Tip:
Highlight text to annotate it
X
Това е историята на моята смърт.
Спокойно. Историята е много весела.
Изобщо историята дори не е за мен.
Това е историята на момиче,
с името Рапунцел.
И започва със... Слънце.
Някога много отдавна от небето
паднала капка слънчева светлина.
И от тази малка капчица
пораснало вълшебно, златно цвете.
То притежавало целебна сила -
да изцелява болни и ранени.
Виждате ли тази старица?
Трябва да я запомните!
Тя има важна роля.
Накратко. Минавали столетия
и недалеч от това място
се появило кралство.
Управлявали го обичани крал и кралица.
И кралицата
всеки момент трябвало да роди.
Но се разболяла. Много тежко...
Топяла се пред очите им.
В такива моменти хората търсят чудо.
При нас - вълшебно цвете.
Ето! Казах ви, че е важна.
Вместо да сподели дара на Слънцето,
тази жена - Мама Готхел,
си присвоила силите му, за да запази
младостта си през вековете.
И затова е трябвало
само да запее специална песен.
Слънчев, ярък лъч,
силно заблести.
Времето смени,
любимото върни.
Любимото върни...
Схванахте идеята.
Пее и се подмладява. Ужасно, нали?
Намерихме го!
Вълшебните сили на цветето
излекували кралицата.
И се родила принцеса. Здраво момиче
с прекрасни, златни коси.
Ще ви подскажа:
това е Рапунцел.
В чест на раждането на дъщеря им,
кралят и кралицата пуснали в небето
летящ фенер.
В този миг всичко било перфектно.
А после мигът свършил...
Слънчев, ярък лъч,
силно заблести.
Времето...
Готхел се промъкнала в двореца.
Откраднала детето и вълшебно
изчезнала.
Всички опити да се намери принцесата
били неуспешни.
А в дълбоко в гората, в тайна кула,
Готхел отгледала момичето.
Времето смени,
любимото върни.
Любимото върни...
Готхел пак намерила вълшебното цвете.
Но този път се погрижила да е скрито.
Защо не бива да излизам оттук?
- Външният свят е пълен с опасности.
В него живеят страшни,
алчни хора. Само тук си защитена.
Разбираш ли, цветенце мое?
- Да, мамичко.
Но стените на кулата
не можели да скрият всичко.
Всяка година на рождения ден
на принцесата, кралят и кралицата
пускали в небето стотици фенери,
с надеждата, че някога
изчезналата принцеса ще се върне.
УОЛТ ДИСНИ
ПРЕДСТАВЯ
Е, май Паскал не се е скрил тук.
Намерих те!
22 на 0 за мен.
Предлагам да играем до 45.
Добре. Какво искаш ти?
Не. Не смятам, че си струва.
Тук ми харесва, на теб - също.
Хайде де, Паскал.
Не ни е толкова лошо тук.
РАПУНЦЕЛ
И РАЗБОЙНИКЪТ
Както всеки път
посрещам новия ден.
Мета пода докато не стане чист.
Пране, чистене,
нека всичко наоколо да заблести.
Поглеждам часовника 7:15 е почти.
Ще си взема книга,
а по-добре две или три.
В галерията
ще добавя няколко картини.
Ще свиря, ще плета
и най-добрия пай ще изпека.
Кога ще мога да започна да живея?
Следобяд редя пъзели,
играя дартс, готвя.
Папиемаше, шахмат и балет.
Правим гърнета, вентрилоквизъм
и свещи доста умело.
Може и спорт или рисуване,
или катерене и рокля да ушия.
Може да взема книга,
да я прочета пак.
Отново да украся стените
сигурна съм, че ще намеря място.
И всеки, всеки кичур
трябва ще разреша.
Заседнала на едно място.
И се чудя, чудя, чудя,
кога ще мога да започна да живея?
Утре вечер
светлините ще се появят.
Точно както всяка година
на рождения ми ден.
Какво ли е навън,
където светят те?
Сега като съм по-голяма,
може би мама, ще пусне.
Лесно е да свикнеш с такъв живот.
- Райдър,
да тръгваме.
- Момент. Да.
Вече свикнах.
Искам собствен замък.
Ако се получи - ще си купиш замък.
Сенна хрема?
- Аха.
Стой! Спри!
Можете ли да си ме представите
в мой си замък? Щото аз мога!
Какво виждаме, а е само 8 сутринта.
Господа, това е забележителен ден.
Това е забележителен ден, Паскал.
Най-накрая ще го направя.
Ще я помоля.
Рапунцел, пусни си косата!
Време е.
Знам. Скрий се, да не те види.
Рапунцел!
Рапунцел, няма да се подмладя тук!
- Тичам, майчице.
Здравей! Добре дошла, майчице!
