Tip:
Highlight text to annotate it
X
ОСТРОВЪТ НА НИМ
Баща ми непрекъснато
ми разказва истории за нея.
Че тя била изключителен океанограф.
За детето, което им се родило
и как мама ме нарекла Ним.
Тя измислила това име.
Така поне ми разказва татко.
Това е всичко,
което е останало от майка ми -
само истории,
но някои от тях са удивителни.
Като тази за океанографката
и големия син кит.
Веднъж океанографката решила
да надникне в устата на кита,
за да разкрие
какво се крие в корема му.
Когато надникнала в пастта му,
изведнъж се появил тайнствен кораб.
Наричал се "Корсар".
Корабът се приближил твърде много
и уплашил кита.
Той погълнал океанографката
и я отнесъл навътре в океана.
Татко казва, че трябва да плаваме
и да търсим този син кит.
Някой ден той ще ни я върне.
Мисля, че просто тъгува за нея.
И на двамата ни липсва.
За четвъртия ми рожден ден,
обиколихме земното кълбо два пъти.
От нос Добра надежда до Патагония.
От Сингапур до островите Кук.
И един прекрасен ден го открихме -
нашия дом.
Това е моят остров.
Чудно място да пораснеш, нали?
Не ми се налага да ходя на училище.
Уча у дома.
Силки, внимавай!
Технически погледнато,
уча на острова.
Извинявай!
Всичко, което зная за света,
съм научила от моите приятели.
Като това, че всички обекти,
независимо от големината им
падат с напълно еднаква скорост.
Галилео го доказва.
Той е моят пеликан.
Силки, моят тюлен,
ме учи да плувам.
В замяна, аз я уча да играе футбол.
Тя е прекрасен център-нападател.
Сигурно не знаете,
но костенурките и някои видове гущери
буквално си лазят по нервите.
Всичко друго, което желая да узная
за света, научавам от книгите.
С малко въображение
мога да се озова навсякъде.
Нямам време да скучая.
За вечеря обикновено приготвям
зеленчуци от моята градина.
И за разнообразие добавям
малко прясно изкопани червеи.
Татко ги обожава.
Невероятен ден, Ним.
Може би открих нов вид.
Нали помниш как да го кръстиш?
- Протозоа Ним, не съм забравил.
Татко е морски биолог.
Занимава се с нанопланктона.
Мънички частички в океана.
Не е точно по моя вкус,
но всеки си има предпочитания.
Знаеш ли, че в един милилитър вода
има милиони такива организми?
Протозоа Ним може да е сега сред тях.
Хей, гущер!
- Не е гущер, името му е Фред.
За човек, който обича природата,
не се разбира добре с животните.
Ако имат повече от една клетка,
Джак губи интерес.
Пишат му учени от цял свят,
които го питат за най-различни неща.
Понякога пише статии, като например
тази за "Нешънъл Джиографик".
Какво показва?
- 279.
На много учени
този живот не би им се понравил,
но на нас ни харесва.
На всеки няколко месеца, един кораб
ни доставя всичко необходимо.
Книги и хартия,
пирони и облекло,
всичко,
което не можем да си направим сами.
Тогава излизаме
в открито море до кораба.
Никой, дори капитанът
на снабдителния кораб,
не е виждал колко дивен
е всъщност малкият ни остров.
Ако се грижим за нашия остров, Ним,
и той ще се грижи за нас.
И така искаме да го запазим.
Нашият собствен, идеален, таен свят.
Готова ли си?
- Да.
Виж колко много неща...
Семена от домати.
Новата книга на Алекс Роувър.
"Арабско приключение".
Какво ли ще се случи в Арабия?
- Изчакай след вечерята, Ним.
Не, веднага я започвам.
Това е проклятието на живота ми.
Никога не търся неприятностите,
но някак си те ме откриват сами.
Въпросът не беше дали ще умра.
Въпросът беше как ще умра.
Ще ме застрелят със собственото ми
оръжие или ще умра от жажда?
Трябва да бъда господар
на собствената си съдба...
Накъде ме водите?
На едно много специално място,
Алекс Роувър.
Чувал ли си нещо за
"Ямата на паяците"?
"Ямата на паяците". Предполагам това е
отговорът на въпроса как ще умра.
Стой!
Къде отиваш?
Значи все пак ще умра от жажда.
Как може човек да стане
като Алекс Роувър?
Да видим...
- Родил ли се е толкова смел?
Дали се е родил смел?
Мисля, че смелостта
е нещо, на което се учим цял живот.
Тя не е просто нещо в теб.
Това е изборът, който правим
всеки ден.
