Tip:
Highlight text to annotate it
X
Translator: Alexander Banderov Reviewer: Anton Hikov
Чарли Роуз: И така, Лари ми изпрати имейл
в който казва,
че трябва да сме сигурни, че няма да изглеждаме като
двама скучни мъже на средна възраст.
Аз казах, че съм поласкан от това,
(Смях)
защото съм малко по-възрастен,
и защото той има малко повече финанси от мен.
Лари Пейдж: Благодаря.
ЧР: И така, днес ще говорим за
Интернет и за Гугъл
и ще говорим за търсене
и лично пространство,
и също така за вашата философия
и в смисъл как сте свързал точките,
и как това пътешествие, което започна
преди известно време,
има вече толкова интересни перспективи.
Общо взето искаме да говорим за бъдещето.
И така, първият ми въпрос е: Къде е Гугъл
и накъде се е упътил?
ЛП: Ами това е нещо, за което мислим много,
и нашата мисия, която бе определена преди известно време,
бе да организираме информацията в света
и да я направим достъпна и полезна навсякъде.
И хората винаги питат,
наистина ли правите все още това?
И аз винаги от части се чудя относно това
и не съм напълно сигурен.
Но всъщност, когато мисля за търсене,
това е нещо съществено за всички нас,
да разбереш точно какво искаш,
да разбереш информация на света
и ние все още сме в началните стадии,
което е пълна лудост.
Вече сме там от 15 години,
но все още не е завършено.
ЧР: Когато приключи, как ще изглежда?
ЛП: Ами, предполагам,
мислейки за това, накъде сме се насочили,
защо не е готово? --
-- голяма част е просто изчислителна бъркотия.
Сещаш се, твоят компютър не знае къде си,
не знае какво правиш,
не знае това, което ти знаеш
и голяма част от това, което се опитваме да направим наскоро
е просто да направим така, че твоите устройства да работят,
да ги накарме да разберат какво имаш в предвид.
Както знаете, "Гугъл сега" знае къде си,
от какво имаш нужда.
Наистина да имаш изчисления, които работят и те разбират,
разбират тази информация,
все още не сме го направили.
Все още е много, много недодялано.
ЧР: Кажи ми, когато погледнеш към това, което върши Гугъл,
къде се вписва Дълбока Мисъл?
ЛП: Да, Дълбока Мисъл е компания,
която придобихме наскоро.
Те е базирана в Обединеното кралство.
Първо, нека да Ви кажа за пътят, по който стигнахме до там,
който бе гледане на търсене
и наистина разбирайки,
опитвайки се да разберем всичко
и също да подобрим тромавостта на компютрите
така, че да те разбират --
гласът бе особено важен.
И така, какво е състоянието на техниката за гласово разпознаване?
Не е много добро.
Не те разбира напълно.
Започнахме да проучваме машинно обучение,
за да подобрим това.
Доста помогна.
Започнахме като се вгледахме в YouTube.
Можем ли да разберем YouTube?
Всъщност стартирахме машинно обучение върху YouTube
и открихме котки. Само по себе си
това е важна концепция.
Осъзнахме, че има нещо тук.
Ако можем да научим какво са котките,
това може да е наистина важно.
Когато мисля Дълбока Мисъл,
това, което е наистина впечатляващо относно нея е,
че всъщност тя --
те учат неща по този неконтролиран начин.
Те започнаха с видео игри
и наистина просто, може би ще мога да покажа видеото,
просто играейки видео игри
и учейки как да автоматизират процеса.
ЧР: Погледнете видео игрите
и как машините придобиват възможността
да правят забележителни неща.
ЛП: Впечатляващото в това
е, имам предвид, очевидно,
това са стари игри,
но системата вижда това, което вие виждате, пикселите
и има контрола и резултата,
и се е научила да играе всички тези игри,
същата програма.
Научила се е да играе всички тези игри
със свръхчовешко изпълнение.
Преди сме нямали възможността да правим
подобни неща с компютрите.
Може би ще опиша бързо тази.
Това е бокс и програмата открива начин
как може да приклещи опонента си.
Компютърът е от ляво
и просто трупа точки.
Представете си, ако този тип
интелигентност се впише във вашия график
или информационните ви нужди, или подобни неща.
Ние сме все още в началото
и за това съм наистина развълнуван.
ЧР: Когато погледнете всичко, което се е случило
с Дълбока Мисъл и боксирането,
също част от пътя, по който сме тръгнали
е изкуственият интелект.
Къде се намира, когато погледнете това?
