Tip:
Highlight text to annotate it
X
ЧАРЛЗ ЛОТЪН в
СТРАНОПРИЕМНИЦА "ЯМАЙКА"
по романа на ДАФНИ ДЮ МОРИЕ
участват още: ЛЕСЛИ БАНКС
ЕМЛИН УИЛЯМС РОБЪРТ НЮТЪН
МАРИ НЕЙ УАЙЛИ УОТСЪН
дебют на МОРИЙН О'ХАРА
сценаристи СИДНИ ГИЛИЪТ и ДЖОАН ХАРИСЪН
адаптация АЛМА РЕВИЛ
оператори ХАРИ СТРАДЛИНГ и БЪРНАРД НОУЛС
художник ТОМ МОРАХАН
музика ЕРИК ФЕНБИ
монтаж РОБЪРТ ХЕЙМЪР
режисьор АЛФРЕД ХИЧКОК
Господи, молим се да няма корабокрушения.
Но ако се случат, ти ги насочи към брега на Корнуел,
като дар за бедните жители.
Така гласи една стара Корнуелска молитва
от началото на 19 век.
Но в Англия, където цареше беззаконие,
преди още да съществува Британската брегова охрана,
имаше банди, които за да грабят,
предизвикваха умишлено корабокрушения,
примамвайки корабите към тяхната гибел,
опасните скали на дивия Корнуелски бряг.
СТРАНОПРИЕМНИЦА "ЯМАЙКА"
Виждаш ли онази светлина? - Не виждам нищо.
Приближаваме се.
Загубих я, ти виждаш ли я?
Къде? - Трябваше да е тук!
Странно!
Виждаш ли нещо? - Още не!
Не виждам никой оцелял! Чувате ме? Никой!
Готово е! Конете са впрегнати.
Натоварете останалото.
Връщаме се в страноприемницата.
Давайте по-бързо!
Към хълмовете!
Сигурен ли си, че никой не е офейкал? - Сигурен съм, Док!
Помощ!
Глупак, мислех, че си сигурен!
Не виждате ли, че ще избяга? Искаш да ни разкрият ли?
Не ми харесва изобщо. Тръпки ме побиват от това място.
Страноприемница "Ямайка". Какво име само!
Има лоша репутация. Странни неща се случват там.
Като? - Странни неща!
Не бих се отбил за нищо на света.
Страноприемница "Ямайка" по този път ли е?
Да.
Колко остава до страноприемница "Ямайка"?
Хайде, хайде!
Защо се движим толкова бързо? Ами ако конете се спънат?
Това е страноприемница "Ямайка". - Там трябва да сляза.
Хей, кочияш! Защо не спирате? Трябва да сляза!
Защо не спирате, глупак такъв!
Казвам ви да спрете, глупак такъв! Спрете ви казвам!
Защо не спирате? Глух ли сте? За глупачка ли ме имате?
Заради вас, пропуснах страноприемницата, сега ме върнете.
По-добре отидете при г-н Пенгалън, казват, че обичал хубави дами.
Ето ви сандъка.
Да вдигнем тост за сър Хъмфри.
За сър Хъмфри.
Какво! А, да!
За Пенгалън! - Благодаря.
Да пием и за Негово Величество, крал Джордж четвърти
Благодаря ти, господи. Не съм виждал този глупак от години!
Някога харесвахте компанията му, нали сър Хъмфри?
Да, когато го видях с Чарли Пост и Шеридън в павилиона на Рейнтаун.
Тогава все още беше джентълмен.
Днес този огромен търбух мисли само как да се натъпче.
Лорд Джордж, моля ви, етиката... - Миналото лято ходихме на езерата.
Кое ви впечатли най-много, сър Хъмфри?
Чадуик!
Кое е езерото на което се възхищавам? - Уинтърмиър, сър.
Уинтърмиър. - Много е красиво.
Да вдигнем тост за красотата, сър Хъмфри.
Защо не?
Чадуик, донесете ми статуетката, имам нужда от вдъхновение.
Това е красотата. - Но тя не е жива.
По жива е, е от повечето гости. Погледнете ги!
Искате ли да видите една жива красота? Чадуик!
Попитайте Сам, дали Нанси ще бъде скоро готова.
Най-красивото създание! - Виждате ли, лейди Уинстън,
защо предпочита да живее тук, вместо в Лондон.
Подслонил е едно момиче, чудовището! - Тогава не искам и да я познавам!
Аз пък искам. - Да, представете ни я!
Ето я! Моята прелестна Нанси!
Но това е кон!
Вчера се сдобих с нея за 100 гвинеи. Спечелила е състезанието в Модуик.
Чадуик, какво е това? - Една жена, сър.
Не се занимавай с жени, когато имам гости!
Кочияшът ме остави тук.
Попитайте господаря си, дали ще ми заеме един кон? Благодаря.
Да видим за какво става въпрос. Рингуорт, 20 гвинеи, че е грозна.
Приемам.
Ще разрешите ли да ви сваля това палто.
Но защо? - Мога да ви изчакам.
Тук съм ваш слуга. Позволете.
Имате съвършена фигура.
Скъпа моя, вие сте прекрасна!
Рингуорт, спечелихте.
Дръжте!
Красива сте като нощта,
без облаци и изпълнена със звезди.
Най-красивото от тъмнината и светлината,
изгрява за да отдаде почит
на вашата хубост. - Благодаря ви, сър,
но не съм дошла за да слушам стихове, а да поискам кон.
Кон? Внимавайте с поезията на Лорд Байрон.
Имате коня. Аз съм сър Хъмфри Пенгалън.
Сър Хъмфри Пенгалън, мирови съдя.
Аз съм Мери Хелън от Ирландия. - И къде отивате?
В страноприемница "Ямайка". - В страноприемница "Ямайка"?
Не може да отивате там. - Защо?
Сам, тази млада г-ца пита, защо не може да отиде
в страноприемница "Ямайка". Ще и кажеш ли?
Там е много опасно, г-це. Не е място за една дама.
Ето, и Сам ви го каза. По-добре останете тук.
О, не мога. Дойдох сама от Ирландия,
понеже там вече нямам семейство. - Нямате родители?
Отивам в страноприемница "Ямайка", защото леля ми Пейшънс е там.
Какъв хубав кон!
Можете ли да яздите? - Разбира се! Яздя от малка.
Значи ще яздите до страноприемницата? - Благодаря!
Но имам и един голям сандък отвън. - Аз сам ще занеса сандъка
при вашите роднини. Сам, оседлай конете!
Чадуик, това е г-ца Мери Хелън, която отива в страноприемница "Ямайка".
Не разбирам. - Ти никога не си разбрал.
Не съм изненадан, че и сега не си разбрал.
Тази дама е моя приятелка. Ако се върне когато и да е,
посрещни я, както подобава. И се погрижи да не и липсва нищо.
Добре, сър Хъмфри. - Донеси ми палтото,
както и шал за госпожицата.
Чадуик, искам горещ коняк когато се върна.
И се погрижи леглото ми да е затоплено.
Добре, сър Хъмфри.
Ще ме изчакате ли минутка, да намеря шала.
