Tip:
Highlight text to annotate it
X
Нека ви разкажа
как мина днешният ми ден.
Бях на кафе в Париж,
карах сърф на Малдивите,
подремнах на Килиманджаро.
А, и успях да взема телефонния номер
на онази полякиня в Рио.
После прескочих да гледам последната
четвърт на финалите на НБА.
И всичко това преди обяд.
Мога да продължа, но истината е,
че светът е в краката ми.
Някога положението бе по-друго.
Някога бях нормален човек.
Не по-различен от вас.
Здравей, Мили.
- Здрасти, Дейвид.
Голям списък с градове си имаш.
- Човек трябва да има мечти.
А моите са много големи.
- Няма лошо.
Чао.
Мили?
Исках да ти направя подарък.
Купих го от една разпродажба.
Не знам дали ще ти хареса.
Малко е надраскано
и липсват някои части, но...
Харесва ми.
Наистина ли?
- Да.
Я го виж този, Райс...
- Марк...
Какво е това?
Какво става тук?
Марк, върни й го.
- Вижте какво подари Дейвид на Мили.
Падате ли си по Айфеловата кула?
Да проверя ли дали е здрава?
Чувам я как трака вътре.
- Престани!
Престани. Върни ми го.
- Добре.
Извинявайте. Ето.
Явно не си знам силата.
Никак не е смешно.
Дейвид?
Дейвид, не ходи там, опасно е.
Забрави за това, Дейвид.
- Райс, махни я тази глупава топка.
Върни се, Дейвид. Всичко е наред.
Стига, не си заслужава.
Ела тук.
Хайде, Дейвид.
Внимавай.
- Цяла-целеничка е.
Идвай тук.
Дейвид!
- Мили, стой тук.
Дейвид! Дейвид!
Помощ!
Не можеш да му помогнеш.
- Дръж се, Дейвид!
Дейвид!
Това беше началото. В първия
момент помислих, че съм пътник,
но изведнъж се озовах
в градската библиотека.
Милата ми къщичка.
Мама ни напусна, когато бях
на пет, а що се касае до баща ми...
Бих казал,
че от него нямаше голяма полза.
Закъсня. Вечерята изстина.
Къде беше?
Когато те питам нещо,
очаквам да получа отговор.
Какво ти се е случило?
Нали ги знаеш съучениците ми.
- Дейвид!
Вземи един парцал и ела
да си забършеш водата.
Дейвид, вземи правилното решение.
Дейвид! Отвори вратата.
Това е телепорт.
Телепорт към библиотеката.
Тогава осъзнах,
че това, което ми се случва,
може да ми даде свобода.
И щом тя можа да избяга,
значи същото мога да сторя и аз.
Исках да й разкажа всичко.
- Дейвид!
Дейвид!
- И без това нямаше да ми повярва.
Реших, че е време
да променя живота си.
Хейдън Кристиансен
Джейми Бел
Самюъл Джаксън
Искам да наема стая.
- Нали няма да има дивотии?
Няма, без дивотии.
ТЕЛЕПОРТ
Рейчъл Билсън
Ето ме и мен. В главата ми
се въртяха милиони въпроси.
Като например на какъв принцип
действа това, как да го контролирам.
Майкъл Рукър
Даян Лейн и др.
Тук съм бил.
- Мамо, чак океана се вижда.
Ако изкараш късмет,
може да видим и Кинг Конг.
Сериозно ли?
Хванах се.
- Аз те хващам и няма да те пусна.
Бях 15-годишен, нима и вие
нямаше да направите същото?
Някой ден ще ги върна.
Имате ли тоалетна за клиенти?
Хей, оттук.
- Добре.
И по-бързо.
- Няма проблеми.
Май трябваше
да взема по-голям чувал.
Не е истина.
Нали се разбрахме без дивотии.
Дължиш ми наем за два дена.
Полицията и ФБР вече бяха тук.
Вие от кои сте?
Национална агенция за сигурност.
- Не можаха да проумеят как е станало.
Трезорът е стоманен, с хидравлика,
отваря се в точно определен час.
Отворете вратата.
До обяд така и не разбрахме,
че сме ограбени.
Искам записите от
охранителните камери за месец назад.
Искам имената на всички,
които имат касети в трезора.
Тази информация е поверителна.
Защо са ви имената на хората?
Крадецът е идвал тук и преди това.
