The Fountain - Български Transcript

И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота. БИТИЕ 3:24 Нека я завършим. ФОНТАНЪТ Може би е капан. Капан е. И какво ще правим? Ще преминем. Там. Виждам. Маи! Продължаваме. - Отстъпвайте! Не! Не спирайте! Ние сме нейното спасение. По нейна заповед ние ще живеем вечно. Няма да умра! Не тук, не сега! Никога! Първият Баща се жертвал заради дървото на живота. Влез и сподели участта му. Смъртта е пътят към благоговението. Почти пристигнахме. Ти успя. Няма да позволя да умреш. Достатъчно здраво. Завърши я. Не се тревожи, всичко ще е наред. Трябва да взема малко. Завърши я. Ти какво правиш тук? Разходи се с мен. Имам много работа. Първият сняг е, ни е винаги... Да, знам, но много неща ме чакат. Хайде, Томи. - Моля те, Изи. Съжалявам. Наистина. Ще се видим довечера. Завърши я. Моля те, остави ме на мира. Не знам как свършва. Добре. Вярвам ти. Отведи ме. Покажи ми. Какво правиш тук? Разходи се с мен. Имам много работа. Първият сняг е, ние винаги... Да, знам, но много неща ме чакат. Хайде, Томи. - Моля те, Изи. Съжалявам. Наистина. Ще се видим довечера, нали? Изи... Д-р Крео. Антонио се връща. Донован е отворен и готов. Показателите му са стабилни. По дяволите. Хайде. Каза ли върху какво работи? Каза ми само да те заведа в операционната. Къде е той? - Не съм сигурен. Повикай го. Антонио ме изпрати за скенера, той е още зает в лабораторията. Къде е Антонио? - Продължава да нараства. Твърде много за два дена. Кой знае къде е? Намери го. Разрязан е от 15 минути. Пресича улицата в момента. Какви са резултатите от ин витрото? Не попитах. Попитай го и си домъкни задника тука. Ще направя разрез на 22 градуса. Как се оправя Донован с това? Лоши новини. Голяма специфичност, но никакво притискане. Да го затворим ли? Трябва да рискуваме. - Защо? Ако не го направим сега, няма да имаме друг шанс преди туморът да го повали. По дяволите! Ще му дам фенобарбитол. Не, чакай. Какво има? Помниш ли онова съединение, което получихме миналата година? Кое? От онова дърво от Централна Америка. Това. Natul tortuosa 82-A46. В Гватемала. Пазя няколко проби, които може да са ни от полза. Това е. Какво става? Проверявам съединението. Има подобна структура, което си е чудо. Мани, намери пробите. Не го виждам. Представи си ги едно до друго. Свързваш ги като два лоста един върху друг. Допълващи се структури. Донеси ми... - Това ли е? Давай! Д-р Крео, нямаме токсикологичен доклад. Нямаме никаква информация... - Донован е на масата. Ако не направим нищо, ще умре. Антонио, колко ще отнеме? - Два часа. Дръж го упоен. Досега не съм виждал такава структура. Как е свързана? Не знам. Определено е свързана в областта на тумора. Да го направим. 17511.25. - Спринцовките са готови. Освети го. Сонда. Инжектиране. - Инжектиране на 23.57. Какво става? - Пръстенът ми. Какъв пръстен? - Сватбеният ми пръстен. Къде го остави? - Там, както винаги. Трябва да е някъде тук. Томи, може ли да поговорим? Един момент. Какво правиш? Пръстенът ми, оставих го там. Трябва да е някъде тук. Трябва да говорим. Не се притеснявай, ние ще го намерим. Притеснена съм. Какво? Видях Бети в коридора. Беше в истерия. Правиш безразсъдни операции. Глупости! Инжектира животното с неизпробвано вещество. Беше отворен, за Бога. Щяхме да го изпуснем. Трябваше да го затвориш! Заради това трябва да те отстраня. Ти си безразсъден. И