Tip:
Highlight text to annotate it
X
Chav
ви пожелава приятно гледане!
ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ
Пари, пари, пари.
Имаш среща с правосъдието.
- Съжалявам, шерифе.
Аз съм женен.
Пиратско око?
Пропусна нещо.
Давай, твоят край е близо.
Винаги съм искал да
приключа с гръм и трясък.
Не!
- Сираците!
Не исках да си тръгна рано,
но колата ни е тук.
Мен или децата.
Избирай, шерифе.
Язди като вятъра.
Запази спокойствие.
Уди, побързай.
Не...
Успях да хвана влака.
- Сега някой да хване престъпниците.
Към безкрайността, и отвъд нея.
Пристигам от небето.
Нищо не можеш да ми
направиш, шерифе.
Довел съм моето нападателно
куче със силово поле.
Моят динозавър яде
тези силови полета.
Доктор Свински котлет.
Мистериозният доктор
Свински котлет е при вас.
Бъз, стреляй с лазера си.
- Уди, сега, убий го.
Направи го.
Отиваш в затвора.
Внимавай.
Мамо!
- Прави това, когато не съм тук.
Не, Моли...
- Всичко е наред, мамо.
Бебето е на 1,5 метра от космоса.
Тя тъпче всичко.
Спасявайте се!
Червената светлина
означава, че работи?
Кажи "Честит рожден
ден" на Моли.
Честит рожден ден.
- Очарователно.
Виж колко си пораснал.
Бъз Лайтиър ще те спаси.
Добра работа.
Всички по местата си. Хайде.
- Стойте, не мога да си намеря окото.
Чий крак е в лицето ми?
- Моят, прибирам го.
Ти ни спаси живота.
Ще ти бъдем вечно благодарни.
Бъз, ще имаш ли нещо против,
ако седна до теб?
Да, не, всъщност,
защо да имам против?
Тук е горещо.
- Ето ги, идват.
Сержант, успяхте ли?
- Мисията е изпълнена.
Внимателно.
Момчета, имаме шанс.
Готови ли са всички?
- Готови сме.
Бъз, обади се.
Съгласуване на действията.
- Продължаваме, както се разбрахме.
Ало..., ало...,
има ли някой там?
Моли, не влизай в стаята ми.
- Не съм влизала.
Някой е ровил в нещата ми.
- Не съм аз.
Това мина добре.
- Той наистина ме прегърна.
Това е лошо.
- Той е 17 години.
Вече няма да си играе с нас.
Момчета, да направим събрание.
Не отново.
- Хайде, съберете се всички заедно.
Ние сме заедно, Уди.
Добре. Всички знаехме, че
операцията "Играй с нас" е рискована.
Още един провал.
- Не е важно, дали ще играе с нас...
А да бъдем заедно с Анди.
Знаем това.
Можем да опитаме
отново, нали?
Аз приключвам, момчета.
Изглежда това е краят.
Анди скоро отива в колеж.
Това беше последният ни шанс.
Ще отида до тавана. Той държи
инструментите си там.
Резервни части, акумулатори,...
всичко необходимо за кратък преход.
Преход? Не разбра ли?
Приключихме, край.
Спокойно. Знаехме, че този
ден все някога щеше да дойде.
Да, но сега той дойде.
- За всяка играчка, която върви.
Сержант, какво правиш?
- Войната свърши.
Ние ще се бием другаде.
- Другаде?
Напускате самоволно.
- Ние изпълнихме дълга си.
Анди вече е голям.
И когато дойде време...
да се изхвърлят торбите с боклука,
ние ще сме на първо място.
Торбите с боклука?
- Кой е казал нещо за това?
За мен беше чест да се бия с вас.
Късмет, момчета.
Ще ви е нужен.
- Не, почакайте.
Значи ще ни изхвърлят?
- Не, никой няма да ни изхвърли.
Откъде знаеш?
- Ние сме забравени.
Всичко ще е наред, Джеси.
- Защо тогава те си заминаха?
Ще ни изхвърлят.
- Ще отидем на тавана?
Мразя тази несигурност.
- Чакайте. Тишина.
Никой няма да ни изхвърля.
Ние все още сме тук.
Загубихме няколко наистина...
Уизи и Eч.
- Бо Пийп.
Да, дори и Бо.
Всички хубави играчки
на новите собственици.
Всяка година след разпродажбите,
има пролетно почистване...
Но Анди ни остави.
Ако не го беше грижа за нас,
ние нямаше да сме тук.
Анди ще ни настани на тавана,
там е уютно и сигурно.
И всички ще сме заедно.
- Точно така.
Там има игри и книги.
- И хиподрум.
Благодаря.
- И стар телевизор.
Стар телевизор и
коледни играчки.
Ще бъде страхотно, нали?
И ако имаме късмет, Анди
може да има деца.
И тогава те ще си
играят с нас, нали?
Ние винаги ще бъдем с тях.
- Хайде...
Да си съберем нещата
и да тръгваме.
Трябва да си потърся окото.
- Къде си го изгубила?
Там е много тъмно и прашно.
Нека видим каква цена
ще ни дадат в "Ибей".
Анди ще се погрижи за нас,
гарантирам.
Сигурен ли си в това?
- Не знам, Бъз.
Какво друго мога да кажа?
Така се случи, че всички
винаги сме били заедно.
Винаги има безкрайност.
Да взема ли стерео уредбата?
- Не.
Да взема ли компютъра ти?
- Не.
А видео игрите?
- Забрави, Моли.
Анди, да започваме.
Всичко, което не ползваш,
да отиде на тавана
или в коша.
Мамо, да го отложим за петък.
- Днес е ден за почистване.
Толкова е просто.
Скейтбордът: за колежа.
Малкият трофей от лигата.
Може би на тавана.
Алфакор: в коша.
Останалото, сам.
- За какво са ти тези играчки?
Моли, излез от стаята ми.
- Още три дни и ще бъде моя.
Още не мога да повярвам. Имаш повече
играчки, отколкото можеш да играеш.
Някои от тях могат да
зарадват много деца.
Кои деца?
- Децата от детската градина.
Винаги се търсят дарения.
Какво е това "дарения"?
- Но мамо...
Без "но". Избери кои играчки искаш
да подарим и аз ще ги занеса.
О, Барби.
- Предпочитам "Корвет".
Хайде, Анди... Трябва да
започнеш да вземаш решения.