Искам имената и записите още днес.
Краят беше щастлив.
Райс беше мъртъв,
но аз се чувствах
по-жив от всякога.
Сега живея в Ню Йорк.
Но как да се задържа на едно място,
след като притежавам целия свят?
Наводнението придоби ужасяващи
размери през последните 10 минути.
Въпросът сега е,
какво ще се случи с тези хора.
Трябва да се случи чудо
за да бъдат спасени.
Добър ден, г-н Джоунс.
Как се представят?
- Падат с шест точки на полувремето.
За какво ви е чадър?
- Знае ли човек.
Я по-внимателно!
- Нещо против да ви правя компания?
Не.
- Какво пиеш?
Джин с тоник.
"Танкерей" с тоник - блаженство.
В Лондон ли живееш?
Такси!
Умряла работа, пич.
Нали приближаваше буря?
Чух, че е връхлетяла Фиджи.
- Фиджи казваш...
Да, 9-метрови вълни.
Не думай.
Защо?
- Защото ме отвращавате.
Само Господ трябва да
притежава силата да бъде навсякъде
и по всяко време.
Една грижа по-малко.
Свали го оттам.
- Да се махаме оттук.
Да.
- Имаме пробив с банковия обир.
Хващам първия самолет.
Как се представиха, Анджело?
- Не много добре.
Казах ви, че няма да ви трябва чадър.
- Да, прав беше.
Не бягай.
От осем години те издирваме.
А вие сте?
- Казвам се Роланд.
Какво правите в апартамента ми?
- Ще стигнем и дотам.
Кои престъпници оставят бележки?
Трябва да говоря с адвокатите си.
- Защо, не си арестуван.
Вие не сте ли от...
- Полицията?
Всеки може да ограби банка.
Искам да разбера, как може да стане
това, без да отвориш нито една врата.
Хайде, сигурен съм,
че ще измислиш нещо.
Вижте какво...
Щом не сте полицай
и аз не съм арестуван...
По-добре да си вървите.
Помощ трябва ли ти?
Май отдавна
не си излизал през вратата.
Знам какъв си.
Знам какво си.
Разговорът приключи.
- Не, не е приключил.
Не отговори на въпроса ми.
Я ми кажи...
Как си оцелял толкова дълго време?
Кой ти помага?
Телепорти...
Трудно е да се телепортираш, ако
1000 волта преминат през мозъка ти.
Кой те закриля. Искам отговори,
след което си тръгвам.
Мразя телепорти.
Мислеше си,
че това ще продължи вечно ли?
Че ще си живееш ей така,
без никакви последствия?
Винаги има последствия.
Къде тръгна? Хванах те.
Мислиш, че ще се скриеш зад стената?
Ще ходиш където ти скимне?
Всичко свърши.
Дейвид!
Ти ли си, Дейвид?!
Дейвид, не си тръгвай!
Моля те да ме изслушаш.
Дейвид, не знам
дали не полудявам, но...
Не знам какво става,
обаче ако ме изслушаш...
Не си тръгвай, искам да поговорим.
Дейвид, изслушай ме, синко.
Всичко е наред.
Можеш да се прибереш
вкъщи когато поискаш.
Не полудяваш.
"Талър комюникейшънс".
- Роланд е.
Измъкна се.
Разполагаме с телепорт локациите му.
Мобилизирай целия наличен състав.
Коя си ти?
Мога ли да ви помогна?
- Да.
Здравейте, г-жо Харис.
Това съм аз - Дейвид.
Дейвид?! Дейвид Райс?
Мили е била права, ти не си...
- Мъртъв ли? Да, не съм.
Всъщност се надявах
да ми кажете как да открия Мили.
Тя се изнесе.
Адресът е "Уортън" 260.
Още ли е в града?
- Да.
Работи в един бар до университета.
Мили, давай бирите.
Тръгвам си.
Мамка му, Райс, ти ли си?
Аз съм Марк Коболд.
- Съжалявам, припознавате се.
Боже мили, с дух ли разговарям?
Каква е тази извратена шегичка?
- Не знам за какво говориш.
Чуйте всички, това е Райс.
Не искаш ли да изпиеш
една бира с приятеля си от гимназията?
Не съм този, за който...
- Дейвид?
Мили?
- Здрасти.
Щеше да си тръгнеш без да се обадиш?
Извинявай, не съм те видял.
