Tip:
Highlight text to annotate it
X
Няма по-хубаво място от вкъщи.
Няма по-хубаво място от вкъщи.
Няма по-хубаво място от вкъщи.
Извинете, просто...
Това не е за мен.
Какво има този път, Имоджийн?
- Добре.
Не знам за Вас, мис Роси,
но няма шанс по дяволите
да се върна в някаква глупава ферма
в Канзас, след това, което Оз предложи.
Искам да кажа, че няма никакъв смисъл.
Съгласни сте с мен, нали?
Така свършва тази история.
Това е класика!
Малко е провинциално, ако ме питате.
- Не го правя.
Мога ли поне, да предложа
по-подходящ вариант?
Не! Ще четеш това, което е написано,
или ще дам главната роля Стейси!
Няма по-хубаво място от вкъщи.
Вкъщи е наистина прекрасно!
Домът ти е там, където е сърцето ти!
Бла... бла... бла...
Джо, трябва ми такси.
- Няма проблем.
Питър е. Оставете съобщение.
Здравей, пак съм аз.
Не се прибра, така че предполагам,
че ще се срещнем там.
Надявам се, че си добре.
Обади ми се.
Питър е. Оставете съобщение.
Аз съм.
Ако стигнеш пръв, ме изчакай отвън.
Ще бъде страхотно, да влезем заедно.
Между другото, минах покрай мястото,
където ми хвана ръката за първи път.
Обади ми се, моля те.
Обади ми се. По дяволите.
Питър е. Оставете съобщение.
Добре, пристигнах и влизам.
Тук ли си вече?
Аз съм тук.
Превключвам телефона на вибрация.
Пиши ми, за да мога да те намеря.
Тук съм, чао!
Здравейте. Имоджийн Дънкан.
Преди две години, млад мъж от Нюарк
прониква в музея "Уитни",
разбивайки прозорец с тухла.
Искал да разгледа картините.
Престъплението, извършено тази нощ,
не е свързано с разбития прозорец,
или с живота в Ню-Джърси.
Свързано е с това, че едно
изоставено дете няма възможност...
Здравей, къде беше?
- Забавих се на срещата.
Именно за това беше създадена
фондацията "Изкуство за всички",
за да не се налага повече никога
на децата, да разбиват прозорци.
Знаете ли, идеята ми дойде,
по време на медения ни месец с Джеймс.
Тогава разбрах,
че искам да бъда не просто съпруга,
автор и интериорен дизайнер.
Знам, и аз си мислих същото.
И знаете ли, това ми тежеше.
Омъжи ли се вече?
Е, почти.
Живеем заедно, и сме говорили за това.
Семейството на Питър са холандци.
И са много съвременни хора.
Те вярват в духовния съюз,
когато душите ви са свързани.
Точно това ми каза,
което е много романтично.
Прилича на гей сватба.
С Остин започваме благотворителност.
- За гейовете?
Малката му сестра е лесбийка,
и много искаме да се включим.
Чудесно!
Не знаех, че тя е лесбийка.
Аз знаех.
Имам предвид, че бях в "Спенс".
Чувала съм, че и в Андовър има много.
- Да.
Ти не беше ли в това училище, Имоджийн?
Андовър? Не, Питър беше там.
А, ти къде...
Тя е от Ню-Джърси.
Обожавам тази скулптура,
на Ейб Линкълн.
Феноменална е...
Има малко глуповата усмивка.
За какво ли мисли?
Преядох.
Надминаха себе си тази вечер!
Беше забавно!
Знаеш ли, наистина се замислих,
какви късметлии сме.
А приемаме цялата красота,
като даденост.
Всичките музей, паркове.
Столетните сгради.
Дърветата...
- Имоджийн, изнасям се.
Какво?
Вече започнах да си търся жилище.
За какво говориш?
Ще ти помогна с наема за няколко месеца,
докато не разбереш какво ще правиш.
Ти сериозно ли? Питър!
Каза, че душите ни са свързани.
Ти го каза.
Казах го на всички!
Не става въпрос за душите.
Става дума за това,
дали двама души са, един за друг.
Имоджийн?
Либи иска да те види.
Веднага.
Това ли е семейството Ви?
- Да. Това е бандата.
Лозя?
- Бях там всяко лято.
Ти какво ще кажеш за семейството си?
Ами... Израснах в Атлантик Сити,
в близост до плажа, така че...
И всеки ден беше като лято, нали?
Не, всеки ден не беше като лято.
Всеки ден беше, като да забиват в теб
тъп дървен кол, отново и отново.
Както и да е, извиках те,
защото прочетох отзива ти за издателя.
И... виж не мога да го сложа в резюмето.
- Защо не?
Ами, първо, защото си нарекла
постановката му...
"Нищожна, дразнеща, смесица от
незначително представление и сериал."
А Вие гледахте ли я?
Това ми изказване даже е любезно.
Той спечели "Тони".
Знаеш ли, изобщо не ни интересува
дали смяташ, че това е добро или лошо.
Ти не си критик.
Работата ти е само да опишеш пиесата
в пет изречения или по-малко,
и да я направиш
да звучи интересно за зрителя.
Явно не знаете, че спечелих
стипендия "Холингсуърт" за драматургия,
или че "Ню-Йорк Магазин" ме постави
в списъка с наблюдавани драматурзи?
Не знаех за това. Благодаря, че ме информирахте.
Моля.
Добре.
Е, със сигурност не искам да стоя на пътя
на твоята процъфтяващата писателска кариера.
Така че...
Да.
Какво значи "да"?
Да.
Може да си вървиш.
Питър е.
Знам, че не трябва да ти звъня,
когато си на работа,
но ме уволниха от списанието.
И просто...
В момента ми е много трудно.
Разбирам, че това не е твой проблем,
но просто си помислих, че, може би,
би дошъл при мен за малко?
Имоджийн, аз...
Работя.
- Знам, просто аз...
Не мисля, че точно сега трябва да съм сама.
Какво? Какво имаш предвид?
Искам да кажа, че се страхувам,
че ако не дойдеш, мога да си сторя нещо.
Имоджийн.
Или, може би, вече съм го направила.
- Какво си направила?
Питър, просто...
Ако ме обичаш, просто кажи,
че ще дойдеш. Моля те!
Добре.
Сбогом, свят.
Животът ми е просто
кратко трептене в мрака.
Твърде слабо, за да освети стаята.
И много скоро пламъкът ще изгасне.
Защото вятъра на страданието
скоро ще го угаси,
и ще ме посрещне с открити обятия.
Имоджийн?
Ехо?
Тук ли си?
Имоджийн, оставила си вратата отворена.
Има бележка. Мисля,
че наемодателя е недоволен от теб.
Имоджийн, дойдох да си взема обеците
на "Cartier", които ти дадох.
Господи!
Имоджийн?
Имоджийн, чуваш ли ме?
Боже мой!
Боже мой!
Боже, Имоджийн!
Ало, татко?
Татко, Дара е!
Боже, татко!
Имоджийн е мъртва!
Не, не. Просто е мъртва!
Не знам как да проверя!
Имоджийн!
О, боже!
Наздраве!
И "Тони" за най-добра пиеса
се присъжда на...
Имоджийн Дънкан!
Аз съм Ви голяма почитателка.
- И аз Ваша, благодаря!
Много благодаря! Боже мой!
Има толкова хора,
на които искам да благодаря!
Но най-вече, на моя страхотен
холандски съпруг, Питър!
Ще те обичам вечно!
Или трябва да кажа...
За милионен път повтарям,
че не исках да се самоубивам.
Значи, казвате, че не сте искали
да се съберете завинаги
с мъртвия си баща?
Не исках да умра.
Проблемът е в това,
че Вашето прощално писмо е
написано много достоверно.
Наистина ли?
Мислите ли, че е добро?
В него се обръщате към мъртвия си баща.
На колко години бяхте, когато почина?
Девет. Вижте, това няма никаква връзка.
