Tip:
Highlight text to annotate it
X
Казано е, че всъщност има само две емоции- обич и страх.
Степента, до която ние изпитваме страх, е степента, до която
не си позволяваме да чувстваме обич. Според мен, това е нашият
естестен начин на съществуване- обич, радост, благодарност-
всички тези наистина добри чувства.
Страх, тревога и притеснение не ни карат да се чувстваме добре.
Така че, нека да ги поизчистим от себе си.
Моля поемете пълна отговорност за своето благосъстояние
ако решите да потупвате и ако сте готови- да започваме!
Макар, че ме е страх,
аз избирам да обичам и приемам себе си.
Макар, че чувствам страх,
аз избирам да обичам и да прощавам на себе си.
Макар, че чувствам страх,
чувствам се неспокоен, чувствам се притеснен и това не са приятни чувства,
аз избирам да сложа край на това.
И макар, че чувствам страх,
аз избирам напълно и безрезервно да обичам, прощавам
и приемам себе си и всеки друг, който ми е казал, че трябва да се страхувам.
Целият този страх,
целият този страх,
целият този страх-
аз избирам да го освободя.
Аз избирам да не го задържам вече.
Цялото това неспокойствие,
цялата тази тревожност-
те наистина не ми правят добро.
Но част от мен вярва, че те ми правят добро.
Част от мен мисли, че аз имам нужда от този страх.
Част от мен мисли, че аз имам нужда да се тревожа,
че ако не се тревожа,
нещо лошо ще се случи.
Целия този страх, че нещо лошо ще се случи
ако не се страхувам,
ако не се тревожа.
Но този страх е наистина неприятен.
И понеже го чувствам,
нещо лошо вече се случва.
Може би за това Рузвелт е казал:
„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх“.
И аз прекарвам голяма част от времето си,
страхувайки се от страха,
страхувайки се, че ще ме е страх.
Представям си обстоятелства,
при които ще съм неспокоен.
И така, аз се чувстам неспокоен само при мисълта за тези обстоятелства.
По-голямата част от страха, който изпитвам,
по-голямата част от неспокойствието, което преживявам,
по-голямата част от нещата, за които се тревожа
дори не се случват!
Заплахата е само в мислите ми.
И доколкото нещата са реални,
доколкото има неща, от които аз бих могъл или трябва да се стахувам,
аз избирам да знам,
че аз съм достатъчно умен да се погрижа за тези неща,
да се справя с тях,
да ги избегна
дори без болката от страха.
Така че, аз се освобождавам от този болезнен страх.
Премахвам това болезнено неспокойствие.
Премахвам цялата тази болезнена тревожност.
Освобождавам я на клетъчно ниво.
Освобождавм се от всички физически симптоми.
Позволявам на сърцето си да бие равномерно.
Позволявам дишането ми да е спокойно и отпуснато.
Позволявам си да се чувствам спокоен и уверен.
Спокоен и уверен, че мога да се справям с живота.
Премахвам страха през цялото си минало.
Приемам тази част от мен,
която има нужда да чувства страх.
Тя само се опитва да ме запази в безопасност,
заради нещата, които са ми казани
и нещата, които съм преживял.
Аз пречиствам цялото си минало
от всичкия страх, който съм чувствал
и съм решил, че трябва да продължа да чувствам.
Целият този страх, който някой ми е казал да чувствам-
аз нямам нужда от него.
Аз мога да вземам чудесни решения без този страх.
Аз мога да се грижа за себе си без този страх.
Освобождавам се от всички съмнения в себе си.
Освобождавам се от нуждата да се страхувам
и си позволявам да се отпусна.
Позволявам си да се отпусна.
Позволявам си да се чувствам добре.
Позволявам си да се чувствам спокоен и уверен.
Позволявам на тялото си да се чувства спокойно и уверено.
Позволявам си да имам вяра
в каквото избера да вярвам,
в когото избера да варвам,
включително и в себе си.
Аз избирам да се чувствам спокоен и уверен.
Позволявам си да се чувствам спокоен и уверен.
Отпускам се и дишам леко,
знаейки, че мога да се справя с живота,
знаейки, че мога да се погрижа за нещата,
знаейки, че мога да вземам наистина добри решения.
Чувствам се спокоен и уверен
в тяло, съзнание и дух.
Поемете дълбоко въздух.
Повторете колкото пъти е необходимо.
Отлично!