- Рапунцел,
как успяваш?
Всеки божи ден и винаги успешно.
Изглежда изтощително, скъпа.
Не е трудно.
- А защо се бавиш тогава?
Занасям те, скъпа.
Е, добре. Та, майчице.
Както знаеш, утре е важен ден...
Погледни в огледалото.
Знаеш ли какво виждам?
Виждам уверена,
силна, красива, млада красавица!
А, виж и ти си тук.
Исках да кажа, че утре имам...
- Цветенце, мама е малко уморена.
Ще ми попееш ли, скъпа?
След това ще те изслушам.
Разбира се, майчице.
Слънчев, ясен лъч,
времето смени, любимото върни.
Раните изцели, съдбата промени.
Изгубеното върни, любимото спаси.
Рапунцел!
- Та, мамичко, казах че
утре е важен ден, а ти нищо отвърна,
затова ще ти кажа - имам рожден ден.
Не, невъзможно. Помня добре, че
рожденият ти ден беше преди година.
Това е забавното при рождените дни.
Всяка година са.
Мамо, ще стана на 18
и исках да те помоля...
Много бих искала на рождения си ден,
ако съм честна и не само на него.
- Рапунцел, моля те, спри да мрънкаш.
Знаеш, че не го харесвам.
Бля, бля. Много е дразнещо.
Пак те занасям. Очарователна си.
Обожавам те, скъпа.
Много искам
да видя летящите светлини.
Какво? А, имаш предвид звездите.
Там е проблемът,
рисувах звезди и те не се движат,
но тези светлини
се появяват всяка година на
рождения ми ден, мамо. Само тогава.
И не знам защо ми се струва, че те
блещукат заради мен.
Трябва да ги видя, мамо!
И не само през прозореца,
а от близо.
Трябва да науча какво са!
Искаш да излезеш оттук?
Ах, но защо Рапунцел?
Виж се, крехка си като цвете.
Още си малка фиданка, малка пъпка.
Знаеш защо сме горе в тази кула.
- Знам, но...
За да те пазя защитена, мила.
Знаех си, че този ден ще дойде.
Че скоро ще искаш
да напуснеш гнездото.
Скоро, но още не.
- Но...
Вярвай ми, дете. Мама знае най-добре.
Мама знае най-добре. Слушкай мама.
Светът навън е страшен.
Мама знае най-добре,
винаги нещо се обърква, кълна се.
Диваци, бандити, отровна лилия.
потъващи пясъци. Канибали, змии, чума.
Да. Големи буболечки,
хора с остри зъби.
спри, ще ме разстроиш ти...
Маминка е тук.
Мама ще те защитава.
Мила, чуй какво ще ти предложа.
Стига с тази драма, слушкай мама...
Мама знае най-добре.
Мама знае най-добре. Слушай маминка.
Самичка няма да оцелееш.
Небрежно облечена,
незряла, непохватна,
Моля те, жива ще те изядат.
Лековерна, наивна, определено мърлява
Отнесена и малко... Замаяна!
Плюс това си мисля,
че си леко напълняла.
Казвам ти - защото те обичам!
Мама ще те разбере.
Мама ще ти помогне.
Имам само една молба.
Рапунцел?
- Да.
Никога не ме моли
отново да напуснеш тази кула!
Да, майчице.
Много те обичам, скъпа моя.
А аз теб - повече.
- Аз теб още повече.
Да не го забравиш, че ще съжаляваш.
Мама знае най-добре.
Рапунцел, ще се върна
след малко, цветенце.
Ще бъда тук.
Търси се жив или мъртъв!
Флин Райдър - крадец!>
Не, не, не. Това е зле, това е много,
много зле. Това е наистина зле!
Не са ми нарисували носа като хората!
- На кого му пука?
Лесно ти е да го кажеш.
Изглеждате отлично.
Така. Добре. повдигнете ме,
а аз ще ви издърпам.
Първо дай чантата.
- Какво? Аз само...
Не мога да повярвам, след всичко,
което преживяхме, ми нямате доверие?
Хубавецо, сега ни помогни!
- Съжалявам.
Ръцете ми са заети.
- Какво?
Райдър!
Вземете тази чанта на всяка цена!
- Да, сър.
Сега го хванахме, Максимус.
Хайде, торба с бълхи, напред!
Не! Престани!
Престани!
Дай ми я! Дай ми я!
Най-накрая сме сами.
Добре, добре. Имам човек в шкафа.
Имам човек в шкафа.
Имам човек в шкафа.
Значи съм била много слаба,
за да се оправям сама, а майчице?
Кажи го на тигана ми.
Рапунцел!
Спусни си косата!
- Един момент, мамо!
Имам изненада за теб!
- Аз също!