- Така ли?
Затова ли не откъсна поглед от мен
през последния половин час?
Дейвид, защо не се обади?
Ти си пиян.
- Не съм пиян, свежарка съм.
Свежарка и половина.
- Оля се много свежо.
Ходи се опъни на
някоя пейка да поспиш.
Аз пък предлагам да ми
сипеш още едно питие, сладурче.
Инак ще те напляскам по задника.
Хайде да те видя.
Престанете.
Райс е нокаутиран.
Какво ми направи?
Изрод!
Явно не си знам силата.
Добре ли си?
- Да.
Къде е Марк?
Тръгна си.
- Какво?
Надали скоро ще се появи отново.
Кървиш.
Трябва да се погрижим за това.
Ела.
Със самото ми влизане
ли ме забеляза?
Може би.
Не знаех какво да ти кажа.
Ами например: "Здрасти,
отдавна не сме се виждали, как си?"
Здравей.
- Отдавна не сме се виждали, как си?
Аз съм добре, ти как си?
Дай да пропуснем скучната част.
Не мислех, че си още в града?
Къде да съм?
- Нали си имаше списък.
Мислех, че си тръгнала
да обикаляш света.
Човек се променя.
Все някога трябва да порасне.
Ти с какво се занимаваш?
Работя в банковата сфера.
Така ли, как се уреди там?
- Много лесно.
Така се случи.
- Не те ли скъсаха по алгебра?
Не.
Фиона, излизам в почивка.
- Добре.
Е, ти се завърна.
Какви са плановете ти оттук нататък?
Смятам да попътувам малко.
Чудя се дали да не прескоча до Рим.
Чудиш се дали да не отидеш до Рим?
Знаеш, че това е мечтата ми.
Стига си ме дразнил.
Ела с мен.
- Каниш ме да дойда с теб в Рим?
Само ако искаш
да пропуснем скучната част.
Аз ще си я нося. Благодаря.
Както желаете.
Не е за вярване,
че преди 10 часа бяхме в бара.
Защо ЦРУ се интересува от случая?
- Това е секретна информация.
Сериозно? В такъв случай се боя,
че искам да видя заповед,
защото не вярвам, че сте този,
за когото се представяте.
Разбира се.
Чудно, поредното ченге.
Разкажи ми какво се случи
в банката, Марк.
Вече им разказах.
И вие няма да ми повярвате.
Тук пише,
че са те открили в трезора.
Ще ми се присмивате ли?
Добре, давайте.
Да ме виждаш да се смея?
Момичето се казва Мили Харис.
Преди 16 ч. е хванала самолет за Рим.
Но не е била сама.
Е, какво ще кажеш?
Казвам, че криеш нещо от мен.
В какъв смисъл?
Стаята...
Билети за първа класа.
Обикновено нещата
са твърде хубави за да бъдат истина.
Казах ти, работя в...
- Банкова сфера.
Знам, че си много слаб по алгебра.
Дейвид, ако не искаш да ми
кажеш всичко, няма проблеми.
Само не ме лъжи.
Не те лъжа.
Хубаво.
Всичко е наред.
Можеше просто
да ме поканиш на среща.
Колизеумът винаги е бил
на първо място в списъка ми.
Знам.
- Явно си много добър.
Къде?
Аматьор. И представа си
няма в какво се е забъркал.
Момент, момент!
- Съжалявам, сър.
Не може да влезете, затворено е.
- Затворено?!
Как така затворено?
Ще направим една кратка обиколка.
Няма да се бавим.
- Затворено е.
Не е възможно да влезете.
- Нищо, Дейвид, ще разгледаме отвън.
Бихме толкова път за да влезем вътре.
- Стига де.
Съжалявам, той е малко...
Мили, хайде.
Какво правиш?
- Хайде, частно посещение.
Нали е затворено. Не можем
да нахлуем с взлом в Колизеума.
Кой казва, че е затворено, вратата е
отворена. Искаш ли да го видиш или не?
Хайде.
- Не би трябвало да го правим.
Удивително място.
Много исках да го видиш.
Признай си, че рискът си се струваше.
Признавам.
Много е яко.
Тук долу са държали гладиаторите.
В клетки.
- Да слезем ли долу да ги разгледаме?
Долу все пак е забранено.
- Нищо не е забранено.
Какво?
Мили!
Вратата беше ли отворена?
