Tip:
Highlight text to annotate it
X
Отнасяйки зрителните ни възприятия далеч отвъд царството на въображението
на предците ни, тези чудесни инструменти - телескопите, отварят пътя към
по-дълбоко и по-съвършено разбиране на природата. Рене Декарт, 1637 г.
Хиляди години човечеството се е вглеждало в хипнотизиращото нощно небе,
без да осъзнава, че звездите в нашия Млечен път са други Слънца
или да разпознава милионите сходни галактики, които съставляват нашата Вселена,
както и да разбира, че нашето съществуване е само едно мигновение от
13.7 милиарда годишната история на Вселената.
Ако използваме само нашите очи като инструмент, ние не сме в състояние
да открием планетни системи около други звезди или да разберем
дали съществува живот някъде другаде из Вселената.
Днес ние сме напреднали в разкриването на много
загадки на Вселената и живеем
в епоха на най-забележителни астрономически открития.
Аз съм д-р Джей и ще бъда вашият гид за телескопа -
този забележителен инструмент, който се превърна в
портал на човечеството към Вселената.
ОЧИ КЪМ НЕБЕТО 400 години изследвания с телескоп
1. Нов поглед към небето
Преди четири века, през 1609 г. един човек излезе
в полето край дома си.
Той насочи своя ръчно изработен телескоп към Луната, планетите и звездите.
Неговото име бе Галилео Галилей.
Астрономията никога вече нямаше да бъде същата.
Днес, 400 г. след мига, когато Галилей за първи път насочи телескоп към небето,
астрономите използват гигантски огледала на отдалечени върхове, за да изследват небесата.
Радиотелескопи се вслушват в шумоленето и на най-тихия шепот от далечния Космос.
Учените дори изпратиха телескопи в Космоса,
високо над смущаващите влияния на нашата атмосфера.
И гледката беше зашеметяваща!
Не Галилей, обаче, е изобретил телескопа.
Това дължим на Ханс Липерхей, един позабравен
холандско-немски производител на очила.
Но Ханс Липерхей никога не използвал телескопа си, за да гледа към звездите.
Той смятал, че от неговото ново изобретение ще се възползват
предимно мореплавателите и военните.
Липерхей идва от Мидълбург, тогава голям търговски град
в новата Холандска република.
През 1608 г. Липерхей открива, че, когато гледа отдалечен обект
през изпъкнала и вдлъбната лещи, обектът изглежда увеличен, ако
двете лещи са разположени на подходящо разстояние една от друга.
Така се ражда телескопът!
През септември 1608 г. Липерхей показал новото си изобретение на
холандския принц Мориц.
Едва ли е имало по-подходящ момент за това, защото
по същото време Холандия водила
80 годишната война с Испания.
Новият далекоглед можел да увеличава предметите и да открива
противникови кораби и войски, отдалечени толкова, че не се виждали
с невъоръжено око.
Действително, много полезно изобретение!
Но холандското правителство така и не издало патент за телескопа на Липерхей.
Причината за това е, че други предприемачи също претендирали за изобретението,
особено конкурентът на Липерхей - Захариас Янсен.
Спорът така и останал нерешен.
И до днес истинският произход на телескопа остава забулен в мистерия.
Италианският астроном Галилео Галилей, бащата на съвременната физика,
чул за телескопа и решил сам да си направи такъв.
„Преди около 10 месеца до ушите ми стигна съобщение, че някакъв
фламандец е конструирал далекоглед, чрез който видими предмети,
въпреки че са много далече от окото на наблюдателя, се виждали ясно
като че ли са наблизо.”
Галилей бил най-големият учен на своето време.
Подкрепял, също така, и новия възглед за света, проповядван
от полския астроном Николай Коперник, който предположил, че
Земята обикаля около Слънцето, а не обратно.
Въз основа на това, което чул за холандския телескоп, Галилей
конструирал свои собствени инструменти.
Те били с много по-добро качество.
„Накрая, без да жаля сили и средства, аз успях
да конструирам за себе си толкова превъзходен инструмент, че
нещата, които виждах с него, изглеждаха почти хиляда
пъти по-големи, отколкото с нашето природно зрение.”
Време било да изпробва своя телескоп върху небето.
„Стигнах до становище и убеждение, че повърхността
на Луната не е гладка, еднородна и идеално кръгла
както много философи считат,
а е неравна, грапава и обсипана с вдлъбнатини и издатини,
не много различна от лицето на Земята.
