах ясно за болката на Акари.
Но... нямаше какво да направя.
Прекарахме си доста добре, нали?
Да. До по-късно!
Спирката, на която бях беше препълнена с хора, които се прибираха вкъщи...
...и обувките на всички бяха мокри от снега.
Миризмата на класическия снежен ден в града се носеше с мразовитият въздух.
До всички пътници. Моля внимание.
Поради снежното време влаковете от Утсуномия Лайн до Оомия и Утсуномия...
...ще забавят пристигането си с осем минути.
Извиняваме се за причиненото неудобство.
До тогава не си бях помислял за възможността някой от влаковете ми да закъснее.
Изведнъж започнах да се тревожа още повече.
В момента влакът се забавя с десет минути заради снежното време.
Извиняваме се за причиненото неудобство.
След като минахме малко след станция Оомия...
...вече почти не се виждаха сгради наоколо.
Следващата спирка е Куки. Куки.
Извиняваме се за късното пристигане.
Пътниците за Тобу Исесаки Лайн, моля да се насочат към изход номер пет.
Поради закъснението на следващия влак, този влак ще стои на тази станция за десет минути.
Извиняваме се за причиненото неудобство и оценяваме разбирателството.
Извинете за това.
Поради закъснението на следващия влак, този влак ще стои на тази станция за десет минути.
Извиняваме се за причиненото неудобство и...
Това е Ноги. Ноги.
До всички пътници, дълбоко се извиняваме.
Поради закъснението на следващия влак, този влак ще стои на тази станция за неопределено време.
Извиняваме се за причиненото неудобство и оценяваме разбирателството.
Станцията изглеждаше невероятно далеч...
...а влакът спираше за доста време на всяка станция.
Курихаши > Кога > Ноги > Мамада > Ояма
Омойгава > Точиги > Охирашита > Ивафуне > Сано
Пустоштта от другата страна на прозореца не приличаше на нищо, което съм преживявал преди.
Бавно течащото време...
...и болката от глада...
...продължиха да пречупват духа ми.
Часът, в който трябваше да се срещнем, вече беше минал...
...затова имах чувството, че Акари започваше да се тревожи.
Онзи ден...
...когато тя се обади...
...Акари трябва да е била толкова по-изплашена и разстроена от мен, но все пак не можах да намеря думите, за да я утеша.
Бях засрамен от себе си.
Когато си спомним миналото, благодарим на учителите си за всичко, което са направили.
Тогава предполагам, че това... е сбогуване.
Имаш ли планове за през лятната ваканция?
Получих първото писмо от Акари след половин година...
...през лятото на първия си учебен ден в основното училище.
Помня всяка една дума.
Два дни преди уредения ден за срещата...
...прекарах свободното си време като написах писмо, което да и дам.
Съдържаше всичко, което исках да и кажа.
Всичко, което исках тя да чуе.
Имаше толкова много.
Извиняваме се толкова много за закъснението.
След малко влакът ще продължи към Утсуномия.
Това е Ояма. Ояма.
До пътниците пътуващи до Тохоку Булет, моля слезте тук.
До пътниците пътуващи от Тохоку Булет до Мориока, моля отидете на Линия едно.
До пътниците пътуващи за Токио, моля отидете на Линия пет.
До пътниците пътуващи за Мито...
Всички пътници, моля внимание.
Заради снежното време влакът по линия Риомо има сериозно закъснение.
Извиняваме се за причиненото неудобство.
Молим ви да бъдете търпеливи и да изчакате следващия влак.
Следващият влак за...
Във всеки случай...
...можех само да пътувам към станцията където Акари чакаше.
Това е следващият влак, линия осем, към Такасаки през Ашикага и Маебаши.
Моля стойте зад бялата линия...
До всички пътници, моля внимание.
Поради нарушеният график заради снежното време този влак ще направи временно спиране.
Извиняваме се за причиненото неудобство...
...но за съжаление не можем да продължим.
Повтарям...
"Драги Такаки-кун..."
"Как си?"
"Всъщност пиша това писмо във влака, защото напоследък тренировките започват много рано."
Всеки път, когато се опитвах да си представя Акари от нейните писма...
...тя винаги беше сама по някаква причина.
Накрая влакът остана неподвижен сред пустоштта за два часа.