ЛП: За мен
това е едно от най-вънуващите неща,
които съм виждал от много време.
Човекът, който създаде тази компания, Демис,
има знания както в невронауките, така и в компютърните науки.
Той се върна в университета,
за да придобие докторска степен, да изучава мозъка.
Мисля, че виждаме много интересна работа,
която по някакъв начин преплита компютърните науки
с невронауките
с оглед наистина да разберем
какво ни е нужно, за да направим нещо умно
и да прави наистина интересни неща.
ЧР: Но, на какво ниво е в момента?
И колко бързо мислите, че се движим?
ЛП: Това е нивото на техниката в момента --
разбиране на котки в YouTube
и подобни неща,
подобряване на гласовото разпознаване.
Изпозлвахме много машинно обучение,
за да подобрим нещата постепенно,
но мисля, че примерите са вълнуващи,
понеже това е една програма,
която прави много различни дейности.
ЧР: Не знам дали ще можем да го направим,
но имаме изображение на котка.
Ще е прекрасно да видим процеса.
Ето така машините гледат на котките
и заключенията, до които достигат.
Можем ли да видим изображението?
ЛП: Да. ЧР: Ето го. Можете ли да видите котката?
Проектирано от машина, виждано от машина.
ЛП: Точно така.
Това е научено само от гледане на YouTube.
И няма никаква подготовка,
никакво понятия за котка,
но тази концепция за котката
е нещо важно, което вие бихте разбрали
и сега машините могат от части да разберат.
Може би заключвайки
с частта относно търсенето,
започна с търсене, наистина разбирайки
какво имат предвид хората и тяхната информация.
Имах видео,
което исках да покажа набързо,
което всъщност намерихме.
(Видео) [Соята, Кения]
Не толкова отдавна
аз засадих картофи.
Изведнъж те започнаха да умират един след друг.
Проверих в книгите, но не получих много информация.
И така, отидох и извърших търсене.
[Зак Матере, земеделец]
Болести по картофите.
Един от уеб сайтовете ми каза,
че може би мравките са проблема.
Каза да поръся пепел от дървесина около разстенията.
След това, след няколко дни, мравките изчезнаха.
Развълнувах се относно Интернет.
Имам един приятел,
който наистина би желал да развие своя бизнес.
И така, отидох с него до интернет кафето
и проверихме няколко сайта.
Когато го срещнах след това, той щеше да постави вятърна мелница
в местното училище.
Почуствах се горд, понеже
нещо, което го нямаше там преди,
изведнъж се появи.
Осъзнах, че не всеки
може да си позволи достъп до това
до което аз имах достъп.
Помислих си, че трябва да имам Интернет,
който и баба ми да може да използва.
Измислих информационно табло.
Просто, дървено, информационно табло.
Когато получа информация на телефона,
имам възможност да я напиша
на информационното табло.
Подобно е на компютър.
Използвам Интернет, за да помагам на хората.
Мисля, че търся за
по-добър живот
за мен и моите съседи.
Толкова много хора имат достъп до информация,
но няма последващо действие от това.
Мисля, че последващото действие от това е нашето знание.
Когато хората притежават знание,
те могат да намират решения
без да им бъде помагано.
Информацията е сила,
но ни определя начина, по който я използваме.
(Ръкопляскане)
ЛП: Сега, впечатляващото нещо относно това видео
всъщност бе, че ние го прочетохме в новините
и намерихме този господин,
и направихме този клип.
ЧР: Когато говоря на хората за вас,
те ми отговарят, хора, които ви познават добре, казват, че
Лари иска да промени света
и той вярва, че технологията може да покаже пътя.
И това означава достъп до Интернет.
Има нещо общо с езиците.
Също така означава как хората могат да получат достъп
и да правят неща, които ще повлияят на техните общности,
и това е един пример.
ЛП: Да, точна така, мисля, че
съм се фокусирал върху достъпа повече,
ако говорим относно бъдещето.
Наскоро пуснахме този проект Смахнат,
който използва балони, за да го направи.
Звучи лудо.
Можем да покажем видеото.
Всъщност, двама от трима души в света
нямат достъп до Интернет.
Ние всъщност мислим, че това наистина може да помогне на хората
да се справят с диадата цена-ефективност.
ЧР: Това е балон. ЛП: Да, дава достъп до Интернет.
ЧР: И защо този балон дава достъп
до Интернет?
Защото има някои интересни неща,
които е трябвало да измислите относно как
да направите балоните възможни,
те не е трябвало да бъдат свързани.
ЛП: Да, това е добър пример за иновация.