Какво ли прави сега Алекс Роувър?
Не зная. Сигурно седи,
омотан с вериги,
на 20 000 левги под водата.
Или в някоя яма, пълна с паяци.
Парализиран от отровата им.
Яма с паяци
Това ми хареса.
Време е за сън.
Лека нощ.
И не сънувай паяци.
Паяк!
Добре.
Подредено, под прав ъгъл.
Аптеката ли е?
Трябва ми доставка.
"Пюрел".
Колко опаковки имате?
Много добре, всичките.
Да, изпратете всичките.
Кой е?
- Доставка от аптеката.
104
00:09:43,000 --> 00:09:46,720
Оставете я пред вратата.
- Тук? На дъжда?
Да. Платила съм с кредитната си карта.
Включила съм и щедър бакшиш.
Александра,
Бъфи е, любимата ти редакторка.
Зная, че си вкъщи
и зная, че няма да вдигнеш.
Тревожа се за теб, миличка.
Седиш пред компютъра,
храниш се само със супа от консерви.
Как можеш да я ядеш всеки ден?
Бъфи...
- Как е новата книга за Алекс Роувър?
Май трябваше да я получа преди
две седмици? Не те притискам, не.
Не сте чували за мен?
За прочутия Алекс Роувър?
Странно, измъквам се зрелищно от
ситуации, доста по-лоши от сегашната.
Извинете...
Почакайте! Предполага се,
че трябва да се измъкна.
Александра!
Как можа да ми хрумне?
"Не те притискам".
Не мога да го пожертвам.
Какво ли си мислех?
Вулкан?
Да живееш в сянката на вулкан.
Това е безумно.
Защо ли някой би го направил?
Какво правиш, Джак?
- Ето те и теб.
Приготвям се за отплаване.
Прекрасен ден за работа.
Но вече е време за обяд.
- Такива условия няма да има с години.
Пак ли планктон?
- Този път ще открия протозоа Ним.
Кълна ти се. Усещам го.
- Яйцата на Чика ще се излюпят скоро.
Не подлежи на обсъждане. Това е шанс,
явяващ се веднъж в живота.
Каза го и за Южното сияние.
- Две нощи, Ним.
Не, миналата година оцеля само една
от костенурките на Чика, Джак.
Искам да остана. Можем
да си говорим по сателитния телефон.
Ним, моля те.
- Вече не съм малко дете.
Толкова приличаш на майка си,
знаеш ли?
Това е хубаво, нали?
- Разбира се.
За съжаление и с нея
никога не можех да споря.
Добре, имаме четири часа до прилива.
Сложи бурканите и водолазния костюм.
- Вече ти ги опаковах.
Ако дойде съобщение, пиши, че съм на
експедиция и ще отговоря в четвъртък.
Махни се оттам, гущер.
- Казва се Фред.
Ако въпросът не е абсурден,
може ли аз да помогна?
Предпочитам да ме изчакаш.
Ним, сигурна ли си, че ще се справиш?
- Вече си ме оставял сама.
Но само за по една нощ,
никога за две.
С мен ще бъдат Силки, Фред и Галилео.
И новата книга за Алекс Роувър.
Всичко ще бъде чудесно.
- Добре...
И да се върнеш с протозоа Ним!
Добре.
Ще се видим в четвъртък.
Обичам те!
- И аз!
Ще ти се обадя довечера по радиото.
И никакви купони докато ме няма!
Имаме нови съобщения.
Явно сме известни.
Здравей, Фреди.
Как си?
"Драги Джак Русо, трябва ми помощ
за новото ми приключение.
Можеш ли
да ми отговориш на някои въпроси?
Алекс Роувър."
Алекс Роувър?
Алекс Роувър пише на баща ми?
Мислиш ли, че е същият Алекс Роувър?
Той е!
Наистина е той!
"Драги Алекс Роувър,
сигурна съм, че Джак
ще ти помогне в новото ти приключение.
Той ти е голям почитател.
И двамата сме.
От Ним."
Драги Алекс Роувър,
сигурна съм, че Джак
ще ти помогне в приключението ти.
Ще бъде тук в четвъртък.
Голям почитател ти е.
И двамата сме.
От Ним.
Ним?
Какво необичайно име.
Драга Ним, ти сътрудничка на Джак
в изследванията ли си?
Джак е писал за вулкана, до който
живее. Запозната ли си с него?
Искрено твой, Алекс Роувър.
"Изпрати".
Какво правиш, Александра?
Проучване.
Върви си и ме остави сама.
Не говориш сериозно.
Ти ме обичаш.