Не е нужно, наистина.
Ако мога да ви бъда полезен, кажете ми.
Не забравяйте, че аз съм Пенгалън и това е моята земя.
Не го забравяйте! - Ще го запомня.
Лека нощ, г-це Хелън. - Лека нощ, сър Хъмфри.
Кой е?
Какво искате? - Тук ли живее г-жа Пейшънс Мърлин?
И да и не, зависи кой я търси.
Аз съм нейната племенница от Ирландия.
Чухте ме. Идвам да живея при леля и чичо.
Какво? Да живеете с кого?
Кой ви изпраща? - Това не ви засяга.
Кажете на вашият господар, че съм тук.
Първо няма ли да ме целунете?
Ще съжалявате, когато чичо ми разбере, как сте се държал.
Ще ви изхвърли оттук. Ще видите!
Не така, малка моя.
Ще и липсвам. - Оставете ме да мина, аз…
Познахте. Точно така.
Аз съм съпруга и. Великия ти чичо, Джос.
Хайде. - Кой е?
Ето ни! - Лельо Пейшънс!
Мери, племенницата ми.
Позна ли ме лельо? - Да, скъпа!
Толкова приличаш на майка си.
Когато чух гласа ти, помислих, че е тя.
И в един момент си помислих, че... - Каза, че си и казала да остане.
Не, Джос. Не. - Нали ти написах всичко в писмото?
Нищо не съм получавала.
Ти си писала?
Мери,
ти си в черно! - Да.
Мама почина преди три седмици. - Жаден съм.
Как стана? - Не си беше добре.
Каза, че не може да лежи, защото трябва да работи. Знаеш я каква е.
Пейшънс, стига си хленчила.
Иди и вкарай сандъка. - Да, добре Джос.
Не, недей. Остави на мен.
Пoлека. Чичо е джентълмен.
Няма да остави това хубаво момиче да се нарани.
Джос не е като другите. Хайде, Пейшънс!
Ще ти помогна. - Сама ще се справя. Не е тежко, Мери.
Наистина мога да се справя. - Как не ви е срам!
Не сте първата, която ми прави такъв комплимент.
Това е!
Нашата Мери е леко изморена!
Трудно е да си в настроение с празен стомах.
Отведи я там. - Ще ти приготвя нещо за ядене.
Мери, ела с мен.
Ще стане за минутка. Ти седни да си починеш.
Ще сложа масата. - Не, не, не!
Уморена си, след дългото пътуване. - Не съм. Къде са приборите?
Там, в средното чекмедже.
Няма нищо. Това са клиенти. Скоро си тръгват.
Тишина!
По-тихо! Имаме посещение. - Хари ни каза.
Е, не изглежда никак зле, от това което видях.
Само си мислиш как да задиряш фустите на жените.
Това е най-добрия начин да се разориш! - Салвейшън започна.
Смейте се, но ще запеете друга песен,
когато ще бъде вече твърде късно.
Знам аз.
Къде отиваш, Хари? - Да я поздравя.
Тя не е лъжица за твоята уста, Хари. - А за мен? Имам нови маншети!
За себе си ли я пазиш? - Не съм си го и помислил.
Но не съм казвал, че няма да си го помисля, Хари.
Добре, Джос!
Освен това е племенница на жена ми от Ирландия.
Трябваше да го кажеш по-рано! - Това си е моя работа.
Познавах една ирландка, имаше смешен акцент. Но какво от това.
Не очакваше да ме видиш така, нали?
Бях още дете, когато замина. Помня само, че ни напусна.
И каква ме помниш? - Беше много красива.
Наистина?
Сигурно е било така.
Майка ти сигурно ти е разказала моята история.
Мислиш, че съжалявам задето избягах.
Грешиш, Джос е много добър съпруг. Не бих променила нищо, дори да можех.
Това е тежък и рискован занаят.
Ще дойде ден, когато трябва да го сменим. На мен ми дай да се скитам.
Но какво спечелихме: поредното нищо.
Дяловете ни няма да ни успокоят телата и душите.
Последният удар не ни донесе това, което трябваше. Това искам да кажа.
Ти ли го казваш? - Не, Сидни го каза.
Нещо много говориш. - Нищо не съм казал, г-н Мерилин.
Значи ти ги объркваш с твоите сметки.
Замайваш главите на бедните момчета, дето дори не могат да четат.
Но без да включваш разходите. Ще видиш мръснико!
Може ли за малко, Джос.
Аз съм този който каза, че не печелим достатъчно.
Така ли? - Виж ни дяловете.
Може би не ти плащат стоката на добра цена.
Или по скоро изтича отнякъде.
Имаш замислен вид, Хари.
Кажи си и ти мнението.
Ако имаш такова.
Що се отнася до това, така наречено изтичане,
не бъди свидлив, с удоволствие ще те чуем.
Щях да знам, Джос. - Аз знам.
Предполагам, че е имало кражба. И тя е станала
преди да докараме стоката в страноприемницата. Следите ли ме?
Някой е свил част от плячката. И сте си помислили, че съм аз.
Като се връщам назад, виждам, че сте си го помислили.
Откога си с мен, Хари?
Някъде пет години, Джос. - Салвейшън, ти?
Погубените ни души са заедно... 2 години и 7 месеца, Джос.
Сидни? - Почти две години и половина, Мерлин.
Денди?
Вижте, по това време бях с една любовница.
Ето я тук, Ани. Значи прави 4 години, Джос.
А ти?
Ще им кажа.
Г-н Тръхърн е с нас не повече от два месеца.
Осем седмици. Петдесет и шест дни.
Какво мислите за моите сметки?
Какво ще кажеш, г-н Тръхърн?
Джос. - Разкарай се!
Джос, моля те.
Какво е станало? - Джос, Мери току що ми каза,
че е дошла до тук с г-н Пенгалън.
Разпитвал я е защо идва тук и за нас.
Това си и помислих. Мислиш ли, че се съмнява в нещо?
Какво ти каза сър Хъмфри? Как се запознахте?
Не съм го търсила. Кочияшът ме остави пред тях,
защото ми трябваше помощ.
Сър Хъмфри беше много любезен и съм му много задължена.
Знае как да подходи с една жена. Зае ми кон за да дойда до тук.
Кон, спечелил 100 гвинеи на надбягванията.
Надявам се да не чакаме цяла вечер. Имаше силен вятър.
Корабът е малко повреден.
Вземете ножици, Мерлин!
Защо си оставил това парче цялото с кръв? Касапница! Отрежи ми това!
Много трупове оставихме в тази касапницата.
Тъкмо са се освободили от мизерията. Погледни тази тъкан.
Това, че струва живота на няколко моряка, я прави значима.
Това има значение, всичко да е идеално.
Пребродих цяла Англия, за да срещна някоя красива жена.
Но само главоболия. Не можеш да разбереш, нали?
Защото не си, нито философ, нито джентълмен, а си дявол.
Оцелели? - Няма. Съжалявам за момичето.
Не знаехме, че ще идва. Ще се заема още утре.
Запалете огъня, че е студено. Дай ми за пиене!
Не съм запалил светлината на прозореца, да не ни изненадат.