- Вече е.
Това трябва да се види.
Довери ми се.
Може да я пробваш.
- Може.
Мисля, че пише,
че влизането е забранено.
Говориш ли италиански?
- Не.
Пише "лингресо",
което означава "влез".
Аз пък си мислех,
че означава "бутни".
Значи ти трябва да останеш тук, докато
аз отида да отворя от другата страна.
Няма страшно, ще наваксаш.
Благодаря много.
Следващото шоу започва в 18:00 часа.
Не забравяйте да оставите бакшиш.
Зает ли си?
Виждам, че си.
Аз поне нямаше да отворя вратата,
ако исках приятелката ми да оживее.
Какво ще й организираш?
Малък римски пикник?
Или чаено парти?
Можеш да си позволиш всичко.
Само ако я погледнеш, римлянче...
- Какво, ще ме телепортираш ли?
Нима си мислеше, че си единствен.
Сега ли научаваш горчивата истина?
Живееш си живота, прескачаш до Рим и
си мислиш, че никой няма да те надуши?
Да си се телепортираш
насам-натам просто ей така?
Но са те надушили.
Не говоря за себе си.
Говоря за тях.
Онези хора там.
Здрасти, пичове.
Ще трябва да се
задоволите само мен.
Някаква нова джаджа ли е това?
Добре дошъл в реалността.
Не ви ли омръзна, момчета?
На косъм.
- Дейвид?
Какво става?
Хайде да ме запознаеш с девойката.
Кои са тези хора?
- Паладини.
Паладините убиват телепорти,
аз убивам паладини. Урокът приключи.
Преминах през твоя тунел.
- Какво търсиш тук?
Връщай се обратно. Нямаш работа тук
и не трябва да виждаш всичко това.
Най-учтиво те моля да се пръждосаш.
На момента.
Може би приятелката ти е още жива.
Какво ти се е случило?
- Нищо.
Хайде, да тръгваме.
Най-добре да си вървим.
Не ми прозвуча като нищо.
Права беше,
не трябваше да слизаме долу.
Всичко е наред.
Все още можем да успеем за музея.
Давай да хващаме такси.
- Обясни ми какво става.
В хотела ще ти разкажа всичко.
- Няма да чакам до хотела.
Всичко е наред...
- Не, не е наред.
Не трябваше да ходим там.
Има някаква грешка.
Аз не съм човекът, който търсите.
Съжалявам,
не трябваше да влизам вътре.
Не можем ли да се разминем
с предупреждение. Добре, добре.
Добре, добре.
Върни се в хотела.
Не, не сме заедно, не я познавам.
- Заедно сме.
Върни се в хотела, Мили.
Казах ви вече,
искам да се видя Мили.
Къде е тялото?
- Нищо не съм направил.
Колко пъти трябва да повтарям
едно и също нещо?
Колко време още ще го държите?
- Чакаме съдията.
Цяла нощ го чакаме този съдия.
Не разбирам какво ми говорите.
Седнете или ще ви
заставим да седнете.
Добре, сядам.
- Сядайте!
Тя няма нищо общо.
- Педро, съдията дойде.
Добре. Съдията е тук.
Ще задържа паспорта ви.
Там където отивате няма да ви трябва.
Здравей, Дейвид. Имаш 30 секунди
преди да влязат в стаята.
Трябва да се махнеш оттук. Зарежи
момичето. Ако остане с теб ще умре.
Мамо!
- Останаха ти 20 секунди.
Мамо!
Всичко приключи.
Мога да си ходя.
- Пуснаха ли те?
Пуснаха ме.
- Просто ей така?
Да.
Защо бягаме, щом са те освободили?
Предложиха ми
да напусна града незабавно.
Какво те правиха?
- Задаваха ми въпроси.
Осем часа ли?
- Имаха много въпроси.
Иска ми се да ти повярвам, но...
- Довери ми се, трябва да изчезваме.
Ще ни качите ли?
Влизай в таксито.
Мили, качи се в колата.
Моля те, качи се в таксито.
Това е твое.
Нали ти казах, че не
искам да знам всичко?
Промених мнението си.
Какво има в раницата ти?
Откъде ги взе?
Не искам да те лъжа.
Но не искаш да ми кажеш и истината.
Не мога да се кача
на самолета с теб, Мили.
Повече не можем да бъдем заедно.