Защо си толкова сигурен?
Защото целият свят обича...
Алекс Роувър.
Наистина ли? Знам, че книгите
са преведени на 21 езика.
"Не те притискам..."
Пишеш тази глава от три месеца.
Или ме пожертвай в онзи вулкан,
или ми позволи да избягам.
Хей, време е да завършиш книгата.
Тихо, мисля.
- Да, мислиш... Там е проблемът.
Трябва да излезеш от главата си
и да влезеш в тялото си.
Точно така!
Мислител.
Мислител?
Беше невероятно, Джак.
Малките на Чика се родиха днес.
Точно както ти казах.
- Това е прекрасно.
Бяха ужасно гладни
и трябваше да ги нахраня всичките.
Но спасих и шестте костенурчета.
Имали са късмет, че си била там.
Гордея се с теб.
Как е при теб?
- Жалко, че не си тук да видиш.
По-фантастично е и от Млечния път.
Следващия път идваш с мен.
- Откри ли моя нанопланктон?
Имам добро предчувствие по въпроса.
А сега върви да спиш. Никакво
четене повече. Ще се чуем утре.
Откъде знаеш, че чета?
- Познавам те твърде добре.
Лека нощ, Ним.
Хубави сънища.
Фантастично е.
Не!
Джак?
Татко?
Не!
Фреди?
Ужасно е, нали?
Няма ток.
Много лошо.
Джак?
Чуваш ли ме?
Джак?
Татко, чуваш ли ме?
Джак?
Отговори, татко.
Джак?
Татко?
Протозоа Ним!
Тече!
Лошо.
Никой не обича течовете.
Посред нищото.
Нямам мачта, нямам антена,
корабът потъва...
Как ще се върна при Ним?
Няма да се върне преди утре,
нали, Фред?
Няма за какво да се тревожим.
Трябва да намеря храна и вода.
Трябва да се върна при Ним.
Това е моята риба, пръв я видях!
Кой си ти?
Познавам ли те?
От приятелите на Ним ли си?
Трябва да съм получил слънчев удар,
щом си приказвам с птица.
И да се върнеш с протозоа Ним!
Добре. Ще се видим в четвъртък.
Обичам те!
И аз!
Ще ти се обадя довечера по радиото.
Ужасна бъркотия, нали Силки?
Алекс Роувър?
Пак ли ни е писал?
Драга Ним, ти сътрудничка на Джак
в изследванията ли си?
Притиснат съм сериозно от времето.
Джак е писал за вулкана, до който
живее. Запозната ли си с него?
Искрено твой, Алекс Роувър.
"Драги Алекс Роувър, имаме вулкан,
но го наричаме "огнената планина".
Не е изригвал от години, но ако стане,
небето ще бъде закрито
от пепелна завеса."
Отлично. Небе, закрито от пепел.
Би ми харесало.
"Драга Ним, може ли някой да ми опише
кипящата лава в кратера на вулкана?"
"Изпрати".
Пощальонът!
Хей...
Извинете, може ли
да я оставите пред вратата...
"Драги Алекс Роувър, не съм сигурна
как изглежда вулканът отвътре,
но скоро ще ти съобщя. Твоя Ним.
Сътрудник на Джак."
Толкова много поща.
Просто отвори вратата.
Нищо работа.
И вземи пощата.
Добре, Фред, нищо работа.
Да го направим.
Мога да го направя.
Всеки може да завърти дръжката,
ти също.
Хайде, само още малко.
Хвани я...
1, 2, 3...
На кого му е притрябвала поща.
Ще я взема утре.
Интересно.
Не прилича на лава,
а повече на суха, напукана скала.
Нямам търпение
да кажа на Алекс Роувър.
Галилео, тревожехме се за теб.
Къде беше?
Правим само
едно проучване за Алекс Роувър...
Какво е това?
Дръж се, Фред!
Хайде, отвори се!
Откачи се!
Фред, добре ли си?
Нека не казваме на Джак,
че сме идвали тук. Става ли?
Драги Алекс Роувър, експедицията ми
до вулкана не беше твърде успешна.
Паднах от склона на планината
и имам ужасна 12 см рана на крака.
Това е заради мен.
Доста е подута и кърви.
П.П. Ти какво би направил
с 12 сантиметрова, кървяща рана?
Какво бих направила аз ли?
Драга Ним, най-важното при порязване
е да промиеш и подсушиш раната.
На островите Кук
използват стъбло от симаруба,
за да се предпазят от инфекция.
- Симаруба.
Послепис:
Добре ли си, Ним?