Няма никой по улиците в такава нощ. - Не рискуваме ли,
ако Пейшънс разбере, че сте тук? - Всичко е рисковано!
А колкото до Мери, вярвам, че няма да я нараните.
Не се безпокойте, ще се оправя с нея, както с Пейшънс.
Видяхте ли стоката? - Тя не прилича на жена ви.
Може, но Пейшънс беше красавица когато се оженихме.
Докато си спомням... - Не може да бъде, Мерлин. Малко е.
Да, половината от това, на което се надявахме.
С малко повече късмет другия път, ще се оправим.
Мъжете губят търпение. Опитвам да ги сдържам, но питат къде са парите.
Искат повече. - За какво?
За да си скапят черният дроб с вашият некачествен ром?
Чуй ме, Мерлин. Аз искам повече.
Аз знам какво да правя с парите. Затова ми трябват.
Разбрахте ли? Трябват ми. - Да, сър.
Тази седмица дали вятърът ще духа отново? Виж прогнозата!
Мисля за племенницата на съпругата ви. Ще е жалко,
ако не разгледа наоколо, преди да си тръгне.
Нямам нищо против присъствието и,
докато стои на страна от нашите малки афери.
Пейшънс, отнеси и нещата горе.
Опитай да поспиш миличка. Сигурно си уморена.
Лека нощ.
Какво става? - Този тип...
Прав беше, Джос. Виж. 15 златни лири.
Казах ли ви?
На лъжата краката са къси г-н Тръхърн.
Нещо да кажеш?
Дайте ми да пия. Жаден съм.
Томас, ако обичаш сервирай на господина.
Изглежда монетата се обърна, г-н Тръхърн.
От къде е това? - Спестявах.
Продавал си стока тайно.
Срам ме е от теб, г-н Тръхърн.
Такъв съм. Да вземеш хляба от устата на събратимите си.
Крал си! - Изобщо не съм.
Той ви заблуждава! Къде си мислите е стоката?
Има и още. Да не мислите, че не я продава за себе си.
Питайте го за бога, питайте го...
Мръсен крадец. - Добре, че го разбрахме.
Щом ни краде, имаме право.
Какво чакаме?
Намерете ми хубава греда.
На 6 фута от земята. Хайде.
Ще държа жените на разстояние. Не искам проблеми.
Бързо!
Ново пет. Намерихме това злато у него. - Какво знаеш за него?
Има 2 месеца от както пристигна, препоръча го приятел.
Не можеш ли просто да го изхвърлиш. - Трябваше да им го кажете,
искат да го обесят довечера. - Наистина? Много е явно, нали.
С пистолет е доста шумно.
Нали не искате да смутите жена ви и племенницата и.
Става по всякакъв начин. - Добре.
Не им казвай още, не съм свършил с теб.
Хари! - Какво?
Пригответе се, слизам след малко. - Добре.
Доведете го!
Останалите вън! Няма нужда от зрители.
Това са лични неща. Ако искате публични изяви, няма да чакате дълго.
И ще ви бъде осигурена най-добрата гледка,
откъм въжето.
Искам да видя. - Вън!
Още си малък.
Ами Джос? - Той е зает.
Това място ли избра? Не иска да види спектакъла ли?
Предпочита ние да го направим, за да е както трябва.
Хайде, доведете го! - Бързо, докато не е дошъл на себе си!
Докога страха ще те води, Томас?
Не ме е страх, любезен съм, Салвейшън.
Няма любезности, щом пращаш някой на оня свят, ако го заслужава.
А там е раят и той сам го предпочете.
Дай му пиене да се събуди и време да помисли.
Не ми харесва да убиваме така хладнокръвно един здравеняк.
Хайде, че ми тежи. - Какво каза, Хари?
Казах да си затворите устата и двамата.
В бандата мислите само как да откраднете нещо. За нищо друго.
Ще крадете катарамите на обувките, когато кажа.
Малко светлина!
Всички заедно! Дърпайте!
Дръжте го!
Виж колко са красиви катарамите, Хари!
Погледни ги, Хари! Хайде!
Трябва да се махате! Те ще се върнат!
Опитайте се! По-бързо!
Не стойте тук, бягайте! - Не мога да оставя леля.
Моля ви, побързайте!
Бързо, преди Джос да...
Добър вечер, малка моя. Отиде да кажеш лека нощ на леля Пейшънс?
Така си и помислих.
Тя е красиво, сладко момиче с характер.
Жалко ще е да я отпратя, преди да е разгледала околността.
Така че може да остане, колкото си иска.
Джос! Слез долу!
Взели са го, Джос. - Кои?
Ангелите са го взели. - Ами, взели са го?
Но жив, Джос. Жив!
Мери, ти ли си?
Ти си го пуснала.
Чуй ме, трябва да заминеш веднага.
Вижте!
Проклетница, ще я убия!
За бога, спасявай се преди Джос да дойде!
Къде е момичето? Къде е?
Оставила си я да офейка.
Томас вземи...
Хари, ела ми помогни.
Хайде вижте дали има някой навън.
Не може да останем тук. Хайде! - Къде?
На пристанището, знам едно място. Там ще сме в безопасност.
Само по-бързо.
Джос, видяхте ли нещо? - Не.
Трябва да ги открием, дори да търсим цяла нощ.
Няма и следа от тях. - Абсолютно никаква.
Нещо открихте ли? - Ако не ги открием, ще ни издадат.
Хари, вземи двама човека и претърсете брега.
Томас, вземи брат си и задръжте всеки, който видите в селото.
Търсете и на скалите. Продължавайте! - А ти какво ще правиш, Джос?
Ще тръгна по пътя за Борнинг. - Добре.
Чадуик!
Прекалено късно е, сър. - Очарователно момиче.
Не ви казах по-рано, но месарят когато беше тук на вечерята
каза, че си иска дължимото. - Неприятно занимание, Чадуик.
Да изкормваш трупове за да преживяваш!
Изкарвам си прехраната, сър. - Колко е?
Около 40 лири за месаря и 35 за хлебаря.
Вижте г-не, месарят, хлебарят... - Месарят, хлебарят!
Стар глупак!
Извинявай, Чадуик, ти си гледаш работата.
Това ли е всичко, сър Хъмфри?
Изпуснах си нервите, това е непростимо.
Не ми се мисли какво щеше да стане.
Между другото, Чадуик, какво е станало с дядо ми?
Полудя, нали?
Приключихме Чадуик. Вървете да си лягате.
Как смееш да идваш тук? Казвал съм ти хиляди пъти...
Да, но Тръхърн избяга. Момичето го е освободило.
Нищо не можах да направя, защото бях с вас.
Какво направихте с момичето? - Тя също избяга.
Виждам развръзката. Дано жена ви е останала.
Хората ми ги търсят. Правят всичко възможно.
Това ли дойде да ми кажеш? - Съжалявам, но това момче знае много.
Ако предаде мен и момчетата... - Си губиш главата, Мерлин.
Ако Тръхърн иска да ви издаде, трябва да дойде тук.
Тук аз съм единственият представител на закона.
Ако продължаваш да ми създаваш главоболия,
повече няма да видиш корабокрушение.
