Gustav Klimt, Beethoven Frieze, Vienna Secession, 1902

[Девета симфония на Бетовен] Вратовете ни малко се измориха от гледане нагоре, но си струва. Намираме се в сградата на Виенския сецесион и в момента разглеждаме "Фризът на Бетовен" на Густав Климт. Сецесионистите решават да направят нещо наистина радикално и да създадат нещо, което е изцяло базирано на скултура на Бетовен от Макс Клингер с идеята да се използва до край изкуството, включвайки архитектура, скулптура, рисуване и музика. Идеята зад Gesamtkunstwerk, или тотално и пълно изкуство, е да се обединят изкуствата, като се смята, че обединяването на изкуствата е било нещо загубено вече. Идеята за Gesamtkunstwerk идва от Рихард Вагнер, който смята, че операта е както музика и реч, така и сценичен дизайн и костюми. Нещо, което представлява целокупност на изкуствата, но което е било като загубен идеал. Но откриването на тази изложба вървеше версията на Малер на Девета симфония на Бетовен и човек може едва ли не да чуе музиката на това място тук. Бетовен е смятан за изолиран, претенциозен, неразбран гений. Човек, в когото художниците от 19. век виждали себе си. Точно преди да нарисува "Фризът на Бетовен" Климт е преследван заради стенописите, които прави за университета. Така че тази идея за отчуждението, за самотния гений, наистина са намерили своя отзвук в този момент. "Фризът на Бетовен" сега се съхранява в мазето на сградата на Виенския сецесион в стая по образец на предишната, в която е съхраняван. Фризът започва по дългата стена с много пестелива композиция. По-голяма част от тази стена е празно пространство, просто мазилка. Но на върха виждаш низ от фигури в дълги падащи дрехи, които сякаш се носят или почти летят над това пространство. Очите им са затворени. Телата им се удължени, това са гении-покровители, или митологични фигури, които символизират копнежите на човечеството. Гениите са прекъснати в една част на фриза, където се появява първо младо момиче, голо, в профил. Тя всъщност представлява само очертание. Стиснала е ръце, изглежда доста свенлива, но също така носи надеждатата. До нея има две фигури на колене, които също са голи. Тези фигури изобразяват страдащото човечество, защитени от рицар, който е целият в златни доспехи и с две женски фигури над него, изобразяващи амбиция и състрадание. Можеш да видиш как амбицията държи лавров венец, като че ли подстрекава рицаря за нещо. Фигурата на рицаря има шлем в краката си и носи огромен меч. Тук я има идеята за търсенето на митичната фигура, която да бъде някакъв вид спасител. Австрия и Германия ще изкривят тези идеи по ужасен начин, когато хората ще започнат да виждат в обезумели фанатични фигури спасителя. Помисли за Хитлер и останалите. Всъщност някои от тези лидери вече се появяват във Виена през последното десетилетие на 19.век. Нека да преминем към следващата стена, която представя силите, от които рицарят е тук да избави света. Тъмните сили. Тази стена е изрисувана в мрачни цветове и визуално е като препятствие, през което рицарят да мине. Той трябва да може да победи, но също така и да устои на изкушението. На левия край на стената виждаме три горгони. Това са митични гръцки чудовища. Те са три сестри, които имали змии вместо коса, най-известната от които е Медуза. Те са били смъртоносни, но също са рисувани по много изкусителен начин. И над трите горгони различаваме фигурите на болестта, лудостта и смъртта, пресъздадени като жени. Фигурата, която заема най-голяма част от стената обаче е на чисто зло - това е митичният Тифон. Когато гледаш Тифон, със сигурност можеш да разпознаеш главата му като на маймуна, но цялата декоративна картина вдясно също е Тифон. Можеш да откроиш огромно синкаво крило на орел, а под него - тяло като на влечуго. И в това влечуго виждаме друга женска фигура, която пресъздава изгаряща мъка. И докато другите фигури са в златно и синьо, тя цялата е в сиво и черно. Завита е както в собствената си коса, така и с тънък воал. Фигурите вдясно от Тифон похотта, разврата и невъздържанието. Гениите отново се появяват, така че последната стена отново е светла. Тази стена пресъздава спасението на човечеството в изкуствата, така че виждаме и фигура, свиреща на лира, която изобразява поезията и музиката. Тя е приказно обвита в блестящо злато. Това е богато орнаментирана повърхност, шарките по дрехата ѝ са създадени със скъпоценни камъни, които отразяват светлината. Това е почти като картина върху древногръцка ваза - с линейността и декоративността. В тази част на фриза гениите се появяват вертикално. Има чувство за завършеност, за задоволени копнежи. Изглеждат унесени в захлас, сякаш се движат в такт с музика. В края на Девета симфония Бетовен включва стиховете на "Ода на радостта" на Шилер, което представлява тази триумфална музика, където огромен брой гласове едновременно се включват и изразяват един вид пълна завършеност. Един от стиховете в "Одата на радостта" гласи "целувка за целия свят" и в тази фалическа форма в самия край на картината виждаме мъж и жена в прегръдка, увити в златен пашкул и със слънцето и луната от двете страни. Изглежда водата се върти около тях, за да ги обгърне и съедини, а телата им са толкова близо, че почти се сливат. Главите им не се виждат, а любовта им е събирателно на всичко в този фриз и изглежда като толкова перфектен визуален израз на начина, по който музиката на Бетовен достига до кулминацията. [ Девета симфония на Бетовен ] .