Обзалагам се, че моята е по-голяма.
- Съмнявам се.
Събрах пащърнак. Ще мога да ти
приготвя лешникова супа.
Любимата ти. Изненада!
Да, мамо и аз трябва да ти кажа нещо.
- Рапунцел,
знаеш, че мразя да си тръгвам като се
караме, особено без да съм виновна.
Добре. Много мислих върху думите ти.
- Нали няма да говориш за звездите?
Преди да отвърнеш - да, за тях.
- Не приключихме ли тази тема?
Не, мамо. Мислиш, че не съм
достатъчно силна, за да се защитя.
Скъпа, знам че
не можеш да се защитиш сама.
Дай ми само...
- Рапунцел, разговорът е приключен.
Повярвай ми.
- Рапунцел!
Но, моля те...
- Нямаш друг живот, Рапунцел!
Никога няма да излезеш от тази кула!
НИКОГА!
Страхотно, сега аз съм лошата.
Само исках да кажа, че
измислих какво искам
за рождения си ден.
И какво е искаш?
- Нова боя.
Боя, направена от белите миди,
които ми донесе преди.
Но пътуването е много дълго,
Рапунцел. Почти три дни.
Помислих си, че идеята
е по-добра от тези - звезди.
Сигурна ли си, че ще се оправиш сама?
Знам, че докато съм тук,
съм в безопасност.
Ще се върна след три дни.
Много те обичам, миличка.
А аз теб повече.
Аз теб още повече.
Добре.
Това коса ли е?
Безполезно е...
Безполезно е да се съпротивляваш.
Знам защо си тук
и никак не се страхувам от теб.
Какво?
Кой си ти?
И как ме намери?
Кой си ти?
И как ме намери?
Не ви познавам
и не знам как съм попаднал тук.
Позволете ми да кажа: "Здрасти!"
Как си?
Аз съм Флин Райдър.
Как е хавата, а?
Кой още знае, местонахождението ми,
Флин Райдър?
Добре, блонди.
- Рапунцел!
Наздраве, нека обясня.
Бях в неловка ситуация.
Препусках през гората.
Минах покрай кулата ти и...
О, не! Къде е чантата ми?
- Скрих я.
Там където, няма да я намериш.
В гърнето е, нали.
Ще спреш ли с това?
- Сега вече няма да я намериш.
И така. Защо са ти косите ми?
Реши да ги отрежеш? Продадеш?
- Какво? Не!
Всичко, което искам от косата ти
е да се измъкна от нея.
Буквално!
- Чакай, не искаш ли косите ми?
Не. Защо ми е по дяволите?
Преследваха ме, видях кула,
влязох, край на историята.
Истината ли ми казваш?
- Разбира се.
Знам. Но той може да ме заведе.
Мисля, че казва истината.
Не се сещам...
Но какъв избор имам?
Добре, Флин Райдър.
Готова съм да сключа сделка с теб.
Сделка?
- Погледни насам!
Знаеш ли какво са тези?
- Фенерите, в памет на принцесата ли?
Фенери? Сигурна бях, че не са звезди.
Та, утре вечер,
небето ще бъде
озарено от тези фенери.
Ще ме заведеш там,
откъдето ги пускат в небето.
А след това ще ме изпратиш до нас.
Тогава и само тогава
ще ти върна чантата.
Ето това е сделката.
Ясно. Но ще те разочаровам.
За нещастие, не сме в добри отношения
с кралството, в този момент.
Така че никъде няма да те заведа.
Нещо те е накарало
да дойдеш тук, Флин Райдър?
Може да е орис? Или съдба?
- Или кон?
Взех решение да ти се доверя.
- Наистина ужасно решение.
Но и ти повярвай, на думите ми.
Можеш да претърсиш кулата,
тухличка по тухличка,
но без мен, никога няма да намериш
скъпоценната си чанта. Ясно ли е?
Нека уточним.
Ще те заведа при фенерите,
след това обратно вкъщи
и ти ще ми дадеш чантата.
Обещавам.
А когато обещая нещо, никога и
за нищо на света не бих го нарушила.
За нищо на света!
Добре. Не исках да го правя,
но ти не ми оставяш друг избор.
Сега ще видиш чаровника.
Сигурно днес не ми е ден,
обикновено не става така.
Добре. Отиваме да гледаме фенери.
- Наистина ли?
Смачка ми фасона.
Идваш ли, блонди?
Виждам света тъй близо,
а съм толкова далеч.
Изглежда толкова голям,
дали въобще ще смея?
Виж ме, най-накрая,
трябва да го сторя.
Не. Тръгвам!
Помириши цветята и пръстта.
Точно каквито си ги представях!
Усети летния бриз,
как ме вика!