Без мозък, тялото умира, Мерлин.
И не забравяй, че в тази организация
ти и хората ти сте само пионки. Мозъкът е тук.
Дойдох само да ви предупредя. - Нека аз те предупредя.
Ако искаш да печелиш, ще се подчиняваш на заповедите.
И повече да не съм те видял тук! Махай се!
Чакайте! Върнете се!
Помислете! - Пуснете ме!
Никъде няма да ходите! Дори не можете да гребете.
Пуснете ме! - Не се страхувате от мен, нали?
Малко са тия жени. Спасяват ви живота и после ви тероризират.
Изглеждал съм и по-добре, но не хапя.
Мислите, че не знам, че леля Пейшънс е в опасност?
Или не знам какъв сте вие и всички останали в страноприемницата?
И какви сме? - Крадци, контрабандисти, убийци.
Знам какви сте!
Виж! - Хари, ела насам!
Забележителни скали. - Не са в пещерата.
Я брат ти да направи една обиколка с лодката. Разбра ли ме?
Разбрах. - Защо, като аз ги видях пръв.
Не, ти ще кажеш на Джос, че всичко е наред. Тичай!
Денди, донеси ми въже!
Елате с мен!
Какво направихте, по дяволите! Приливът идва и ще залее всичко.
Не може да останем тук без лодката.
На къде ще бягаме, когато приливът дойде?
Какво трябва да направя за да ми се доверите?
Наистина, спасихте живота ми. - Надявам се да ми върнете услугата.
Голяма чест за жалък тип като мен.
Без съмнение. - Контрабантист и убиец.
Така изглежда. - Как да ви помогна?
Какво да направя? - Каквото искате.
Бях моряк, мога отново да стана.
Това не ме интересува. - А трябва.
Забравяте, че носите отговорността. - Не нося.
И още как! Ако не бяхте вие, нямаше да съм тук. Не може да го отречете.
Сега за да ви отведа в безопасност на брега, съм в ръцете ви.
Моля ви, млъкнете! - Сега ви остава само да...
Вземете тази книга, г-н Тръхърн.
На страница 13, има много хубав химн.
Треперейки и се представям и тя ме утешава.
Какъв по-удобен момент да го прочетеш!
Какво по-хубаво, за да спре страданието?
Слизам!
Кой първи, ти или дамата?
Дамите първо, нали така е по правилата!
Какво ще правим? - Знаят, че сме блокирани.
Сигурно са видели лодката.
В случай, че се нуждаете от помощ, г-н Тръхърн,
старият ви приятел Томас, слиза да ви подаде ръка.
Готово.
Някой друг да ни прави компания? - Ще имате компания!
С удоволствие, Хари. Кой е следващият?
Закачете въжето за скалите! Бързо!
Чухте ли? Има само един начин да се измъкнем оттук.
Можете ли да плувате? - За ваша радост, г-н Тръхърн
и за да не се чувствате сам, слизаме и тримата!
Не се безпокойте за мен. - Попитах ви можете ли да плувате.
Казах ви, че ще се оправя. И за сам човек ще ви е трудно.
Всичко ще е наред. Джос няма да ми стори нищо.
Можете ли да плувате? Свалете си роклята.
И обувките, бързо! Събличайте се! - Не мога.
Тогава аз ще го направя. - Няма, аз ще го направя.
Бързам да свършим, не съм спал цяла нощ.
И да се връщаме в леглата. - Какво ще правим с момичето?
Като свършим, ще я дадем на Джос.
Хайде!
Не са тук! - Измъкнали са се.
Много е хубаво, чудесно.
За пръв път виждам жена да плува.
Студено е!
Вижте, там са! Оттук!
Към скалите, бързо! Не ме изпускайте!
Справяте ли се?
Стойте близо. - Не мога.
Приближете се повече. - Не мога, не успявам.
Знам.
Дарлън!
Добър вечер, Дарлън. Как са сметките тази година?
Слушам ви. - Липсват три лири, Пенгалън.
Дарлън, казах ви вече... - Млъкнете, Дейвис!
И на мен, като на теб ми трябват пари. Нямаше да съм Пенгалън, ако нямам нищо.
Та защо не достигат три лири?
Бяха за сина ми, беше си наранил крака.
Заведете го при д-р Макинтош, поздравете го от мен
и да хвърли едно око на крака. Ще ми платиш трите лири другия път.
Благодаря, господине. - Дай ми квитанцията, Дейвис.
Но сър Хъмфри... - Квитанцията, Дейвис!
Праотците на този човек култивираха земите на Пенгалън.
Докато вашите бяха цигани. Следващия!
На къде да тръгнем? - Ще се скрием тук.
Почакай, каква е тази къща? - На съдията.
На Хъмфри ли е? Аз го познавам, снощи бях там.
Той ще ни помогне, хайде. - Добре.
Това е човека, за който ви говорех, сър Хъмфри.
Бърдкин, един вулгарен радикал.
Бърдкин!
Вие ли сте Бърдкин?
Дошъл съм да се оплача. Търся си правата.
Вашите права не ме интересуват. - Законът е на моя страна.
Не и при мен, аз съм законът в Пенгалън
и ще бъде така, щом ми държите този тон.
Или ме сравнявате със себе си? - Но и аз съм човек като вас.
Избийте си го от главата, преди аз да го направя!
Никога не се сравнявайте с мен.
Това е в реда на нещата от край време.
Аз съм джентълмен. - Лихвар!
Изведохте ли го, Дейвис?
Без 24 часа отсрочка.
Позволете, съдия Пенгалън.
Но това е баба Трулмарни. - Да сър, отнася се за моя покрив.
Оплаках се на г-н Дейвис, но той не ми обърна внимание.
Вече тече непрекъснато.
Направете и нов покрив, Дейвис. - Но сър Хъмфри...
Нов покрив, казах!
Това е най-старата ми наемателка. Докато съм тук, ще и бъде уютно.
Забравяте, че съм единствения с ранг маркиз,
който се мъчи цели 10 години да откупи земята
от ръцете на лихварите. Но няма да бъда като тях.
Искам да видя сър Хъмфри. - Какво става?
Каза ми, че мога по всяко време. Важно е!
Чакай! Влез, скъпо дете. Какво е станало? Мокра сте до кости.
Чадуик, потърси завивки. Елате до огъня.
Кажи им да си вървят, Дейвис. Ще се видим друг път.
Измръзнала сте! Какво ви се случи? От къде идвате?
Плувахме. - За да се спасим!
Кой е това? - Джеймс Тръхърн.
Снощи избягахме от страноприемница "Ямайка". Това е ужасно място!
Мисля, че е бърлога на контрабандисти.
Снощи щяха да го убият. - Тя ми спаси живота, сър.
Това е невероятно! - Сър Хъмфри, помогнете ни.
Леля ми е още там... - Да, да, ще ми разкажете,
но първо трябва да се изсушите, преди да сте се простудила.
Г-жо Блек, заведете госпожицата горе и и дайте сухи дрехи.
Да, господине. Елате госпожице.
Може ли да ви кажа нещо? - Разбира се.
Наистина?