Чувствах всяка минута като вечна.
С някакъв лош късмет срещу мен...
...времето продължи да тече бавно около мен.
Стиснах здраво зъби...
...и не можех да направя нищо друго освен да приема болката и да задържа сълзите си.
Акари...
Моля те, кажи ми...
...че вече...
...си се прибрала.
Линия три за Такасаки, през Ашикага и Маебаши току що пристигна.
Полади снежното време този влак временно ще спре.
Акари....
Вкусно е.
Наистина?
Това е просто горещ варен чай.
Варен чай?
За пръв път го опитвам...
Шегуваш се. Сигурна съм, че и преди си опитвал.
Наистена?
Би трябвало.
И... след като аз съм го направила не мога да гарантирам колко е вкусен, но...
Но ако искаш, моля опитай.
Благодаря!
Бях наистина гладен.
Как е?
Най-вкусната топка ориз, която съм опитвал.
Преувеличаваш!
Наистина е така!
Сигурно защото си гладен.
Мислиш ли?
Може би.
Мисля и аз да опитам също.
Значи... ще се местиш скоро, нали?
Да. Следващата седмица.
Кагошима, а?
Доста е далеч.
Да...
Въпреки че и това пътуване до Точиги беше доста дълго също.
Не можеш да се върнеш вкъщи днес все пак.
Ще затваряме скоро. Няма повече влакове.
Добре.
Бъдете внимателни като се прибирате през този сняг.
Добре.
Можеш ли да видиш дървото ето там?
Това ли е дървото от писмата ти?
Да. Череша е.
Е...
...не мислиш ли, че прилича малко на сняг?
Да, наистина.
В онзи момент...
...почувствах, че знам къде се намират вечността, сърцата ни и душите ни.
Почувствах се все едно, че никога не сме били разделени за тези 13 години.
И тогава... в следващия момент...
...бях изпълнен от непоносима тъга.
Топлината на Акари... душата и...
Как можех да ги приема и да и причиня това?
Почувствах се нещастен, защото не знаех отговорите на тези въпроси.
Ясно знаех, че от този момент нататък нямаше да сме заедно завинаги.
Съкрушителната истина за нашият живот идваше...
...и несигурността на времето ни очакваше.
Но... но бавно нарастващата тревога, която ме беше обзела...
...щеше постепенно да изчезне.
И всичко, което щеше за остане беше чувството от допира на нежните устни на Акари.
Прекарахме онази нощ във барака близо до полето.
Завити в старо одеало ние продължавахме да си говорим...
...докато наи-накрая не заспахме един до друг.
На следващата сутрин докато се качвах на влака, който тръгваше на път отново...
...аз се разделих с Акари..
Ъм... Такаки-кун...
Да?
Такаки-кун...
...сигурна съм, че ще си добре от сега нататък.
Просто го знам!
Благодаря.
Акари, и ти ще си добре!
Ще ти пиша!
Ще ти се обаждам!
Никага не казах на Акари, че съм затубир писмото, което исках да и дам.
Заради това, че почувствах, че светът ми беше напълно променен след онази целувка.
Това, което исках беше силата да я защитя.
С тази мисъл аз продължих да гледам към пейзажа от другата страна на прозореза... завинаги.
Канае, и ти ли ще ходиш след училище?
Да, може ли, Онее-чан?
Добре. Но гледай и да си научиш.
Добре.
Добре!
Добро утро.
Добро утро, Доно-кун.
Наистина си подранил тази сутрин, а?
И ти, Сумида. Пак си ходила на плажа, нали?
Да.
Тренираш усилено.
Не бих казала...
До после, Доно-кун.
Добре.
Разбрахте ли? Време е да направите избора си.
Бъдете сигурни да го предадете до понеделник.
И се постарайте да го обсъдите с родителите си преди това.
Явно Сасаки-сан ще ходи в колеж в Токио.
Не съм изненадана. Аз мислех да отида в двугодишен колеж в Кумамото.
Ами ти, Канае?
А? Ъмм...
Работа ли ще си намериш?
Ъмм...
Наистина не си мислила за това, а?
Мислиш само за Доно-кун, нали?
Определено е остаил гаджето си в Токио, казвам ти.
Няма начин!
Още не ти върви?