Kaкви, например?
- Какво ще правиш с тези играчки?
Да ги дарим на "Слънчева страна"?
- Не.
Да ги продадем онлайн?
- Не.
Мамо, никой няма да иска
стари играчки. Те са вехтории.
Добре. Имаш срок до петък.
Всичко, което не е за боклука,
или за тавана, ще изхвърля.
Както кажеш, мамо.
Какво става?
- Ще ни изхвърлят, ето това става.
Трябва ли ти помощ?
- Мога и сама.
Да, виждам. Ще ти липсвам ли,
когато замина?
Ако кажа не,
ще получа ли стая ти?
Нe.
- О, да.
Не мога да дишам.
- Не може да бъде.
Тишина.
- Какъв е този звук?
Анди.
Това не е отпадък.
Това не е отпадък!
Мисли, мисли, мисли...
Бъстър, ела тук, момче.
Ела тук...
Добре, момче...
Да минем през стаята...
Не, Бъстър.
Не.
Повдигни се.
Ставай.
Ще отидем на боклука.
- О, не мога да слушам това.
Бутайтe. Бутайтe всички.
Няма да стане.
- О, забравете...
Oт полиетилен е...
Трябва да има изход оттук.
- Анди не ни иска. Какъв е смисълът?
Пробивайте, пробивайте...
Пробийте го!
Бутайтe! Натискайте!
- Чувам камиона за боклука.
Приближава се.
Бъз. Джеси.
Анди ни изхвърли.
- Нарече ни "вехтории".
Как е възможно?
Това няма смисъл.
- Трябваше да знаем, какво ще дойде.
Обича само Емили.
- Сержантът е прав.
Точно така. Уди сгреши.
Чакай, чакай. Спрете.
Не е време за истерия.
Моментът е идеален за истерия.
- Бъдете истерични!
Не!
- Да!
Може би, но не сега.
Момчета, знам
какво да направим.
Какво?
Трябваше да го направим преди години.
- Чакайте. А какво ще каже Уди?
Всичко е наред, Бъз.
Анди ще го вземе в колежа.
Сега трябва да тръгваме.
Прав си. Хайде.
Бъз?
- Уди.
Какво става? Забравихте ли,
че този кашон е за дарение?
Всичко е наред, Уди. Имаме план.
- Отиваме в детската градина.
Детската градина?
Да не сте полудяли?
Не бъди глупав, Анди
ни изхвърли на бунището.
Не, не, не...
Той ще ни качи на тавана.
Защо тогава се озовахме на пътя.
- Това беше грешка.
Майката на Анди ви изхвърли.
- Анди ни хвърли в торба за боклук.
И ни нарече "вехтории".
Знам, звучи лошо. Но, момчета,
трябва да ми повярвате.
Разбира се, че ти вярваме,
колежанско момче.
Анди се променя, Уди.
Трябва да направим същото.
Добре. Излезте всички
от кашона, веднага.
Хайде, Бъз, помогни ми,
тези неща трябва да се...
Уди, чакай. Трябва да направим това,
което е най-добре за всички.
Страхотно. Ще ни отнеме цяла
вечност, за да се върнем обратно.
Добре, Барби.
Всичко ще се оправи.
Моли и аз бяхме
заедно години наред.
Просто... не мога да повярвам,
че ме изхвърли.
Добре дошлa в клубa, принцесо...
- Добре. Слушайте всички...
Трябва да се върнем при Анди.
И то бързо.
Ще се скрием под седалката...
- Престани да ни притесняваш, Уди.
Анди не ни иска вече.
- Ще ни качи на тавана!
Той ни изхвърли на улицата.
- Хайде... Успокойте се и двамата.
Добре. Само изчакайте да видите
на какво прилича детската градина.
Защо? На какво прилича?
Тя е тъжно и самотно място,
където играчките нямат собственици.
Ти се шегуваш, нали?.
- О, ще видите. Щом отидете,
ще се молите да се
върнете вкъщи.
Някой вижда ли нещо?
- О, има и детска площадка.
Ударихме джакпота.
- Никой вече няма да е сам и самотен.
Добре. Да видим това от гледна
точка на перспективата...
Перспектива? Това място е прекрасно.
- Уди, много е хубаво.
Вижте, над вратата има дъга.
Здравейте.
- Не сме се виждали от години.
Просто искам да даря тези играчки.
- Това Бони ли е?
Колко си пораснала!
- Кажи здравей, скъпа.
Здравейте.
- Как са децата Ви?
Те вече не са деца.
Анди отива в колеж.
Не мога да повярвам. Сигурна ли сте,
че няма да му липсват?
Не, той вече не си играе.
Виждаш ли деца?
- Къде ни отнасят?
Погледнете.
- Какво? Какво е това?
Нищо не виждам.
Добре, деца. Време е да
поиграете навън. Хайде.
Е, какво ще правим сега?
- Да се върнем при Анди.
Някой вижда ли изход?
- На кой му трябва изход?
Хайде да им позволим
да си играят с нас.
Внимавайте. Тези играчки могат
да ревнуват от нашето пристигане.
Искам да видя.
Мой ред е.
Нови играчки!
Здравейте, радвам се
да се запознаем.
Бъз Лайтиър -
на вашите услуги.
О, благодаря ти.
О, мога ли да...
Чудесен е.
Е, здравейте.
Стори ми се, че чух
нови гласове.
Добре дошли в "Слънчева страна",
приятели.
Аз съм мечокът Латсо, но моля,
наричайте ме просто Латсо.
Бъз Лайтиър, пристигнахме...
Първото, което трябва да знаете за
мен... Харесва ми да се прегръщам...
О, я се вижте... Трябва много
да е минало през главата ви...
О, беше ужасно.
- Сега сте в безопасност.
Всички тук сме минали през това.
Били сме изхвърляни, дарявани,
разпродавани или за
"втора употреба".
Само изчакайте.
Ще разберете, че
дарението е най-доброто нещо,
което е могло да ви се случи.
Г- н Латсо, тук всеки ден ли
си играят с играчките?
Всеки ден.
Пет дни в седмицата.
Какво става, когато децата пораснат.
- Ще ви кажа.
Когато тези деца пораснат,
идват нови.
Когато и те пораснат,
ги заменят с нови.
Никога не могат да ви
надраснат, или оставят,
или да ви забравят. Без собственик,
което означава, без разбити сърца.
Това е чудо.