Ще видим какво можем да направим.
Благодаря ви, много сте любезен.
Извинете, сър Хъмфри. - Чадуик!
Приготви легло и нахрани този човек.
Да, но... - Ще се видим по-късно.
Всички са пристигнали както ви казах.
И аз съм преживял ужасии.
Ужасни щурмове, и смъртоносни брегове.
Капитане, ще вечеряте ли с нас? - С удоволствие, сър Хъмфри, но...
Защо не можете, капитане? - Трябва да се върна на моя кораб.
Докато вие вечеряте, ще мина с кораба пред къщата ви.
Наистина?
Сър Хъмфри, трябва да ви кажа нещо.
Давайте. - На саме.
Нямам нищо за криене.
Той е от контрабандистите от страноприемница "Ямайка".
Контрабандист? Не сте ли донесъл някой хубав коняк?
Всъщност имам тук един лист...
Нужно ли е да ви казвам, че представлявам закона?
Сър Хъмфри, тези коняци би трябвало да ви заинтересуват.
УДОСТОВЕРЕНИЕ
Човекът, споменат в този документ под името Джеймс Тръхърн,
да се счита за официален представител на закона.
Подпис: Държавен секретар при външно министерство.
Господа, ще трябва да се занимая с това лично.
Елате с мен.
Пенгалън, ако не ми запазите нещо хубаво, ще ви докладвам на комисията!
Сложих бира и хляб за този господин при слугите.
Така ли? Пригответе му една хубава стая.
Намерете и сухи дрехи за г-н Тръхърн.
Мисля, че тези на Лорд Джордж ще му станат.
За този господин? - Да, ще побързате ли! Бързо!
Г-н Хъмфри! - Моля да ме извините,
не знаех кой сте. Това което ни трябва сега е,
по една хубава чаша коняк. Скоро ще получите дрехи и храна.
Задължен съм ви. - Но моля ви.
Нека ви обясня. Аз съм лейтенант от флота на Нейно Величество.
Външният министър ми възложи мисията,
но не трябва да разкривате самоличността ми.
Несъмнено има причина, която още не знам,
но вземете един коняк, преди да ми разкажете.
Винаги съм се възхищавал на флота.
Познавах един Конууд, възхитителен човек.
Всички са невероятни, дори малко строги.
Та какво казвахте?
Контрабандисти? - По-лошо, сър Хъмфри.
Корабокрушения, организирани и предизвикани корабокрушения.
Нима и тук? - Да, сър, по цялата брегова ивица.
Винаги е имало корабокрушения, това е опасна област.
Разузнавателните компании са открили, че всички си приличат.
Наистина? Пийте!
Аз също ще си сипя едно, за да вникна в думите ви.
И по какво си приличат тези корабокрушения?
Никога няма оцелели.
Господин Тръхърн, ако казвате истината
това е без съмнение най-ужасното нещо, което съм чувал.
Разузнавателните компании са информирали министъра.
Убедени са, че организаторите знаят маршрута и товара
на всеки кораб, който...
Капитан Мъри желае да се сбогува, сър.
Извинете ме!
Трябва да тръгвам, сър Хъмфри. Трябва да се качвам на кораба си.
Довиждане, капитане. На добър път. - До скоро виждане, сър.
Ще мисля за вас и за този ужасен вятър,
докато си пия чая.
Е, г-н Тръхърн, бихте ли продължили.
Моето притеснение е страноприемница "Ямайка".
Собственика и е главатаря и са виновни за корабокрушението тази вечер.
Вие бяхте ли там? - Не, другите крадяха от мазето.
Само помагах за пренасянето на плячката.
Кажете ми, информирахте ли вече вашите началници?
Не, още не съм.
Има по-важен от този Мерлин.
Не ви разбрах. Нали ми казахте, че той е главатаря...
...на бандата, да. Но получава заповеди от вън.
Също и информация, която получава отвън.
От кого? - Не зная.
Жена му не знае за това. Бандата също не го познава.
Това е човека, който трябва да намерим.
Да, предвидил е друго корабокрушение тази вечер.
Но не знаят къде, докато не получат информация от истинския лидер.
А той ще му я даде тази вечер в страноприемницата.
Трябва да го хванем. - Не трябва да ходим сами.
Дайте ми един кон и ще отида да търся подкрепление.
Прекалено ще се проточи, не трябва да се измъкнат.
Ние отиваме първи, а моят кочияш ще предаде послание
на гарнизона в Троуро от вас. Дръжте.
Казвате, че бандата на Мерлин е вече осведомена?
Надявам се двамата да успеем, преди да дойде подкреплението.
Идвам с вас, сър. - Отлично! Ще бъде доста вълнуващо.
Влез! Чадуик, парите или живота!
Дрехите за господина, не съм казал на Лорд Джордж.
Кой командва гарнизона?
Капитан Бойл. Ирландец, мисля. Добро момче.
Ще му пиша! - Аз ще му пиша,
а вие бързо обличайте дрехите на Лорд Джордж.
До капитан Бойл.
Главнокомандващ
на гарнизона в Троуро.
Какво да му пиша?
Бихте ли ми помогнал? - Имаме нужда от вашата помощ.
Имаме нужда...
от вашата помощ.
С мен е и офицер…
Джеймс Тръхърн,
извикан да разследва поредица от корабокрушения...
организирани, от престъпници по нашите брегове.
Той ме информира, че тези престъпници
са отседнали в страноприемница "Ямайка".
Има и доказателства, че искат да обесят съдържателя в двора.
Облякохте ли се? Много добре ви седи.
Много по-добре от на Лорд Джордж.
Трябва да ви намерим и шапка. Чадуик!
Трябва да тръгнем незабавно.
Момичето не трябва да разбира. - Не, не. Това ще почака.
Тя е толкова предана на леля си.
Нямах избор, сър Хъмфри. Не се осмелих да и кажа истината.
Чадуик, кажи на Сам да дойде. Къде е?
В кухнята, сър. - Сам!
Трябва ви едно наметало, при този силен вятър.
Донеси на г-н Тръхърн синьото, не с астрагана и една шапка.
За мен донеси моите. Сам, вземете това...
Отидете до Tроуро възможно най-бързо и го дайте на капитан Бойл,
командирът на гарнизона. - Капитан Бойл.
Да. Не губете и секунда. - Разбрах, сър.
Преди това, кажете на Робин, че искам веднага колата.
Да, сър. - Хайде!
Чадуик! А тук сте, благодаря.
Кажете на г-жа Блек да се погрижи за младата дама.
Да я убеди да си почине. По-добре ще е за нея.
Благодаря много. Извинете ме пред гостите.
Кажете също на Лорд Джордж, че ще се върна за вечеря.
Да, сър.
Робинс!
Къде ми е колата? Не е ли готова?
Младата дама я взе, сър.
Какво? - Каза, че сте и разрешил.
Конете, бързо!
Трябва да тръгнеш с мен! - Какво е станало?
Човекът, на който спасих живота е офицер.
Не, не! - Той е на път със сър Хъмфри.
Изпратиха кочияш за Троуро да искат помощ. Бързо! Трябва да се преоблека.