губиш перспектива. Защо не си вземеш няколко дена почивка? Прекарай малко време с Изи. Тук съм заради нея. Изи? Изи? Томи? Много смешно. Какво правиш? Наблюдавам звездите. Намерих го на тавана. Влизай, ще замръзнеш. Искам да видиш нещо. Ела, не бъди мърморко. Погледни. Виждаш ли? - Златна звезда? Всъщност е мъглявина, обгърнала умираща звезда. Затова изглежда златна. Какво? Учила съм го. - Кога? В прогимназията. Маите я наричат Шибалба. - Шибалба? Това е техният подземен свят. Където мъртвите души се прераждат. Какви ги говориш? Книгата ми. Пиша за това. Мислех, че се разказва за Испания. Там започва, а свършва там. Готова ли е? Почти. - Защо не ми я прочетеш? Някой ден ще експлодираме, ще умрем и ще се роди нова звезда. Колко невероятно е, че маите са избрали умираща звезда за техен подземен свят. От всички блестящи точки в небето. Как разбират коя ще умре? Къде са ти обувките? Изи, хайде да влизаме. Червенокоса ли е? Какво? Забравих го в операционната. Щом не можеш да чакаш, значи не можеш. Шегувам се. Ще направя кафе. Почакай, гъбата. Искам да я затоплиш. Отвън ти не чувстваше студа. Томи? Ще се обадя на д-р Липър. Не, страх ме е! Изи, успокой се. Случва се от време на време. Губя чувствителност към топло и студено. Защо не ми каза? - Защото се чувствах различно. Отвътре. Чувствах се различно. Всеки момент. Всеки. Добре, не се притеснявай. Тук съм, винаги ще съм тук. Ало. Алън, Томи е. Томи, как е Изи? Ще можеш ли да я видиш утре? Ще си проверя графика. Време е да я прочетеш. Какво ще кажеш за 15.00? Това ли е най-раното? Дотогава ще съм в операция. Добре, благодаря. Ще отидем утре. - Искам да я започнеш. Да ми кажеш какво мислиш. Но нали не е готова? Не съвсем. Капитане. Антонио, какво има? Можеш ли да дойдеш? Какво е станало? Донован. Не съм виждал нищо подобно. Добре ли е? Отлично е. Просто ми кажи какво става? Няма да ми повярваш. Трябва сам да видиш. Идвай веднага. Не мога сега. Какво става? - Покажи му. Дойдох, за да проверя Донован. Къде е Донован? - Това е той. Какво? Не може да бъде. Белегът е зараснал и е поникнала козина. Аз също не мога да повярвам. Антонио ме накара да направя тестове. Донован реагира добре. Много добре. Справи се два пъти по-добре от миналата седмица. Наблюдава се повишение на невралната активност. А туморът? Няма промяна. Туморните диаграми са в нормата. Няма нито положителен, нито отрицателен ефект. Трябва да кажем на д-р Газети... Не! Антонио... подготви Лукател, ще му инжектираме същата растителна субстанция... Какво? Продължаваме с експериментален план. Чакай малко. - Това може да е медицински пробив. Откритие. Трябва да го преследваме, да затвърдим данните. Главната ни задача е мозъчният тумор на маймуната, а не антигените. Знам. Искам да подготвите следващият обект за операция. Всичко наред ли е? Да, всичко е наред. Първа Глава. Испания в огън. Великият инквизитор... Инквизиторе? Влез. Еретиците признаха и бяха отведени в свещената ти обител. Чакат твоята присъда. Още един разрез в съпротивата на народа. Скоро тя ще се махне от Испания. Ще бъде съдена за греховете си. Какво ще правите с нея? Тя също ще признае и после... тя също ще умре. Капитане, кралицата. Тя е обкръжена. Инквизиторът иска кръв. Няма повече време за губене. Какъв ще е нашият отговор? Върви да предупредиш кралицата. А ти къде отиваш? Това трябва да приключи. Тя забрани. Няма друг