Да... какво ми става?
По добре не мисли много за това. Ще можеш да сърфираш скоро, обещавам.
Трябва да ти е лесно като се отпускаш така, Онее-чан.
Защо бързаш толкова?
С това темпо няма да мога да го кажа преди да завърша...
Благодаря ти, Онее-чан.
Мога и да те закарам до вас...
Не се тревожи. Ще си взема мотора.
Сумида, и ти ли се прибираш?
Да.
И ти ли, Доно-кун?
Да.
Искаш ли да се прибираме заедно?
Ако имах опашка като кученце...
..сигурна съм, че щях да я мятам напред назад в момента, след като не можех да скрия щастието си.
Бях облекчена и си помислих... Благодаря ти, че не съм наистина кученце...
...и бях изненадана колко глупава бях като си помисля какво направих по-рано.
Но все пак, връщането вкъщи с Доно-кун беше като мечта
Още от началото разбрах, че Доно-кун е малко по-различен от другите момчета.
Аз съм Доно Такаки.
Донякъде съм свикнал със сменянето на училища заради работите на родителите ми...
...но още не съм свикнал с този остров.
Радвам се да се запозная с всички ви.
Влюбих се от пръв поглед в него на този ден през втората ми година в основно училище и исках да отида в същото висше училище като него...
...затова учих много и някакси бях приета...
...и всеки път, когато го виждах се влюбвах все повече и повече в него.
Но е толкова страшно и всеки ден е болезнен.
И все пак всеки път, когато го видя се чувствам толкова щастлива...
...че не знам какво да направя.
Доно-кун, ето, купуваш същото отново.
Наистина е добро.
Сумида, винаги обмисляш решенията си добре, нали?
Да.
Чакам те навън.
Добре.
Само това, моля.
Струва 90 йен.
Заповядайте.
Благодаря както винаги.
Здравей отново.
Какво купи?
Е, беше трудно, но избрах това.
Понякога Доно-кун пишеше текстови съобщения...
...и всеки път исках...
...съобщенията, които той пишеше...
...да са за мен.
Кабу, прибрах се!
Кабу, Кабу!
Прибрах се.
Това е съобщение от кметството.
Следващата отворена бензиностанция ще е при земеделската кооперация Сакай.
Санае Канаме от клас 3-1...
...Итоу-сенсей те търси.
Моля яви се в канцеларията.
Това е гаджето ти, Доно.
Не ми е гадже.
Ти си единственната от класа, коята още не е решила.
Съжалявам.
Виж, това не е нещо, което някой като мен трябва да ти каже...
...но това не е нещо, върху което да мислиш много.
Сумида-сенсей каза ли нещо?
Не...
Ако наистина не можеш да решиш, тогава какво ще кажеш са за двугодишен колеж?
Но...
Онее-чан няма нищо общо с това...
Все пак...
...страдайки, след като досаждах толкова много но Онее-сан за да ме научи...
...и най-важното момче, за което мисля през цялото време...
...това са две неща в които все още не ме бива.
Благодаря както винаги.
Няма защо. До следващия път.
Винаги, когато отида при Доно-кун...
...някъде дълбоко, моето сърце... се свива... поне малко.
Доно-кун.
Сумида, какво става? Изненадан съм, че ме откри тук.
Видях мотора ти, така че реших да се отбия.
Добре?
А, разбирам. Радвам се, че те виждам.
Не се срещнахме на паркинга на моторите днес.
И аз се радвам.
Той е наистина мил.
Толкова мил, че понякога имам чувството, че ще заплача.
Ей, ще вземеш ле теста за влизане в колеж?
Да. Ще взема и няколко за университети в Токио.
Токио... разбирам.
Помислих си че ще стане така.
Защо казваш това?
Изглежда, че по някаква причина искаш да отидеш по-далеч от тук...
Ами ти, Сумида?
Дори не знам какво ще стане утре.
Всички са еднакви.
Няма начин! И ти ли, Доно-кун?
Разбира се.
Но не изглежда да има нещо за което да се тревожиш.
О, стига. Изпълнен съм само с тревоги.
Правя каквото мога за да продължа. Не съм свободен да правя каквото искам.
Така ли?
Разбирам...
Самолет?
Аха.
Уау...
Казват, че лети с пет километра за час.