Да се измъкваме докато не са дошли. - Трябва да предупредя Джос.
Нямаме време. - Не тръгвам без него.
Не разбираш ли, че знаят всичко, както и аз лельо Пейшънс.
Това е последния ти шанс да му се измъкнеш.
Не! - Той е крадец и убиец.
Но е мой съпруг. Мери, ти не разбираш. Не го познаваш.
Дошла е да ни предупреди, трябва да бягаме.
Къде е онзи тип? Къде е Тръхърн?
Джос, идват за теб. Тръхърн е офицер.
Не можем...
Не мърдай!
Няма нужда да обяснявам моето присъствие с този офицер, Мерлин.
Сигурно се досещате. В качеството си на магистрат,
трябва да претърся къщата. По-добре ни оставете да влезем.
Няма никой, сър Хъмфри.
Ето ви и вас. Много сте бърз, г-н Тръхърн!
Понякога представителите на закона си губят времето.
Съжалявам. Елате, г-жо Мерлин.
Тя няма нищо общо. - Надявам се.
Защо не бяхте честен и не ми казахте кой сте?
Щяхте да кажете на леля си и да викате като сега.
Защо? Тя е невинна. Мислехте, че се страхувам да я спася. Опитах се.
Но нищо не можеше да я накара да изостави Джос.
Г-жа Мерлин, би ни донесла нещо за пиене да се постоплим.
Какво искате, Тръхърн? За мен топло бренди.
Да се качим горе, Джос. - Махай се!
Съжалявам за това, повярвайте ми.
Но го правим за ваше добро.
Лельо Пейшънс, знаехте ли с какво се занимава Джос?
Обичам го. Хората не могат да му помогнат. Джос не може, аз също.
Нищо не може да се направи. - Може да го напуснете още сега!
Мери, сложи чайника, аз ще потърся бренди.
Обикновено се качва горе по тия стълби.
Не ни очакваше, нали Джос?
Сигурен съм, че влиза в една от тези стаи. Опитах, но са заключени.
Дайте ми ключа, иначе ще разбия вратите.
Не бъдете глупав Мерлин, дайте му ключа.
Хайде, влизайте!
Внимавайте с главата сър Хъмфри, вратите са ниски.
Да, благодаря. - Тази стая ли е?
Не... - Какво казахте Мерлин?
Че тази стая не служи за нищо. - А защо е запален огъня?
Имате право. Скоро трябва да дойде един приятел. Заради него е.
Обичам да е топло.
Тук има нещо.
Какво е това? - Кръв по краищата на плата.
Взехме коприната от последното корабокрушение снощи.
Глупаво е да го оставите, Джос. - Ще кажа по-скоро небрежно.
Видяхте ли, сър Хъмфри? - Някой се е крил зад тази завеса.
За да изпраща сигнали? - Определено.
Ще отворите ли вратата ако пристигне? - Естествено.
Благодаря.
Джос, кой ви посещава? - Наистина ли искате да знаете?
Ще ви кажа. Дядо Коледа.
Съдът ще бъде милостив, ако ми кажете. Кой предвижда корабокрушенията?
Кой? - Няма да разберете, офицер.
Какъв прах!
Оставих вратата отворена. А свещта? Да я запалим. Аз ще го направя.
Ами жените. По-добре да се качат горе, не мислите ли.
Ще ги доведа.
Бихте ли ми донесли и коняка? - Добре.
Още ли духа?
И по-силно, сър. - Изпълнявай заповедта, Мерлин.
Ново корабокрушение? Тази нощ?
Капитан Мъри щеше да вечеря с мен.
Но явно обича повече кораба си от храната.
Много искаше да мине оттук по време на вечеря.
Което значи, че той ще е на точка Барет,
около девет тази вечер. - Добре, сър.
С какво е натоварен? - И със злато, между другото.
Заемете се Мерлин, защото имам нужда от пари.
Дано вятърът спре, защото не съм добър моряк.
Взимам си почивка и те съветвам да направиш същото.
Защо? Какво се е случило? - Нищо, още нищо!
Но щом властите са изпратили г-н Тръхърн в Корнуол,
значи имат подозрения.
Ще се върна, когато нещата се успокоят.
Това последния обир ли е? - От тази серия, да.
Заминавам тази вечер с кораба на Фламът, от снизхождение.
Ще се върна да си прибера златото.
Много харесвам френската изработка.
А Тръхърн?
Кога ще дойдат твоите хора?
Спасих живота ви, а се отплащате така. Да ви бях...
И на мен не ми е приятно.
Проблем ли има? - Не, нашия човек ми разказа един виц.
Всичко е готово. Жените са в спалнята. Вратата е отворена, свещта гори.
Всичко, без подкреплението което очакваме.
Кочияшът ви вече трябва да е изпратил посланието. Мина част и четвърт.
Значи кап. Бойл трябва да е тук след 10 минути.
Имаш последна възможност да ни кажеш. Защото някой друг може да каже всичко.
Ето тук имам заповед за задържане.
По-късно трябва само да добавим името.
Когато ни го кажеш. - Значи отказваш, Джос?
Защо чакаш да поемеш всички рискове заради Хари, Салвейшън и другите.
А той да се спаси? И какво сте получили, остатъци.
Мислил ли си за това, Мерлин?
Можем да те освободим, ако помогнеш на правосъдието, Джос.
Мислиш ли, че би се поколебал на твое място за да си спаси кожата?
Мислите ли? - Би жертвал всеки.
Изглежда, че имате някаква представа за него. Какъв човек мислите, че е?
Човек, който не само предизвиква корабокрушения,
а и хладнокръвно убива оцелелите.
Той стои на разстояние и кара другите да убиват за него.
Мислейки си, че ръцете му са чисти. Но не са!
Господ да му е на помощ, когато хванем този убиец.
Подкреплението!
Наблюдавайте го. Ще им кажа да обградят къщата.
Не мърдайте!
Сър Хъмфри! Бандата е пристигнала!
С него има някой. Минете отзад да не избяга!
Сър Хъмфри!
Прекалено е късно за мен. - Какво ще правим сега?
Там ли си, Джос?
Джос!
Господин Пенгалън!
Да, Хари, нашият представител на закона,
доведен тук от приятелят ни г-н Тръхърн,
който забрави да ни каже, че е офицер.
За какво мислите са дошли? Да ни обесят за корабокрушенията.
Този път ще си свършим работата. Хайде!
Чакайте!
Трябва да бъдем много внимателни. Нали не искате да намерят тук
нашият уважаван съдия мъртъв. Хората ще почнат да говорят.
Няма да го намерят. - Но ще го търсят.
Все някой знае, че е дошъл тук.
Трябва да ги ликвидираме, Джос. - Разбира се! Трябва да помислим,
а лошото е, че нямаме време.
Подготвил е друго корабокрушение. - Тази вечер?
В девет часа. Ще се заемем с тях, когато се върнем.
Вържете ги!
С удоволствие ще се заема с него.
Мислите, че съм дошъл за вас ли, глупаци?
Казвам ви, че някой стои зад Джос. Джос го знае, ако изчакате,
ще го видите, ще дойде тази вечер. - Млъкни малко!