изход. Това е единствената ни надежда. Телата ни са затвор за душите ни. Нашата кожа и кръв са част от затвора. Но не се страхувайте... всяка плът изгнива... смъртта превръща всичко в пепел. И по този начин... смъртта освобождава душата. Вие сте осъдени. Признахте си. Признахте, че защитавате кралицата си... изопачавате Божиите слова... и потапяте цяла Испания в грехове. Вашата кралица търси безсмъртието на земята. Фалшивият рай. Тя ви води към суета, далече от духа. Това е богохулство. Смъртта съществува. Защо си тук? - Ела бързо. Трябва да спася кралицата. Тя ме изпрати. Иска да се върнеш. Не и преди той да умре. Остави го. Тя иска лична среща. Не се страхувайте, тя няма да е сама в ада. Вие ще я чакате там. Верен служителю, защо плачеш? Защото виждам Испания къде е стигнала. Врагът изцежда силите ни. Срамът е прекалено голям. Провалих се. Не смей да съжаляваш Испания. Времената са тъмни. Но всяка сянка, независимо колко тъмна, е застрашена от утринната светлина. Разбира се. Твоята лоялност те кара да защитаваш Испания на всяка цена. Но да убиеш Инквизитора е самоубийство. Европа иска главата ми. Но аз все още не съм готова да умра. А ти? Ще умра за Испания. Знам, конкистадоре. Знам. Твоята смелост е тази, която ни спасява. Има план за Испания. Има надежда. Надежда? Отче. Аз съм отец Авиля от Кралския Францискански Орден. Нашата вяра остава в Испания. Стражи, оставете ни. Конкистадоре, ще ти кажа истинската причина защо Инквизитора поставя кръста над короната. Когато ти замина, отец Авиля се върна от джунглите на Нова Испания с толкова велика тайна, която би освободила цялото човечество от тиранията. Испания жадува това съкровище повече от всичко. Но Инквизиторът също толкова се страхува от него. Когато отказах да прекратя търсенето му, той отговори с насилие, целейки да положи Испания на колене. Но ние не отстъпихме. И сега ще го победим. Това е нашата надежда. Кинжал? Използван е в религиозни ритуали. Взех го от мъртъв майски жрец. Има знак. Виждаш ли го? Това е карта. Карта за най-голямата тайна на маите. По-голяма от Чичаница, по-голяма от Яшина, по-голяма дори от Тикал. Тук, в средата. В сърцето на някогашната велика майска цивилизация ще открием... изгубената пирамида. Не, не изгубена. Скрита. Скритата пирамида от майската митология. Митовете говорят за свещена пирамида, родена от самата земя. Където се е зародил животът. Там расте специално дърво. Казват, че който пие от сока му, ще живее вечно. Вечен живот? Съдбата на Испания е в ръцете на безмилостен противник, а Вие се уповавате на езически измислици? Не са измислици. Спомни си... Библията го потвърждава. В "Битие" има две дървета в Едем. Дървото на познанието и дървото на живота. Когато Адам и Ева нарушават заповедта на Бог и ядат от дървото на познанието, Бог ги изгонва от Едем и скрива дървото на живота. Може ли да е истина? Възможно ли е да е истина? Коленичи, конкистадоре. Пуснете утринната светлина. Някога мирът властваше в кралството ми. Сега той ме е изолирал. И сега той отваря ноктите си за един последен фатален удар. Спасението лежи в джунглите на Нова Испания. Ще освободиш ли Испания от робство? С цената на честта и живота си. Ще вземеш този пръстен да ти напомня за обещанието ти. Ще го носиш, когато намериш Едем. И когато се върнеш.... аз ще бъда твоята Ева. Заедно ще живеем вечно. Из? Изи? Ето те. Какво правиш