- А ти искаше да останем при Анди.
Защото сме играчки на Анди.
- Е, вие сте дарени от Анди, а?
Това е негова загуба.
Няма да може повече да ви нарани.
Е, нека да ви настаним. Кен.
Къде е това момче? Кен!
Нови играчки.
- Слизам веднага Латсо.
Е, да започнем мечтаното турне.
Нека да покажем на новите
приятели, къде ще отседнат.
Е, приятели,
последвайте ме. Оттук...
Здравей. Аз съм Кен.
- Барби.
Срещали ли сме се?
- Не. Бих си спомнил.
Прекрасен гащиризон.
- Красиви панталонки.
Хайде, Кен. Почивката не е вечна.
- Разбирам, Латсо. Насам, приятели.
Има много неща, на които
да се порадвате.
Децата обичат новите играчки.
Колко приятен мечок.
- И мирише на ягоди.
Тук, в "Слънчева страна", имаме
всички необходими играчки.
Резервни части, супер лепило
и много, много батерии...
Ако мислите, че остарявате,
престанете да се безпокоите.
Нашият екип за ремонт ще ви поддържа
в топ форма и винаги нови.
А това е домът, в който живея.
"Къщата на мечтите".
С дискотека, Дюн бъги
и стая с дрехи по избор.
Имаш всичко!
- Всичко, освен с кого да го споделя.
Ако имате нужда от нещо,
просто се свържете с мен.
Пристигнахме.
Благодаря ти, Голямо бебе. Защо не се
запознаеш с нашите нови приятели?
Бедното бебе, израснахме заедно.
Остави ни един и същ собственик.
Не се нуждаем от собственици, живеем
за себе си. Сами сме си собственици.
Mожем сами да избираме
собствената си съдба.
Бъдете внимателни,
да не настъпите нещо.
Това е мястото, където
ще живеете, приятели.
Музикалната стая.
Виж това място.
Джакпод, скъпа.
О, играе ми се. Здравейте.
- Здравей.
Толкова е прекрасно.
Какво?
Здравей, малчуган.
От колко време не
са играели с вас?
От години.
- Е, почакайте, след няколко минути,
щом звънне звънецът, ще играете
така, както само сте мечтали.
Ще си играем! Ще играем отново!
Нямам търпение.
Е, сега ме извинете.
Трябва да се връщам.
Добре дошли в "Слънчева страна".
- Благодаря. Довиждане.
Ще се видим ли отново?
- О, още довечера.
В "Къщата на мечтите".
- Кен, хайде малко по-бързо.
Барби, ела с мен в "Къщата на
мечтите". Знам, че е лудост...
Знам, че се виждаме за първи път,
и че не ме познаваш от "Джи Ай Джо",
но когато те погледна,
чувствам, че сме
създадени един за друг.
- Създадени един за друг.
Да.
- Да.
Кен.
- Идвам, Латсо.
Толкова съм развълнувана.
Това май са децата.
- О, така искам да си играя.
Защо времето не върви по-бързо?
- Колко ли деца има там?
Вижте, всички.
Признавам, че тук е забавно.
Но трябва да се
приберем вкъщи.
Но ние можем да имаме тук
един напълно нов живот, Уди.
Можем да направим децата щастливи.
- Защо да не останем тук?
Да, Уди. Остани с нас.
- Хайде, остани.
Можем да си играем заедно.
- Не, приятели. Наистина. Не!
Аз имам дете,
вие имате дете - Анди.
И ако той иска да ни вземе
в колежа... или на тавана,
ние сме длъжни да
бъдем там, с него.
Аз се връщам у дома.
Присъединете се към мен, ако искате.
Хайде, Бъз.
Бъз.
Мисията ни е изпълнена.
Какво?
- Важното сега е да останем заедно.
Не бихме могли да бъдем заедно,
ако не сме с Анди.
Прегледни ботушите ми, Бъз,
и ти Джеси, чие име е на тях?
Може би Анди вече
не го е грижа за нас.
Разбира се, че го е грижа.
Грижа го е за всички вас.
Каза, че ще ви качи на тавана.
Чух го. Не му обръщайте
гръб точно сега.
Уди. Събуди се.
Всичко свърши.
Анди сега е пораснал.
Добре. Хубаво. Отлично. Не мога
да повярвам, че сте такива егоисти.
Значи това е краят? След всичко,
което преживяхме заедно?
Булсай, не.
Ти трябва да останеш.
Булсай, нe,
казах да останеш!
Виж, не искам да отидеш
на тавана, разбра ли?
Остани.
Бони.
Трябва да тръгвам.
Бони, тук ли си?
Хайде... Не, не, не...
Какво е това?
Сега е по-добре.
Бони!
А, ето къде си била. Хайде,
време е да вървиш вкъщи.
Не, не, не...
Докосни небето...
Ини, мини, мани...
Ти си моят любим заместник.
Бони!
- Идвам.
О, чудесно.
Всичко ще се оправи, Булсай.
- Уди отива в колежа с Анди.
Винаги е искал това.
- Той е луд.
Колежът не е място за детски играчки.
- Играчките са за игра.
Бъз, като говорим за игра,
те вече идват!
Колко са?
- Много са.
Не мога вече да чакам.
- Всички по местата си.
Аз съм първи.
Имам с кого да си играя!
Рекс.
- Елате при татко.
Има змия в ботуша ми.
Искам да се включа
в играта, момче,
но първо искам да
ти изпея една песен.
Шерифе!
Премести се настрани,
г- н Пек, имаме гост.
Искаш ли малко кафе?
Добре е за теб, но не пий
прекалено много, или ще ти...
Или ще ти...
Веднага се връщам!
Хей, здравей, извинявай.
Можеш ли да ми кажеш къде съм?
- Човекът те попита нещо.
Извинявай. Опитвам се
да не изляза от образ.
Казвам се Лютиче.
Известен съм като Барон фон Суши.
Здравей, аз съм Трикси.
Добре. Момчета.
Вижте, аз не знам къде съм.
В някое парижко кафене
или таверна в Ню Джърси.
Аз дойдох при доктора с новини,
които ще променят живота му.
Виж, отпусни се и се забавлявай.
Всичко ще бъде наред.
Не, не, не... Аз...
- Кой иска сандвич?
С тайни съставки.
Фасулчета от желе.
Някой е отровил водата.
- Отровена!
Кой би извършил
такава подлост?