Сякаш за първи път
съм истински свободна.
Мога да тичам, да бягам и танцувам,
да се гоня, да падам, да скачам.
Косата ми да лети, сърцето да тупти,
да се плацикам и търкалям.
и накрая да усещам,
че животът ми
вече започва.
Не вярвам, че направих това.
Не вярвам, че направих това!
Не вярвам, че направих това!
Мама ще побеснее.
Няма страшно. Това, което не знае,
няма да я убие, нали?
Боже мой, това ще я убие...
Колко е забавно!
Аз съм ужасна дъщеря,
трябва да се върна.
За нищо на света
няма да се върна у дома!
Аз съм окаяно човешко същество.
Най великият ми ден!
Знаеш ли, не можах да не забележа,
че си в конфликт със себе си.
Така ли?
- Цял ден събирам парчетата,
майка защитница,
забранено пътуване. Това е сериозно.
Позволи ми да облекча съвестта ти.
Това е част от израстването.
Малко въстание, малко приключение,
това е хубаво, дори полезно.
Мислиш ли?
- Знам го.
Доста се престараваш със стреса.
Мама заслужила ли го е? Не.
Това ще разбие ли сърцето й,
ще сломи ли душата й. Разбира се.
Но трябва да го направиш.
Ще й разбия сърцето?
- На части.
Ще прекърша душата й?
- Като грозде.
Сърцето й ще бъде разбито. Прав си.
- Да, така е. Или не, о не.
Е добре, не мога да повярвам,
че го казвам, но... Край на сделката.
Какво?
- Да. Но не ми благодари.
Просто ще се обърнем и
ще върнем у дома теб и жабата ти.
Ще си върна чантата.
Ще възстановиш връзката майка дъщеря,
основаваща се на взаимно доверие.
Ще се разделим като непознати.
- Не.
Искам да видя фенерите.
- Айде бе!
Какво да направя,
за да ми върнеш чантата?
Ще го използвам!
Това диваци ли са? Бандити?
За мен ли са дошли?
Успокой се. Вероятно надушва страха.
Извинявай. Днес съм малко нервна.
Вероятно ще е добре да
избягваме диваците и бандитите.
Да. Така ще е добре за всички.
Гладна ли си? Знам отлично заведение.
- Къде?
Не се тревожи.
По миризмата ще го познаеш.
Кон от двореца.
А къде е ездачът? Рапунцел!
Рапунцел!
Тук съм, пусни си косата.
Рапунцел?
Рапунцел?
Рапунцел!
Търси се жив или мъртъв!
Флин Райдър - крадец!
Знам, че е някъде тук.
Ето го. Грижовното патенце.
Не се бой, старомодно място е,
перфектно за теб.
Не искаме да се уплашиш и да
оставиш цялата тая работа, нали?
Е, обичам патета.
- Браво!
Гарсон! Най-добрата ти маса.
Подуши ли това? Помириши хубаво.
Наистина, много е зле. Какво мислиш?
Според мен, тази страна смърди.
Не знам защо, но тук мирише
на нещо с кафяв цвят. Имаш късмет.
Доста косица.
- Отглежда си я.
Кръв ли имаш по мустаците?
Златокоске, виж!
Виж колко кръв има по мустаците!
Това е много кръв.
Не изглеждаш добре, Блонди. Да те
приберем преди да е станало късно.
Ще трябва да си починеш.
Тази дупка е пет звезди все пак.
Не можеш ли да понесеш това място,
по-добре да те върнем в кулата.
Това ти ли си?
Не, не, това вече е гадно.
- О, той е!
Грето, доведи стражата.
С наградата ще си купя нова кука.
Аз ще взема парите!
- Ами аз? Разорен съм!
Парите са мои!
- Моля ви, спрете!
Можем да се разберем.
- Оставете го намира!
Моля ви!
- Върнете си ми водача!
Не по носа!
Не по носа! Не по носа!
Пуснете го!
Добре, Не знам къде съм
а той ми трябва, за да видя фенерите.
Защото съм мечтала за това
през целия си живот.
Къде е човещината ви?
Нима никога не сте мечтали?
Имах мечта, някога...
Зъл съм, гаден, страшен и,
усмивката ми - плаши.
И макар от хората да съм презрян...
Но дори зъл и корав,
със кука и лош нрав
много искам да съм пианист засмян.
Представи си ме на
сцена, свирещ Моцарт.
Ще свиря ноти като на шега.
Убийствен ще ме нарекат,
мелодията ми щом чуят.
Благодаря.
Защото дълбоко в мен имам мечта.
Има мечта, има мечта.
Не съм толкова лош
и злобен, нали така.
Обичам кости да троша,
но въпреки това имам мечта.
Като всеки друг, имам мечта.