За Детройт ли пътувате?
- Да.
Роланд е на телефона.
- Изплъзнаха ни се, сър.
Колко човека изпратихте?
- Двама.
Казах да мобилизирате всички.
- Тя каза, че двама са достатъчни.
Имам чувство, че бяха подготвени.
Продължаваме да ги търсим.
- Дръж ме в течение.
Аз ще тръгна по друга следа.
Вие ли сте Уилям Райс?
- Да.
Национална агенция за сигурност.
Може ли да влезем
вътре да поговорим?
Попитах ви само от учтивост.
Защо сте тук?
- Заради сина ви - Дейвид.
В нещо се е забъркал ли?
По-добре аз да задавам въпросите.
Кога за последно
сте виждали сина си?
Преди осем години.
Преди осем години?
- Точно така.
Имаше ли приятели?
С кого мога да разговарям?
Нямаше много приятели.
Искам да говоря с майка му.
И аз бих искал.
- Това тя ли е?
Мери Райс.
Поне така се казваше тогава.
А нея кога видяхте за последно?
Разделихме се,
когато хлапето навърши пет.
Оттогава нито съм я чувал,
нито виждал.
Ако разбера нещо, ще ви се обадя.
Едва ли.
- Естествено.
Виждаш ли какво ги правя?
Новият джойстик е по-добър.
С едно натискане на бутона...
Виждаш ли?
Съвсем сериозно.
Ти си бил жив.
Какво?
- Има ли още?
Стотици са. В момента съм по
следите на още десетима. Много са.
Ами останалите?
- Кои останали?
Както ти казах, аз ги преследвам.
- Кои са те?
Нали ти казах - паладини.
- Каза ми как се наричат.
Но не ми каза какво целят.
Елементарно - искат да ни убият.
Не си ли разбрал още?
Това го разбрах.
- Браво на теб.
Би ли се преместил?
- А защо искат да ни убият?
Защото можем да правим
каквото си поискаме. Моля те!
Мерси.
Ама ти май наистина не разбираш.
Паладините преследват
телепорти от много години.
Ние съществуваме
още от Средновековието.
Те са отколешни религиозни фанатици,
инквизитори, ловци на вещици.
Те са умни, бързи и организирани.
Който се изправи на пътя им умира.
Семейството ти например.
Приятелите ти.
Девойката, която беше с теб в Рим.
Вече са мъртви. Всичките.
Свиквай с това.
Въпрос на време е да се случи.
Аз ще се разходя,
ти няма ли да дойдеш?
Помощ!
Нужна ни е помощ!
Вие добре ли сте?
Какво се е случило?
Марк, какво си му казал?
Откъде знае къде съм живял?
Стой далеч от мен!
Човек с бяла коса, казва се Роланд.
Отговаряй!
Иначе ще те пусна от Еверест.
Какво му каза?
Не съм... Какво искаш от мен?!
Знам, че си му казал
за вкъщи и за бара.
Разказа ли му за Мили?
- Казах му всичко.
Защо си го направил?!
- Защо не?
Какъв си ти?
Къде отиде паладинът?
- Да поплува.
В Тихия океан ли?
- Не, в Атлантическия.
Около Куба бъка
от малки сладки акулки.
Какво правиш?
Върни ми го!
Ще взема някои неща назаем.
- Не се доближавай до стената!
Ще ти избода очите!
Трябва да намеря Роланд.
- Не, не трябва.
Имам само 8 часа на разположение.
Толкова трае полетът.
Това няма да ти помогне.
Информацията е отпреди четири години.
Върни се в гимназията да научиш нещо.
Издирвам го от десет години. Виж!
Това виждаш ли го?
От първата ми схватка с него е.
Трябваше да ме видиш,
когато ме сгащи в Прага.
Забрави за Роланд.
Не си губи времето.
Остави го на мен.
Ако обичаш!
Искам за малко да остана сам.
Това са си мои работи.
Мислех си,
дали да не го направим заедно.
Можем да се справим.
- Двамата с теб ли?
Да.
- Да обединим усилия ли?
Да.
Съжалявам,
предпочитам да работя сам.
Направи ми една услуга - не искам
да те виждам тук като се върна.
Намери си някоя пещера, влез вътре
и не си подавай носа навън.
"Чой у", братле.
Това е "сбогом" на китайски.
Стига си ме преследвал.
- Няма кой друг да го направи.