Драги Алекс,
на въпроса ти - да, добре съм.
чакам кога ще се върне татко.
Толкова е приятно да говориш
с истински, жив герой.
Почакай малко.
"Когато се върне баща ми"?
Божичко!
Коя си ти, Ним?
На колко години си?
Самичка ли си, където и да си?
Какво е това?
Какво е онова там?
Приближава толкова бързо.
"Корсар"?
Корабът "Корсар"?
Океанографката и големият син кит.
Не!
Изглежда ще ни завладеят.
Неземна красота.
Истински рай.
Капитане, елате да видите.
Да, ето го моето райско кътче.
Доста добре изглежда.
Погледнете, малкото тюленче.
Да, възхитително парче земя.
Ще разчистим брега.
Ще напълним плажа с шезлонги и
ще продаваме "Пина колада" за по 10$.
Тихо, Фред.
Обещахте им собствен остров,
капитане, и ето го.
Всички ще го харесат.
Това ще бъде наш частен корсарски рай.
Корсарски рай?
Отлично.
Ще се върнем след два дни.
Мястото на хотела ще бъде тук.
Ще се върнат след два дни?
Джак?
Джак, обади се.
Татко?
Татко, къде си?
Имам нужда от теб.
Коя си ти, Ним?
На колко години си?
Самичка ли си, където и да си?
Да, съвсем самичка съм.
На 11 години съм,
а баща ми изчезна в морето.
Кракът ми е подут и кърви.
А корсарите се канят
да превземат острова. Ним.
Какво бих могъл
да направя за теб, Ним?
Какво бих могъл
да направя за теб, Ним?
Ела.
- Да дойда ли?
Не мога да се справя сама.
Не мога да бъда
господар на съдбата си.
Имам нужда от теб, Алекс Роувър.
Моля те,
помогни ми.
Помогни ми, моля те.
Съжалявам. Иска ми се
да можех да дойда, но...
страдам от лека агорафобия.
Лека агорафобия?
Така ли му викаш?
Е, нали щеше да го изпращаш?
Съжалявам.
Иска ми се да можех да дойда, но...
страдам от лека агорафобия.
Не съм напускал апартамента си
от 16 седмици.
Какви ги приказваш?
Ти си един от най-великите
търсачи на приключения.
Ти си Алекс Роувър!
Но не съм този Алекс Роувър.
Определено не си.
911, какъв е спешният ви случай?
- Моят ли? Няма значение.
От значение е, че едно малко момиченце
е съвсем само някъде...
из Южния Пасифик
и е лошо наранена...
а аз се чувствам отговорна за нея.
Извинете, Южния Пасифик ли казахте?
- Да.
Обслужваме само района
на залива на Сан Франциско.
Министерство на извънредните ситуации.
- Острови Фиджи.
Има едно малко момиченце на остров
някъде във вашия архипелаг.
В архипелага има 331 острова, г-жо.
Ним, кажи точно къде си?
Драги Алекс Роувър,
Островът е разположен на 20 градуса
на юг и 162 градуса на запад,
в югоизточната част на океана.
Не казвай
местоположението му на никого,
Татко ще се притесни,
ако светът разкрие тайния ни дом.
Страх ме е да остана сама.
Ним.
Направи го!
- Какво?
Отиди!
20 градуса на юг и 162 на запад.
- Не мога да напусна апартамента си.
Не мога да замина за Югоизточна Азия.
- Просто малко повече път.
Алекс, тя има нужда от теб.
- Но аз дори не я познавам.
Какво не знаеш?
Че е малко момиченце,
че е самичка на един остров
и те моли за помощ?
Бъди господар на собствената си съдба.
Не ми кради думите. Аз ги написах.
- Защо тогава не ги следваш?
Хайде, да избягаме
от скучния ти апартамент!
Да се впуснем в приключение!
Ела на пътешествие с мен.
Кой знае?
Може и да ти хареса.
Имам нужда от теб, Алекс Роувър.
Наистина се побърквам.
Драга Ним,
след сериозна душевна борба
реших да се отправя
към 20 градуса на юг и 162 на запад.
За жалост единственият възможен
полет от Сан Франциско е в полунощ
и прави странни връзки.
Не мога да кажа кога ще пристигна,
но знай, че пътувам.
Ако по някаква причина не пристигна,
това вероятно ще означава...
че съм се изгубил в морето.
Искрено твой, Алекс Роувър.
Алекс Роувър идва?
- Силки, той идва! На път е!
Не мога да го направя.
Не мога да тръгна.
Изненадан съм, че стигна дори дотук.
Може би е най-добре да не ходим.