А- а, злата вещица.
Внимавай.
Тя използва своята
вещическа сила.
Знам къде да се скрием.
Никога няма да ни намери тук.
Какво не е наред?
А- а- а. Откриха ни.
Трябва да се качим в космическия
кораб и да избягаме от вещицата.
Изигра го страхотно.
- Специално ли си обучен?
Вижте, просто искам
да се махна оттук.
Тук няма изход!
Шегувам се, вратата е там.
- Е, каубой, просто ще скочиш оттам.
Аз съм Доли.
- Уди.
Уди. Наистина? Сигурно ти е мъчно.
Сега е шанса да го смениш.
Нова стая и всичко, което...
Taка придобих името си Доли.
Koй е новият?
- Ти истински каубой ли си?
Ами, всъщност...
- Не, разбира се, пилешки мозък.
Той няма шапка.
- Аз имам две шапки...
Шапката ми.
- Казах ти.
Намерих космически кораб.
- Време е за шоу.
Влизайте бързо. Затегнете
коланите, хора.
Дръжте се, може да е
малко неравно.
Три, две, едно...
Политаме...
Спаси ни каубой.
Ти си герой.
О, не... Боли ме цялото тяло.
О, опашката ми...
Къде ми е опашката?
Някой има ли нужда от ръка?
Къде ми е носът?
- Ето го.
Ето ми ръката.
А къде са ми мустаците?
Напомнете ми повече
да не играя така...
Анди никога не е играл така с нас.
- Давахме му най-доброто от себе си.
Едва проходили деца си играеха с нас.
- Те са твърде малки.
И толкова са упорити.
- Защо не бяхме в пеперудената стая?
С по-големи деца.
- Точно така.
Ще оправим това. Отивам да говоря
с Латсо да ни премести в друга стая.
По дяволите.
Опитай там.
Заключена е.
- Тук също.
Пробвайте прозореца.
- Съжалявам. Toва е "Шнеклер 380".
Това е най-здравата защита
за деца в света. Безполезно е.
Ние сме в капан.
- Чакайте.
Някой забелязал
ли е прозореца над вратата?
Добре, но как ще
стигнем до там?
Добре, всички... На три...
Едно... две...
- Три!
Пускайте!
Давайте.
Той успя!
Добра работа, Бъз.
Те играха добре...
- Тихо. Може да ни чуят.
Добре, ти си първа.
- Аз...
Te...
- Обичам.
Видя ли, че не е трудно.
Сега аз съм първи.
Аз...
- Те...
Обичам.
- Успя, така си и мислех.
Ти си толкова умен.
Хайде, Ромео.
Хайде. Залагайте.
Хайде. Ето това е.
Хайде. Залагайте.
Хайде. Точно така.
Край на залозите.
Спри тук. Спри тук.
- Спри на патицата. Спри на патицата.
Патица печели.
- Спечелих. O, да!
Залагайте. Залагайте.
- Tи загуби.
Добре. Минимален
залог - 5 чипа. Див койот.
Замяна за три двойни аса.
Хей, момчета. Какво ще кажете
за още една игра. Става ли?
О, моля те.
Не ме разсмивай.
Динозавър?
- Малко вероятно.
Но този астронавт
може да бъде полезен.
Да, най-острият нож е там,
където се съхраняват ножовете.
Да, точно така.
Търсиш ключ за вратата към себе си,
не е ли така, момче?
Спокойно, Туитч.
Барби е различна.
- Слушай, г-н Мекоко сърце,
Какво искате от играчка за момичета.
- Не съм играчка за момичета?
Защо говорите така?
- Играчка за еднократна употреба.
Ще е добре, ако се
задържи и една седмица.
Я виж ти...
Кой е дошъл тук.
Оставете ме на мира.
Отведете го в библиотеката.
Не!
1225, Явор.
Уди, какво правиш?
Трябва да изляза оттук.
- Отиваш ли си?
Не се ли забавляваше днес?
- Разбира се, че съм.
Повече от цялата година...
Но аз принадлежа на друг, на Анди.
- Koй е Идна?
Изговаря се А-н-д-и.
- Той каза Анди.
Той е мой собственик.
И тръгва скоро.
Трябва да се прибера вкъщи.
- Къде е къщата?
Ул. "Бряст", 2304.
Имате ли карта?
- Разбира се, каубой. Трикси...
Включих компютъра.
Развържете ме страхливци.
Искам да говоря с Латсо.
Тихо, Бък Роджърс.
Ще говориш с Латсо,
когато ние кажем...
Приятели... Какво става тук?
Защо тази играчка е вързана!
Той искаше да избяга, Латсо.
- Да избяга?
О, не, не, не, не...
Така не се постъпва с гостите.
Никога няма да се научите.
Толкова съжалявам.
Латсо, станала е грешка.
- Грешка?
Децата в музикалната стая са твърде
малка за мен и моите приятели.
Настоятелно молим да се преместим
в стаята на пеперудите.
Е, щом искате... Одобрявам...
- Но Латсо...
Тишина, Кен. Той проявява
инициатива.
Той е лидер. Тстински пазач.
Чухте ли всички?
Вече си имаме охрана!
Ти си създаден за големи
неща, синко.
От сега нататък ще имате
всичко, което пожелаете.
Чудесно, отивам при моите приятели.
- Почакай малко, Бъз.
Децата от музикалната стая трябва
да имат с кого да си играят.
Но приятелите ми не са за там.
- Никой от нас не е за там.
Съгласен съм, и затова,
за доброто на нашето общество,
нека най-силният от новите играчки,
да се грижи и за другите, така ли е?
Става ли?
- Мисля, че това е разумно...
Но не мога да приема. Ние сме
семейство. Оставаме заедно.
Семеен човек, a?
Разбирам.
Вържете го отново за стола.
Пуснете ме.
Повикайте книжния червей.
Ето я. Едвам я намерих.
Да видим.
Инструменти, аксесоари...
A, ето го... Отвийте винта,
за да отворите батерията...
Какво правите?
Спрете...
Ако искате да върнете на Бъз
оригиналните фабрични настройки,
преместете прекъсвача от позиция
"Пусни" в позиция "Демо".
Спри! Не, не! Не...
Какво беше това?
- Прозвуча, сякаш изключиха някой.
Отивам да видя.
Какво виждаш? Има ли нещо?
- Не, прекалено тъмно е.