Явно съм голям късметлия.
Защо вървиш пеша?
Познавам Токио, имам много телепорти.
- Искам да походя за разнообразие.
Така се чувствам нормален човек.
Чел ли си комикса "Невероятният екип"?
- Чел съм го.
Двама супергерои обединяват
усилия за някоя свръхважна мисия.
Знам какво се опитваш да постигнеш.
Обаче не можеш да ме излъжеш.
За твое добро е - прибирай се вкъщи.
Това е пещера.
- Нарича се убежище. Какво от това?
Мисълта ми е,
че с теб си приличаме.
Не знам как да открия Роланд.
Ще го направим ли или не?
Извинявай, съединителят блокира.
Страшна кола.
- Няма да ме направи по-красив, нали?
Дръж се.
На косъм бяхме.
Колата тежи поне
два тона, как успя...
Щом нещо се движи,
мога да го телепортирам.
Веднъж се сблъсках
с едно откачено копеле.
Опита се да
телепортира цяла сграда.
Повече няма да го прави.
- Защо?
Защото е мъртъв.
Убих го.
Обаче успя да я поразклати малко.
Откога го правиш?
- Кое, да шофирам ли?
Не, телепортите.
- От петгодишен.
От петгодишен?
- Да.
Как си успял да го запазиш
в тайна от родителите си?
Лесно е, когато не са до теб.
А къде са били?
- Просто ги нямаше.
Мама ни напусна,
когато станах на пет години.
Знам какво е да нямаш...
А баща ми...
Да съм те питал за семейството ти?
Не сме при Опра.
Нямам време, трябва да тръгвам.
Кацне ли самолетът,
трябва да съм там.
Трябва да решим
дали ще работим в екип или не.
Да приключим набързо, какво ще кажеш?
- Спасяваме я, убиваме го и толкова.
Става.
Самолетът от Рим
е кацнал преди един час.
О, не!
- Не провери ли разписанието?
Трябва да я открием.
Ти я намери, аз ще набавя
оръжия, среща в убежището.
Разбрано?
- Да.
Какво гледаш?
Здравей, аз съм Дейвид,
приятел на Мили. Тук ли е тя?
Нали бяхте заедно?
Един твой приятел те търси.
За кого говориш?
Мъж с тъмни очи и бяла коса.
Току-що си тръгна.
Господи!
- Здрасти.
Дейвид, какво...
Какво, по дяволите, правиш тук?
Звъннах, но никой не ми отговори.
- Да не е развален звънецът?
Може.
Исках да се уверя, че си добре.
Не съм добре, Дейвид.
Бях изоставена на летището в Рим.
Съжалявам.
Съжаляваш значи...
Много ти благодаря.
Май по-добре да си вървиш.
Дейвид, трябва да си вървиш.
Какво правиш?
Казах ти да си вървиш.
Какво има?
- Не работя в банковата сфера.
Не думай.
- Парите обаче си ги изкарвам оттам.
Даже от няколко банки.
- Ти си банков обирджия?
Отчасти.
Би ли се разкарал от дома ми?
Съжалявам, Мили.
Съжалявам, трябва да бягаме.
- Махай се, остави ме на мира.
Побързайте.
- Може да те заболи малко.
Не се страхувай. Имай ми доверие.
Няма да ти сторя нищо лошо.
- Не се доближавай до мен.
Стой далеч от мен.
Ще ти обясня всичко.
Насам.
- Стой и не мърдай.
Дейвид!
- Побързайте, затваря се.
Грифин, имам да ти казвам едно нещо.
Откри ли я?
- Ще ти кажа нещо, което ще те ядоса.
Дейвид?
- Какво става, какво търси тя тук?
Това да не ви е някакъв клуб?
- Дейвид, какво става?
Мили, казах ти да стоиш вътре.
- Защо не отидохте на Еверест?
Изслушай ме, нали това
се опитвам да ти обясня.
Щом си я взел със себе си,
могат да те проследят.
Имат специален уред,
който отваря тунел в пространството.
Какви ги говориш?
- Могат да ни проследят навсякъде!
А ти я доведе тук.
По дяволите!
- Двама ли сте били? Какво става тук?
Мили, стой тук.
Какви ги надроби, Дейвид?
Как ще свърши всичко това?
По дяволите!
Мамо?!
Благодаря ти,
че ме доведе при твоя приятел.