Карат я на изстрелващата площадка Минамитане.
Явно ще има изстрелване тази година. За пръв път от доста време.
Да. Предполага се че ще стигне до края на слънчевата система.
Колкото и години да и отнеме...
Хей... наистина трябва да поговориш с Канае за плановете и за бъдещето и.
Знаеш колко разсеяна може да бъде.
Ще е добре. Все пак вече не е дете.
Помня времето, когато бях като нея, много отдавна...
Чу ли Кабу? Доно-кун също не е сигурен какво ще стане на следващия ден.
Доно-кун и аз сме еднакви.
Трябва наистина да е...
...най-самотното пътешевствие, което някой може да си представи.
Аз просто продължавам напред през сенките на тъмнината...
Едва срещайки дори една минимална искрица...
Силно вървайки, че ти ще стигнеш по-бризо до разгадаването...
...на тайните на бекрайната пропаст на космоса.
Чудя се колко ли далеч трябва да стигнем...
Колко далеч можем да стигнем?
Чудя се кога ли започна да ми става навик да пиша съобщения до никой?
Канае, реши ли какво искаш да правиш за в бъдеще?
Не. Както знаеш, още съм несигурна...
Но всичко е наред! Реших да се справям с проблемите един по един.
Отивам!
От онзи ден, няколко тайфуна бяха минали наблизо...
...и на островите ставаше малко студено всеки път.
Вятърът, който вееше през тръстиките се беше охладил...
...и небето изглеждаше малко по-високо.
Краищата на облаците бяха по-умерени...
...и моите съученице бяха започнали да носят светли якета когато караха моторите си заради времето.
Бяха минали шест месеца преди отново да мога да карам сърф.
Въпреки, че беше средата на Октомври, аз се чувствах все едно че малка част от лятото бе отново с мен.
Прогнозата за тази вечер показва ясен следобед и вятър с най много осем метра в секунда.
Чуш, че Ямада казала на Сасаки-кун.
Не съм изненадана.
А? Канае, изглеждаш доста щастлива днес.
Да не се е случило нещо хубаво между вас двамата с Доно-кун?
Няма начин!
Днес и аз най-накрая ще кажа на Доно-кун.
Ако не му кажа днес, денят на който най-накрая успях да сърфирам...
...съм сигурна, че никога няма да мога.
Сумида.
До...
Доно-кун.
Прибираш се?
Да.
Разбирам.
Тогава да се прибираме заедно.
А, Сумида? Реши ли вече?
Да.
Какво има?
...за мен...
Не... Съжалявам. Няма нищо.
Моторът ти не иска да се включи?
Да... малко е странно.
Счупен ли е?
Да... Мисля че е от свещта.
Да не е бил стар?
Да. Беше на Онее-чан.
Бръмчеше ли когато ускоряваше?
Всъщност, може би...
Да го оставим тук днес.
Може някой от вашите да го вземе по-късно.
Да се върнем пеша сега.
А? Аз ще ходя сама!
Ти тръгвай.
Стигнахме далеч и къщата ти е наблизо, така че...
А и... днес малко ми се ходи.
Доно-кун, моля те...
Какво има?
Съжалявам...
Няма нищо.
Съжалявам...
Сумида...
Умолявам ти се... моля те...
...не бъди толкова мил с мен!
Ние хората отчаяно и безразсъдно протягаме ръце към небето...
...и изстрелваме нещо толкова голямо към него...
...и се втренчваме към разстоянието между нас и нещо отвъд нашите най-смели мечти..
...почувствах се сякаш разбрах защо Доно-кун беше различен от другите момчета.
И в същото време...
...и ясно разбрах че Доно-кун всъщност не се е интерисувал от мен.
И точно заради това онзи ден не можах да кажа нищо на Доно-кун.
Доно-кун е наистина мил, но...
Той е наистина толкова мил, но...
Доно-кун винаги е гредал някъде далеч отвъд мен.
Далеч от мен, някъде в далечината.
Сигурна съм, че няма да мога да дам на Доно-кун онова за което наистина желае.
Но все пак... въпреки това...
Утре, следващият ден и дори след това...
...знам, че ще съм безпомощно влюбена в него.
Докато мислех само за Доно-кун аз заспах плачейки.
Силно почувствах...