Имам белези, бучки и синини.
Плюс нещо, течащо, дори.
А и комплекси доста имам.
Но с пръст повече дори,
гуша слон и нос за три
но много искам момиче да си имам.
Представи си ме с мила, малка дама.
Плувайки във лодка по реката.
Аз разбойник съм голям,
романтик, не воин за срам.
Защото в мен дълбока е мечтата!
Има мечта, има мечта.
- Имам мечта, имам мечта.
Няма перфектни да са всички някога.
Макар да стряскам със лицето,
мечтае в мен детето.
Като всеки друг имам мечта.
Тор желае пък да е цветар.
Гънтар декорира къщите.
Улф мим е,
на Атила велики са сладките.
Синината плете, Убиеца шие.
Зъбът пък с куклите играе.
Владимир събира керамични еднорози.
Ами ти?
- Извинявайте, аз ли?
Каква е твоята мечта?
- Не. Извинявайте, момчета. Не пея.
Имам мечти, те са реални
Не са емоционални.
Най-често са през слънчевите дни.
И на своя остров аз,
тихо сам, съвсем без вас.
Обграден съм аз от купчини с пари.
Имам мечта, имам мечта.
- Има мечта, има мечта.
Летящ фенер как свети през нощта.
И със всеки следващ час,
на свобода се радвам аз.
Като всички вас,
и аз имам мечта.
Има мечта, има мечта.
- Имат мечта, имаме мечта.
Не сме различни ний сега.
Голям отбор сме - да.
Брутални сме или садисти
и гротескни оптимисти.
Защото дълбоко в нас има мечта.
Имаме мечта, Има мечта.
- Имам мечта, Има мечта.
Да, всеки тук има мечта!
Доведох стражата!
Къде е Райдър? Къде е?
Знам, че е някъде тук.
Намерете го! Обърнете всичко
с главата надолу, ако трябва!
Върви, изживей мечтата си.
Ще го сторя.
- Мечтата ти не струва. Говорех с нея.
Благодаря за всичко.
Май намерих този, когото търсехте.
- Предавам се.
Сър, няма и следа от Райдър.
Максимус!
Какво прави?
Тунел! След мен, живо!
Корман,
пази тези двамата да не избягат!
По-внимателно!
Да си вземем короната.
Имам мечта. Имам мечта.
Здрасти, някой да ми донесе чаша,
'щото си намерих голяма капка вода.
Престани, дървеняк такъв.
Казвай къде води тунелът?
- Ножче?
Е, измъкна ни.
Не очаквах това от теб.
Впечатлен съм.
- Знам! Знам.
Флин, откъде си?
- Блонди, не говоря за това.
Но твоята ми стана много интересна.
Не трябва да питам за косата?
- Не.
Майка ти?
- Не.
Да питам ли за жабата?
- Хамелеон.
Гила чудовище. Ето въпросът ми:
Ако си мечтала да видиш фенерите,
защо не го направи по-рано?
- Защото...
Флин! Флин!
Ето ги!
- Бягай!
Кои са тези?
- Не ме харесват.
А тези кои са?
- И те не ме харесват.
А този?
- Да кажем, че никой не ме харесва.
Дръж!
Дълго чаках това.
Мамче,
трябва да си взема един от тези!
Това е най-смелото нещо,
което някога съм правил!
Какво ще кажеш за две от три?
- Флин!
Флин, внимавай!
Да си бяхте видели лицата.
'Щото изглеждахте... Абсурдно.
Побързай, Блонди!
Скачай!
Няма смисъл.
Нищо не се вижда.
Няма смисъл да се връщаш там.
Тъмно е като в бъчва.
Аз съм виновна за всичко.
Беше прав, не трябваше да си тръгвам.
Съжалявам. Толкова съжалявам, Флин
Юджийн.
- Какво?
Истинското ми име е
Юджийн Фицхърбърт.
Все някой трябва да го знае.
Имам вълшебна коса,
която светва, щом запея.
Какво?
Имам вълшебна коса,
която светва щом запея.
Слънчев, ярък лъч,
силно заблести...
Успяхме.
- Косата ти свети.
Жива съм! Жива съм!
- Не мога да повярвам.
Юджийн! Юджийн!
- Косата й свети.
Юджийн!
- Защо косата й свети!? Какво?
Тя не само свети.
Защо ми се усмихва?
Ще го убия! Ще го убия този Райдър!
Трябва да го хванем преди стражите
и да си вземем короната.
Момчета! Може би ще искате да спрете
да се държите като диви кучета,
които си гонят опашките
и ще се замислите малко.
Повярвайте ми, излишно е.
Ако това е всичко,
което ви трябва си тръгвайте.