Все пак...
тя помоли за помощ мен, а не теб.
Но за съжаление, ти не си истински.
- Но ти си.
Хайде.
Отвори вратата, Александра.
- Не можеш да ме накараш.
Права си, не мога.
Трябва да го направиш сама.
Хайде.
Завърти дръжката.
Да.
Можеш да го направиш.
Да!
Да вървим да спасим онова момиченце.
Дай ми ръката си, Александра.
- Не!
Докосни света.
- Не искам да го докосвам.
Не е хигиенично.
- Хайде!
Какво по дяволите...
От какво толкова се боиш?
- От всичко!
Добре ли сте, госпожо?
- Да съвсем...
Малко съм замаяна от свежия въздух.
Може ли да почакате...
Прилошава ми, когато се возя.
Но ние още не сме тръгнали.
- Там му е проблемът на прилошаването.
Това въже ще ни потрябва, Фреди.
Нека ни е подръка.
Алекс Роувър вече е на път.
Значи само трябва да защитим плажа.
Ясно и просто. Ще изградим
отбранителна линия като пелопонесците.
Те са древногръцки воини.
Пише го в енциклопедията.
Галилео, точно навреме.
Нуждаем се от теб.
Бяхме нападнати.
Но ще се защитаваме.
Всички трябва да помагат.
Чакай, Галилео. Галилео, не!
Какво правиш?
Върни се, Галилео.
Това ми трябва!
Чантата с инструментите ми!
Обувките, госпожо.
Обувките?
Това е отвратително.
Извинете, госпожо.
Обърнете се, моля.
Имаме проблем с багажа.
Какво е това?
- Отварачка за супата ми.
Не е позволено.
- Със зъби ли да я отварям?
Какво е това?
Дезинфектант за ръце.
Отлично средство...
Забранено е. Съжалявам, г-жо,
не повече от 100 мл. течности.
Но аз...
- Следващият!
О, не!
Само не спирай!
Чантата с инструментите ми.
Галилео?
Благодаря.
Има още надежда за Джак,
гадни акули!
Толкова е горещо,
сякаш съм в турска баня.
Не намирате ли,
че е извънредно горещо?
Вече ви отговорих, г-це.
На мен ми е добре.
Извинете, обещавам,
че е за последен път.
Какво има сега, г-жо?
Имате ли супа от консерва?
Нямаше да ви безпокоя,
но ми взеха отварачката.
Ръката ми!
- Няма нищо. Само лека турбуленция.
Всичко е наред.
- Турбуленция, точно така.
Аз само ще...
Само за...
Извинете.
Гадни самолети! Няма нищо хубаво
в тях, точно като при фъстъците.
Алергична съм към фъстъци.
Какво ли си представях?
- Приключения, нещо ново.
И че ще се качиш на самолет.
Може ли поне в банята да остана сама?
Не че имам някакви тайни.
Какво е това?
Хапчета против повръщане.
Не предизвикват ли сънливост?
Сънливост?
Г-це Роувър?
- Г-це Роувър?
Вече сме в Борнео.
Не искам да съм в Борнео,
искам да бъда в Роратанга.
Полетът за Роратанга е на изход F71
след 12 минути.
Добре.
Не, ще се справя...
Съжалявам, без да искам.
Бързам.
Почакайте.
Трябва да има някаква грешка.
Трябва да се кача
на самолета за Роратанга.
Няма грешка.
Не, от агенцията изрично ми казаха,
че ще пътувам в голям самолет.
Но това е големият самолет.
Това е големият самолет
до Роратанга...
Колко интересно. Алекс Роувър.
Като името на известния авантюрист.
Да, удивително.
Най-важното е никой
да не разбере, че сме тук.
Угаси огъня.
Трябва да скрием всичко.
Да всеем ужас. Това да е последното
място, на което желаят да бъдат.
Когато Джак се върне,
да му кажа, че съм защитила острова.
Трябва да се справим сами.
Нямаме друг избор.
Никакъв огън през нощта.
И никакви светлини.
Никой не бива да знае, че сме тук.
Стига, там няма никого.
Просто затворете очи.
Боже, моля те, не ме убивай.
Обещавам, че ако оцелея,
вече няма да бъда страхливка.
Никога вече няма да се поддавам
на страховете и съмненията си.
Там е Орион,
а сега е април.
Значи трябва да съм
на 9 градуса северна ширина.
Оттук преминават търговски кораби.
Какво?
Твърде на север ли съм?
Сигурно си прав.
Ти знаеш по-добре, Галилео.
Емили?
Ти ли си?