- Можете ли да ми разкажете за него?
Беше най-добрият.
Най-умният човек,
когото някога съм срещала.
Джордж Клуни сред бащите.
- А останалата част от семейството?
Ами... Майка ми живее
в Ню-Джърси с брат ми.
Има проблем с импулсивно поведение,
и не съм ги виждала няколко години.
Можете ли да опишете симптомите
на проблема й?
Да видим. Купува 52 чифта
пластмасови обувки годишно.
Хазарт всеки ден. Качва стопаджии.
Ходи на родителските срещи с тюрбан.
Разликата между моя рожден ден
и този на брат ми е 84 дни,
но заради нейното пристрастие
към хазарта парите не стигат и за двата,
и ни се налагаше да ги празнуваме заедно.
Как ще се чувствате, да имате
рожден ден, 84 дни след раждането ви,
защото майка Ви има проблем?
Не много добре, предполагам.
Не, това е много тъжно.
Да. Добре съм.
Всъщност, това ме разстройва, но...
Получавали ли сте спешно
съобщение по телефона,
докато сте гол?
Не.
- Аз да. Тъкмо излизах от банята,
и се чу това позвъняване.
Открихме информация
за Вас в стари документи
на транспортното ведомство,
г-жо Дънкан.
Знаете ли какво е закъснение 5150?
Ами... Да, но съм сигурна,
че съм платила тези глоби.
А съдията постанови,
че вторият дори не е по моя вина.
Това няма нищо общо с Вашето
шофиране г-жо Дънкан.
5150 означава,
че сме длъжни да държим този,
който е заплаха за самия себе си,
не по-малко от 72 часа.
Обаче, имаме проблем с местата,
което значи, че можем да задържаме
само пациенти в критично състояние,
а останалите да изпращаме,
такива като Вашата дъщеря,
под опеката на любим човек.
Казала е, че ме обича?
- Не.
Но имаме пациенти, нуждаейки се
много от нейното легло.
Говорите за тези, които скачат
от покривите или си режат нещо?
Или нещо подобно?
Понякога.
Мога ли да Ви попитам?
Това не Ви ли разстройва?
Г-жо Дънкан, бихте ли поели
отговорността за безопасното,
и доброто състояние на дъщеря си
през следващите 72 часа?
Е, малко по-късно ми се налага
да отскоча тук-там, но, да. Разбира се.
Казах ли ти, че Гуинет Полтроу
може да дойде на партито
по случай издаването на книгата ми?
Леле! Какъв обрат!
Изглежда пиарите на баща ми, знаят всичко.
Връщам се след секунда.
Трябва да отговоря.
Здрасти!
Кошмарна вечер.
Здравей!
Имоджийн, виж, знам,
че очакваш приятеля си,
и ние няколко пъти се опитахме да...
Питър ще дойде за мен, чувате ли?
Да, сигурен съм, че Питър
ще се погрижи за теб,
но аз и майка ти мислим, че най-добре
за теб в момента ще е...
Чакайте.
Да не би да казахте "майка"?
...ще ти е по-комфортно и безопасно
с тези, които безусловно те обичат.
Така, че майка ти
ще те отведе у дома с нея.
Здравей, скъпа!
Не може да го направите.
Дара! Дара!
Кажи, че ме обичаш безусловно!
Какво?
Не мога да отида с нея!
Моля ви! Моля ви!
Дара! Кажи им, че мога да остана с теб,
докато Питър дойде за мен!
О Боже! Искам да ти помогна,
но не мога да приемам гости точно сега.
Какво?
Не може да постъпвате така с мен!
Дръжте я!
Дара! Извикай полиция!
Имоджийн, това ще направи
пътуването ти към вкъщи
малко по-спокойно.
Миличка...
Бикините ти се виждат.
Мамо?
Отдръпнете се!
Направете място.
Дайте ми жокер.
Имам добро предчувствие.
Какво правиш по дяволите?
Исусе, не се промъквай така зад мен.
Оставила си ме на задната седалка на колата!
Скъпа, казаха ми, че ще бъдеш
под упойка, не знам, около шест часа.
Ти ме отведе против волята ми!
Знаеш ли, че може
да те арестуват за отвличане.
Имоджийн, обадиха ми се от болницата.
Казаха, че си искала да се самоубиеш,
и че искат да те затворят
с шизофрениците.
Искам да кажа, какво трябваше да направя?
Да те оставя там ли?
А това по-добре ли е?
Да се събудиш сама на паркинг?
Няма ми чантата, телефона,
документите, нищо!
Зелда, притеснява ли те това момиче?
- Не, Деленси, това е дъщеря ми.
Знаеш ли, че е била в списъка
на "New York Times",
за наблюдавани драматурзи.
Беше "New York Magazine"!
Радвам се да се запознаем.
Виждал съм майка ти, да вади
роял флъш повече от всеки друг.
Страхотно.
Добре.
Рунд за рунд!
Мислиш ли, че не знам защо го направи?
А съм ти майка.
И знам защо го направи.
Някой мъже остават.
Други си тръгват,
и е добре да приключиш с това веднага.
Леле, от къде измъдри този бисер?
- От шоуто на Джо Бехар.
Знаеш ли, докторът ми позволи да прочета
писмото ти. Хареса ми. Наистина.
Явно трябва да стана професионален писател,
на предсмъртни писма.
Повече не пишеш ли пиеси?
- Нямах предвид това.
Къде отиде?
Имоджийн?
Ехо? Здравей!
Кой си ти?
Ами... аз съм Ли.
- Тя коя е?
Ли, какво правиш в стаята ми?
- Това е моята стая.
От кога?
- От както Зелда ми я дава под наем.
Какво?
Ралф!
- Имоджийн, върна се!
Боже мой.
- Наистина се върна! Тук си!
Леле, изглеждаш различно!
- Ядох много спагети.
Е, ще останеш ли за през нощта?
- Не... Не.
Защо мама е дала стаята ми?
- Парите й от обезщетението свършиха.
Какво обезщетение?
Ескалаторът в "Оазис" й разкъса
пластмасовата обувка, и прецака палеца.
Мога ли да те прегърна още веднъж?
Това е много странно.
- Моника, почакай.
Всичко е наред, тя...
Мамо!
Здравей.
Добре, преди да започнеш да полудяваш,
нека ти обясня.
Как ще обясниш,
че си дала стаята ми, на някакъв непознат?
Ами нямаше те дълго време!
Да, права е.
Къде са ми нещата?
Да не би да си ги изхвърлила?
Успокой се. В мазето са.
Сега какво?
Трябва да спя с теб ли?
Не мисля, че е възможно.
Защо?
- Буш спи в леглото й.
Кой?
Ей, мога да ти направя палатка
от чаршафи, както преди?
Ще дойдеш ли за малко?
- Да.
Добре.
Имоджийн, това е приятелят ми.
Той живее с нас. Работи в ЦРУ.
Здравей. Джордж Буш.
За мен е удоволствие да се запознаем.
Джордж.
Казваш се Джордж Буш?
Всъщност, това не ми е името.
Виж, баща ми беше наемен убиец,
и се наложи да смени всичките ни имена,
заради инцидент, за който ти разказах, за КГБ.
И какво е истинското ти име?
Извинявай, но не мога да ти кажа.
Даже аз не го знам.
- Не.
Добре.
Никой не го знае. Добре.
Добре.
Скъпа, не искаш ли да облечеш нещо друго?
Мама съобщи ли ти добрите новини?
- Добри за кого?
Имам собствен павилион,
на една пресечка от крайбрежната.
Наистина?
- Да!
Точно срещу пицария "Анджела".
Там, където трябва да бъде.
Страхотно е!
- Да.
Поздравления!
Не, моля те, задръж я,
или я дай на приятел.
Всеки дошъл от твое име, ще получи
"Хижата на отшелника" безплатно.
Не е малко.
Искаш ли да дойдеш да го видиш?
Да, но трябва да се прибера вкъщи.
- Да, в града.
