Tip:
Highlight text to annotate it
X
Вътрешните работи да се обадят.
Открихме един човек.
Има ли още някой вътре?
Колко жалко, нали? Беше една от най старите
згради във Джорджиа.
Рони, обещай ми че
ще се опиташ, чули?
- Татко знае ли че беше арестувана?
- Джона!
Не бях аз. Не се бъркай.
Точно на време.
- Тате!
- Мойто момче, как си?
Супер. Ти как си?
- Липсваше ми. Виш колко голям си станал.
- Ти също на мен.
- Като че ли си 2 метра сега.
- Живееш на плажа?
Супер!
- Не влизай във водата.
- Внимавай във водата.
- Как си?
- Добре.
O! Да вярно,
имаме две деца.
Зравей, Рони. Как си, съкровище?
- Нямаш си на идеа.
- Здравейте. Мога ли да ви помагна?
- Ягодов шейк.
Ето.
Ти си, Уил!
Извинявай.
- Добре ли си?
- Щях да си изпия шейка
вместо да го обличам, но съм добре.
- Извинявай.
Внимавай повече.
Забрави.
Хей, виж. Наистина съжалявам.
- Всеедно не е станало?
- Аз съм Уил, между другото.
- Нека ти купя друга блуза.
- Не, благодаря. Добре съм си.
Хайде. Опражнявам
южното си гостоприемство.
Така ли им викат сега на свалките вече?
Знаеш ли какво? Нямам никакъв интерес
да ти купувам блуза.
- Така ли?
- Просто съм тук
за да може другия отбор да си отдъхне малко.
- Нахакан и надут едновременно.
- Защо не дойдеш да гледаш.
Ще пропусна.
Благодаря.
Радвам се че си го поправил.
Да. Рони доста ми помогна.
Знам как изглежда пияно след като е
било нападното с беизболна бухалка.
Толкова пъти си свирел това
парче с нея.
- Тя все още ли не свири?
- Не и от деня в който си тръгна.
Брайън дори и купи електрическо пиано.
Дори не се е доближавала до него.
- Електрическо пиано от Брайън?
- Стив.
- Иначе тя как е?
- Ами да видим.
С оценките е пълен кошмар.
Чудо е че за върши училище.
И няма един приятел който да няма пиърсинг.
- Ммм.
- Благодаря.
Да.
Каза ти че я приеха в Джулиярд, нали?
Не. Без да кандидатства?
Казаха че са я наблюдавали от
петгодишна.
Както и да е. Казва че няма да ходи.
Е, тя ще направи правилното решение.
Радвам се че си толкова сигурен.
- Ким...
- Наранихме ги, Стив.
И най вече Рони.
- Можем да се опитаме и да се правим че...
- Няма да го направя. Чули?
Случва се. Никой не е перфектен.
А Рони...
Рони ще е добре.
Ауу еднорогче. Колко митично.
Бих си седяла със опетнената
ако бях на твое място. Тези са отврат.
Мда така си е.
Добре. Ела с мен.
Има и по-яки места.
Да вървим!
Обаждай се, пиши, пращай собщения,
но се свързвай с мен.
- Добре!
- Чули? Обичам те.
Имаш червило.
Кажи на сестрати че я обичам.
- Добре.
- Чао!
Чао!
- Готов ли си?
- Хайде!
Чао, мамо!
Какво е всичко това?
Ами, правя стъклено оцветен прозорец
за църквата долу по улицата на ъгъла.
- Видях я. Как е станало?
- Никой не е сигурен.
Мислят си че е бил някакъв инцидент.
- Яко.
- Да?
Всъщност, точно сега не си търся
асистент, така че...
Защо не? Не, тате, аз ще го направя!
- Така ли?
- Да!
- Искаш ли?
- Ще го направя безплатно!
- Добре. Назначен си.
- Наистина?
- Да.
- Супер яко.
Какво име е Блейз?
Прякор който гаджето ми,
Маркъс, ми измисли.
Истинското ми име е Къляджриел.
От властелина на пръстените.
Майка ми е странна.
Хей, късметлийка съм че не беше Фродо.
Колко?
- Двайсе.
- Много.
О, чакай.
Съжалявам. Днес, е безплатно.
- Не, не. Спри.
- Не се притеснявай. Правя го по цяло време.
Не. Не мога. Вече ме разкриха веднъж.
Аууу! Какъв рекорд.
- О стига.
- Харесва ми.
Спри.
- Татко те търси.
- Кажи му че не си ме видял, братко.
- 5 кинта. И два за братко.
- Няма начин.
Доближава се.
Не ме карай да ги увелича на 10.
Млъкни.
Обещавам да го накарам да ме качи на туистъра
3 пъти за да можеш да се измъкнеш.
- Хубав бизнес.
- Да, да.
Яко.
Значи живееш в Ню Йорк?
Да, сега да. От Атланта съм.
Преместихме се на север като бях на 11.
Татко се премести тук преди няколко години.
- Без вас?
- Непримерими различия.
Това е фразата.
- Не ме оставя.
- Семействата не струват.
Аз дори не живея с моя.
Обикновенно стоя у Маркъс.
Трябва да срещнеш Маркъс. Да вървим.
- Помогни ми!
- Добре!
Това е той.
Благодаря ви всички.
Приемам дарения.
Всъщност те окоръжават.
Хубаво е нали?