Ще се върна, Емили.
Кълна се.
Ще се погрижа за Ним.
Емили?
Погледнете ги. Обещах на Джак
никой да не стъпва на нашия остров.
Дори ако трябва
да се сражаваме всеки ден.
Силки, събуди се.
Днес ще се борим за световния мир.
Този остров си е наш!
Фантастично.
Виж, татко, необитаем остров.
- Островът отдавна е изследван.
Хайде, Еди.
- Почакай, мамо.
Дай ми един долар.
Искам да погледам още.
Какво по...
Бързо, мамо, дай ми един долар.
Мисля, че видях русалка.
Хайде, Едмънд, ела.
Скоро слизаме.
Хайде, съкровище, слизаме.
Търся огнената планина.
Там има вулкан.
Хамбургери - пет долара.
- Не искам хамбургер.
Не искате ли еднорог?
- Не.
Не ми трябва коза.
На теб ти е по-нужна.
Измий си ръцете,
преди да пипаш нещо друго.
Трябва ми огнената планина.
- Зная какво търсите. Ще ви закарам.
Знаете ли я? На 20 градуса на юг
и на 162 градуса на запад.
Зная какво търсите.
Ще ви закарам.
Четки за зъби!
- Не ми трябва.
Нося си моята. Благодаря.
- Използвайте я за вашите зъби.
Добре, благодаря ви.
Довиждане.
Знаете ли къде да отидем?
- Зная какво търсите. Ще ви закарам.
Имате ли дезинфектант за ръце?
Зная какво търсите. Ще ви закарам.
- Само това знаете на английски, нали?
Зная какво търсите.
Ще ви закарам.
Вярвай, Алекс.
- Лесно ти е да го кажеш.
Тайната на приключението е във вярата.
Четвърта глава.
Когато се опитах да те убия.
Бъди малко по-оригинален.
- Каквото ви трябва.
Видя ли?
Аз какво ти казвах?
Идват на грешното място.
Никой няма да превземе моя остров
и да му се размине.
Добре, Силки, заеми се с тях.
Да им покажем какво се получава
като смесиш умряла риба с планктон.
Местенцето е истински рай.
- Какво е онова във водата?
Вероятно, подводен гейзер.
Божичко!
Каква е тази ужасна смрад?
Върнете ни обратно.
Нетърпимо е, ще повърна.
Вижте, тюлен.
- Колко е сладък.
Поддаде се на ласкателствата, Силки.
Джак, къде си?
Гледай само напред.
Гледай само напред,
не се обръщай.
Гледай само напред.
Дишайте дълбоко и гледайте напред.
Скоро ще стигнем сушата.
Но какво е онова?
Ураган.
- Истински ураган ли?
Идва насам. Небето никога не лъже.
А аз вярвам на моето небе.
Вярвам на моето небе. Много хубава
реплика. Трябва да си я запиша и...
Не, тя си е моя.
И аз съм писател.
Използвам я в моите разкази.
- Така ли?
Добре, нека си остане ваша.
Дами и господа, след половин час
започват корсарските олимпийски игри.
Какви са тези къщички,
които са донесли със себе си?
Бинокълът ми...
Едмънд, не ходи в гората.
Там има страховити твари.
Никакви твари няма, мамо.
Тихо, никой не бива да ни разкрива.
Слез от мен!
Махни се!
Видях дракон!
Помощ!
Там има дракони!
Помощ!
- Едмънд, къде беше?
Какво му става на това дете?
Не се безпокой, Фред, добре съм.
Време е за нова атака.
Повикай приятелите си.
Хайде!
Дай на мен.
Готов ли си за истински полет, Фреди?
Дракони!
Запазете спокойствие, дами и господа.
Ще изведа всички ви от острова.
Как може гущерите да летят, капитане?
Хайде на лодките.
Вървете си, марш оттук!
Без паника.
Гущерите се боят от огъня.
В безопасност сме.
Знаем как да се справим с тях.
Остров Тувалу.
Оттук трябва да вървите.
Да вървя?
Та това са 100 метра до брега.
Трябваше да ме оставите на Тувалу.
А това са покрайнините му.
Няма да отида по-нататък.
Лошо е за мотора.
Шегувате се.
- Хайде, вървете.
Това е безразсъдно.
Не че знам много за безразсъдството.
Тук живее един човек с хеликоптер.
Той ще ви откара нататък.
Не, тези неща не са безопасни.
Не мога да се кача на хеликоптер!
Трябва да се върна веднага обратно!
Веднага!
Ще се оплача от вас на...
някого.
Щом имаш време за губене.