Знаеш ли, трябва да ми дойдеш на гости.
Ще отидем в природонаучния музей, аквариума.
Да, но е далеч.
Но, ще е хубаво.
Харесва ми в Оушън-Сити.
Преди и на теб ти харесваше.
Да. Просто мисля,
че Ню-Йорк ми подхожда повече.
Добре.
Е, това е палатката ти от чаршафи.
Ако искаш да добавя още нещо,
или да я направя по-безопасна.
В смисъл, мога да продължа утре.
- Не, изглежда доста безопасна.
Така ли?
- Да, справи се отлично.
Е, добре.
Лека нощ, Имоджийн!
Всички на закуска!
Исусе!
- Боже! Заето е!
Извинявай!
Боже!
Виж, наистина съжалявам.
Държим вратата заключена, защото
брат ти е свикнал да не чука.
Не видях нищо, да знаеш.
Добре. Но все пак трябваше да почукаш.
- Ти също.
Значи вината е моя, че съм влязла точно,
когато го правиш с приятелката си?
Защото, ехо, това е моят дом.
- Но ти не живееш вече тук.
Израснах в тази къща.
Мисля, че имам предимство пред това...
...което ти правиш тук.
Ти какво правиш тук?
- Извинявай?
Какво... Защо се върна?
- Не виждам, защо си се загрижил Ли.
Ако искаш остани в стаята,
няма проблем. Ще се радвам да се махна.
Сигурна съм. Но, виж, искам да поясня,
че не спя в леглата на момчета,
при които чистотата на чаршафите
е под въпрос, в най-добрия случай.
Тази сутрин.
- Какво?
Тогава си смених чаршафите.
Здравей.
Не знам как по-тактично да попитам,
за това просто ще го направя.
Ралф, запуши си уши.
Пляскаха ли те нощес?
Защо мислиш така?
Защото приличаше точно на това.
Права ли съм?
Не. Права съм, нали?
Имоджийн, толкова е забавно.
Никога ли не си пробвала?
Може би, два или три пъти,
в порив на страст, не знам.
Но не в продължение на два часа.
Боже, ако толкова ти пречеше,
можеше просто да си затвориш вратата.
Вратата от чаршафи?
Знаеш ли, трябва да си благодарна,
че водя такъв полов живот с Джордж.
Или искаш, да се превърна
в някоя сухарка, като Митси Модлър,
на която времето й минава
с малкото й, плъхоподобно куче.
Да. Точно. Митси.
Точно това е, което искам.
О, Боже.
Готово ли е кафето?
- Ето там, Бъба.
Имам нужда, след тази нощ.
Ако татко беше жив да те види
каква си станала, щеше да умре от срам!
Мъртъв ли е?
Кога се случи?
Не, не. Не е важно.
Какво?
Искам да кажа, да. Почина.
Отдавна. Отдавна почина.
Знаеш го.
- Да.
Мога ли да слушам вече?
Да, извинявай.
Защо го направи?
- Мислих, че си им казала.
Не! Знаеше, че не съм.
Това може да им съсипе живота.
Не трябва никога да разбират,
че баща им всъщност е...
Всъщност какво?
Скъперник.
Татко е бил скъперник?
Господи, да.
Помниш ли онзи ужасен диван,
който беше в хола?
Не ми даде да купя този който аз исках,
за това се наложи да купим онзи,
от гаражна разпродажба.
Лъжеш. Виждам го! Виждам го в очите ти.
Кажи ни истината.
Татко не ни е бил баща?
- Не, не. Беше. И все още е.
Какво имаш предвид с "все още е"?
- Не.
Господи.
- Мамо?
Не мога. Знаеш ли, не мога.
Не мога да го правя повече.
Дишай.
- Боже.
Какво?
Добре.
Не се разбирахме.
Той искаше да получи докторска степен,
и стигнахме до съгласие,
да не ви травмираме с развод,
и целия този ад с попечителството.
За това решихме,
че вие оставате с мен и да ви кажа, че...
Какво?
Че е мъртъв.
Не мога да повярвам! Татко е жив?
- Да.
Що за майка ще каже на децата си,
че баща им е умрял по време на
рутинна колоноскопия? Защо?
За да не ги обезпокои?
Не, не, беше по-сложно,
Имоджийн. Разбираш ли?
Опитах се да ви предпазя.
Исках да израснете със самочувствие.
Какво се случи с него?
- Някой ми каза, че е написал книга.
Почакай, Имоджийн.
Почакай. Хайде стига.
Какво мислиш да правиш?
Почакай! Имоджийн!
Ими, почакай.
Ралф, каква е тази лодка,
закотвена там от вчера?
Имоджийн, моля те!
Имоджийн, скъпа, колата ми трябва.
Днес участвам в "Колелото на късмета"!
Почакай. Скъпа, моля те!
Отвори вратата!
Джакпота е круиз до Ямайка!
Може да отидем всички заедно!
Скъпа, не се самоубивай заради това!
Обичам те.
Мога ли да Ви помогна?
- Надявам се.
Имате ли нещо написано
от Максуел П. Дънкан?
П. Дънкан.
Нека да погледнем.
Със "С", нали?
- Да.
Не със "К"?
- Не, със "С".
Не, извинете. Натиснахте с "К".
- Права сте. Извинете.
Добре.
Д - Ъ - Н.
Тук има много Дънкан.
П. Дънкан. Максуел П. Дънкан.
- Всичко наред ли е?
Да, благодаря.
П. Дънкан, ето го.
Имаме една книга.
Да видим.
Къде е?
- В документалната литература.
Максуел П. Дънкан —
световноизвестен експерт
по ранно колониалния период
на Американската история.
Г-н Дънкан се появи по
държавната телевизия и радио.
Живее в...
Ню-Йорк.
О, не, не го прави.
Мърдай!
Видях те в огледалото,
не гледаше пътя, гримираше се!
Не съм се гримирала!
Приличам ли на гримирана?
Трябва да си платиш.
- Няколко драскотини. Какъв е проблемът?
Извинете, но това е "Порше"!
- Сър, това е "Бокстер".
Всичко наред ли е? Правите задръстване.
- Не, сър. Не е наред.
Тази жена ме блъсна, докато се гримираше.
Сенника ми падна!
Покажете си, шофьорските книжки,
регистрацията и застраховката.
Разбира се, полицай.
Всичко наред ли е?
Първо, не съм се гримирала!
Оушън Сити? Имоджийн? Имоджийн Дънкан?
Да.
Това съм аз. Рекс Риналди!
От гимназията. Ти-Рекс Риналди?
Помагаше ми в тъпите часове по математика.
Отказа да дойдеш с мен на бала заради
годишнината от смъртта на баща ти.
Да!
- Разбира се!
Имоджийн Дънкан!
Ето ме!
Може ли да продължим?
Имам друга работа.
- Да. Добре.
Чудесно, благодаря.
А твоите?
Виж, в момента живея в Манхатън
и отдавна не съм шофирала.
Диспечер, проверка на номер.
Ню-Джърси. Умбрела-0-алфа-8-9.
Рекс?
Искам да кажа, колко си смел
и самоотвержен, да се занимаваш с това.
Всички в града...
Разбрано.
Изглежда, че тази кола
е била открадната.
Какво е това? Сериозно?
Сър, моля Ви,
оставете коментарите за себе си.
Не, не, това е грешка.
Колата е на майка ми.
Даде ми я, за да отида да видя баща си.
Така че не е открадната.
Да! Това е грешка.
Мислех, че баща ти е мъртъв?
Не, той умря...
Едва днес разбрах. Мислех, че...
Той не е мъртъв.
- Разбирам.
Жив е, когато ти трябва, и мъртъв,
когато искаш да разкараш някой.
Не, не! Майка ми каза, че той е починал.
А сега разбирам, че е жив!
Пълни глупости!
Обзалагам се, че ако те поканя
на по бира, той ще умре отново, нали?
Е, очевидно, надявам се, да не стане така.