Нали? Хубаво е да имаме малко мъжко време.
Нали?
Рони никога не отваря никои от твоите писма.
Наистина?
Мама казва защото има ПМС.
Знаеш ли какво е това?
Тате, не съм още малко дете.
Означава "синдром на писнало ми е от мъже. "
Да.
Уил, искаш ли да се измъкнеш от тук?
Нашите са на някакво умряло
възнаграждаващо парти с управителя.
Няма да са вкъщи с часове.
- И са ти се доверили.
- Mмм. Представи си.
Мойто момче!
Каза ли ти добрите новини?
- Да.
- O, боже.
Каси иска да вземем
бира по пътя за вкъщи.
Знаеш ли какво?
Ще пропусна.
Не, не. Ехо, ехо.
Очите тук човече. Не.
Никакво пропускане тази вечер.
Виж. Чуй ме. Чуваш ли.
Уил да. Ашли да.
Ашли да. Каси да.
Каси да. Скот ДА!
- Хайде. Вземи една за екип Скот.
- Каде се губиш човече?
- Вие не излизате с нас.
- Махни се от него!
"Махни се от него. " Обичам те, Уил.
Такъв си мъжкаран.
Винаги гледаш след твойто приятелче.
Хайде. Човече хайде.
Хей, Рони? Ще ми донесеш ли нещо за пиене?
Да не би да ти има нещо с краката?
Аз ще ти взема.
Извинявай. Да не ти скучаем?
Просто не пия.
Казваш не като обикновенно?
Защото може само да кажеш да.
Спри.
Повече да не си ме докоснал.
Извинявай.
Лягам си.
Преди да се съблечеш на цяло
трябва да знеш че съм тук.
- Излез от стаята ми!
- Това е нашата стая.
Разбра ли? Ако искаш да спиш в стаята на тате,
няма проблем.
- Хей, Рон?
- Какво?
Не се сърди, чули?
Не можеш ли да си поне малко по-мила към татко?
Наистина не искам отново
да го изгубя.
Видя ли лицето му когато
те видя тук?
Беше толкова развалнуван.
Джона, ти никога не изгуби, татко?
Никога не изгуби,
и никога няма. Обещавам.
- Рони, може ли да поговорим?
- Разбира се.
- Къде беше?
- Вън.
Ами, почти 1:00 е, така че...
Не е нужно да ме чакаш.
Не съм на 12.
Не се тревожех за теб
когато беше на 12.
Ау, а сега си?
Ако ще си тук,
трябва да...
Аз не искам да съм тук, татко.
Това си е просто така.
Не искам да съм тук.
Не е ли очевидно?
Не схващаш ли?
Да. Нека да се насладим и двамата
на времето заедно, става ли?
Ще свириш ли?
Ще свириш ли защото ако ще свириш
аз ще спя отвън.
- Хей, поздравления за Джулиярд.
- Защо? Няма да ходя.
- Това ще е грешка.
- Е,
ти и мама знаете много по въпроса.
Имам предвид, учих се от най-добрите.
Достатъчно!
По дяволите, това беше достатъчно!
- Всичко е наред, Джона.
- Извинявай, Джона. Връщай се да спиш.
Идвам след минута.
Ако си ми ядосана и искаш да ме нараниш,
добре, нарани ме.
Бъди гадна, бъди ядосана,
но не спирай да свириш.
Тъпо е, Рони.
Наистина е, и си много талантлива.
Свършихме ли?
Ставай, Рони!
- Мерси.
- Какво ще кажеш за това?
Рони, хей.
Нов ден.
Виж, да започнем от начало.
Има бекон, закуска.
Вегитариянка, тате.
- От кога
- Година и половина.
Трябва да е намерило гнездо на костенурки.
Няма да ходя близо до него. Трябва да е болно
щом е навън през деня.
Със сигурност се наслаждава на онези яйца.
Какво? Не, не, не, не!
Не!
О, боже.
Побъркала се е тате.
Наистина.
О.
Морска костенурка е оставила яйцата си.
Миещите мечки ще ги изядат
ако не ги държа настрани.
Наистина?
Когато женска остави яйцата си,
миещите мечки ги подушват и...
ще ги изядат всичките ако могат.
Една жена ми каза
да се обадя на аквариума
и да видя ако мога да доведа някой
да дойде и да ги защити,
но батерията ми падна.
- Телефона на аквариума
е на стената до телефона. Честно,
незнам те как ще подобрят...
това.
Хей! Вероника!
Не, Рони, фантастично е. Харесва ми.
Преиграваш!
- Хей, тате, можем ли да хвърляме хвърчило днес?
- Невъзможно.
Ще хвърляме три хвърчила днес.
Всички ни.
Сънуваш татко.
Да. Искам да съобщя за някакви яйца на
морска костенурка отвън до къщата ми.
Разбира се.
- Какво?
- Каза "отвън до къщата ми. "
Хареса ми.
Защо изглеждаш като някакъв
хубавец от някое даскало?
Какво му има на лекото ти усмихване?
Сериозно, страшно е.
Моята...? Моята усмивка страшна ли е?
Ами, незнам. Да видим.
Правя я.
Малко, ама мисля че трябва да покажеш зъби.
Това момичето с шейка ли е?
Трябва да идеш да разлееш онази сода върху нея.
Хей.
Здрасти. Добре изглеждаш.
Почти не те познах с риза.