Чакайте, чакайте... Виждам Анди.
- Какво?
Не, не. Това е невъзможно.
- Не, наистина го видях.
В стаята му.
Другото ми окото!
Забравих другото си око там.
Това е толкова странно.
Той си опакова вещите.
О, това е Бъстър.
Отстрани се от пътя. Отмести се!
Добре. Анди е на стълбата.
Тръгва към тавана.
Разговаря с майка си.
Защо е толкова разстроен?
О, не... Това е ужасно.
Той ни търси...
Не спира да ни търси.
Той търси нас?
- Анди все още ни иска.
Знаех си. Той не е искал
да ни захвърли на тавана.
Значи Уди е бил прав.
- А ти не му повярва.
Ти първи не му повярва.
- Момчета, ние трябва...
трябва да се върнем вкъщи.
Латсо.
- Здравейте. Какво планирате там?
Слава богу, виждал ли си Бъз.
- Това е лудост. Трябва да тръгваме.
Да тръгвате?
Но вие току-що дойдохте.
Трябвате ни, нямаме достатъчно
доброволци за малките деца.
Те толкова обичат
новите играчки.
Обичат! Ние бяхме
удряни, ритани, дъвкани...
Погледни какво направиха
с моята чантичка...
Работата е там,
сладко картофче,
че няма да напуснете
"Слънчева страна".
Сладко картофче?
Ти с кого мислиш, че говориш?
Имам над 30 аксесоари,
и заслужавам повече уважение...
О, така е по-добре.
Ей, никой не може да запушва устата
на жена ми, освен мен.
Назад, космат
освежител за въздух.
Хайде момчета. Да вървим вкъщи.
- По-леко, госпожичке.
Никъде няма да ходите.
O, така ли? И кой ще ни спре?
Бъз, ти се върна!
Бъз?
Ей!
- Внимавай.
Затворниците са заловени,
командир Латсо.
Какво правиш?
- Тихо, галактически момиче.
Вие сте заловени от
Галактическия съюз.
Галактическия съюз?
Добра работа, Лайтиър.
Сега ги заключи.
Да, г- не.
Накъде тръгна?
Бъз, ние сме си приятели.
- Спести ми лъжите си.
Tвоят чар е победен, имунизиран съм
от очарователния ти външен вид.
Ей, идиот, долу ръцете
от жена ми.
Пусни ме, кретен такъв!
Не той. Онзи картоф трябва
да научи някои обноски.
Отнеси го в кутията.
- Пусни ме, глупако!
Къде ме водите?
Кен, какво става?
- Барби.
Барби. Защо не си в
"Къщата на мечтите"?
Какво правиш с моите приятели?
- Идиоти.
Барби, чакай.
- Не ме докосвай.
Ние приключихме.
- Барби, аз... О...
Взимам си шала обратно!
Лайтиър, обясни на затворниците
задълженията им.
Да, г- не. Затворниците
спят в клетките си.
Всички, които напуснат килиите си,
прекарват нощта в кутията.
Всички, които са груби между
изгрева и залеза, спят в кутията.
Затворниците не говорят,
докато някой не се обърне към тях.
Ако затворник говори без
въпрос, ще прекара нощта...
В кутията. Разбираме.
Спокойно, войниче.
Те са неутрализирани.
Запомни, те ще говорят всичко,
което да те постави под съмнение.
Не се притеснявай, командире,
в академията ме научиха,
да се справям с
всякакви съмнения.
Чуйте, момчета. Тук, в "Слънчева
страна", имаме правила.
Ако изпълнявате задълженията си,
животът ви тук може да бъде чудесен.
Но ако нарушите правилата ни,
и прекрачите линията,
и се опитате да напуснете по-рано,
ще навредите на самите себе си.
Какво направи с Уди?
- Наспете се добре.
Утре цял ден ще играете.
1225 Яво...
Кой е Веласистар 237?
Това е един динозавър-играчка.
Нищо особено. Сега ще го оправя.
Просто един динозавър.
Явор. Добре.
Натисни "Въведи".
Нека да не е далече.
Моля те... Моля те...
Веднага, след ъгъла...
Веднага, след ъгъла!
Да!
Погледнете ме.
Аз съм голяма играчка.
Чао. Ще се видим при Сака.
- Добре, приятел.
Хей, момчета. Ако някога отидете в
детска градина "Слънчева страна",
кажете им, че Уди си е отишъл вкъщи.
- Бил си в "Слънчева страна"?
Но как си избягал?
- Ами... Не беше лесно...
В какъв смисъл... "избягал"?
"Слънчева страна" е място
на унищожение и отчаяние.
Ръководено от зъл мечок,
който мирише на ягоди.
Латсо?
- Външно изглежда мек и пухкав,
но отвътре... той е чудовище.
- Но... откъде знаеш това?
Чокулс, той може да ти каже.
Да... Познавам Латсо.
Той беше добра играчка.
Приятели.
Той и аз бяхме на едно
и също дете - Дейзи.
Бях там, когато Латсо дойде.
Дейзи обичаше всички ни, но
Латсо, Латсо беше специален.
Правеха всичко заедно.
Никога не съм виждал дете и
играчка така да се обичат.
Един ден отидохме
на екскурзия.
Бяха уморени от игра.
След обяда, Дейзи заспа.
Тя никога не се върна.
Латсо не се отказа.
Мина цяла вечност, но най-накрая
се върнахме при Дейзи.
Но... бяхме дошли
твърде късно.
От този ден, Латсо се промени.
Нещо в него се пречупи.
Тя ни е заменила. Хайде.
- Не, тя е заменила само теб.
Тя е заменила всички нас.
Не виждаш ли?
Тя вече не ни обича.
Хайде, да вървим.
Бяхме изгубени.
Изоставени...
Необичани... Нежелани...
Тогава откриваме
"Слънчева страна".
Но Латсо вече
не беше мой приятел.
Той вече не беше
приятел на никого.
Взе властта в "Слънчева страна",
и създаде свои правила.
Kак избяга оттам?
- Бях счупен.
Бони ме откри и занесе у дома.
Другите играчки нямаха този късмет.
Начина, по който работи Латсо,
новите играчки нямат шанс.
Но приятелите ми са там.
- Не трябва да се връщаш там.
Това би било самоубийство.
- A как е твоят Анди?
Няма ли да се връща в колежа?
Тихо, музикално прасе. Спри.