Но е факт, че не му знам
здравословното състояние,
имам предвид, че е възможно.
Дънкан.
- Какво?
Излизаш.
Майка ти оттегли обвинението.
Успех на националния.
Ударила си някакво "Порше"?
Сменяме темата! Заради теб ме арестуваха!
Хайде, скъпа, за твое добро е.
Знам колко разстроена беше,
и като не се прибра, се изплаших
да не застанеш на железопътните релси.
Джордж каза, че най-лесният
начин да намериш някой
е да го обвиниш в престъпление.
Така правят в ЦРУ.
Как е в затвора, Имоджийн?
- Разочароващо.
Знам, че смяташ,
че съм ти съсипала живота,
но не мислиш ли,
че е възможно, баща ви по-добре
да беше мъртъв, отколкото безделник?
Безделник? Живее в Ню-Йорк.
Той е световноизвестен експерт
по ранно колониалния период на Американската история.
Какво?
- Обиколил е 29 държави.
Давал е интервюта по радиото и телевизията.
Добре, може би е имал някакъв успех.
- "Някакъв успех"?
Това не го променя, като човек.
Книгата на татко ли е това?
- Да. "Митът за Деня на благодарността".
Втората му книга.
- Денят на благодарността - мит?
Какво?
- Да, както и всичко останало.
Баща ти е написал книга за това,
че Денят на благодарността е мит?
Да. Отбелязваме го като национален празник,
но всъщност, това е само политически трик.
Пише ли кой е измислил тиквения пай?
- Не, не пише кой го е измисли.
Знаеш ли, не съм изненадана.
Винаги е съсипвал всичко забавно.
Да, татко се е опитвал да съсипе всичко.
Той е гениален, успял човек,
който след като се съберем отново
ще ми помогне да си стъпя на краката,
ще се грижи за мен и ще компенсира
годините на унижение, които претърпях
от това, че съм ти дъщеря.
Боже. Имаш ли му адреса?
- Не. Аз... Какво? Не.
Но ще го намеря.
И след това ще си тръгна от тук.
И Ралф ще дойде с мен.
А, не, не мога да оставя крайбрежната.
Имоджийн, много хора имат
много по-лоши майки от теб.
Като мен.
И когато остарееш, ще го разбереш.
Когато остарея, ще е добре,
да умра 84 дни след смъртта на Ралф,
за да можем да обединим погребенията си.
Скъпа, ела тук.
Ела.
- Какво?
Трябва да ти кажа нещо.
Идвате ли?
- Ти влизай. Включи телевизора.
Става ли, скъпи? Идваме след секунда.
Знам, че се ядосваше, когато празнувахте
заедно с Ралф рождените си дни.
Не, изобщо не се ядосвах, обичах
да ги празнуваме заедно с Ралф. Наистина.
Това са ми най-хубавите спомени.
Бях длъжна да го правя, разбираш ли?
Трябваше да ги празнувате заедно,
защото само на Ралф, нямаше да дойде никой.
Твоите приятели бяха хора.
Неговите бяха гущери, раци
и всякакви такива.
Всички бяхме принудени да се жертваме заради Ралф.
Лека нощ.
Ралф!
Юджиния.
Имаш ли минутка за Буш?
Аз съм Имоджийн.
Виж искам да поговорим,
защото съм разтревожен.
Не трябва да се сърдиш на майка си.
Наистина ли? И кое ти дава право
да ми го казваш, при положение,
че те познавам от 40 часа.
Защото й беше много трудно.
И те обича.
- Не! Разбира се, че ме обича.
За това направи така, че да ме
арестуват за кражба на колата й,
и ме е лъгала за баща ми.
Понякога, информацията трябва да
се пази в тайна.
Добре, виж, не се обиждай, но това
е между мен и моето семейство.
Сега и аз съм част от него.
Виж, възможно е да изглеждам
малко млад за тази роля,
но по самурайските традиции,
когато мъж обича жена,
той автоматично става
духовен настойник на потомството й.
Значи, ти сега самурай ли си?
Бях самурай 25 години. Не знаеше ли?
- Не. 25 години, еха.
Доста е.
- Да.
Но благодаря,
мисля, че аз и духът ми сме добре.
Сигурна ли си?
Не усещам точно това.
Усещам съпротива.
Да. Малко.
Точно така.
Парола?
Картофелина МакКензи?
Картофелина МакКензи.
- Влизай.
Леле!
Твоята стая...
Това е много мило, но мисля,
че трябва да ти го върна.
Защо не я искаш?
Ами, стават други неща около мен в момента,
и не мисля, че ще бъда добра майка на рак.
Тогава можеш да му бъдеш приятелка.
Да. Но не мисля, че ще бъда добра приятелка.
Освен това мисля, че му липсваш. Виж.
Ралф.
Можеш ли да ми заемеш някакви пари?
- За какво?
Да се върна в Ню-Йорк, и платя наема.
И да се опитам да намеря татко.
Искаш да намеря татко, нали?
Ще е страхотно, ако независимо къде си,
да се чувстваш като у дома си.
По-точно, да се чувстваш в безопасност,
където и да си, все едно си вкъщи.
Да. Мисля, че да.
Седни.
От векове, мекотелите са завиждали
на способността на черупчестите
за самозащита.
Но вече не трябва да им завиждат.
Направих това.
Наистина ли?
- Да.
Притежава всички удобства
на жилището на черупчестите,
но е от висококачествено,
бронирано фибростъкло,
и е покрито с Кибер-Флекс пластмаса.
Достатъчно удобно е за продължителна
употреба, и има безжичен интернет.
Какво?
Нарекох го "Човешка раковина".
Леле.
Може ли?
- Да, може да го докоснеш.
За какво е?
Слагаш го на гърба си,
и ако ти потрябва
защита или искаш да се скриеш,
просто го дърпаш и го похлупваш
върху себе си.
Ралф?
Хей, Ли! Почакай!
Почакай!
Закарай ме до Ню-Йорк.
Не.
- Защо?
Защото имам работа.
Добре. Добре. Тогава ще остана
тук и ще се самоубия,
и вината ще бъде твоя.
И ще те спомена в предсмъртното писмо,
които, много добре пиша.
Леле. Наистина ли ще го направиш?
Господи.
Добре, виж какво.
Ето.
За какво ми е?
- Ези или тура?
Аз съм пред нервен срив, а това ще реши
дали ще ме вземеш или не?
Именно. Аз ли да избирам или ти?
Какво избираш?
- Тура.
Тура. Добре.
Надявай се.
Знаеш ли какво? Забрави.
Забрави. Не искам да пътувам с
безотговорен простак...
Безотговорен?
...който си мисли, че е много смешно
да се подиграва на някой,
който е на ръба на нервен срив,
и буквално се тресе от ударите на живота.
Ще се успокоиш ли? Просто се успокой.
Тура. Нали?
Отиваш в Ню-Йорк.
Извинявай, че те нарекох простак.
А за безотговорен?
Да. И за това също, предполагам.
И благодаря, че правиш това за мен.
Всъщност го правя за себе си.
Защото сега си длъжна
да правиш всичко, което те помоля.
Ами добре, планирам от утре
да не те виждам повече, така че, супер.
Звучи като план.
Добре, разкажи ми за себе си.
За себе си? Ами...
Израснах в Пенсилвания.
На 17 влязох в колеж.
Кой?
Йейл.
Не си учил в Йейл.
- Добре. Не съм учил в Йейл.
След това се преместих във Филаделфия.
Пях в една скапана група.
Бях малко и сервитьор.
След това, мой познат отиде
на интервю за работа в казино "Оазис".
Отидох с него, и аз получих работата.
Мрази ли те?
- Не, не мисля.
Аз бих те мразила.
- Да, но ти мразиш всички.
А твоята история каква е?
Чувал ли си някога за Дъглас Дж. Холингсуърт?
Всяка година той награждава някой
със стипендия от 30 000 долара,
да напише пиеса, която той да продуцира.