Мислехме върху тази идея
за повече от пет години
преди да започнем работа по нея,
но наистина,
как можем да поставим точки за достъп толкова нависоко и то евтино?
Обикновено трябва да се изпозлват сателити
и отнема много време, за да се стартират.
Но виждате колко лесно е да се пусне балон
и да се качи горе,
и всъщност отново, това е силата на Интернет,
извърших търсене
и намерих, че преди 30, 40 години
някой е пуснал балон,
който е обиколил Земята няколко пъти.
И си помислих, защо да не можем да направим това днес?
И така започна проекта.
ЧР: Но не сте ли оставени на милостта на вятъра?
ЛР: Да, но се оказа, че
направихме няколко климатични симулации,
които не са били правени преди
и, ако контролирате височината на балоните,
което може да се направи като се помпа въздух в тях,
както и по други начини,
вие всъщност можете отчасти да контролите посоката им
и така мисля, че можем да построим световна верига
от тези балони, които да покриват цялата планета.
ЧР: Преди да говорим за бъдещето и транспорта,
където сте маниак от известно време
и този интерес, който имате относно транспорта
и автоматизираните коли и колела,
нека да поговорим малко относно темата, отворена
по-рано с Едуард Сноудън.
Тя е сигурност и лично пространство.
Би трябвало да сте мислил относно това.
ЛП: Да, напълно.
Вчера видях снимката на Сергей с Едуард Сноудън.
Някои от вас може би са я виждали.
Но мисля, че, предполагам,
личното пространство и сигурността са наистина важни неща.
Ние мислим относно това по отношение на двете
и мисля, че не може да имаш лично пространство без сигурност
така, че нека да говоря първо за сигурността,
понеже вие попитахте относно Сноудън и всичко това
и после ще поговоря малко за личното пространство.
Мисля, че е крайно разочароващо
това, че правителството
тайно е правело всичко това и не ни е уведомило.
Не мисля, че можем да имаме демокрация,
ако трбява да защитаваме вас и нашите потребители
от правителството
за неща, за които никога не сме разговаряли.
И нямам предвид това, че трябва да знаем
от каква точно терористична атака те се стремят
да ни защитят,
а ние трябва да знаем
какви са измеренията й,
какъв вид наблюдение правителството
ще изпозлва и как, и защо,
и мисля, че сме нямали такъв разговор.
Така, че мисля, че правителството всъщност е направило
на себе си голяма лоша услуга
като прави всичко това тайно.
ЧР: Никога не са идвали в Гугъл,
за да искат нещо.
ЛП: Не Гугъл, но обществото.
Мисля, че трябва да имаме дебат относно това
или няма да имаме функционираща демокрация.
Просто не е възможно.
Тъжен съм, че Гугъл
е в позицията на защитаващ вас и нашите потребители
от правителството,
което тайно прави неща незнайни за всички.
Няма никакъв смисъл.
ЧР: Да. И освен това идва частта с личното пространство.
ЛП: Да. Частта с личното пространство
мисля, че тя -- светът се променя.
Носите телефон. Той знае къде сте.
Има толкова много информация относо вас
и това е важно нещо,
и добива смисъл това защо хората задават
трудни въпроси.
Ние прекарваме много време мислейки върху това
и какви са съпътстващите проблеми.
Малко съм --
Мисля, че основно нещо, което трябва да направим
е просто да предоставим избор на хората,
да им покажем каква информация бива събирана --
история на търсенето, данни за местоположението.
Развалнувани сме относно икногнито опцията в Chrome
и правейки това по повече начини,
просто давайки на хората избор
и повече осведоменост относно какво се случва.
Също така мисля, че е много лесно.
Това, за което съм притеснен е, че ние изхвърляме
бебето заедно с мръсната вода.
И виждам, във вашето шоу, всъщност,
донякъде съм си изгубил гласа
и не се е възстановил напълно.
Надявам се, че като говоря с вас
ще си го възвърна.
ЧР: Ако бих могъл да сторя нещо, ще го направя.
ЛП: Добре. Вземете вашата вуду кукла
и каквото още трябва да направите.
Но мисля, че знаете ли, виждам в това,
направих го публично
и имам всичката тази информация.
Имаме направено допитване относно медицинското състояние
на хора с подобни проблеми
и преглеждайки медицинските досиета си казвам --
няма ли да е впечатляващо,
ако всички медицински досиета са достъпни
за анонимно
проучване от докторите?
Когато някой получи достъп до досието ви,
лекар-изследовател,
те могат да видят, вие можете да видите кой доктор
е получил достъп и защо
и може би ще научите
какви заболявания имате.