O, Болзай, и на мен
ми липсва Уди.
Но той никога
няма да се върне.
Разбудете си и ставайте, момчета.
- На вашите услуги, командир Латсо.
Всичко е наред. Нищо за докладване.
- Oтличнo, Лайтиър.
Трябваш ни в космическия център.
- Чакай. Какво направихте с мъжа ми?
Голямо бебе.
Скъпи...
Беше студено и тъмно.
Нищо друго освен пясък и
пари "Линкълн-ки".
- Мисля, че не бяха "Линкълн-ки".
Пригответе се.
Имате среща със съдбата.
Ало?
- Не трябваше да се връщаш, каубой.
Усилихме охраната,
след като си тръгна.
Повече служители,
по-голяма защита.
Ти и твоите приятели вече
никога няма да излезете оттук.
Вече избягах веднъж оттук.
- Имал си късмет.
Искаш ли един съвет? Дръж си
главата наведена и ще оцелееш.
Да, но колко дълго?
Аз съм тук от години.
Никога няма да ме пречупят.
Тези играчки на пътя са
за еднократна употреба.
Лош човек... Камионът за
боклук идва на разсъмване.
След това отива до сметището.
- Виж, оценявам загрижеността ти,
Но нашият собственик ни чака.
И трябва да си тръгнем.
Ако ни помогнеш като играчка на
играчки, ще ти бъдем благодарни.
Е...
Ако искаш да избягаш оттук, първо
трябва да преминеш през тази врата.
Заключват я. Всяка нощ.
Отвътре и отвън.
Ключът е окачен на една кука в офиса.
- Разбрах. Нещо друго?
Колата на Латсо патрулира цяла нощ,
във фоайето, коридора и площадката.
Да, да... А стената?
- Висока е 2,5 метра. От тухли е.
Не можеш да минеш през,
около или под нея.
Това ли е всичко? Не изглежда зле.
- Не е така.
Твоят истински проблем
е маймуната.
Маймуната е око в небето.
Тя вижда всичко.
Класните стаи.
Коридорите.
Дори и игрището.
Moжeш да отключиш вратата,
да се провреш през охраната,
да минeш през стената, но ако
не заглушиш маймуната,
няма да избягаш никога.
Искаш ли да избягаш оттук,
разреши проблема с маймуната!
Почивкa. Хайде, деца.
Хей, приятели.
Уди?
- Уди!
Ти си жив.
- Разбира се, че съм жив.
Ей, шапката ми. Къде е Бъз?
Латсо e направил нещо с него.
Той сега мисли, че е истински
космически рейнджър.
O, нe.
- Дa. Превърна се в астронавт-идиот.
О, Уди. Сгрешихме, че избягахме
от Анди. Аз сгреших.
Джеси е права за Уди.
Тя наистина сгреши.
Не. Вината е моя, че ви
оставих тук, приятели.
От този момент,
ще останем заедно.
Но Анди отива в колежа.
Колежа! O, как забравих за това.
Трябва да се върнем вкъщи до утре,
преди Анди да отиде в колежа.
Утре? Означава значи, че...
- Това значи, да избягаме оттук.
Тази вечер.
- Какво? Това е невъзможно.
Няма начин оттук.
- Може би има.
Един от начините...
Дебнещо кучe.
- Присъства.
Зелените момчета.
Момичето каубой.
Тук.
- Koчето?
Прасето-касичка.
- Да.
Тиранозавър.
- Тук.
Барби.
- Тук.
Картофчo? Картофчo!
Хей! Хей! Супер войник,
събуди се.
Не е възможно.
Хей!
Хубава нощ за разхзодка,
Картофена глава?
За теб съм г-н Картофена глава.
Ти, лъжец с червен нос.
Ти дори не си играчка.
Ти си само аксесоар.
Ти си един надут балон.
Води го обратно в кутията.
- Нe, не в кутията.
Съжалявам, не съм мислил нищо лошо,
аз обичам балоните. Не, не, не...
Добре, проверено.
- Браво, Лайтиър.
Продължете с космическите си дела.
- Благодаря.
Да, г-н красавецо.
Кен! Кен!
Какво искаш?
- Не издържам повече тук.
Искам да отидем в стаята
на пеперудите. С теб.
Трябваше да помислиш за това вчера.
- Сгреших.
Искам да бъда с теб, Кен.
Наистина. В твоята "Къща на мечтите".
Моля те, измъкни ме оттук.
Освободи ме.
Дявол да го вземе, Барби. Добре.
Но сега нещата са сложни тук.
Трябва да правиш това, което ти кажа.
- Добре, Кен. Обещавам.
Чакайте. Ще направя всичко.
Сменете ми пелените.
Грабвай тиксото!
Това е място, където
се случват чудеса.
Виж всички тези дрехи. Не мога да
повярвам, че не си ме водил тук.
Тенис костюм...
- Виж това.
Кунг Фу костюм със студентски
и спортни емблеми.
Колко е свежа. O, Кен...
Никой не оценява
усилията ми тук, Барби.
Никой.
Кен, ще ми покажеш ли
някои дрешки за мен?
Само няколко.
Дай ключа.
Къде е... Къде е ключът...
Бинго!
Ей. Какво правиш? Казах ти да държиш
ръцете си далеч от моите приятели!
Хайде, Прасенце, давай!
Не се бийте. Спрете!
Хей! Хей!
Не можете да се нападате
един други. Това е моя работа.
Е- хо!
Затворнически бунт.
Лазер.
Иди за царевичната питка.
Готова ли си?
- Готова съм.
А... Барби?
Без повече игри, Кен. Какво направи
Латсо с Бъз? Как да го върна обратно?
Не можеш да ме накараш
да говоря. Не можеш.
Но бих искал да опиташ.
Да видим...
Хавайски гащета...
О, Барби...
Те са уникални.
Продължавай.
Имам още много от тях.
Светещо яке.
O... Не ми пука. Не ми пука.
Имам още много...
O... сако "Неро".
- Барби. Само не сакото "Неро".
Това е от... коя година... 1967?
От специалната колекция на Груфи.
- Колко жалко.
O, не, не, не...
Това е уникат...
Ръководството...
Латсо превключи Бъз в "Демо"
режим, по ръководството.
Къде е ръководството?
Не знам защо да не можеш да
изчакаш до утре, Кен. Ето го.
Защо се забави толкова?
И как можем да поправим Бъз?