През 2004 г. избра мен.
И целия свят ми се разкри.
Срещнах Дара,
тя се движеше в тези кръгове.
Тя ме запозна с приятеля ми,
и ми се стори, че всичко започна.
Но когато седнах да пиша,
не се получи нищо хубаво.
Така че, просто ходех по магазините
с приятели и си почивах.
И като мина година, нямах пиеса за продуциране.
Защо не я довършиш сега?
- Защото вече на никой не му пука.
Всичко свърши.
Знаеш ли, късметлийка си,
че се връщаш в Ню-Йорк.
Щях да те накарам да дойдеш на
моето шоу утре като компенсация.
Съжалявам, но повече никога
няма да прекося Хъдсън.
Стига, наистина ли мислиш,
че в Ню-Йорк е по-добре?
Да. Шегуваш ли се?
В Ню-Йорк има всичко.
"Сентрал парк" когато вали сняг.
Е, да.
Бергдорф.
Всички се обличат
добре и са интелигентни.
Толкова са важни, като например,
"Реших кръстословицата
на "Ню-Йорк таймс" с писалка."
Аха.
Леле, добре.
- Не всички, но...
Здравей, Джо, може ли резервния ключ?
Загубих моя.
Мис Дънкан, не мога.
Страхувам се, че не мога да ви пусна.
Как така? Какво става?
- Трябва да говориш с г-н Бил.
Какво?
Джо, това е апартамента ми.
Всичките ми вещи са там.
Трябва да вляза. Живея там!
- Не мога. Трябва да говориш с него.
Съжалявам.
Не могат да го направят! Незаконно е.
Не е честно!
Не може просто да изгониш някого
от там, където е живял,
и да не го пускаш, само защото,
наскоро е имал финансови затруднения.
На кого пишеш?
- На майка ти.
Само да й кажа, че си добре.
Добър ден Джовани!
Виж, като отидем при Дара,
не се представяй. Аз ще го направя.
Какво ще кажеш да изчакам тук?
- Добре, така или иначе ще се върна.
Дара, аз съм.
Трябва да поговорим.
Имоджийн е.
Какво да правя?
Здрасти.
- Слава Богу, че си вкъщи.
Имоджийн. Мислих, че си в Ню-Джърси
при семейството си.
Да. Но, за щастие ми дадоха почивка.
Мога ли да вляза?
Ами... Не сме облечени.
Добре. Можеш ли да се облечеш?
Виж? Може би е по-добре да поговорим тук.
Как си?
Чудесно. Току-що разбрах, че баща ми е жив.
Боже!
- Знам!
Знаеш ли къде е?
- Да.
Той е в Ню-Йорк.
Преуспял е. Написал ето това.
Както и да е. Въпросът е,
че не мога да се върна в Ню-Джърси.
А наемодателят не ме пуска да си вляза
в апартамента. Така, че...
Колко неприятно.
Къде смяташ да останеш??
Не може да остане тук.
Ами... надявах се да остана при теб,
докато се разберем с Питър,
или докато намеря баща си,
зависи, което стане по-рано.
Затвори вратата!
Честно казано аз нямам нищо против,
но Джеймс е против това,
у нас да живеят чужди хора.
Не бих те молила за това,
ако не беше наложително.
Няма къде да отида.
- Много искам да ти помогна,
и ако беше за нещо друго,
бих ти казала да, но аз...
Няма да създавам проблеми.
Дори няма да говоря, обещавам.
Дара!
Извинявай. Трябва да затварям.
И ще те разбера, ако не дойдеш
на партито, по случай издаването на книгата ми.
Обърни внимание на здравето си.
- Но това е...
Много те обичам.
- Моля те, Дара!
Май наистина ще се излее.
Боже мой. Добре, дръж се, Бъба.
Да наденем гумения костюм!
Почти сме готови. Вкарай си ръката!
Хора, добре ли сте?
Осветлението!
Осветлението изгасна от бурята.
Добре. Ако някой има сребърни бижута
или нещо от сребро,
да стои далече от прозорците!
- Защо?
Ами, ядохме китайско с вилици
и се получи искра.
Къщата едва не се взриви!
- От китайското?
Не, не. От метала.
Ще донеса свещи.
Удряла го е три пъти мълния,
което официално го прави проводник.
Кажи й, какво е проводник.
- Знам какво е.
Добре.
Как се чувстваш?
Имах ясното чувство, че се движа.
Знаеш ли какво е, да се движиш в тъмното?
Колко време продължи?
Ралф, когато се движиш през други измерения,
не можеш да измерваш времето като на Земята.
Добре. Има ли възможност да преместите
лагерният си огън в някоя друга
изолирана част на къщата?
Не, Имоджийн. Това е центъра.
Тук е единственото място безопасно за Джордж.
Добре, сега продължи и си довърши историята.
Електричеството беше изпарило
почти всеки косъм по тялото ми.
Мина година и половина, докато ми
пораснат веждите отново.
Местните жители бяха готови
да ме качат върху слона,
и в края на краищата, бях обявен за мъртъв.
Здравейте, има ли при вас М. Дънкан?
Къде ми е куфарчето?
- В килера е скъпи, както винаги.
Ами той е световноизвестен писател,
и експерт по ранно колониалния период.
Сигурен ли си, че не искаш нещо
за из път?
Не, колониалния.
Не.
Ало?
Не искам да натежа. Трябва да запазя
светлината върху палците си.
Добре, бъди внимателен, Бъба.
Някой трябва да го каже на румънците.
Ще ти приготвя нещо за по-късно.
Какво искаш? Турско сирене?
С повече майонеза?
Да.
- Внимавай Бъба.
Къде отива?
Ралф, знаеш, че не може да го питаме.
Това е тайна мисия.
Отива да прави секс с друга жена!
- Не започвай!
Мамо, този човек е натрапчив лъжец.
Наистина ли вярваш в глупостите за ЦРУ?
Та той твърди, че е самурай,
пътуващ във времето!
Джордж не лъже. Живее толкова
вълнуващ живот, че изглежда измислен.
Така е, защото е измислен.
Имоджийн. Може ли...
Той не лъже. Никога не ме е лъгал.
Ще правиш ли нещо днес?
- Не знам, защо?
Чудех се дали можеш да ми помогнеш
за моя план... за последния ми план.
Какво? Последният план?
- Да, за него.
Това съм аз, нали? А това, ти.
Ще го направиш ли? Ще го направиш.
Добре, супер!
Това е тя. Ето там.
Това е тя, не гледай, не гледай.
Обърни се към мен.
Добър отбор сме, нали?
Сигурен ли си, че ще проработи?
А ако разбере, че сме роднини?
- Как ще разбере?
Какво ще стане ако види снимката?
Ще изрежа лицето ти.
Имоджийн виж, ще ти дам 20 долара.
- Не, не, не.
Ще ми ги дадеш по-късно.
Тръгваш ли? Сега ли?
Добре.
Здравей!
- Здрасти! Мога ли да помогна?
Да, Ралф Дънкан ме насочи към теб.
- Така ли?
Каза ми да разгледам
брокатната ти експресия.
Много мило от негова страна.
Искаш ли демонстрация?
- О, аз не...
Искаш ли да разгледаш?
Разгледай, няма да преча.
Искаш ли да знаеш от къде познавам Ралф?
Да не сте роднини, или нещо такова?
Отвратително. Той така ме привлича.
За това го казвам, би било ужасно.
Срещате ли се?
- Не.
Въпреки, че съм се молила за това.
Много пъти.
Имах разни фантазии.
Доста живописни.
Знаеш ли, той ми подари рак.
Искаш да ме накараш да ревнувам?
Не, не в този смисъл.
- Разбирам.
Ела да видиш.
- Да. Добре.
Много сладко.
Е, знаеш ли каква да бъде
брокатната ти експресия
или искаш, аз да измисля?
А какво всъщност е това?
Виж, мисля за броката, като за нещо, чрез което грееш.