Исках да ви предложа
нещо по-скъпо от хиляда корони,
което щеше да ви направи богати,
а това дори не е най-хубавото.
Е, такъв е животът.
Наслаждавайте се на короната.
Кое е най-хубавото?
- Ще ви дам шанс,
да отмъстите на Флин Райдър.
Държиш се странно, омотавайки
с вълшебната си коса болната ми ръка.
Само...
Само не откачай.
Слънчев, ярък лъч,
силно заблести.
Времето смени,
любимото върни.
Раните изцели,
съдбата промени.
Изгубеното върни,
и любмото спаси.
Любимото спаси..
Не откачай!
Не откачам! Ти откачаш ли?
Косата ти да не би да е обладана?
От колко време се държи така?
От както се помня, предполагам.
Когато съм била малка
хората са опитали да я отрежат,
Искали да я използват за себе си. Но
ако се отреже, косата ми потъмнява
и губи силата си.
А такъв дар - трябва да се пази.
Затова, мама никога не ме пускаше...
Затова не съм напускала...
Не си напускала онази кула?
И все още искаш да се върнеш?
- Не... Да.
Всичко е толкова объркано.
Ти си Юджийн Фицхъбърт, а?
- Да, но...
Ще ти спестя сълзливата история
на сирачето Юджин Фицхърбърт.
Тя не е...
Доста е депресираща.
Имаше една книга,
която четях вечер на по-малките деца.
Историите за Флинаган Райдър.
Убиец на бандити, приказно богат.
Не бил зле и с дамите. Нищо с което
да се похвали, разбира се.
И той ли е бил крадец?
Всъщност не.
Имал достатъчно пари, за всичко.
Да пътува където иска.
а когато си сирак и си нямаш нищо,
не знам, аз...
Изглеждаше ми по-добрия вариант.
Не го разказвай на никого, става ли?
Може да развали репутацията ми.
Не бихме искали това.
- Тя е всичко, което един човек има.
Добре, ще трябва да...
ще трябва да донеса още дърва.
- Хей!
Ако трябва да съм честна
Юджийн ми харесва повече от Флин.
Е, тогава ще си първата.
Но благодаря.
Най-накрая.
Мислех, че никога няма да се махне.
Мамо?
- Здравей, скъпа.
Но аз, аз... Щях да...
Как ме намери?
- Много лесно, миличка.
Вслушах се в звука на истинското
предателството и го последвах.
Мамо
- Прибираме се у дома. Веднага.
Но... Ти не разбираш. Тук имаше
толкова невероятни приключения.
Научих и видях много нови неща
и дори срещнах някого.
Да. Издирвания крадец.
Гордея се с теб. Тръгваме, Рапунцел!
Мамо, чакай!
Струва ми се,
Струва ми се, че ме харесва.
- Харесва те? Рапунцел, това е лудост.
Но, мамо, аз...
- Затова не трябваше да тръгваш.
Миличка, този твой измислен роман,
само доказва колко наивна си.
Защо хлапе като теб? Хайде, виж се!
С какво би могла да го очароваш?
Не бъди упорита ти,
а с мама тръгни.
Мама...
- НЕ!
Не?
Не.
Всичко ми се изясни!
Рапунцел знае най-добре.
Рапунцел вече е толкова голяма.
Пораснала е такава умна госпожичка.
Рапунцел знае най-добре.
Добре щом си толкова сигурна
отиди и му върни ТОВА!
- Как можа.
Това го задържа.
Не го оставяй да те измами.
Дай му го и ще видиш.
- Ще го направя!
Повярвай ми, мила,
бързо ще си тръгне.
Няма да ти казвам,
че ти казах... Не, не!
Рапунцел знае най добре!
Щом му вярваш,
върви и го подложи на тест!
Мамо, чакай!
- Ако лъже, не идвай разплакана.
Мама знае най-добре!
Може ли да ти задам един въпрос?
Възможно ли е ръката ми да добие
супер сила? Защото, няма да те лъжа
това би било изумително.
Добре ли си?
- Извинявай, да.
Просто. Бях се замислила.
Ето какво. Хубавия вид
на супер хората - винаги съм го имал.
Роден съм с него. Но суперсила?
Представи си възможностите, просто...
Бъдете търпеливи, момчета!
Хубавите неща идват при онзи,
който умее да чака.
Надявам се, че си дошъл
да ми се извиниш.
Не! Не! Остави ме! Спри веднага!
Пусни го!
Стой! Спри!
Спри! Стой!
Спокойно момче! Успокой се!
Спокойно!
Успокой се! Спокойно! Спокойно!
Спокойно!
Ето така.
Сега седни.
Седни.
- Какво?
Сега дай ботуша! Дай го!
Какво добро момче си!
Колко си добричък!
Умори се да гониш този бандит
из цялата гора, нали?