Мисля, че ако направим това,
бихме спасили 100 000 живота само тази година.
ЧР: Абсолютно. Нека... (Ръкопляскане)
ЛП: Просто съм много притеснен относно това, че
с личното пространство в Интернет,
ние правим същото, което правим с медицинските досиета --
изхвърляме бебето заедно с мръсната вода
и наистина не мислим
относно огромната добрина, която може да дойде
от хората споделящи информация
с правилните хора по правилните начини.
ЧР: И нужните условия,
които ще предоставят увереността на хората,
че с тяхната информация няма да бъде злоупотребено.
ЛП: Да. И аз имам проблем с гласа си.
Беше ме страх да го споделя.
Сергей ме окуражи да го направя
и бе страхотно, че го направих.
ЧР: И отзвукът бе поразителен.
ЛП: Да и хората са супер положителни.
Имаме хиляди и хиляди хора
с подобни заболявания,
за които днес няма информация.
Беше много добра постъпка.
ЧР: Говорейки за бъдещето, какво е това между вас
и транспортните системи?
ЛП: Да. Предполагам, че бях просто разочарован
от това, когато бях в колежа в Мичигън.
Трябваше да се взимам автобуса
и да го чакам.
Беше студено и валеше сняг.
Направих проучване относно това колко ще струва
и просто станах обсебен от транспортните системи.
ЧР: И това даде начало на идеята за самоуправляваща се кола.
ЛП: Да, преди 18 години научих относно
хора, които работят върху самоуправляващи се коли
и останах очарован от това,
и отнема време да се задействат тези проекти,
но съм много развълнуван относно възможността за
подобряване на света.
Повече от 20 милиона души на година биват ранени,
това е водещата причина за смърт
на хора под 34 в САЩ.
ЧР: Значи говорите за спасяване на животи.
ЛП: Да и също така пестим пространство
и правим живота по-добър.
Половината Лос Анджелис е паркинги и пътища,
половината от площа,
а и всъщност повечето градове не са толкова назад.
Просто е лудост,
че за това използваме нашето пространство.
ЧР: И колко скоро ще сме там?
ЛП: Мисля, че ще бъдем там съвсем скоро.
Ние сме карали доста над 161 000 км
изцяло на самоуправление.
Много съм развълнуван относно бързото им въвеждане.
ЧР: Но вие не говорите само за самоуправляващи се коли.
Имате също и тази идея за велосипеди.
ЛП: В Гугъл имаме тази идея, че
трябва просто да предоставяме безплатни велосипеди на всички
и това бе невероятно през повечето от пътуванията.
Виждате велосипеди, които ходят навсякъде
и също така се износват.
Използват се 24 часа на ден.
ЧР: Но искате също така да ги поставите над улицата.
ЛП: Казах, как ще накараме хората
да използват повече велосипеди?
ЧР: Може би имаме видео тук.
ЛП: Да, нека да покажем видеото.
Рзвълнувах се относно това.
(Музика)
По този начин може да разделите
велосипедите от колите на минимална цена.
Както и да е, изглежда напълно налудно,
но всъщност мислех относно нашия кампус.
който работи с подръжници на свободните книги/култура и др.
и които се опитват да ползват повече своите колела,
и си мислех относно това
как да се раздели ефективно, от гледна точка на парите,
колелата от трафика?
Отидох и потърсих
и открих ето това.
Всъщност не работим върху това,
върху точно това нещо,
но то кара въображението ви да заработи.
ЧР: Нека да привършим с това.
Дайте ми да разбера каква е вашата философия.
Имате тази идея за [Google X].
Вие не искате просто
да отидете в малко, измеримо пространство на прогрес.
ЛП: Да, мисля,че
много от нещата, за които говорихме са по подобен начин,
където те са наистина --
почти използвах икономическата концепция на допълняемостта,
което значи, че правите нещо,
което не би се случило, освен ако наистина не го правите.
И мисля, че колкото повече можете да правите неща като тези,
толкова по-голямо въздействие ще имате
и това е относо правенето на неща,
които хората може да не мислят за възможни.
И съм изумен, че
колкото повече научавам за технологията,
толквоа повече осъзнавам, че не знам
и това е, понеже този технологически хоризонт
нещото, което можете да видите и направите след това
колкото повече научавате за технологията,
толкова повечете научавате какво е възможно.
Научавате, че балоните са възможни,
понеже има материал, който ще проработи при тях.