Той е като блестящ израз на вътрешната ти страна.
Никога не съм мислила за това по този начин.
Като, например, приятелят ми.
Много обича "Джетс", разбираш ли?
Така че, всеки път ме моли да му ги рисувам на лицето.
Имаш приятел?
- Да. Джейсън ДелПино!
Защо, познаваш ли го?
- Не, не!
Добре. Тъй като не знаеш каква да бъде
брокатната ти експресия,
просто за секунда ще погълна енергията ти.
Така ще мога да нарисувам нещо,
което да опише вътрешният ти свят.
Това ще бъде едно кексче.
Имоджийн, това няма никакъв смисъл.
Алисън говори с мен, когато сме на работа.
А веднъж дори ме попита,
дали изглежда секси.
Обзалагам се, че ако нямаше приятел,
щеше да бъде с теб.
Ако наистина ме харесваше, щеше да имаме връзка.
Може би Алисън не е от хората,
които могат да разпознаят и оценят,
колко си специален и уникален.
Тя е единственото момиче, което познавам, освен мама.
Време е да започнеш да мислиш за
нещо по-далеч от крайбрежната алея.
Като нови преживявания и срещи с хора,
с които споделяте общи неща.
Какви хора биха споделяли общи неща с мен?
Може би, Жак Кусто има внучка или нещо такова.
Трудно ми е да ти отговоря, но
искам да кажа, че там има един
цял свят, който още не си изследвал.
Наистина ли мислиш,
че си заслужава да се изследва?
Понякога.
И сега, следващата ни група,
това наистина се случва!
Истински Американски суперзвезди.
Това... това... това са...
"Бекстрийт Бойс"!
Моите момчета, "Бекстрийт Бойс"!
Не мога да повярвам, че дойде.
Какво мислиш?
Ами... Беше забавно. Да, забавно.
Изглеждаш доста различно с грим.
- Да, това е добре, мисля.
Не бих искал лице, което да изглежда,
че съм гримиран постоянно, нали?
Виж, сериозно, благодаря ти, че дойде.
Наистина го оценявам.
Изглежда, че с теб там имаше още 19 човека.
Което е... страхотно.
Да. Няма проблем. Бях ти задължена.
Сега сме квит, завинаги.
Завинаги.
Ей, Ли. Ще дойдеш ли с нас?
- Може би.
Надявам се.
Здрасти.
Добре, Бритни Спиърс и
Кристина Агилера - са един и същ човек?
Да, определено.
- Знаех си!
Така... какво мислиш да правиш?
Ще се опитам да се върна обратно
и ще потърся баща си отново.
Вече е единадесет, сигурна ли си?
Трябва да дойдеш с нас.
Боже, звучи забавно.
Но наистина трябва да се върна.
А и не искам майка ми да се тревожи.
Леле.
Това наистина е тъжно, защото си писател,
а това е най-доброто извинение,
което можа да измислиш.
Виж, ако трябва да съм честна, наистина не ми се излиза.
И, в допълнение към това, не пия,
а и двамата с теб не се познаваме добре,
за да преценим дали ще се забавляваме
заедно в една и съща обстановка.
А и практически сме от различни поколения.
Права си. Да, права си.
Съгласен съм с теб.
Имам предвид, не дай Боже излезем
и аз изтърся някаква глупост
и се почувстваш неудобно заради мен...
...а и няма за какво да говорим.
Би било тъпо.
- Да.
В смисъл, просто казвам,
че има такава възможност,
и да го отричаме, би било безотговорно.
Съгласен съм, би било безотговорно.
Мисля, че ако постъпим по този начин,
се излагаме на огромен риск.
Със сигурност.
- Съгласна съм.
Добре. До скоро.
Но знаеш ли какво, хубавото е,
че изобщо не ми пука.
Мястото е доста шумно, но това е добре.
Всичките ми приятели са тук.
Искаш ли да танцуваме?
- Не, благодаря!
Добре, добре!
Вижте кой се появи!
Това е Ник, Люси, Шарлът, Антонио,
Шери и Вероника.
Момчета, това е Имоджийн.
Здравейте!
- Здрасти!
Боже!
Мисля, че майка ми имаше същото елече!
Страхотно!
Е, как се запознахте?
- Ами... чрез семейството й.
Ти си му... леля?
- Не.
Искаш ли нещо за пиене?
Момчета, искате ли нещо?
Вода, сода, или нещо друго?
- Пелегрино.
Ли, искам още един "Джак" с "Кола",
а и теб, по-късно.
Знаеш ли, искам един "Лонг Айлънд", голям.
Мислех, че не пиеш!
Хайде, човече, чу какво каза дамата.
Донеси й някакъв алкохол.
Да, чу какво каза дамата.
Донеси ми някакъв алкохол.
Добре, страхотно!
Добре!
Светлината е ужасяваща.
Имам чувството, че съм в пожар.
Мислите ми са забавени.
Как да го спра?
- Пий повече.
Добре, да танцуваме, хайде.
Не искам да танцувам.
Тази песен не ми харесва.
Трябваше да изпия повече.
Всички бяха толкова мили.
Знам, нали?
Бях забравила, че с обикновените хора
може да бъде толкова вълнуващо.
Искам да разширя социалния
си кръг и да си направя, например,
акрилни нокти или нещо такова.
Не, не. Никакви акрилни нокти.
Добре, сериозно.
Учил ли си в Йейл?
- Да, наистина съм учил в Йейл.
Добре, какво си учил?
- Музика и френска история.
Последната година бях в "Whiffenpoof".
Къде?
- Не си ли чувала за "Whiffenpoof"?
Няма такава група.
Никога не си чувала за "Whiffenpoof"?
Измисли си го!
- Това е абсолютна... Добре.
Малко се обърках, но няма значение.
Ще е по-добре с ръкавици и смокинг.
Идвам.
Разбрах. Разбрах.
Много смешно.
Ще падна, ако стоя на това.
- По-добре седни.
Добър си!
Наистина. Добър певец си.
Защо работиш в тази лайняна дупка?
- Защото тази лайняна дупка ми плаща.
Мисля, че трябва да бъдеш известен.
- Мисля, че и ти трябва да си известна.
Наистина.
За малко да стана.
Нещо такова.
Никой не ти е казал да спреш да пишеш.
Мисля, че и сега си толкова добра,
както и преди.
Не знаеш какво говориш.
Всъщност, знам. Знам за какво говоря,
защото намерих скривалището ти.
Извинявай?
- Да, твоето скривалище.
Зад бюрото, в стената, в стаята ти.
Премествах си нещата и намерих
един куп от твоите пиеси.
Намерил си скривалището и пиесите,
и си ги чел, без да ме попиташ?
Просто исках да видя какво е.
- Това е лично.
Съжалявам.
- Не трябва да четеш нещата на другите.
Били са в стената, което означава - не ги чети.
Добре, виж, успокой се. Чуй ме.
Просто исках да видя какво е,
и в крайна сметка останах цяла нощ,
да чета тази невероятна пиеса за това,
как ти ставаш жена.
Как се казваше?
- "Цикълът на Имоджийн".
Хареса ли ти?
- Да, честно, много ми хареса!
Наистина ми хареса. Мисля, че...
Мисля, че си родена за писател.
Чакай, чакай...
Чаршафите чисти ли са?
- Какво имаш предвид?
Правил ли си секс на тях?
Само със себе си.
Хубаво е!
Имам чувството, че умирам.
Мисля, че е от махмурлука.
- Колко време ще продължи?
Не знам. Понякога един "Макдоналдс" помага.
Буш не се прибра!
- А... какво?
Излезе вчера сутринта!
Направих му сандвич, а той не се прибра.
Каза ли къде отива?
- Какво?
Боже, гласът ти се забива
в главата ми като горещ нож.
Имоджийн?
Секс ли сте правили?
Благодаря.
Виж...
Кой ден сме?
- Четвъртък.
По дяволите! Господи!
Днес е партито за книгата на Дара.