Какво гледаш?
Лети нататък, страхливецо.
Това е просто страхотно.
Помощ. Пуснете ме оттук!
- Продължавай. Никой не те чува.
Какво?
- Kaзах, че никой не те чува.
Какво?
- Той каза: "Никой не те..."
Тихо. Бъдете тихи...
- Уди, ти си се върнал.
Спрете го. Не му позволявайте
да си тръгне.
Бях пленен от
собствените си затворници.
Бързо. Промени му режима.
- Пуснете ме, смрадливци.
Галактическият съд, няма да
прояви милост към вас.
Не работи. Защо не работи?
Къде е ръководството?
Ето го. Намерете отвора до ключа.
- Отвор. Намерих го.
Рестартирайте отново вашия
"Бъз Лайтиър", чрез хартиен клин...
Бързо, използвай пръста си.
Добре. Сега какво?
Почакай. Сега натиснете бутона
и го задръжте пет секунди.
Аз не съм виновен.
Бордови дневник. Събудих се от хипер
сън на някаква странна планета.
Какво си направил?
- Това, което ми каза да направя.
Заобиколен съм от странни
и неизвестни същества.
Приятел или враг?
Приятел?
Приятел.
Всички сме приятели.
Сигурно съм катастрофирал,
и паметта ми се е изтрила.
Някой виждал ли е кораба ми?
- Трябва да го възстановим.
Как ще го направим?
- Не знам. Тази част е на испански.
Нямаме време. Хайде, Eл Бъз.
- Моят кораб се приземи отлично.
Успех, каубой.
Ето ги, идват.
Хайде, Бъз?
Защо се забавихте толкова?
- Възникнаха усложнения.
Къде е Kартофчо?
- Не сме го виждали.
Бъз.
Мое пустинно цвете.
До тази вечер не знаех, че има
толкова красиво цвете в пустинята.
Поправихте ли Бъз?
- Може да се каже...
Внимавай. Зад теб.
Някой идва.
Няма да повярвате какво
преживях тази вечер.
О, Боже. Добре ли си?
- Чувствам се отпочинал и здрав.
Това е ужасно.
- Отслабнал си.
И толкова си пораснал...
Радвам се да те видя,
Разглобени очи.
Чисто е.
Хайде. Хайде.
Почти стигнахме.
Назад. Назад.
Да вървим.
Г- це, вие сте най-красивото
цвете в цялата галактика.
И заедно ще победим злото.
Уди.
Хайде. Почти стигнахме.
- Божия Майко!
Бъз. Ела тук.
Повдигни ме.
Бъз Лайтиър идва
да ви спаси.
Отворено е.
- Браво, Бъз. Да вървим.
Безопасно ли е?
- Сега ще разберем.
Уди, добре ли си?
- Да. Слезте долу.
Не всички наведнъж.
- Какво каза?
Мисля, че каза: "Всички наведнъж".
- Не! Не, не, не, не!
Благодаря ти, Джес.
- Няма за какво.
Почти се добрахме.
Слинк, мислиш ли, че ще можеш?
Може да съм стар,
но все още мога да скачам.
Успя.
- Браво, Слинк.
Добре. Качвайте се.
Да не си се изгубило,
малко кученце?
Я виж ти...
кой се е върнал при нас?
Извинявай, каубой.
Счупиха ме.
Какво вършите? Връщате се
обратно при вашето дете?
Той не ви иска повече.
- Това е лъжа.
Нима?
Кажи ми, шерифе...
Ако вашето дете ви обича
толкова много, защо заминава?
Мислиш, че си специален ли, каубой?
Ти си едно парче от пластмаса.
Направен си, за да бъдеш
изхвърлен на боклука.
Като говорим за боклука...
Имаме нужда от играчки
в пеперудената стая...
и по необходимост ще
избегнете камиона.
Защо не се върнете,
вашето семейство е тук?
Това не е семейство, а затвор.
Ти си лъжец и измамник.
Предпочитам да изгния в боклука,
отколкото при твоето семейство.
Джеси е права. Нямаш право
да ни принуждаваш,
и не можеш да ни
принудиш със сила.
Е, както искате.
Барби. Чакайте.
Не прави това, Латсо.
Тя е просто една кукла Барби, Кен.
Има стотици, милиони като нея.
Не и за мен.
Добре. Тогава отивай при тях.
O, Keн.
Чуйте всички. "Слънчева страна"
може да бъде прекрасна.
Ако се отнасяте
с уважение един към друг.
Латсо е виновен. Той ни направи
такива. Грижи се само за себе си.
Има ли някой съгласен с Кен?
Аз не съм ви изхвърлил,
вашето дете е направило това.
То никога не ви е обичало.
Помислете за това,
когато ви вдигне
камионът за боклук.
Чакай. Какво се случи с Дейзи?
Не знам за какво говориш.
Дейзи.
Ти беше всичко за нея.
Да. И тя ме изхвърли.
- Не. Тя те е загубила.
Тя ни замени.
- Тя е заменила теб.
А ти си взел решение за всички.
Излъгал си Голямото бебе,
и лъжеш още оттогава.
Къде го намери?
- Тя те е обичала, Латсо.
Тя никога не ме е обичала.
Толкова, колкото всяко дете
може да обича играчка.
Мама...
Искаш при мама? Тя никога не
те е обичала. Не бъди такова бебе.
Бутнете ги там. Всички!.
Това се случва, когато позволиш
на глупака да мисли.
Вие всички сте боклук,
и трябва да бъдете изхвърлени.
Това е всичко, за което
служат играчките.
Ей. Спри.
Пусни ме, идиот!
Не, не. Чакай малко,
Бебе. Почакай.
Той изчезна.
- Свети Боже.
Хайде, побързайте.
O, по дяволите!
- Бъз, идвай.
- Не!
Уди.
Бягайте момчета.
Идва.
Хайде.
Барби, не.
Не.
- Уди.
Не.
Чувате ли ме?
Добре ли сте всички?
Разбира се, че не сме.
Та ние сме в боклука.
Всички след Бъз. Хайде.
Всички ли сме тук?
Слинки? Рекс?
Всички до стената. Бързо.
- Госпожице, госпожице, къде сте?
Госпожице!
Никога няма да успеят.
Пазете се.
Не!
Вижда ли го някой?
- Тук е. Намерих го.
Бъз, добре ли си?
Бъз! Бъз!
Не бях аз.