Извинете?!
- Никой не те оценява, нали.
Нали?
- Хайде де, той е лош кон!
Не е вярно.
Той е истинско съкровище.
Нали така? Максимус.
Сигурно се шегувате.
- Чуй ме,
днес е най-важният ден в живота ми.
И затова те моля, моля те
не го изпращай в затвора, за сега.
Само за 24 часа, след това
пак се преследвайте. Става ли?
Между другото имам рожден ден.
Само да ти кажа.
Извинете.
Благодаря ви!
Това е за изчезналата принцеса.
Поклонете се.
Хей, Макс!
Какво? Купих ги.
Почти всички.
Къде отиваме?
- На най-хубавият ден в живота ти,
реших, че сигурно
искаш прилично място.
Добре ли си?
- Много ме е страх.
Защо?
Цели 18 години непрекъснато
съм гледала през прозореца си.
И съм мечтала, какво ли ще бъде
когато светлините достигнат небето.
Ами ако не е така
както си го представях?
Всичко ще бъде наред.
Ами ако е? После какво?
Май това е хубавата част.
Трябва да си намериш нова мечта.
Много дни пред прозореца седях.
Много години с поглед само ги следях,
Живях и не забелязвах колко
сляпа съм била.
Сега съм тук
и мигам на звездната светлина.
Сега съм тук
изведнъж виждам.
Както си стоя е толкова ясно,
че това е моята съдба.
Най-после виждам светлината,
мъглата изведнъж отстъпи.
Най-после виждам светлината,
сякаш небето се промени.
И е топло, и истинско, и светло,
и светът се промени.
Изведнъж, всичко изглежда различно.
Сега, когато виждам теб.
Имам нещо за теб.
Може би трябваше
да ти я дам по-рано, но се страхувах.
Но сега - вече не ме е страх.
Разбираш ли?
- Мисля, че да.
Много дни преследвах една мечта.
Много години живях като в мъгла.
През цялото време, без да забележа,
истинските неща.
Сега тя е тук,
блести на звездна светлина.
Сега е тук, изведнъж разбрах.
Ако е тук е кристално ясно,
че намерих съдбата си.
Най-после виждам светлината,
мъглата изведнъж отстъпи.
Най-после виждам светлината,
сякаш небето се промени.
И е топло, и истинско, и ярко,
и светът ми се промени.
Изведнъж, всичко изглежда различно..
Сега, когато виждам теб.
Сега, когато виждам теб.
Наред ли е всичко?
Да. Да, разбира се.
Просто аз...
Извинявай, всичко е наред.
Просто трябва да оправя нещо.
Добре.
- Ще се върна бързо.
Всичко е наред, Паскал.
Ето ви и вас! Търсих ви навсякъде,
от както се разделихме.
Бакенбардите ти отиват.
Сигурно много се вълнуваш.
Исках да кажа, че не трябваше
да я взимам. Короната е изцяло ваша.
Ще ми липсвате, но мисля,
че така ще е най-добре...
Пак ли мислеше
да ни излъжеш, Райдър?
Какво?
- Казват, че си намерил нещо.
Нещо много по-ценно от короната.
Сега искаме - нея.
Изплаших се, че си избягал
с короната и си ме изоставил.
Точно така стана.
- Какво?
Не. Той не може да го направи.
- Виж сама.
Юджийн?
Юджийн!
Добра сделка. Короната
за момичето с вълшебната коса.
Колко ли би платил някой,
за да не старее и живее вечно?
Спрете! Моля ви!
Недейте! Не!
Рапунцел!
Мамо?
Съкровище мое?
- Мамо.
Добре ли си?
Ранена ли си?
Мамо, как успя?
- Притеснявах се за теб, скъпа.
Тръгнах след теб
и когато те нападнаха...
Да се махаме,
преди да са се събудили.
Беше права, мамо.
Беше права за всичко.
Знам, скъпа. Знам.
Виж! Короната!
Рапунцел! Рапунцел!
Не! Почакайте! Момчета!
Рапунцел!
Да свършваме с това, Райдър.
Къде отиваме?
Ето така. И нищо не се е случило.
Приготвяй се за вечеря.
Правя супа от лешници.
Предупреждавах те, Рапунцел.
За това какво те чака навън.
Този свят е страшен, алчен и жесток.
И дори да намери само един,
единствен слънчев лъч,
той ще го унищожи.
Как разбрахте за нея?
Говори! Сега!
Не бяхме ние. Виновна е старицата.
- Старицата?
Не! Не! Спрете! Не разбирате!
Тя е в беда! Не!
Рапунцел?
Рапунцел, какво става там?
Наред ли е всичко?
Аз съм изчезналата принцеса.