Само да уточним, че това е момичето,
което не те пусна в апартамента си, нали?
Ако не отида на това парти,
хората ще започнат да обсъждат
психическото ми състояние
и това, което е станало.
Трябва да отида и да им докажа,
че съм нормална и контролирам живота си.
Добре, да тръгваме.
- Какво?
Да, идвам с теб.
Само да уточним.
Имаш предвид, като мой приятел?
Да, като половинката ти.
Виж се само!
След Вас.
Чакай, чакай!
Идвам с вас.
- Какво?
Мама каза, че отиваш в Ню-Йорк.
Нали разбираш, че трябва да зарежеш павилиона?
Мисля, че съм готов.
Нали знаеш как да се върнеш?
- Да, за това имам GPS.
Ще се срещнем, на 42,2° северна ширина,
и 79,3° източна дължина. В 7:30 ч.
Наистина ли искаш да вземеш раковината с теб?
Какво по-добро място
да я изпробвам, от Ню-Йорк?
Ралф... успех.
- Благодаря.
Бъди внимателен.
- Да, да.
Просто гледай, къде вървиш.
Той ще се оправи.
Да.
"Открих единственият"
Чела ли си я?
- Помагах в писането.
Значи, трябва да е добра.
Това няма значение. Издателството
е на чичо й, така че...
Добрата, стара, шуробаджанащина.
Здрасти.
- Здрасти, как си?
На теб говоря.
Какво има вътре?
Ами... Аз съм вътре.
- Какво?
О, Боже!
- Здравейте, момичета!
Каква изненада!
Интересна рокля.
Защо присъствието ми е изненада,
разбрахме се преди повече от месец.
Разбира се!
Просто... бяхме разтревожени,
че може да не се появиш.
Но ти си тук. Ура!
Това е чудесно!
Отивам на бара.
Лонг-Айлънд?
- Много смешно.
Е, всички ли са тук?
- Да, всички.
Анабел и Джордж са с Дейвид Седарис.
И мисля, че видях Питър.
Чакай, какво? Питър е тук?
- Не, всъщност просто го видях...
О, Боже, това е той.
Тук е.
Забравих, забравих!
Питър?
Имоджийн.
Казаха ми, че няма да си тук тази вечер.
Какво? Почти бях умряла, а ти
не поиска да поговориш с мен.
Не разрешават дори и в градината
да се пуши, можеш ли да повярваш?
Не, това е... ужасно!
Здравей!
Това е битер сода.
Ще е добре за стомаха ти.
Шегуваш ли се?
Как може да живееш с някой и да идваш
на партито с някакъв случаен модел?
Кой е случаен?
- Изчакай ме за минутка.
Тя не е случайна?
Родителите ни бяха лятото заедно в Прованс.
Все едно ти е, дори и да бях умряла, нали?
Боже, щеше да си щастлив.
- Няма да съм щастлив ако умреш.
За това поисках от Дара да те провери.
- Какво?
Здрасти!
Знаела си, че Питър няма да дойде,
и не си ми казала? Как можа?
Вие ли сте Имоджийн Дънкан?
- Да.
Ралф, добре ли си?
Какво е станало?
От къде го познавате?
- Той ми е брат.
Приберете го от улицата, моля Ви.
Беше стигнал почти до Гуантанамо.
Какъв е този боклук,
който са довлекли на партито ми?
Това е точно копие на екзоскелет,
проектиран и изработен от самия него.
Което е повече от това,
което бих могла да кажа за теб.
Добре.
Не, не си тръгвай.
Защо не беше честна с мен?
Защото ако го бях направила, щеше
да отнеме цял работен ден, разбираш ли?
Какво означава това?
- Имоджийн, тръгвай си.
Мисля, че Дара има предвид,
че понякога изглеждаш тъжна.
Не Хана, не това имах предвид.
Трябва да си много внимателна с кого разговаряш,
защото единствената причина да си тук,
и да познаваш всички тези хора, съм аз.
И живееш в измислен свят,
ако мислиш, че мястото ти е тук.
И сега ще се разплаче.
Бързо, Имоджийн. Влизай вътре.
Влизай в раковината.
Не, всичко е наред, Ралф.
Даже не си написала собствена книга.
Като че ли ми пука какво мислиш?
Дори не знам, как се озова тук?
Дойдох с Имоджийн.
Толкова съжалявам!
Както виждате, не е с ума си.
Имоджийн, чакай!
Има нужда от помощ.
Задникът ти изглежда огромен в тази рокля.
Да ти го начукам!
Научих това в китайския квартал.
Имоджийн?
Добре ли си?
Това е като...
Прекарваш дълго време, взирайки се в едно нещо,
а след това внезапно се появява всичко останало.
И ето те там. Станах за смях.
Не, виж, те са задници.
Мислиш ли, че не съм имал работа с такива хора?
Бях затрупан от такива глупости,
докато учех в колежа.
Нямах търпение да се махна.
Поне си имал къде да отидеш.
834 Сатон Плейс,
Ню-Йорк, Ню-Йорк, 10021.
Татко живее там.
Благодаря!
Няма проблем. Нямам нищо против шофирането.
Не. Просто исках да кажа благодаря.
Разбира се!
Успех!
Здравейте. Искаме да се видим Максуел П. Дънкан.
А вие кои сте?
Неговите деца.
Един момент, моля.
Как разбрахте, че съм жив?
Две седмици след смъртта ти, те видях
да си купуваш паста за зъби от магазина.
И след, като навърших 21, наех частен
детектив с парите от рождения ден.
Значи си знаел през цялото време?
- Да, сър.
Но не си се опитал да се свържеш с мен по-рано.
Чаках сестра ми да се върне вкъщи.
Добре, качвайте се.
Можете ли да хвърляте по едно око на това, моля?
Мислиш ли, че трябва да се прегърнем?
- Разбира се.
Майка ви знае ли, че сте тук?
- Не.
Тя ти е ядосана.
Каза ни да не идваме.
Колко изискано! Това Джоузеф Като ли е?
- Да.
От години принадлежи на семейството на жена ми.
О да, Вирджиния.
Това са децата ми.
Това е Имоджийн.
Приятно ми е.
А това, това е...
Ралф.
Здравейте.
- Здравей, Ралф.
Знаехте ли, че сме живи?
Всъщност, не.
- Добре.
Мога да Ви налея, ако искате.
- Да, моля.
Имате ли деца?
- Не, не можем.
Имам условия.
- Какви?
Вирджиния е в управителния съвет на Гугенхайм.
Гугенхайм е любимият ми музей.
Ходих там три пъти на изложбата на Кандински.
Започнах да чета книгата ти за аграрна Америка,
нямах представа, че Пилигримите са били алкохолици.
Да, да, истина е.
Предпочитали бирата пред водата.
По този начин са допринесли за това,
да ги смятат за пияни содомисти.
Знаеш ли кой е измислил тиквения пай?
- Вярвам, че са били Пилигримите.
Содомистите са измислили тиквения пай?
- Очевидно.
Но той изглежда толкова апетитен.
Ралф... Защо не ни разкажеш за себе си?
Ще се радвам. Казвам се Ралф Дънкан,
и съм изобретател.
Основната ми цел е науката
за физическото самосъхранение...
Да, моля ви.
...въз основа на екзоскелети на мекотели.
Имоджийн, ще ни разкажеш ли за себе си?
Имоджийн Дънкан, неомъжена.
В момента няма къде да живее.
Всичките й вещи изчезнаха,
с изключение на това лайно.
Но беше писателка.
- И какво е написала?
Тя написа такива неща,
които накараха хората да мислят,
че тя струва нещо.
Докато не разбраха,
че тя е просто една самозванка.
Тази супа има много странен вкус.
И не мога да разбера защо.
Канела?
- Не, някаква билка е.
Ще отида да полегна за две минути.
Извинете.
Куркума! Куркума?
Толкова е тъжно.
От колко време има проблем с алкохола?
От около два дни.