ЧР: Това, което е интересно относно вас, макар, че за мен
ние имаме много хора,
които мислят за бъдещето,
които ходят и търсят и се връщат,
но никога не виждаме осъществяване.
Мисля за някого, когото познавате
и сте чели - Тесла.
Какъв е принципът на това за вас?
ЛП: Мисля, че откритието не е достатъчно
Ако изобретите нещо,
Тесла е открил електрическата сила, която изпозлваме,
но е имал проблеми да я разпространи сред хората.
Това е трябвало да бъде сторено от други хора.
Отнело е дълго време.
И си мисля, че ако обединим двете неща,
където имаме фокус върху новост и откритие,
плюс възможността наистина -- компания,
която наистина може да комерсиализира нещата
и да ги разпространи сред хората
по начин, който е добър за света
и даващ на хората надежда.
Впечатлен съм от проекта Смахнат,
просто колкото бяха развълнувани хората относно него,
понеже той им даде надежда
за тези две трети от света,
която нямат Интернет в момента.
ЧР: Което е второто нещо относно кооперациите.
Вие сте един от тези хора, които вярват, че
корпорациите са агенти на промяната,
ако са управлявани добре.
ЛП: Да, наистина съм смаян,
че повечето хора смятат компаниите за зли.
Те имат лоша репутация.
И мисля, че това донякъде е вярно.
Компаниите правят същите постепенни неща,
които са вършели през последните 50
или 20 години.
Не се нуждаем от това.
Нуждаем се, особено в технологиите,
от революционна промяна,
не постепенна промяна.
ЧР: Веднъж казахте,
мисля, че съм го схванал правилно,
че може да обмислите
вместо да давате своите пари,
ако се усланяте на някаква кауза
просто да ги дадете на Илон Мъск,
понеже сте имал увереността, че
той ще промени бъдещето
и че вие следователно --
ЛП: Да, ако искате да отидете на Марс,
той иска да отида на Марс,
да подкрепи човечеството,
това е достойна цел, но е компания
и те я филантропична.
Така, че мисля, че се целим да направим донякъде еднакви неща.
И си мисля, вие попитахте, че имаме много работници
в Гугъл, които са доста заможни.
Хората правят много пари с технологиите.
Много хора в тази зала са прилично заможни.
Вие работите, защото искате да промените света.
Искате да го направите по-добър.
Защо компанията, за която работите,
не е достойна не само за вашето време,
но също така и за парите ви?
Имам превид, че нямаме концепция за това.
Не мислим така за нашите компании
и мисля, че е тъжно,
понеже в компаниите са повечето наши усилия.
Те са местата където повечето хора прекарват времето си,
където са повечето пари
и мисля, че бих желал да помагаме
повече отколкото го правим.
ЧР: Когато привършвам разговор с повечето хора,
винаги задавам въпроса:
Какво състояние на ума,
какво качество на ума е това,
което ви е послужило най-добре?
Хора като Рупът Мърдок казват любопитство
и други хора в медиите казват същото.
Бил Гейтс и Уорън Бъфет казват концентрация.
Каква качество на ума,
като си тръгна от тази аудитория,
ви е помогнало да мислите относно бъдещето
и в същото време
да промените настоящето?
ЛП: Мисля, че най-важното нещо --
погледнах доста компании
и защо те не са успели с времето.
Имахме много драстична реогранизация на компаниите.
И се запитах, каква фундаментална грешка са допуснали?
Какво грешно са направили всички тези компании?
И обикновено е това, че те просто са изпуснали бъдещето.
И си мисля,
че се опитвам да се концентрирам върху това и върху
начина, по който това бъдеще ще го бъде
и как да го създадем,
и как да накараме нашата организация
наистина да се концентрира върху това
и да го задвижи с наистина висока скорост?
Имало е и любопитство,
гледали сме на неща,
за които хората не са си мислели,
работили сме над неща, над които никой не е работил,
понеже точно там се крие допълняемостта
и имайки волята да се направи това,
да се поеме този риск.
Погледнете Андроид.
Изпитвах вина работейки над Андроид,
когато едва започваше.
Той бе малък стартиращ проект, който закупихме.
Не беше нещо, над което наистина работехме.
И се почуствах виновен отделяйки време за него.
Това бе глупаво.
Това бе бъдещето, нали така?
Това бе добро нещо, върху което работехме.
ЧР: Беше ми приятно да бъдете тук.
Приятно ми бе да Ви чуя
и да седя заедно с вас на тази маса.
Благодаря, Лари.
ЛП: Благодаря Ви.
(Ръкопласкания)
ЧР: Лари Пейдж