Искаш да спечелиш малко време и да пропуснем корабокрушението.
Но после няма да пропуснем да се занимаем с вас.
Джос, свърши ли с негово превъзходство?
Погрижете се добре.
Когато се върнем, ще ви се случи малък инцидент.
Какво предпочитате, сър? Кола, която пада от скалите,
или пък приливът ви отнася с вашия приятел Джим,
от една приятна част на брега?
Така смъртта, не ще ви раздели.
Предупреждавам ви, ако ни пипнете, ще свършите обесени
и покрити с катран, за да ви е студено.
Дойде време. - Кой остава с тях?
Не може да ги оставим сами. Какво ще кажеш, Салвейшън?
Тъкмо ще си говорите с г-н Тръхърн за вечността.
А, без мене. - Ние имаме нужда от всички на брега.
Пейшънс ще ги пази. Хайде, доведете жените. Заключени са в спалнята.
Искрено съжалявам, че те виждам тук.
На делото за кражба ти казах, да не вършиш злини, но съдията беше прав.
Трябваше да ме послушаш, момче.
Положението не ми се е променило от както те срещнах.
Какво прави тя тук, Джос? - Дошла е да ни предупреди.
Всичко започна от нея.
Не смятам, че... - Аз се нагърбвам с нея, Хари.
Има една работа за теб, Пейшънс. Вземи това и наглеждай господата.
Ще оставиш жените да ги пазят, Джос? - Имам нужда от всички ви,
те са добре завързани. В случая проблем ще са пръстите,
ще бъдат нервни на спусъка. Не ви съветвам да мърдате.
Иначе, ще има дупка на хубавото ви палто.
Не се тревожи скъпа, няма да има нужда да се използва. Добре, тръгваме.
Лельо, не може така да оставите нещата. - Млъквай! Ти идваш с нас.
Предайте се! Не може да я водите на корабокрушението!
О, можем, г-н Тръхърн.
За да сме сигурни, че няма да ви спаси втори път за 24 часа.
Тръгвай! - Мерлин!
Отговаряте пред мен за нейната сигурност.
Да, ваше благородие!
Какво стана с подкреплението? - Явно са закъснели.
Ако дойдат, могат да предотвратят корабокрушението.
Но не знаят местоположението му.
Защо бандата беше тук преди нас? - Какво искате да кажете?
Някой е казал на Джос за корабокрушението.
Г-жо Мерлин, ако кап. Бойл ви открие, нищо не може да ви спаси.
Това е досадно. Казах на Чадуик, че ще се върна за вечеря.
Г-жо Мерлин, чудя се дали пистолетът е зареден.
Вероятно нямате опит в тези неща.
Може ли да го погледна? - Не е добра идея.
Г-жо Мерлин, ще се видим където трябва.
Страхувам се, че не сте напълно наясно със ситуацията.
Познавам съпруга ви по-добре от вас.
Мисля, че не е заредил пистолета и не ме е оставил без защита.
Много добре.
Госпожо Мерлин,
винаги съм се възхищавал на верността към съпруга ви.
Жената ще последва съпруга си,
дори съпругът и да е нашия приятел Джос.
Ако този офицер избяга, съпругът ви ще го плати с живота си.
Нужно ли е да обяснявам важността на мисията ви?
Така.
Бъдете бдителна!
При най-малкия опит да избяга, не се колебайте и го застреляйте!
Дръжте пръста си на спусъка. На спусъка.
И всичко ще свърши добре.
Пропуснахте нещо, Пенгалън. Капитан Бойл.
Неговите хора ще дойдат. - Няма капитан Бойл.
Следователно няма подкрепление.
Г-жо Мерлин, трябва да ме пуснете. Бързо!
Моля ви, не мърдайте!
Хайде, хайде по-бързо!
Размърдайте се!
Отидете да загасите светлината, бързо!
Искам да се присъединя към вас. - Мъжете казах, не децата!
Никога не сте ме взимали! - Не е за теб.
Искате ли да ви донеса една хубава халка?
Ако искате може и с пръст.
Не я изпускайте от поглед!
Идвайте, другите имат работа!
Г-жо Мерлин, къде е мястото на корабокрушението?
Не знам.
Не позволявайте това да се случи. Невинни хора ще загинат по ваша вина.
Знам, че обичате съпруга си и аз ще го спра, ако успея.
Хората на онзи кораб също имат съпруги.
Помислете, ако Джос беше на борда.
Корабът плава към Фалмът и има буря.
Някъде на брега мига светлина.
Представяте ли си рушащия се кораб,
отчаяните хора пускат въжета към брега, ревящи пред огромните вълни.
И след това щурм, обир.
Затова трябва да отида, но ми кажете мястото.
Не мога! Не знам!
И никога не съм знаела.
Госпожо Мерлин!
Пуснете ме и ще разбера какво става. Дори да отнеме време.
Не мога, какво ще стане с Джос? - Изборът е ваш.
Животът на всички тези хора, или този на Джос.
Това е само един човек. Да, но е мой съпруг.
Г-жо Мерлин, няма да му кажа, че сте ме пуснали.
Къде е най-близкия гарнизон? В Кърнинг, защо?
Ще взема дилижанса. Дайте ми юздите в името на закона.
Ето разпоредбата, погледнете.
Ето го!
Светлината! Дясно на борд!
Джос те даде на нас. Ще бъдем много внимателни. Благодаря.
Нека аз се погрижа, Хари. По мой вкус е.
Оставете я! Качете я в каруцата, бързо!
Спокойно! - Ти не можеш да я отведеш.
Заради нея загубихме най-хубавата си плячка.
Дай ни я тук!
Да, направих да пропуснете плячката и ви лиших
от това да убиете бедните невинни. И съм щастлива.
Планувах го и не ми пука какво ще ми се случи.
Млъкни глупачке!
Чадуик, не знам колко дълго ще се проточат делата ми,
може би няколко седмици и това ще е всичко.
Сър Хъмфри. - Какво има Сам?
Не можах да предам писмото. Гарнизона е напуснал Троуро преди три седмици.
И никой не познаваше капитан Бойл. - Немислимо.
Да отида ли в Борнинг, сър? - Не, вече не е важно. Това е всичко.
Чадуик, не мога да ти дам адреса си във Франция.
Сър! - Какво има, Чадуик?
Простете своеволието, но да не сте болен?
Болен ли Чадуик?
Болен? По-здрав съм от всякога. Ела насам!
Никога не съм се чувствал по-млад.
Елате насам. Толкова млад, че ще взема
едно красиво момиче с мен. - Да, сър, нещо друго?
Да, спрете с тези физиономии!
Сам! - Господине?
Заеми се с кобилата.
И също... Ела насам. Наглеждай Чадуик.
Мисля, че полудява.
Хайде на път!
Господин Чадуик, той е...
Предполагах го от години.
Лельо Пейшънс!
Лельо Пейшънс!
Мери! Джос, какво е станало? - Джос е ранен.
Мери!
Мери, какво се е случило?
Предотвратих корабокрушението. Мъжете ме атакуваха, Джос ме спаси.
Джос! Джос!