Един ландшафт от кратери, планини и равнини.
Един свят като нашия!”
След няколко седмици, през януари 1610 г., Галилей се взира в Юпитер.
Близо до планетата той видял четири светли точки, които променяли
своето положение на небето нощ след нощ заедно с нея.
Нещо като бавен космически балет на спътници, обикалящи около планетата.
Тези четири светли точки ще станат известни като
Галилеевите спътници на Юпитер.
Какво още е открил Галилей?
Фазите на Венера!
Също както Луната, Венера изтънява и се изпълва от тънък сърп до
пълен диск и след това обратно.
Странни придатъци от двете страни на Сатурн.
Тъмни петна по повърхността на Слънцето.
И, разбира се, звезди.
Хиляди, може би дори милиони.
Всяка от които е прекалено слаба, за да се види с невъоръжено око.
Все едно човечеството изведнъж свалило превръзката от очите си.
Цяла една Вселена предстояло да бъде открита.
Новината за телескопа се разпространява из Европа като горски пожар.
В Прага, в двора на император Рудолф ІІ, Йохан Кеплер
подобрил устройството на инструмента.
В Антверпен, холандският картограф Михаел ван Лангрен създал
първите правдоподобни карти на Луната, показващи, според неговите представи,
континенти и океани.
Ян Хевелий, богат полски пивовар, построил грамадни
телескопи в своята обсерватория в Гданск.
Тази обсерватория била толкова голяма, че се простирала върху три покрива!
Но, вероятно, най-добрите инструменти за времето си били конструирани
от Кристиан Хюйгенс в Холандия.
През 1655 г. Хюйгенс открива най-големия спътник на Сатурн - Титан.
Няколко години по-късно наблюденията му разкриват системата от пръстени на Сатурн.
Нещо, което останало загадка за Галилей.
И, не на последно място, Хюйгенс забелязал тъмни петна и ярки
полярни шапки по повърхността на Марс.
Възможно ли е да има живот в този далечен чужд свят?
Въпросът занимава астрономите и до ден днешен.
Първите телескопи били рефрактори, които използват
лещи, за да събират и фокусират звездната светлина.
По-късно лещите са заменени с огледала.
Първият отражателен телескоп е построен от Николо Зуки
и впоследствие, усъвършенстван от Исак Нютон.
В края на 18 век най-големите огледални телескопи
били изработвани от Уилям Хершел - органист, превърнал се в астроном,
който работил заедно със сестра си Каролина.
В дома им в Бат, Англия, братът и сестрата Хершел отливали
разтопен метал във форми и когато той изстивал
те го полирали така, че да отразява светлината на звездите.
През живота си Хершел изработил повече от 400 телескопа.
Най-големият от тях бил толкова огромен, че били нужни четирима слуги,
които да задвижват всичките въжета, колела и ръчки,
необходими, за да се проследява движението на звездите по нощното небе,
предизвиквано, разбира се, от въртенето на Земята.
Като истински инспектор, Хершел изследвал небето и
създал каталози на стотици нови мъглявини и двойни звезди.
Също така, той открил, че Млечния Път трябва да представлява плосък диск.
И даже определил движението на Слънчевата система през този диск,
като наблюдавал относителните движения на звездите и планетите.
И тогава, на 13 март 1781 г., той открил нова планета - Уран.
Чак 200 г. по-късно космическият кораб Вояджър на NASA
даде възможност на астрономите да погледнат отблизо този далечен свят.
В плодородната и пищна провинция в централна Ирландия, Уилям Парсънс, третият граф Рос,
построил най-големия телескоп на 19 век.
С огромното си 1.8 m в диаметър метално огледало, гигантският
телескоп станал известен като "Левиатанът от Парсънстаун".
В редките ясни безлунни нощи, графът сядал зад окуляра
и отплувал на пътешествие през Вселената.
Към мъглявината в Орион - сега считана за звездна ясла.
Към мистериозната Ракообразна мъглявина - остатък от взрив на свръхнова.
А мъглявината „Водовъртеж”?
Лорд Рос е първият, отбелязал нейната величествена спирална форма.
Галактика като нашата, инкрустирана с облаци от тъмен прах и светещ газ,
милиарди отделни звезди, и, кой знае -
може би и планети, подобни на Земята.
Телескопът се превърнал в нашия кораб за изследване на Вселената.