Съжалявам. Беше тъпо.
- Да.
- Трябва да е било от играта.
Разпускам се така.
Знаеш ли, не спах цялата нощ
след това, припомняйки си.
Чуствах се като идиот с часове.
Сериозно се съмнявам това да се е случило.
Грешиш.
Ще се видим пак.
Надявам се.
Как да ти казвам когато това се
случи?
- Рони.
- Рони.
Чао, Рони.
Чао.
Знаеш кой е баща и, нали?
Да. И?
Просто проверявам.
Хей, как е? Обадиха ли се от аквариума?
- Незнам.
- По дяволите.
Хей! Хей!
Хей!
Хей.
- Какво правиш тук?
- Ти какво правиш тук?
- Питах първа.
- Тук съм да отбележа гнездо на костенурки.
Работиш и във аквариума?
Мислех си че си механик.
- Не работя там. Доброволствам там.
- Обадих се вчера.
- Всичко наред ли е?
- Не, всичко не е наред.
- Цяла нощ имаше миещи мечки.
- Наистина?
- Къде са сега?
- Оплаших ги.
Да, не се и съмнявам.
И аз съм малко уплашен.
Да, бе много смешно.
Знаеш ли, бих искала да видя
теб да спиш цяла нощ тук отвън
докато е студено и държиш бейзболна бухалка
в ръката си докато миещи мечки те тероризират.
- Наистина спа тук отвън цяла нощ?
- Неее.
Косата ми си го показва сама.
Нямаше да спомена косата, но...
Това цялото твое сътворение ли е?
- Някакъв проблем ли имаш?
- Не.
Самоче когато яйцата се излюпят,
костенурките няма да могат да се върнат обратно в
морето, така че... ще гладуват и умрът.
Хей.
Блейз.
Блейз, какво има?
Видях те как го гледаш.
Маркъс? Видях те.
- За какво говориш?
- Обичам го, разбра ли?
- Така че стой настрана.
- Не съм заинтересована...
Лъжеш!
Видях как го сваляш.
Той е страшен.
Той ме сваляше.
Как можеш да искаш да бъдеш с някой като него?
Извинете.
- Какво?
- Извинете. Трябва да проверя чантата ви.
Добре.
Не взех това. Не взех...
Ще трябва да дойдете с мен.
- Мама ще откачи.
- Млъкни. Разбра ли, Джона?
Рони, не говори
на брат си така.
- Къде отиваш?
- Вкъщи. Къде си мислиш че отивам?
Обаждам се на мама.
Пусни я да си върви! Просто я пусни да си върви!
Прекарахме много хубав ден
и ти трябваше да го провалиш!
Пусния да си върви! Пусни я.
Нека ни остави сами!
Как искаш да отвърна Рони?
- Искаш да ти кажа че няма нищо...?
- Искам да ми повярваш.
Но, очевидно, ти неможеш това.
Направих го в Ню Йорк.
Откраднах нещо.
И не е нужно да ми казваш
че е грешно, защото го знам.
Но него направих тук.
Собственика на магазина е мой приятел.
Ще говоря с него.
Чу ли?
Добър вечер.
Анна Каренина.
"Щастливите семейства са всичките еднакви.
Всяко щастливо семейство
е нещастливо по своя собствен начин. "
Цитираш Толстой и
предполагаш че ще ме впечатлиш?
Не цитирах Толстой.
Цитирах неговия преводач.
Но щом попита...
Да не се местиш?
Хей, ако искам да поспя, ми трябва
нещо да изплаша миещите мечки.
Те не харесват ярки светлини и музика.
Планираш да спиш тук?
Ами, истината е че града
се събра
и реши че неможеше да понесе
още един от твоите лоши проблемни дни с косата ти.
О, наистина.
Чува се че си от Ню Йорк.
Малко градче е, хората говорят.
Приеха ме в колумбииския тази есен.
Кой знае? Може и да сме съседи.
Така че, какво правиш при нас?
Майка ми достави мен и брат ми
при баща ми за лятото.
Представи си, за да мога да отглеждам яйца на костенурки
докато волейболен играч/доброволец в
аквариум ме забива всеки 5 минути.
Сега кой е надут?
Тъй като сме на въпроса,
не те свалям.
Сериозно, ще се омъжвам.
Какъв ти е проблема?!
Съжалявам.
Това не изглежда добре.
Не се радваш на това нали?
Затова е по-добре да поддържаме
визуален контакт.
Добър вечер.
Здравейте, господине.
Хей.
- Възразяваш ли?
- Не.
Да, господине. Разбирам, господине.
- Здравей.
- Не ме здравейквай.
Трябва ми името ти, войнико.
Ъ... Аз съм Уил.
- А ти си?
- Аз живея с нея.
Командващият офицер
ви изпраща малко провизии.
Но всъщтност, са вегитариански.
Така че, лично, аз бих ял пясък.
Мерси за екскурзията, братле.
Хей.
По-добре да вървя.
Трябва да съм в аквариума.
Аз също.
Не пак по трудния начин.
Сериозно, Рони. Четеш Толстой.
Защитаваш невинни морски костенурки.
Леденото държание не върви.
Да опитаме отново.
Вчера беше забавно.
- Най-хубавата първа среща в живота ми.
- Не беше среща.
Можем да я направим, ако
не възразяваш да дойдеш да работиш с мен.
- Яко е нали?