...че ако се обърнех сега...
...тя също ще го направи.
Последният влак от Чуо за Токио пристига сега.
Би трябвало да останеш до Нова година.
Знам, но имам милиони неща за които да се погрижа.
Предполагам.
И да му правиш хубави ястия, чу ли?
Разбира се.
Ако има проблем не се колебай да ни се обадиш, Акари.
Всичко ще е наред.
Ще се видим на сватбата следващият месец, така че не се тревожете толкова много.
Влакът на втора платформа пристига.
По добре се прибирай. Студено е.
Вчера сънувах за нещо от далечното минало.
Времето, когато ние двамата бяхме още деца.
Сигурна съм, че е заради писмото, което открих вчера.
Мизуно-сан.
А, да, сър?
Имаш ли време за събранието?
Да, сър.
По време на играта на живота, тъгата се трупа тук и там.
Независимо дали в чаршафите закачени за да изсъхнат на слънце...
...единственната четка за зъби в тоалетната...
...или в историята на обажданията в телефона.
"Дори сега, още те обичам..."
Това каза момичето, с което съм от три години в онзи е-майл.
"Но съм сигурен, че дори ако си бяхме писали хиляди текстови съобщения отново и отново..."
"...нашите сърца вероятно нямаше да се доближат дори с един сантиметър."
През последните няколко години исках просто да продължа напред и да докосна това, което не можех да стигна...
...въпреки че никога не успях да определя какво точно е то.
Като не знаех от къде идват тези завладяващи мисли аз продължих да работя.
Тогава един ден осъзнах, че моето сърце изстиваше и в него нямаше нищо друго освен болка.
И тогава една сутрин...
...когато осъзнах, че съм загубил способността да чувствам от доста време...
...знаех, че съм на предела си...
...и напуснах работата си.
Вчера имах сън.
Сън за далечното минало.
В съня, ние двамата бяхме още на тринайсет...
...стояхме пред обширното поле покрито от сняг докъдето можеше да визиш.
В далечината светлините от къщите блещукаха, разположени далеч и нашироко.
Всичко, което оставаше в падналия току що сняг бяха нашите стъпки.
Просто така...
...ние пожелахме, без да се колебаем, че един ден...
...ние двамата ще можем...
...да гледаме падането на цъфтежа на черешите отново заедно.
Пет сантиметра за секунда превод: mariangr
Винаги търся теб и твоята фигура.
На отсрещната платформа, или през прозореца към задната уличка.
Въпреки, че знам, че няма как да си там.
Ако мечтата ми се бе сбъднала, щях да съм до теб.
Нямаше да има невъзможни неща за мен.
Щях да рискувам всичко, за да те прегърна.
Ако всеки можеше да ме спаси от самотата.
Само тази нощ, в коята все едно звездите ще падат, не мога да се самозалъгвам.
Още веднъж, не избледнявайте, сезони.
Още веднъж, копнея за онова време, в което бяхме заедно.
Винаги търся теб и твоята фигура.
И когато се срещнем в моите мечти.
Въпреки, че знам, че няма как да си там.
Ако чудесата ставаха, бих искал да ти ги покажа сега
новата зора, кой ще съм отсега нататък,
и да ти кажа думите "Обичам те", които никога не произнесох.
Спомените от лятото ме обкръжават
и туптежът на сърцето ти, който изведнъж спря.
Винаги търся теб и твоята фигура.
В града при залез, в Сакураги-чо.
Въпреки, че знам, че няма как да си там.
Ако мечтата ми се бе сбъднала, щях да съм до теб.
Нямаше да има невъзможни неща за мен.
Щях да рискувам всичко, за да те прегърна.
Винаги търся теб, дори и частица от теб.
На спирката на която отивам, на ъгъла на вестника.
Въпреки, че знам, че няма как да си там.
Ако чудесата ставаха, бих искал да ти ги покажа сега
новата зора, кой ще съм отсега нататък,
и да ти кажа думите "Обичам те", които никога не произнесох.
Винаги търся усмивката ти някъде.
На железопътната линия, чакайки за влака да мине.
Въпреки, че знам, че няма как да си там.
Ако можех да живея от начало отново, бих бил до теб всеки път.
Защото не бих искал нищо
по-ценно от теб.
Край