Прекрасен океан, солена вода.
Не се ли чувстваш великолепно?
Изобщо не е великолепно.
Чувствам се като мокра, противна риба.
Хей!
Върни ме обратно!
- Типично за Александра.
Ето това е да вкусиш приключението.
Вкусът е гаден.
Виждал ли си Едмънд?
- Не!
Едмънд!
Еди, тук ли си?
Това не е място за игри.
- Това е идеалното място за игри!
Вижте горе!
Какво е онова?
Да, пушек!
Вулканът се събужда.
Какво прави?
Изригва ли?
Това каменна лавина ли е?
Хайде!
Не, в другата посока!
Аз ли го направих?
Едмънд!
Едмънд, върни се!
Тръгваме си!
Коя си ти?
Какво правиш там?
Тук ли живееш?
- Да.
Какво правиш тук?
- Води се, че сме на почивка.
Къде е момчето?
- Едмънд!
Различен си от това,
което си представях.
Ти си си ме представяла?
От приказката за кораба "Корсар",
океанографката и синия кит?
Не съм от приказка.
Аз съм от Бризбейн.
Едмънд!
- Едмънд!
Време е да тръгваш.
Ти няма ли да дойдеш?
- А защо?
Тук не е безопасно.
За мен е безопасно.
- Но си самичка!
Едмънд!
- Идвам, мамо.
Еди!
Еди, миличък, къде се губиш?
Търсихме те навсякъде. Да се махаме!
- Видях едно момиче, мамо!
Срещнал си момиче на смахнатия остров?
Радвам се за теб.
Тя живее тук.
- Стига с твоите измислици, Еди.
На този остров
със сигурност няма жива душа.
Чакайте ни!
Еди! Един месец
никакви компютърни игри и телевизия.
Алекс Роувър, къде си?
Какво става?
- Лошо, не можем да следваме курса.
Какво?
- Не е на добро.
Не, ще умра!
- Този път ще се съглася с теб.
Какво?
- Висим на 100 метра над нищото.
Мразя хеликоптерите.
Те са ахилесовата ми пета.
Не бива да говориш така, ти си герой!
- Не съм герой.
Ще ми се да бях,
но съм пилот на хеликоптер.
Ти си героят, Александра,
измина целия път дотук,
за да се отговориш на зова за помощ.
Грабни момента,
за да управляваш сама живота си.
Ще повърна.
- Не бива!
Какво е това?
Мисля, че е круизен кораб.
- Ще кацнем на него!
Там ли?
Капитане, елате да видите това.
Никога повече!
Благодаря ти!
Кой ви позволи да кацате
на кораба ми? Коя сте вие?
Алекс Роувър!
- Алекс Роувър? Авантюристът?
Не, писателката!
Запали!
Ти си последната ми надежда. Хайде!
Точно така!
Успяхме!
Заведи ме у дома!
Хайде, майко природа,
върни ме при Ним!
Помня координатите на острова:
20 градуса на юг и 162 на запад.
Там има едно момиченце.
- В радиус от 300 км. няма момиченца.
Но тя е съвсем самичка на острова и...
Защо всички ме гледате сякаш съм луда?
- Идваме от този остров.
Там не би оцеляло човешко същество.
- Заведете ме на острова!
Борим се с проклетия ураган
и няма да върна обратно кораба.
Капитане, май й хлопа дъската.
Ще повикам корабния лекар.
- Направете го.
Зная, че е там. Не чувам гласове.
Получих съобщенията й.
Не сте луда!
- Не съм ли?
Да видях я, тя е истинска.
Истинска ли е?
- И е на острова.
Благодаря.
Корабният лекар идва.
- Благодаря, Адисън.
Бинго след 5 минути!
Някой да я спре!
Глупав куфар.
Супата ми...
Открих я!
Тук е!
За бога, какво правите?
Получих нервен срив!
Не го прави.
Няма да се предам, Ним!
Ще се върна при теб, обещавам!
Татко?
Джак?
Татко!
Добре ли си, татко?
Силки, хайде! Джак има нужда от нас!
Трябва да го спасим!
Ним?
Ним, ти ли си?
Ним!
Коя си ти?
Алекс Роувър.
Алекс Роувър?
- Да.
Не е възможно,
Алекс Роувър е мъж.
Той е герой
и ще ми помогне да спася татко.
Той спасява хората,
няма нужда да бъде спасяван.
Да, знам.
Аз съм Александра Роувър.
Александра?
- Писателката, от Сан Франциско.
Писателка?
- Нали каза, че се нуждаеш от помощ...
Но не казах, че се нуждая от теб.