...36CXY, пускаме най-секси музиката
от 80-те, 90-те до наши дни.
Запомнете го?
Когато за първи път срещнах майка ти,
си помислих, че е най-секси от всички,
които съм виждал.
Беше на сцената, танцувайки в оскъдния си костюм.
Мама е била стриптийзьорка?
- Тогава се наричаха Гоу-Гоу танцьорки.
Никога не бях виждал нещо подобно.
В смисъл, че беше на 19, като напусна колежа.
Аз тъкмо се бях върнал от армията.
Оженихме се, тя забременя
и дори не ме попита.
Започнах да си задавам въпроса,
дали я обичам или не?
Бях на 21 г.!
Можеш ли да си представиш как съм се чувствал?
Бил ли си някога щастлив с нея?
Опитах се. Наистина.
Но нищо не можеше да се направи.
Тя искаше да живее в Оушън Сити,
аз исках повече.
Защо не ни взе със себе си?
- А, когато пътувах?
Щяхте да израснете, мразейки ме.
А това нямаше да е справедливо за никой от нас.
Мислиш, че е било честно
да се преструваш, че не съществуваме?
Бихте ли ме обичали повече в този случай?
Липсвахме ли ти?
- Вие бяхте деца, почти не ви познавах.
Искам да кажа,
че не се бяхте оформили като личности.
Имам предвид, можеш ли да кажеш,
че действително си знаела кой съм?
Ти беше моят баща.
Знаех, че те обичам.
Да, добре, но се съгласи,
че майка ти беше доста...
Тя има своите странности,
но не й е било лесно да отглежда Ралф сама.
Виж, искам да ти кажа нещо.
Ще ме погледнеш ли?
Очевидно е, че не бях добър баща.
И виждам, как това ти е нанесло вреда, като жена.
Позволи ми да ти помогна.
Колко пари ти трябват?
Ако искаш вярвай, но ти ми напомняш на самия мен.
Така че предполагам, помагайки на теб,
помагам и на себе си.
Ще ми кажеш ли къде е банята?
Да, в дъното на коридора.
Втората врата в дясно.
Извинявай.
Удрях това нещо с тояга, камъни.
Подложих го на вятърен тест.
Хайде Ралф, тръгваме.
Отиваме си вкъщи.
- Какво?
Не, искам да направя демонстрация на татко.
Ще му покажеш следващия път.
- Какво? Не, искам да го направя сега.
Сега не може, защото си тръгваме.
- Защо си тръгваме?
Защото е време да си тръгваме, Ралф.
- Не иска ли да го види?
Не.
Не иска да го види.
Искаш ли да поговорим?
Бъба?
Ние сме.
Какво ти е?
- Татко е боклук.
Видя ли го?
Чакай.
Тъпа раковина!
Тъпа, тъпа раковина!
Скъпи. Искаш ли да хапнеш нещо?
- Не.
Имоджийн?
Мила?
Разбирам защо си го направила.
Разбирам защо си лъгала.
Мила. Разкажи ми какво се случи?
Просто да кажем, че съм разочарована.
Както ти предполагаше.
Има една самурайска поговорка.
Буш ми я каза.
Нещо от рода на...
"Трябва да видиш змията в храстите,
за да разбереш, че наистина е там."
Знаеш ли, може би грешах.
Може би, имаше нужда да видиш змията.
Това ли ти е варианта за извинение?
Ами...
Ако ти се извиня, се страхувам,
че ти съвсем ще откачиш,
и ще ми крещиш и обвиниш в това,
че съм ти съсипала живота.
И тогава ще се почувствам ужасно, и...
Просто не знам как да разговарям с теб, Имоджийн.
Може би този път,
ще захвърлиш опасенията си на вятъра,
ще се опиташ да кажеш нещо,
и да видим какво ще се случи?
Е, добре.
Не бях права, извинявай, че те излъгах.
Въпреки че беше за твое добро.
Сега виждаш, че съм била права.
Благодаря!
- Добре.
Това е плавника ми.
Боже, търся го от цяла вечност.
Надявам се, че другият е все още в багажника.
Здравейте!
Има ли някой вкъщи?
Боже. Това е Джордж! Върна се!
Знаех, че ще се върне!
Скъпи?
Боже!
Боже, скъпи.
Толкова се притесних, че нещо ти се е случило.
Готов ли ми е сандвича?
- Разбира се мили!
Ще ти го донеса.
Как е ябълката, Ли?
Искаш ли доматен чипс?
Има ли със сметана и лук?
Господи!
Скъпи!
Армандо.
Не си го и помисляй.
Не стреляй. Ще сътрудничим!
Не стреляй!
Всички, там!
Имаш ли оръжие?
Значи, Червеният скорпион...
...отказва да се пенсионира.
Какво, по дяволите говориш?
Мамо?
Приближиш ли се, умираш.
Не, миличък!
Как ме намери?
Искат да ни ограбят, просто му дай куфарчето.
Куфарчето е в килера.
Това искаш, нали?
Кой си ти, човече?
Г-жо, защо не ми донесете куфарчето?
Все още ти държи топло от Антверпен, нали?
Наистина ли мислиш, че ще спечелиш тази игра?
Не опитвай никакви геройства.
Просто ги пусни и ме убий.
Те не знаят нищо.
Прав си.
Освен, че знаят как изглеждам,
и какво оръжие имам.
Може би трябва и адреса да си дам,
и след като ги убия, да ми изпратят картичка от ада!
Какво по дяволите...
Някой да вземе пистолета!
Шокиращи новини от Оушън Сити, където
полицията арестува международен убиец,
който се опитал да вземе за заложници
правителствен агент и семейството му.
Нападението било осуетено, когато член
на семейството използвал устройство,
известно като "Човешка раковина"...
...за да надделее над похитителя.
Млъкнете, млъкнете!
Мишел Конърс на живо, от мястото на инцидента.
Познавам това момче.
Тук съм с една от жертвите, Ралф Дънкан,
изобретателят на "Човешка раковина".
По дяволите.
Аз съм създателят на човешката раковина,
която е най-добрата защита срещу нараняване...
...но в действителност, сестра ми е тази,
която спаси семейството ни.
Момчета, искате ли да ни снимате?
Здравей, скъпа!
Разкажи ни за раковината.
Да, Мишел, ще ви разкажа за раковината.
Раковината е мое творение.
Взе ме със себе си. Имаха тази машина,
благодарение на която, за 20 долара,
можеше да спечелиш златна монета.
И на третия си опит, спечелих!
И започнах да му разказвам какво ще си купя с нея,
а дядо ми ме спира и казва,
"Не, не я харчи, защото..."
Ами...
По дяволите, какво каза?
Мамо, хайде!
Добре, добре.
Той каза,
"Не, не я харчи, защото,
трябва да е винаги в джоба ти.
С нея винаги ще си победител".
За това я запазих.
Даваш ми я?
Трябва да я запазим в семейството.
Мамо!
Животът е кратък миг.
Понякога сами предизвикваме тъмнината.
Да обвиниш дъщеря си в престъпление,
е най-бързия начин да я намериш.
Студено е, замръзнах, по-бързо в колата.
И раковината прави...
Ето го и постера, всички са тук.
Всички влизат в лимузината.
Рок звездите след страхотното шоу!
Ето го Буш!
Конфискувам това.
- Това ми е телефона.
Не може да има материални
доказателства за съществуването ми.
Виж, ако ми дадеш номера си,
ще говоря с "The Times" да направят цяла статия.
Наистина ли?
- Съжалявам...
Между другото, това е Уит Стилман,
великолепен писател и режисьор.
Радвам се да се запознаем.
Пиесата доста ми хареса.
Бих искал да ви задам
няколко въпроса за нея. Имате ли време?
Имоджийн!
Побързай.
Плащаме на час.
Ами, знаете ли?
Съжалявам. Аз... трябва да тръгвам.
Семейството ми ме чака.
Трябва да тръгвам.
Вички заедно! Три!
Две, едно!