тук? Мила, имаме час за 15.00. Това е истинска книга на маите. Обяснява сътворението. Това е Първият Баща, най-първият човек. Мъртъв ли е? Той се е жертвал, за да сътвори света. Дървото на живота израства от корема му. Хайде. - Чуй. Тялото му се превърнало в дървесни корени, които се разпрострели из Земята. Душата му се превърнала в клоните, които се издигнали и създали небето. Останалото било създадено от главата на Първият Баща. Неговите деца се възнесли на небето и създали Шибалба. Шибалба? Звездата? Мъглявината. Какво мислиш? За кое? За идеята. Смъртта като акт на сътворение. Ще те чакам в колата отпред. Добре ли си? Умирам. Не, има възможности. Трябва да направим някои избори. Алън? Имаше лек припадък. Туморът в мозъка ти расте бързо. Следващият път... Не! Имахме пробив. Знам, че мога да ти помогна. Само ми трябва още време. Има надежда. Наистина има надежда. Не ме беше страх. - Знам. Ти си много силна. Не. Когато паднах... бях глупава. Аз те хванах, държах те. Всичко ще се оправи. Има време, имаме време. Какво става, по дяволите? Томи, доведох ветеринар... Ти какво правиш тук? Ами Антонио и Бети... Според последните скенери, мозъчната активност се е увеличила с 13%. Мозъкът му е като преди 12 години, когато беше на шест. А туморът? Зак... ако обичаш. Ако обичаш! Изчакайте ме в кабинета ми. Сега ще дойда. Томас, искам да поговорим... След операцията. Първи разрез. Обади се д-р Липър. Каза, че Изи е по-добре и ще я премести в общото отделение утре. Когато свършим тук, искам да подготвите Кен. Аз ще се погрижа. Какво си мислиш, че правиш? Не можеш да зарежеш резултатите просто така. Трябва да повториш процедурата, да получиш потвърждение. Потвърждение, че туморът не е повлиян? Тя ще е мъртва дотогава... Имаше припадък. Много съжалявам. Сега как е? Стабилизира се. Кой е при нея? Сама ли е? - Трябва й почивка. Томи, никой не открива нови лекарства за една нощ! Не мислиш разумно. Не можеш да излекуваш всички. Не ми казвай какво мога и какво не! Жена ти се нуждае от теб. Защо си тук? Защо, по дяволите, си мислиш, че съм тук! Ще ви оставя двамата. Лилиян, съжалявам за преди. Тя е невероятна. Не искахме да рискуваме живота на животните. Добре. - Благодаря. Донесох ти ръкописа, в случай че искаш да работиш. Как се чувстваш? Добре. Съжалявам. За какво? Има прогрес в работата. Моят конкискадор, винаги нещо завладява. Нещо невероятно, тествахме... Това е за теб. За мен? Какво е? Отвори го. Писалка и мастило. За писане. Готова е, освен последната глава. Искам да ми помогнеш. Как? Завърши я. Завърши я. Не знам как завършва. Знаеш. Ще разбереш. Спри. Помниш ли Моузез Моралес? Кой? Майският водач, за когото ти казах? От твоето пътуване? - Да. Снощи бях с него и ми разказа за баща си, който е умрял. Но Моузез не искал да повярва. Не, не, чуй ме. Каза ми, че ако изровят тялото на баща му, няма да го има. Посадили семе на гроба му. От семето израснало дърво. Моузез каза, че баща му е станал част от това дърво. Той израснал в гората и разцъфнал. И когато едно врабче яло от плодовете на това дърво... баща му излетял с птиците. Каза... че смъртта е била пътят на баща му към благоговение. Така го нарече. Пътят към благоговението. Сега се опитвам да напиша последната глава и не мога да изкарам това от главата си. Защо ми казваш това? Вече не ме е страх, Томи. Попитах Лили... дали може да ме погребат във