О, Бъз. Ти се върна.
Ти се върна.
Да, върнах се.
А къде бях?
Отвъд безкрая,
космически рейнджър.
Уди. Къде сме сега?
В камиона за боклук,
отиваме на сметището.
Спускаме се в боклука.
Тук ли са всичките ви части?
Бебенцата ми!
- Ей, момчета. Не! Не!
Не.
Дръжте се.
Уди.
Какво ще правим?
Ще бъдем добре.
Ако останем заедно.
Уди.
- Слинки.
Toва е магнит. Пазете се.
Не се притеснявай, Слинк.
Ще те спуснем долу.
Имам нужда от помощ.
Бързо! Вземете някой
от тежките метали.
Идвам и аз, момчета.
С това не става.
Помощ. Помогнете ми.
Заклещен съм.
Помогнете ми. Моля ви.
Помощ.
Уди.
Благодаря.
- Не, ми благодари все още.
Уди.
Давай. Давай.
Благодаря ти, шерифе.
- Тук всички сме заедно.
Добре ли сте, момчета?
Момчета.
- Уди, тук долу сме.
Уди.
- Точно така, момчета.
Уди, виж. Виждам светлина.
Ще се оправим.
Мисля, че това не е
дневна светлина.
Бягайте!
Шерифе, бутонът.
Помогнете ми.
Давайте.
Върви. Давай.
Натисни бутона.
Побързай.
Натисни го. Натисни го!
- Натисни го!
Къде е сега твоето дете,
Шерифе?
Не. Н-e-e!
- Латсо.
Н- e- e!
Бъз!
Какво ще правим?
Знаете всички лоши неща,
които казах за тавана на Анди.
Връщам си думите назад.
- Аз също.
За какво говорите.
О, мили. Ти беше
толкова смел.
Вие ни спасихте живота.
- Ще ти бъдем вечно благодарни.
Моите момчета.
- Татко.
Ей. Къде е онзи ужасен Латсо?
Бих искал да се е изгубил
или изчезнал.
Забравете го, момчета.
Не си струва.
Ей. Какво намери?
Намерих играчка, имах същата,
когато бях дете. Ягода.
Хей, приятелю.
По-добре си затвори устата.
Хайде, Уди. Трябва
да те отведем вкъщи.
Точно така, каубой.
Чакайте... А вие,
момчета? Мисля, че...
Mоже би таванът не е
толкова добра идея.
Но ние сме играчки на Анди, Уди.
- Ще бъдем там, при него.
Заедно.
Надявам се да не е тръгнал.
- Изчакайте. Сега ще видя.
Анди още се приготвя.
Но е почти готов.
Той живее на другия край на града.
- Никога няма да стигнем навреме.
Хайде, Бъстър.
- Скъпи, взе ли всичко?
Още няколко кутии, мамо.
- Добре. Хайде!
Хайде, давайте, давайте...
Добре. Чисто е.
O, ето къде си било!
Бъз.
Това не е сбогом.
Хей, Уди, беше страхотно, приятелю.
- Да, но не прекалено много.
Уди, грижи се добре за Анди.
- О, той е добро дете,
но все забравя да се подстриже.
- Разбира се, ще го направя.
Джеси, добре ли ще ти е на тавана.
- Разбира се.
Във всички случи, знам как да
превключа Бъз на испански режим.
На какво?
Знаеш къде да ни намериш,
каубой?
Каза ли "довиждане" на Моли?
- Казах и най-малко 10 пъти.
Мамо, всичко ще бъде наред.
Знам, просто...
Бих искала винаги
да бъда с теб.
Ти ще бъдеш, мамо.
Ей. Не искаш ли да се
сбогуваш с Бъстър?
Разбира се, че искам.
Кой е добро куче, кой?
Опаковай си нещата.
Добре. Бъстър, пази Моли
да не вземе нещата ми.
Хей...
Ей, мамо. Наистина ли мислиш,
че трябва да дарим това?
Това зависи от теб, скъпи.
Направи каквото искаш.
КОЛЕЖ
Не влизйте вътре.
Духът е във фурната.
Луди ли сте.
Ще събудите духа.
Пазете се.
Духът изхвърля пайовете!
Maмо?
- Анди?
Здравейте.
- Виж се само.
Отиваш в колежа?
- Да, всъщност, точно сега.
Е, какво можем
да направим за теб?
Нося някои играчки.
O, чуваш ли, Бони?
- Значи ти си Бони?
Аз съм Анди.
Някой ми каза, че знаеш да си играеш
много добре с играчките.
Тези играчки са мои,
но аз сега заминавам,
и затова търся някой
много специален,
който да играе добре с тях.
Това е Джеси, най-опасната
каубойка в целия див запад.
тя обича животните, но не и без
своя най-добър приятел Булсай.
Ето.
Това е Рекс, най-силният и
най-ужасен динозавър, живял някога.
Картофени глави.
Г- н Kартофчо и жена му.
Трябва да ги държи заедно,
защото много се обичат.
И Слинки, най-преданото куче,
което можеш да си представиш.
А Хам ще пази парите
ти в касичката.
Но той е и най-големият измамник,
злият доктор Свински котлет.
Тези малки момчета са от
странната планета Пица.
A това е...
Бъз Лайтиър, най-добрата
играчка, правена някога.
Виж. Той може да лети,
да стреля с лазери...
Закле се да защити империята
от злия император Зург.
Към безкрайността, и отвъд нея.
Сега трябва да ми oбещаеш,
че ще сте грижиш добре за момчетата.
Те...
означават много за мен.
Моят каубой?
Уди? Какво прави той тук?
Има змия в ботуша му.
Имам змия в ботуша си.
Уди е мой приятел,
откакто се помня.
Той е смел, какъвто трябва
да бъде един каубой...
Той е добър и умен, но мисля,
че Уди е много специален,
защото никога няма
да те изостави, никога!
Той ще бъде с теб,
независимо от всичко.
Смяташ ли, че ще можеш
да се грижиш за него?
Добре, тогава.
О, не. Доктор Свински котлет е
духът от фурната.
Духът ни напада.
Уди ще го спре.
Бъз Лайтиър ще ви спаси.
Хей, хей, хей...
Благодаря, момчета...
Виж, мамо.
Те играят заедно.
Хайде, отиваме да ядем.
Сбогом, приятелю...
Хей, момчета...
Превод и субтитри: Chav