- Невероятно е.
- Толкова е голямо.
- Опитай да го чистиш.
Трябва да е много яко,
да плуваш с всичката риба.
- Трябва да го видиш тук отвътре.
- Можеби някой ден.
Да.
Ще ми дадеш ли ръка?
Ще те убия!
Човек!
- Къде беше?
- Съжалявам, братле. Толкова е непохватна.
- Падна в аквариума 5 пъти.
- Не е вярно!
- Рони, Скот.
- Здравей.
Турнирът е скоро.
Да вървим.
- Ще ми донесеш ли вода?
- Добре. Идвам след минута.
Мокра коса?
Нека позная.
Завел те е в аквариума
И ти е изложил цялото си
подводно шоу.
Впечатли ли се?
- Познавам ли те?
- Приятелка съм на Уил.
Но, знаеш, Уил има много приятелки.
Кара ни всички да се чустваме
специално... за малко.
Кучка.
Готово.
Добре. Разпръсни ги малко.
Добра работа! Перфектно.
- Не го продупчих.
- Не, не го продупчи.
Хей, тате.
Говорили ли сте с мама да
се съберете отново?
Джона, майкати ще се жени.
И? Пръв си се оженил за нея.
Да. И беше добър брак.
Беше. И изкара много, много време.
Имаме две прекрасни деца от него.
Просто...
Любовта не е винаги...
Това не е достатъчно.
Може би е...
...трудно за разбиране.
Какво има едно око, говори Френски
и много обича бисквитки?
Да не говориш за...
Да не говориш за любов?
Добре, добре. Бисквитки. Много добре.
Промених темата на бисквитки.
Яко ли е?
Да. Ще ги донеса.
Всичко наред ли е?
Хей. Никога не се върна за мен.
Рони?
- Просто си върви! Разбра ли?
- Какво има?
Махай се!
Рони, какво стана? Рони!
Извинете, господине.
Може ли да ми кажете какво става?
Това ще изисква моите знания за
устройството на женския мозък,
коите не съществуват, но ако искаш да
дойдеш и да се чудим заедно,
заповядай.
- Не, няма проблем. Ще изчакам отвън.
- Добре.
Колко мислиш че ще остане?
- Защо не идеш да го питаш?
- Не е мойто гадже, нейното е.
Не е и мое.
Мислиш ли че ще остане там
цяла нощ?
Трудно е да се каже.
- Долър за да.
- Долър?
Добре, дадено.
Нека го направим интересно, два долъра.
Два кинта. Няма да остане там.
Ами ако остане там завинаги?
Ами ако никога не си тръгне и умре?
Да, и стадо миещи мечки
изядът тялото му.
И той пак не си тръгва,
защото любовта му е толкова силна.
- Какъв ви е проблема на вас двамата?
- Костенурки. Костенурки му изядат тялото.
Трябва да си вървиш.
Ще подлудиш малкото ми братче.
Не и докато не ми кажеш какво стана.
Ашли ли беше?
Видях те да говориш с нея.
Какво каза?
- Просто си върви, разбра ли?
- Кажи ми какво ти каза.
Уил, не дойдох за
някаква лятна свалка
с някакво тъпо местно момче
което е правил това с
хиляди други момичета.
- Какво?
- Ашли ми каза за
всичките момичета с които си бил.
Затова не искам да съм просто следващото момиче
на малкият ти парад от момичета, Уил.
Ходещо на същата среща,
правещо абсолютно същите неща.
Затова мисля че ще е по-
добре ако просто спрем.
Спрем какво?
И какво?
Рони, да, добре, излизах с други
момичета преди да те срещна.
Но в това е смисъла. Беше преди да те срещна!
Как може да се ядосваш затова?
Да не си помясмал да ме обвиняваш. И
двамата знаем че това не е по моя вина...
Не си като другите моничета.
Какво стана току що?
- Сестра ти току що беше целуната.
- Тате!
- Ами, да. Виж я.
- Не!
- Джона! Погледни това лице.
- Татко!
Сестра ти... Хей!
Да напишем песен!
- Ще повърна.
- Рони я целунаха
- Спри!
- Добре, добре.
- Добре ли си?
- Да, да, но...
Какво?
- Ще си лягам.
- Мразя те.
Спри!
Пусни ме!
Не мога да повярвам че изписваш
имената ни в дървото.
- Как е първата буква на средното ти име?
- Няма да ти кажа.
Ужасно грозно е.
- "Л."
- "Л... "
И го направи да изглежда добре.
- Харесва ми тази песен.
- Добре.
Боже.
Ти можеш да пееш.
Има ли още нещо което не знам за теб? А?
Нееее!
Просто давай. Добре караме.
Не!
- Къде отиваме?
- Малък крятък път. Повярвай ми.
- Как се справяш там отвън?
- O, да.
Знаеш ли, взе да се стъмва.
Това не е ли обикновенно частта
в която човека с резачката
изкача от зад дърветата
и ни накълцва на пърчета.
Можеш ли само малко гас да дадеш? А?
Добре, малко по силно.
Добре, добре!
- Не, моля те! Не, не.
- Къде отиваш? Върни се.
Ще ти кажа аз.
Върни се тук!
Къде отиде? Спри!
Уил, сериозно.
Уил, няма да срещна семейство ти
за пръв път изглеждаща така.
Не се притиснявай. Не са вкъщи.