Говори по-силно, Рапунцел.
Ненавиждам когато мрънкаш.
Аз съм изчезналата принцеса, нали?
Достатъчно силно ли е, мамичко?
Или как е по-добре да ви казвам?
Рапунцел, какви ги говориш? Откъде
ти хрумват подобни нелепи мисли.
Била си ти!
За всичко си била ти!
Всичко, което сторих,
бе, за да те предпазя.
Рапунцел?
- Цял живот се крия от хората,
за да не използват силата ми.
- Рапунцел!
А е трябвало да се крия от теб.
И къде ще отидеш?
Той няма да те чака.
Какво си направила с него?
Престъпникът ще бъде обесен
за престъпленията си.
Не!
- Всичко е наред, дете. Слушай ме?
Сега всичко е както трябва да бъде.
- Не!
Сгреши за света.
Сгреши и за мен!
И никога повече няма да ти дам
да използваш косите ми!
Искаш да съм лошата?
Добре. Ще бъда лошата!
Какво става?
Отваряйте!
Каква е паролата?
- Какво?
Не е тази.
- Отвори веднага!
Дори не си близо.
- Имаш три секунди!
Едно!
Две!
Три!
Тигани! Кой би се сетил, а?!
Главата надолу! Събери ръцете!
Раздели коленете?
- Разделих ги. Да ги разделя?
А защо трябва да си разделя коле...
Макс? Ти ли ги доведе?
Благодаря!
Не, наистина. Благодаря!
Имам чувството, че през цялото време
не сме се разбирали правилно.
И... Да, прав си.
Трябва да вървим.
Макс? Макс!
Е добре, Макс. Да видим колко бързо
можеш да бягаш.
Рапунцел!
Рапунцел, пусни си косата!
Рапунцел, страхувах се,
че няма да те видя отново.
Виж какво направи, Рапунцел.
Но не се тревожи, мила.
Тайната ни ще умре заедно с него.
А колкото до нас...
Отиваме там, където никой,
никога няма да те намери!
Наистина, Рапунцел, престани!
Спри да се бориш с мен!
Не! Няма да спра! Всяка минута,
докато съм жива, ще се боря!
Никога няма да спра
да се опитвам да избягам от теб.
Но ако ми позволиш да го спася,
тогава ще дойда.
Не! Рапунцел, не го прави!
Никога няма да бягам, нито ще опитвам.
Само ми позволете да го излекувам
и с вас ще бъдем заедно.
Завинаги! Както го искате.
Всичко отново ще бъде както преди.
Обещавам! Точно, както искате.
Само ми позволете да го спася.
Това е в случай,
че решиш да ни следваш.
Юджийн!
Толкова съжалявам.
Потърпи!
Сега ще оправя всичко. Обещах,
трябва да ми се довериш, хайде.
Не, Рапунцел!
Не мога да те оставя да го сториш.
Не мога да те оставя да умреш.
- Но, ако го направиш...
Тогава ти ще умреш.
Всичко ще бъде наред.
Рапунцел, почакай!
Какво направи, Юджийн?
- Не!
Не! НЕ! Какво направи?
Какво направи?
Не!
Не!
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Не, не, Юджийн!
Не! Погледни ме, тук съм!
Не си отивай, остани с мен, Юджийн!
Слънчев ярък лъч,
намери път в мъглата./i>
Времето смени,
любимото върни.
Рапунцел?
- Какво?
Ти стана новата ми мечта!
А ти моята!
Раната изцели,
съдбата промени.
Изгубеното върни.
любимото спаси.
Любимото спаси.
Рапунцел?
- Юджийн?
Казах ли ти,
че харесвам повече брюнетки?
Юджийн!
Е, а какво стана после,
не е трудно да си представите.
Кралството ликуваше, в чест
на завърналата се принцеса.
Празникът продължи цяла седмица.
И аз не помня по-голямата част.
Мечти се сбъдваха навсякъде:
Това момче стана
най-известният пианист.
А този - най накрая намери любовта.
Колкото до този, предполагам,
че е щастлив. Друго не показва.
Максимус премахна
престъпността почти за една вечер.
Както и повечето ябълки.
Паскал си остана същия.
Рапунцел се върна у дома, където
най- накрая имаше истинско семейство.
Стана принеса,
която си струва да изчакаш.
Любимка на всички, тя управлявала
мъдро, също както родителите си.
А аз... Отново станах Юджин,
спрях да крада и се промених.
Знам какво ви интересува.
Дали Рапунцел и аз се оженихме?
Щастлив съм да кажа, че след дълги,
години на упорито, упорито уговаряне,
най накрая казах - Да.
- Юджийн!
Добре де, тя се съгласи.
- Ще живеем ли дълго и щастливо!
Обещавам!