Почакай малко, защо ме преследваш?
Нищо лошо не съм ти направил.
Никому не съм навредил.
Още не, но и това щеше да стане.
Рано или късно
всички ставате лоши момчета.
Ами ако аз съм
по-различен от останалите?
Не си по-различен.
- Но аз съм различен.
Време е да си ходиш
вкъщи при мама.
Дейвид!
- Мили!
Дейвид?
Мили, изчезвай оттук.
Бягай!
Бягай, Мили! Бягай!
Не!
Ще те сваля, само ме разкарай оттук.
- Става.
Сега искам да ме махнеш оттук.
Добре, ще те върна в дома ти
и ще те оставя намира.
Винаги си била в мислите ми.
Откак навършихме пет годинки.
Винаги.
Просто ме върни у дома.
Поеми дълбоко въздух.
Взех я. Отмъкнах им я.
Без тази машина са гола вода.
Хванах я!
- Не!
Мили!
Гадост! Това не го очаквах.
Сега те ще дойдат при нас.
Загасете огъня.
Какво е това? Какво правиш?
Нищо, смятах да поиграя
малко боулинг.
Роланд е там с цялата си армия.
Няма начин да отида.
Оправяй се сам.
- Мили е там.
И това е причина, но...
- Трябва да я спася!
Грифин, тя е при тях,
а отговорността за това е моя.
Трябва да я измъкнем оттам!
- Не викай, не съм глух!
Разбирам те и знам,
че са намесени чувствата.
Но знаеш ли, понякога
се налага да правим жертви.
Къде е детонаторът?
А ти не правиш ли жертви?
- Моите ги направих, когато трябваше.
Разбра ли?
Бях на пет.
Дойде вкъщи и уби родителите ми.
Ах, този Дейвид...
Искам да поговорим, преди положението
да е излязло извън контрол.
Какво ще кажеш за този разговор?
Не разбра ли какво ти говоря?
Не мога да допусна да го направиш.
- Ако пак го докоснеш, ще те убия.
Ясно ли е?
Дай ми детонатора, Дейвид.
Върни ми го!
- Съжалявам, Грифин.
Върни ми го.
Не го прави.
Лош ход.
Сега пък Чечня.
Къде се дяна?
Братле, май гонитбата приключи.
Добър ход.
Хубаво ме подреди с този ток.
Мерси.
- Свали ме долу, ще ти помогна.
Не трябваше да става така.
Отидеш ли там сам ще умреш.
Разбра ли? Не можеш да ги победиш!
Свали ме оттук, Дейвид.
Отидеш ли сам си мъртъв.
Ти не си герой, Дейвид.
Ти си най-обикновен телепорт.
Няма да можеш да я спасиш.
Не го ли разбра?
Хванах го.
Невинаги можеш
да се телепортираш, Дейвид.
Само Господ трябва
да притежава такава сила.
Не и ти, Дейвид.
Дейвид, съжалявам
за думите, които изрекох.
Поеми дълбоко въздух.
Дейвид!
Дейвид!
Дейвид!
Съжалявам, съжалявам!
Каква е тази
съдомиялна в библиотеката?
Дейвид!
- Впечатлен съм.
Стой тук.
Омръзна ли ти да ограбваш банки?
Казах ти, че съм различен.
Можех да те хвърля на акулите.
Здрасти.
С нещо мога ли да ти помогна?
Мери тук ли е?
Мамо!
Скъпа, качи се горе.
- Добре.
Не бе лесно да те открия.
- Нямаш работа тук.
Значи е истина.
Ти си една от тях.
- Така е.
Беше само на пет, когато
се телепортира за първи път.
Пред мен имаше само две възможности -
или да те убия, или да те изоставя.
Затова ли си тръгна?
Трябваше да те защитя.
- Бях само на пет.
Направих това,
което трябваше да направя.
Не спрях да мисля за теб.
Нито за ден.
Значи аз съм телепорт, а ти паладин?
- Точно така.
Какво следва оттук нататък?
Давам ти шанс, сине.
Защото те обичам.
Желая ти късмет.
Добре ли си?
- Да.
Сигурен ли си?
- Да.
Добре, защото аз замръзвам.
Хайде да ходим някъде на топло.
Къде ти се ходи?
- Изненадай ме.
Превод и субтитри: electroneon
Тайминг: Mani_dj2007