Пък и няма да те водя
така на кино.
- Трябва да поддържам репутация.
- Здравейте?
- Здравей, Джордж.
- Здравей, Уил.
- Какво ще правим?
Кой е Джордж?
Уил, къде сме? Рая?
Чакай. И тук ли работиш?
Това е къщата ти? Тук ли живееш?
Ти си богат?
Уил, каза ми че баща ти държи
магазин за папрати!
Да. Той просто държи
оклко 300 като тях.
- Не, не, аз не влизам там.
- Да, да, ще влезнеш.
Не не и така!
Ами ако някой ме види?
- Пусни.
- Нее.
- Пусни.
- Ти пусни!
- Защо не ми каза?
- И каква разлика щеше да има?
Здравей.
Мамо. Мислех си че с татко ще излизате.
Решихме да се върнем по-рано.
Това е Рони.
Здрасти.
Май ще ви трябва маркуча зад къщата.
Студена е.
Ето, изплакни ми косата.
Давай.
Тези са на сестрата на Уил.
- Трябва да ти станат.
- Благодаря.
Ето, обърни се.
Студено!
Семейна традиция е. И двамата ми родители
са ходили в колежа във Вандербилт.
Том и аз същно се срещнахме там.
Нали Том?
Дам.
И сега, нашият Уилям
ще отиде там също.
- Ти къде ще ходиш Рони?
- Аз няма...
...да ходя никъде.
Имам предвид, нямам никъде планирано
за мен, или...
Още не съм мислила над цялото
нещо с колежа.
- Но...
Уил, подай малко печено говеждо на Рони.
- Не, благодаря.
- Казах ти, Рони е вегитарянка.
- Наистина?
- Да.
- Защо?
- Просто причини.
Искам да кажа, не че не харесвам
хора които ядът месо...
...добре са си. Само това...
- Ти как си татко?
- O, добре съм. Добре.
Знаеш ли, минавах през един
магазин вчера.
- И ако имаш време...
- Достатъчно, Том.
Тя е доста по-красива
от колкото я описа, Уил.
O. Благодаря, татко.
Ще я доведеш ли на сватбата?
Не ти ли каза? Сестра му ще се жени
след няколко седмици.
Не, мисля да си ми
споменавал, Уил.
- Искаш ли да дойдеш?
- Уил?
Сестра ти ми каза че
ще доведеш Ашли.
Изпратих и поканата вчера.
- Рони, тъпо е.
- Стига, Уил.
Не мога да спра. Бясна си.
- Не съм бясна.
- Бясна си.
Не, не съм! Искаш да отидеш на сватбата
на сестра си с бившата - няма проблем.
Няма да е среща.
Тя е приятелка на сестра ми.
Казах и че няма проблем ако иска да дойде.
Чесно, не е кой знай какво
защото не искам да ходя
на сватба на която
не познавам никой.
- Рони...
- А и забрави да споменеш
че ще ходиш във Вандербилт.
Каза ми че ще ходиш в Колумбия.
Не е вярно.
Казах ти че са ме приели в Колумбиа.
Рони, сложно е, разбра ли?
Родителите ми са...
- Не е време за разочарование.
- Какво е сложно? Животът си е твой.
- Върви в колежа който ти искаш.
- Не е толкова просто.
Виж, не трябва да го правим.
- Какво искаш да кажеш?
- Май трябва да намериш някоя
която ти пасва повече на начина на живот.
Знаеш, със своите си богати родители,
- със своят перфектен замък...
- Рони,
няма нищо перфектно
в тази къща.
Да не би да си сляпа? Само конец
крепи родителите ми.
Перфектно? Нищо не е перфектно
в семейството ми от дълго време.
Имах брат. Майки.
Почина миналата година.
Как?
Карна катастрофа.
Майка ми караше.
Майки и аз бяхме отзад,
лигавехме се, играехме си.
правехме се на идиоти.
Обърна се да ни каже да спрем,
и изгуби контрол над колата.
Почина на място.
Просто е толкова трудно
да се почустваш щастлив в тази къща.
Единствената причина заради която
не те поканих на сватбата.
Излизах с тези момичета
с надеждата
да почуствам нещо отново.
Никой не мее карал да се чувствам така
както ти ме караш да се чувствам, Рони.
Не искам да те изгубя.
Обичам те Уил.
И аз те обичам.
И откакто попита...
...има нещо което не знаеш за мен.
Ела тук.
Какво ще правим тук?
Хей. Прекара ли си добре?
Какво?
Днес свирих.
Това е...
Това е добре. Как се почуства?
Като че ли не съм спирала.
Тате...
Сигурно щях да говоря с приятелка
за това ако имах такава, но...
...нямам, така че...
Значи искаш да поговориш? Искаш да говориш?
Хайде. Да говорим. Да?
Добре...
Значи... го харесваш?
Харесваш го... Харесваш го много?
Повече от много.
- Наистина?
- Не е ли лудост?
Ами, малко, но...
...любовта е, Рони.
лудост... малко.
Благодаря.
Лека нощ, тате.
Тате!
- Хей!
- Ето я.
Виж, крадлата и подпалвача.
Извинявай. Не знаеше ли
за бащата ти и църквата?
- Хей! Здравей.
- Здравей, Джона.
- Толкова е яко.
- Яко е.
- Здравей, скъпа.
- Здравей, тате.
Добре.
Какво става?