фермата й. Стига, престани! Искам да си с мен. С теб съм, погледни. Винаги ще съм с теб. Обещавам. Тази нощ ще останеш ли при мен? Да, ще остана. Ще остана. Не се тревожи. Почти пристигнахме. Зад този последен тъмен облак, има умираща звезда. И съвсем скоро Шибалба ще умре. И когато експлодира, ти ще се преродиш. Ще разцъфтиш. И аз ще живея. Не се тревожи. Почти стигнахме. Францисканецът стоеше сам... Господи, ние сме тук! Кръг. Води ни в кръг. Ако се откажем, всичките ти съотечественици ще умрат. Всичките ще ги убие. Но това пътуване на сляпо. Време е. Време е да го спрем. Капитане, изгубихме се. Историите на францисканеца са измислици. Няма надежда за нас тук. Само смърт. И аз нямам причина да я търся. Страхливец. Проклети да сте. Близо сме, ще го намерим. Капитане! Какво има? В джунглата... знакът... на хълма... На кинжала? Същият е. На камъка е. Изборът е ваш. Умрете сега или се бийте с мен срещу смъртта. Глупак. Отче. Вземи го. Ние сме тук. Къде? - Храмът е там. Съжалявам, отче. За теб имаше единствено смърт. Но нашата съдба е животът. Ще го носиш, когато намериш Едем. И когато се върнеш... аз ще съм твоята Ева. Из! Хайде, хайде, хайде! Не, моля те! Отдръпнете се. Изведете го! Знам, знам. Никога не съм виждала такова нещо. Антонио не ти ли се обади? Какво? - Донован. Туморът се смалява. Сякаш болестта се лекува. Изи! Изи! Не, не, не! Господине! Г-не, твърде късно е. Ще ви помоля да напуснете. Г-не, твърде късно е! Не. Не, не, не! Не умирай, не умирай! ...борим се през целия си живот. Преставаме, когато умрем. За да получим милост. Малко от нас успяват. Повечето умираме така, както сме се родили - ритайки и плачейки. Но някак си Изи, колкото и млада да беше... постигна тази милост. Последните няколко дни тя остана цяла... Тя я видя... Престани! Смъртта е болест... като никоя друга. И има лек. И аз ще го открия. Всичко, което видя, беше смърт. Глава дванадесет. Всичките тези години... всичките тези спомени... са били за теб. Издърпа ме през времето... Д-р Крео, чухме, че сте върнал. Кажете ми всичко, което знаете за това дърво. Всяка подробност. Добре съм. Всичко е наред. Напредъкът с Донован е само началото. Да надграждаме над това. Да спрем стареенето, да спрем смъртта. Са спрем смъртта, това е целта ни. Скенери, диаграми. Да се захващаме за работа. Хайде, на работа! Шибалба. Стигнахме. Почти стигнахме. Съжалявам. Завърши я. Престани. Престани! Какво искаш? Остави ме на мира! Моля те... страх ме е. Ще освободиш ли Испания от робство? Не знам. Опитвам се, но не знам как. Знаеш. Ще разбереш. Знаеш. Ще разбереш. Вече не се страхувам, Томи. Ще умра. Ще умра. Заедно ще живеем вечно. Вечно. Вечно. Вечно. Ще живеем вечно. Завърши я. Добре. Какво правиш тук? Разходи се с мен. Имам много работа. Първият сняг е, ние винаги... Много неща ме чакат. Хайде, Томи. - Моля те, Изи. Съжалявам. Наистина. Ще се видим довечера, нали? Д-р Крео. Антонио се върна. Донован е отворен и готов. Показателите му са стабилни. Хайде. Да вървим. Д-р Крео, къде отивате? Първият Баща се жертвал заради дървото на живота. Смъртта е пътят към благоговението. Завърши я. Просто ми, Първи Татко. Не знаех, че си ти. Ние ще сме безсмъртни. Нашата кръв ще нахрани земята. Надеждата. Кралице моя. Сега ще живеем вечно. Ще сме заедно... Изи Крео. Жена, дъщеря, приятелка. Чао, Изи. Завърших я. Всичко наред ли е? Да, всичко е наред.