Трябва да си вървиш!
Какво говориш?
- Върви си преди татко да се е върнал.
Баща ти?
- Това си е нашият остров.
И не искаме други хора на него!
Моля те, върви си!
Последвай я, Александра!
Ти си мълчи!
- Няма, тя се нуждае от теб.
Много си е добре,
справя се чудесно.
Въобще няма нужда от мен.
- Разбира се, че има.
Честно казано и ти имаш нужда от нея.
Къде ще отидеш?
Ще се махна оттук.
Ще си направя сал,
ще запаля огън, ще...
Ще се прибера у дома
и повече няма да излизам.
Не можеш да стоиш сама
до края на живота си, Александра.
Не съм сама, имам теб.
Не, вече не.
Извинявай, но вече няма да бъда
будната ти съвест.
Добре, виж, само трябва
да ми подскажеш някоя идея.
Съжалявам, всичко свърши.
Какви ги приказваш?
- Александра, аз напускам.
Повече никакви приключения,
оставаш сама.
Почакай, не можеш да си отидеш.
Аз те създадох
и ти трябва да правиш, каквото искам.
Сбогом, приятелко.
И късмет.
Почакай, върни се.
- Отиди при момиченцето.
Ним!
Ним!
Помощ!
Чуваш ли ме?
Тук е много тъмно.
Ним!
Помогни ми!
Обиколих половината свят,
возих се на самолет, на хеликоптер...
откраднах лодка, помогни ми
поне за последните няколко метра.
Съжалявам, че не ме искаш тук, но...
исках да постъпя правилно.
Така ли идва краят?
Като мигаща светлина в тъмното?
Това е най-лошият ми кошмар.
Да ме убие светулка!
Благодаря ти, Ним.
Откога живееш тук?
Откакто се помня.
Можеш да влезеш, ако искаш.
Джак Русо е учен и писател,
живеещ на отдалечен, малък остров
в Тихия океан.
Не казва на никого къде е точно.
Ним, откога го няма баща ти?
4 дни.
Но когато Джак обещае нещо,
той винаги го изпълнява.
Ще се върне.
- Убедена съм, че е така.
Искаш ли да опиташ?
Какво е това?
Планински боб, репеи
и ядивни червеи.
Не аз... сигурно...
просто ще изям супата си.
Супата ти?
Извинявай!
Ето, опитай.
Май не ти си писала
книгите за онзи Алекс Роувър?
Не съм ли?
Не, Алекс Роувър
винаги иска да опита нещо ново.
Е, как е?
Може да се дъвче.
По-добро е отколкото очаквах.
И не е отвратително.
Какво ли всъщност си представях?
Ним?
Ним?
Прекрасно е.
Но няма никого.
Може просто да се е загубил.
- Не.
Татко е много умен.
Ако всичко беше нормално,
вече щеше да си у дома.
Минала си целия този път
от Сан Франциско,
но не умееш да правиш нищо.
Татко щеше да се е върнал от атола,
ако беше жив.
Той няма да си дойде, Александра.
Чуй ме.
Каквото и да се е случило,
независимо дали
той е тук или някъде другаде,
ще се погрижа за теб.
Няма да си самичка.
Какво е това?
Галилео?
Той е!
Татко!
Хайде, ела!
Ти си жив!
Толкова се тревожех.
- Казах ти, че ще се върна.
Нека те погледна.
Толкова ми липсваше.
Добре ли си?
- Напълно.
Благодаря, Галилео.
- Благодаря, Галилео.
Какво е това?
Протозоа Ним ли?
Не зная,
но имам добро предчувствие.
Ела тук.
Коя е тя?
- Татко, това е Алекс Роувър.
Алекс Роувър?
- Тя е написала книгите, татко.
Това е Александра Роувър,
писателката от Сан Франциско.
А вие трябва да сте ученият Джак Русо.
Да, аз съм Джак.
Ученият.
Какво татко?
Извинете ме, но си представях
Алекс Роувър по друг начин.
Писателката и ученият.
Така започна тяхната приказка.
А как точно завършва...
Никой не знае все още.
Режисьор:
Марк Левин и Дженифър Флакет
Сценаристи: Джоузеф Куонг, Пола Мазур,
Марк Левин и Дженифър Флакет
Продуцент:
Пола Мазур
ОСТРОВЪТ НА НИМ
По мотиви от романа на
УЕНДИ ОР
Абигейл Бреслин
Джоди Фостър
Джерърд Бътлър
Музика
Патрик Дойл
Превод и субтитри: Zaza14
Благодаря за помощта на hag и Christo