Дръж главата в играта,
братле. Чули?
Да!
Добра игра, човече.
Да!
Заповядай.
Хайде. Отвори го!
Тате!
Татко, беше прав.
поканиха ме на сватбата.
- Чудесно, и...
- Благодаря.
Знам че нямаш нищо да облечеш
на луксозна сватба...
- Нямаше да те питам.
- Забрави.
Всъщност, никога нямах шанса
да ти купя бална рокля.
- Не че отиде бала си.
- Не.
Защо идваш тук толкова много?
Прекарах половината от
детсвото си в тази зграда.
Харесваше ми тук. И все още ми харесва.
Тогава защо хората казват че си я изгорил?
- Чула си това?
- Вярно ли е?
Да.
Бях последния тук в онази нощ.
Идвах тук да свиря на пияно.
Следващото нещо което си спомням
е че се събудих на улицата.
след като пожарникаря ме изнесе.
- Как започна?
- Аз...
Просто тъпо е. Имаще малко горящи свещи,
заспал съм, и...
- Тате.
- Може да съм бил малко объркан.
Взимах лекарства
които доктора ми преписа...
- Лекарства? Какъв доктор? Какви лекарства?
- Рони, добре съм.
Добре съм сега.
Това беше миналата година. Добре съм.
- Добре си?
- Да.
Добре.
Мисли че го е направил.
Баща ми мисли че той е човека
изгорил църквата.
Хей.
Сигурен съм че не го е направил.
Чули? Хората... Хората просто говорят.
Можем ли да поговорим?
Какво има?
- Какво има, Уил?
- Трябва да си признаеш за пожара.
Дори не го казвай.
Баща и мисли че го е направил. Хората от града
мислят че го е направил. И ти го знаеш.
От колко време познаваш това момиче?
Познаваш ме целия си живот.
И, знаеш, че ако кажеш нещо
на някой за тази нощ,
с живота ми е свършено.
Ще кажат че е било палеж, Уил,
и ти го знаеш.
Връщам се на работа.
Просто спри, чули?
Просто си искам парите, разбра ли?
Нямам ги, Маркъс, и ти го знаеш.
- Вземи ги. Просто ги вземи чули?
- Моля те.
- Хей!
- Ще ги взема.
Извинявай! Извинявай.
Ние си говорим тук, чули?
- Блейз, добре ли си?
- Казах ти да се махнеш по дяволите!
- Блейз!
- Просто се махни!
Маркъс! Спри!
Не бягам. Не ми пука че си бездомна!
- Не върви!
- Искам си парите.
- Не върви. Спри!
- Махни се от колата!
- Настрана от колата!
- Не ме оставяй!
- Нямам къде другаде да живея!
- Млъкни!
Не върви!
Чудесно! Чудесно! Видя ли какво направи?
Щастлива ли си сега? Боже!
- Не заслужаваш това, Блейз.
- Не ме познаваш чули?
Не знаеш нищо.
Просто не схващаш.
Тате каза че обяда е готов.
Не мога да ям. Трябва да намеря
нещо за сватбата.
Какво стана с парите които татко ти даде?
Ако му кажеш, ще те убия, чули?
Бях по пътя за магазина и...
дадох парите.
- Какво?!
- Тихо!
Не се притиснявай.
Майко, може да си по стара,
но аз съм толкова по-умен от теб.
- Откаде взе всчко това?
- Каде да започна...
Това е за когато казах на тате
че не съм те видял на фестивала.
Това е когато спечелих измамния покер.
Помниш ли когато се измъкна
от полицията миналата година в Ню Йорк?
Тези са за това.
Тези са от мъжа с татуйровката...
Добре, достатъчно. Схванах.
Неее, не мога да взема спестяванията ти.
Познавам те, има много повече от пари,
от мястото от където те дойдоха.
И всъщност, харесвам Уил.
Не искам да скъсва с теб защото само
изглеждаш като пълна скрап на сватбата.
Благодаря.
- Не мисля че ще му хареса.
- На мен ми харесва.
- Не можеш да облечеш това на сватбата!
- Харесва ми!
- Запази ми малко торта, човек.
- Добре.
Хей.
Хей, без игрички.
Не мисля че може да се пробва някой на сватба, господине.
О да можеш да се пробваш ако искаш на сватба.
- Аз се пробвах.
- Виждам.
Това да не е някакво смесено собщение.
- Ръцете долу, чули?
- Да, господине.
Рони.
- Изглеждам ли добре?
- Ами да.
Вие, Филип Люис,
вземате ли тази жена, Меган Блейкли,
за своя законна съпруга
докато смъртта ви раздели?
- Вземам я.
- Можете да целунете булката.
- Хей, Блейз.
- Хей.
Виж, аз, ммм...
Не заслужавах, това което направи
онзи ден, но... благодаря.
- Няма проблем.
- Скъсах с него.
Маркъс. Права си,
той е пълен идиот.
- И се изнесох.
- Добре е за теб.
Да. Ммм...
Добре, ами, трябва да се връщам на работа.
- Ще се виждаме, чули?
- Благодаря.
- Добра танцьорка си.
- А ти си лъжец.
- И също си най-хубавата тук.
- И сега знам че лъжеш.
Остави ме намира, Маркъс!
Казвам ти!
- Мислиш си че просто можеш да си тръднеш?
- Да! Свършихме!
Виж, искам да ти кажа че не ми хареса.