Пейшънс! Пейшънс, скъпа.
Ще се оправиш, Джос. Аз ще се грижа за теб.
Толкова си добра, Пейшънс.
Съжалявам.
Къде е Джеймс? Не го виждам. - Освободих го.
Мери, той ми обеща да остави Джос да се измъкне.
Значи, че отново ще бъдем заедно, Джос и аз.
Трябва да заминем веднага щом е възможно.
Да се оженим и да започнем един нов живот.
Да живеем без страх, че някой ще ни познае.
Ще бъде както в началото в Борнинг. Джос беше друг тогава.
Той е силен и ще се оправи, нали?
Със сигурност.
Когато се възстанови ще заминем. Не можем да чакаме.
Не трябва да е тук когато се върне. - Кой?
Мери, не ти казах, но и аз не знаех до тази вечер.
Винаги съм мислила, че Джос не е свободен.
Че някой друг планира корабокрушенията.
И Джос е в ръцете му. Тази вечер разбрах кой. Мери...
Лельо Пейшънс!
Живей, Пейшънс!
Дай ми пиене!
Да, Джос.
Добър изстрел, нали?
Съжалявам. Бедната, толкова е преживяла!
Нямаше време, да ви разкаже всичко за мен.
Не исках да го правя.
Исках да го чуете от мен.
Значи вие предотвратихте корабокрушението?
Огорчихте ме, а разчитах на вас, защото сте смела.
Но ме поставихте в неловко положение. - Оставете ме!
Крещете и блъскайте с тази кърпа в устата.
Кажете ми, ако ви боли.
Как ще можете. И аз какво ви питам. Свалете си ръцете!
Ръцете долу! Ще трябва и тях да завържа.
Това ще ви предпази китките от въжето.
Вижте, напълно сама сте.
И наоколо няма никой друг, освен мен.
Така, че аз ще трябва да се погрижа за вас.
Всъщност ще излезем заедно.
Трябва да тръгваме, защото Тръхърн ще се върне.
Облечете това, вън духа силен вятър.
Винаги казвам на хората, че трябва да сме предпазливи,
но те предпочитат да са естествени.
Нали и вие не искате хората да ви видят в това състояние?
Радвам се, че не викате.
Хайде, колата ми не е далеч.
Трябва да побързаме. Да побързаме!
Да побързаме!
Сър Хъмфри! И момичето е с него! - А, Джос?
Къде е Джос? - Хайде!
И Тръхърн го няма. Джос! Джос!
Хари, ела бързо!
Мъртви са. И двамата.
А казваше, че на Джос не може да му се случи, Хари.
Ако ме питаш мен, време е да си ходим.
Какво гледате? Изчезвайте!
Всеки по пътя си.
Войниците!
Къде е момичето?
Това въпрос ли е? - Кажи ми къде е! Казвай!
Спокойно! Спокойно! - Ще ви разочаровам, г-н Тръхърн,
но си е намерила друг господин.
Видях я да заминава с Пенгалън. - Това чудовище!
Трябва да ги открием, капитане. Дайте ми няколко човека.
Шестима доброволци с мен и г-н Тръхърн.
Това не ми харесва изобщо. Още като счупихте онова огледало,
ви казах: седем години нещастия.
Не 7 години Денди, а цяла вечност. - Какво ще правят с нас?
Ще има една красива екзекуция, а жените ще гледат до късно.
Готов съм.
Не стават. - Да го вържем.
Защо го правите? Сложете ми белезници.
Престанете! Сложете ми белезници като на другите.
Вижте имам права като тях. Вържете ме и мен като тях.
Искам да ме обесите с тях.
Да, ще ме обесите, нали?
Не искам да ме бесите! Не искам да умирам!
Още не, аз съм още малък. Невинен съм, моля ви!
Нали тях ще ги обесите. Правех каквото ми казваха.
Никого не съм убивал. Дори не съм вадил нож.
Не можете да ме обесите! Не трябва...
Това е къщата ми, видяхте ли? На брега.
Пенгалън заминава далеч и скоро няма да я види.
Защото няма да можем да се върнем.
Ще пътуваме доста дълго, да знаете.
Право на юг към гръцките острови.
Сигурно си мислите, че е скъпо?
Имам достатъчно. И би трябвало да имам.
Винаги съм смятал, че да живееш като джентълмен,
с финес и елегантност, трябва да имаш пари.
И да притежаваш красиви неща като вас.
Къде е сър Хъмфри? - Замина по работа.
Къде? - Отговаряйте!
Сър Хъмфри се качи на кораб за Сейнт Мадоу.
Какво е това? Кой сте вие? Небеса, костюмът ми!
Господинът питаше за сър Хъмфри. - Какво е станало, момчета?
Сър Хъмфри е начело на банда и имам заповед за арестуването му.
Багажа ви е качен.
Вие ли сте шефът? Донесете ми бутилка бренди.
Разбира се. Оттук, сър.
Най хубавата каюта.
Не треперете. Ще се погрижа да ви е удобно.
Корабокрушенията не ме интересуват, това не е моята същност.
Моите приятели живеят като моряци, аз живея като принц.
Удавил съм хиляди моряци за да го постигна.
И като принц,
ще ви направя принцеса.
Сигурно съжалявате, че не сте се омъжила за някой гамен.
Който да ви направи една дузина ревящи сополанковци.
Но един изтънчен мъж,
по-скоро би ви видял мъртва.
В Париж ще си имате камериерка.
Лично ще се заема с гардероба ви. Аз ще ви облека, скъпа.
Ще облека нежната ви кожа в коприна.
Бледо-зелена коприна, бих казал.
Спрете да плачете!
Спрете да плачете, глупачке! Трябва да сте красива.
Може да сте овесила нос, но трябва да сте най-красивата.
Веднага престанете! Ангелът на спасението го няма.
Славата на Европа е помръкнала.
Вдигат котва! Върнете се на кея!
Няма да те оставя да се качиш. - И още как!
Защо правиш това? Не е хубаво.
Капитан Джонсън!
Оставете ме да мина! Аз съм Хъмфри Пенгалън.
Предайте се сър Хъмфри и освободете момичето!
Не се приближавайте!
Внимателно се пригответе.
Пазете се и се отдалечете много бързо!
Не, не стреляйте! Ще направи каквото си е наумил.
Той е луд!
Сър Хъмфри, спрете! - Не се приближавайте!
Това е моментът.
Моля, запазете спокойствие.
Джеймс, не го наранявайте.
Слезте!
Слезте от там!
Слезте!
Слезте, сър Хъмфри!
Слезте! Слезте от там!
Господи, какво прави горе?
Слезте, сър Хъмфри!
Няма да ви направим нищо лошо! Обещавам! Слезте, сър!
По-добре сам да го направя, отколкото вие, г-н Тръхърн.
Бъдете любезни и ми направете място.
Свалете този човек!
Ние ще опитаме!
На какво се надявате? На спектакъл?
Имате го! И разкажете на децата си как приключи една велика епоха,
дело на Пенгалън!
Чадуик!
Чадуик...
Чадуик...
превод от френски: Ангел Петров
корекции по превода: ALEX редакция: Scooter