Ще сме скъсали когато аз кажа че сме скъсали.
Маркъс, какво правиш тук?
- Хей, просто стой настрана, богаташче.
- Искам да си вървиш.
- Уил? Кои са тези хора?
- Ще се оправя.
- Няма да те питам отново.
- Вие хора.
Вие хора мислете че сте толкова повече от мен.
- Блейз, махни се от него.
- Не, не, не. Ти оставаш.
Това е сватбата на сестра му по дяволите.
Ти се махаш. Махай се от тук.
Почерпете се тогава. Чухте ли?
- Хей! Влизай си в камиона!
- Какво?
- А сега какво ще направиш?
- Добре, човече, добре.
А?
Промених си желанието.
Не искам нея. Искам нея.
Изглежда че е дота забавно да си покрай нея за лятото.
- Нали, Уилям?
- O, да? O, да?!
А?
- Уил!
- Рони!
Уил! Уил!
Достатъчно! Ставай!
Уил...
Просто отведи момичето у тях.
И двете. Изчисти нещата.
- Ами, това беше забавно.
- Да.
Май най-накрая спечелих майка ти!
Хей! Тате мисли че костенурките
ще се излюпят. Хайде!
- Добре да вървим.
- Не искате да го изпуснете!
- Хайде излизайте!
- Идваме бе!
- Майко, колко сте зле!
- Благодаря.
- Какво каза той?
- Хайде!
- Боже.
- Вижте ги.
- Красота.
- Толкова е яко.
- Чудесни са.
- Прекрасни са!
- Защо правиш това?
- За да им помогна да стигнат до морето.
- Ще донеса още един фенер.
- Добре.
- Искам един.
- Не мога да повярвам че ги спъсихме.
Тате!
Обади се на 911. Тате!
- Това ще ми трябва скоро.
- Ще го направя.
Хей.
Трябва да идеш и да се преоблечеш.
Ще изплашиш сестрите.
Това което каза преди... сигурна ли си?
Ще помогнем с колкото можем,
но рака се е разпръснал в добровете му.
- Колко дълго?
- Трудно е да знаем.
Но няма да се откажем, чули?
Рони...
Искам да ти кажа нещо.
Когато татко ти разбра колко
е сериозно положението му,
преди няколко месеца,
попита ни да спрем лекарствата му.
- Защо?
- Защото той искаше да е тук.
Наистина да бъде тук
с теб и брат ти.
Това е което каза.
Е, това не беше на календара.
Mмм.
- Рони...
- Излъга ме татко.
- Не излъгах.
- Да, излъга ме, татко.
Каза че си добре.
Не си добре! Това беше лъжа!
Надявах се.
Не излъгах.
Не е едно и също.
- Имаш правото да си ядосана.
- Добре.
Затова ли ни доведе тук това лято?
За това ли? За да неси самотен докато...
Защо не ни каза?
Не исках цялото лято да бъде само затова.
- Ама, сега е, тате!
- Не, не е.
Просто е още една част...
...от ужасяващото лято.
Не една от добрите части, съгласен съм.
- Обичам те.
- Сладкишче, и аз те обичам.
Ела.
Обичам те тате.
Искаш ли малко бисквитки братле?
Защо никой не ми казва какво става?
Джона, Мисля че Рони и баща ти ще говорят с теб скоро.
Защо не ми кажеш сега?
Ами, сложно е.
- Може ли да дойда и да го видя?
- Да. Чака те.
Хайде.
Той никога няма да го види как расте.
- Джона!
- Проклятие!
- Какво правиш?
- Не мога да го достигна!
- Слезни от там!
- Махни се!
- Какво стана?
- Просто се махни!
- Слезни долу!
- Хей, хей!
- Махни се!
- Хей, какво става?
- Стой настрана! Мога да го направя!
Аз и татко работих ме над това цяло лято!
Аз и тате. Не ти.
Всичко от което се интересуваше
бяха тъпите костенурки
и тъпото ти гадже!
Аз бях с него всеки ден!
И сега... Проклятие!
Не мога да достигам неща,
а трябва да свърша това
за да се оправи тате!
- Ще ти помогнем.
- Не знаете как!
Ще ни покажеш ли?
Добре.
- Това е добре, нали?
- Да.
Какво?
Рони, искам да ме отведеш вкъщи.
Добре.
Само трябва да спрем тук за секунда.
Завършихме го.
Рабира се че имах асистент,
но го направихме.
Добре си направил, Джо. Наистина.
Моля те.
Добре.
Бяхме зад църквата.
Просто се лигавехме, пиехме... и така нататака.
И след това Маркъс и неговите момчета се появиха.
И тогава Уил си тръгна.
И... след това започнахме, ъ...
започнахме да играем с, ммм...
- Огън?
- Да.
Трябваше да ви кажем по-рано.
Беше моя вина.
Уил искаше да каже на полицията
веднага, и аз му се молех да не го прави.
Но ще отидем там веднага след като свършим тук.
Не, не правете това.
Хората мислят че виа сте били.
Да... така е.
Те ще продължат. И какво?
Няма... няма проблем. Наистина.
Не искам да го правите, чухте ли?
Това остава между нас.
Благодаря ви.
- Чухте ли?
- Благодаря.
Чакай.
Чакай, чакай, чакай,
чакай, чакай, чакай!
- Рони!
- Ти си бил там?
- Исках да ти кажа.
- Видя какво му направи.
Знам!
Опитах се да накарам Скот да си признае.
Ти защо не каза нищо?
Не е толкова просто.
Не беше до мен! Скот е добър човек.
Не ми пука, Уил!
Знаеш как се чустваше татко,
и го остави да се чуства така!
Просто върви в колежа в който ваще са ти планирали.
Върви и намери друга която ще те кара
да се чувстваш жив за 5 минути!
- Не мога да те понасям.
- Спри.
Не ме докосвай, Уил!
Не ме докосвай!
Ти си страхливец, Уил.
Страхливец и лъжец.
И не ти вярвам.
Не те искам близо до мен.
И не те искам близо до баща ми.
Върви си.
Върви си.
- Обичам те.
- И аз те обичам.
И аз те обичам.
- Опакова ли си багажа?
- Няма да идвам с теб мамо.
Ще остана тук с тате.
Ще се влоши.
Много ще се влоши.
И след няколко седмици, той...
- Няма значение.
- Мила.
Татко ви не иска да го виждате така.
Всичко което правих цяло лято е да се карам с него.
- Бях толкова жестока с него.
- Не, не, скъпа.
Обещавам ти, означаваше целия свят за
него да ви има тук.
Виж, мамо. Ще остана.
Хей, приятел. Добре ли си?
Ще се сбогуваш ли?
Защото ако е така наистина не искам да слушам.
Хубаво, защото няма да се збогувам.
Няма да казвам чао,
защото никъде няма да ходя.
Чули? Ела тук.
Всеки път когато светлина просветне
през онзи прозорец който направихме...
...или през който и да е прозорец...
...това ще съм аз, чули?
Няма да си отида.
Мила Рони, липсват ми часовете
които прекарвахме заедно на пияното.
Липсва ми да съм твоят учител.
Знам че си мислиш че аз съм те оставил,
но когато с майка ти се разделихме,
ме болеше много.
Просто изках да се върна вкъщи.
Разкайвам се за раздялата
ми от вас повече от всичко.
Надявам се че ще ми простиш.
Майкати ми каза че си се
провалила на изпитите си,
но знам колко трябва да си умен
за да згрешиш всеки един въпрос.
Поздравления, Рони.
Казвах ти и преди че нищо от това
което се случи между майка ти и мен
има някаква връзка с теб и Джона.
Любовта е чуплива, Рони.
И ние не сме винаги нейните
най-добри притежатели.
Правим всичко което можем
и се надяваме чупливото да оцелее,
срещу всички несъгласия.
Ето.
Сигурно е започнал
колеж до сега.
Липсва ли ти?
Това което направи е грешно татко.
Да.
Беше
Мога да ти кажа:
- Липсваш му.
- Съмнявам се.
Ти дори не знаеш коя си, Рони.
Коя съм аз?
Ти си най-милата, сладка...
...най-хубава дъщеря
в целия свят.
Благодаря, но ти си някак
задължен да кажеш това, татко.
Да, то е в наръчника.
Нямам много лекции
останали на календара ми,
така че наистина искам да чуеш това, разбра ли?
Някой ден, ти ще
отвориш сърцето си,
и ще свириш отново.
И няма да е за да зарадваш майка си.
И няма да е за да зарадваш мен.
Ще е за теб.
Защото... музика и...
...любов...
...те ще ти донесат щастие.
Благодаря ти.
Как върви песента, мързеливецо?
Ами, не съм сугурен...
...дали ще мога да я завърша.
- Ръцете ми.
- Болът ли тате?
Да. Болът.
- Добре ли си?
- Не мога мамо.
Виж, имаш правото да се затвориш.
Просто, моля те, не ме отблъсквай.
Аз това правя, мамо.
Отблъсквам хора.
Уил отблъснах също.
Не сме перфектни. Никой от нас.
Правим грешки, стяга ме се,
след това прощаваме и продължаваме напред.
Скъпа, ти поне имаш
куража да чувстваш.
Чувстваш всичко толкова навътре.
Дъщеря си на баща си.
Добре.
Благодаря на всички че дойдохте.
Много от вас познават баща ми от малък.
Написах реч.
Няколко всъщтност.
Аз и татко,
имахме различен език.
Любов която винаги споделяхме.
И знам че...
това е нещото което той искаше
да споделя с всички ви.
Здравей тате.
Рони, наистина съжалявам за загубата ти.
Хей.
Виж, благодаря за всичко.
- Благодаря че дойде.
- Разбира се.
Наистина оценявам всичко което направи.
Благодаря.
Хей.
Хубаво беше, това което изсвири.
Беше на татко.
- Завърших я за него.
- Знам че му е харесала.
Благодаря че дойде, Уил.
Означава много за мен.
Рони, искам да те запозная с някого.
Искам да те представя на Томи Хемптън.
Той е обучавал баща ти...
Рони, съжалявам за всичко.
И аз съжалявам.
Хората правят грешки, Уил.
Дори и хората които обичаме.
Реших да отида в Джулиярд.
Да, чух. Чудесни новини.
Как е Вендербилт?
Много добро училище е.
Да. Но не съм сигурен че е за мен.
- Какво искаш да кажеш?
- Мисля да се преместя
в Колумбия следващия семестър.
Така че момичето което обичам може да ме гледа
как ще направя още няколко грешки.
Какво мислиш?