Tip:
Highlight text to annotate it
X
Браво.
Добро хвърляне.
Добре!
Дани, твой ред е.
- Какво? Още не сме свършили.
Направихме 25 както ти казах.
- Не е честно.
Честно е. Хайде, Дани.
После имам работа.
Не само ти искаш да играеш.
"Не само ти искаш да играеш. "
- Момчета.
Хайде.
Гледай топката.
Този път ще я хванеш.
Готов ли си?
Беше добре. Подадох ти лошо.
Извинявай.
Да опитаме пак. Можещ да я хванеш.
Хайде! Готов ли си?
Топката лети към полето!
Има ли кой да я хване?
Дани е там! Може ли да я хване?!
Най-великият играч хвана топката!
"Доджърс" печелят!
- Голям си гадняр!
Какво? Той нямаше да я хване.
Дани.
Дани.
Не трябва да наричаш брат си
с такива думи.
Казах истината.
Виж, когато аз бях на 6...
Аз съм на 6 и три четвърти.
- Когато аз бях на тази възраст
и на мен ми беше трудно да хвана
топката.
Обаче не е трудно за Уолтър.
- Уолтър е на 10.
Да и е по-добър от мен във всичко.
Не е така. Не може да
свири на пияно като теб.
Мразя това глупаво пияно.
Някой ден много ще се радваш,
че можеш да свириш на пияно.
Ще си на някое парти и
там ще има хубаво момиче...
Както ти и мама сте се запознали?
Дани, чуй ме.
Ти и Уолтър сте различни.
Той е добър в едни неща,
ти си добър в други.
Така е с хората.
Той ме бие на всичко.
Чуй ме, това е важно.
Ти си много специално момче.
Хората казват така,
когато не могат да измислят друго.
Непрекъснато си измисляш
игри с някакви герои.
Имаш изключително въображение.
Удивително въображение.
Цяла вселена от въображения.
Използвам въображението си за да
изкарвам пари, знам за какво говоря.
Моето по-добро ли е от това
на Уолтър?
Какво?
- Моето по-добро ли е от неговото?
Твоето е различно от неговото.
Повече не прави така.
- Искаш ли да играем?
Преди малко играхме.
Да играем още.
- Имам малко работа.
Но днес е събота!
- На мен ли го казваш?!
Само и единствено работиш.
- Добър опит.
Въобще не е честно.
- Ало.
Бил, съжалявам. Ще ти се
обадя след 2 минути. Става ли?
Благодаря.
Имам много важна среща
този следобед, Уолтър.
Трябва добре да се подготвя за нея.
- Ще излизаш ли?
Да, ще излизам.
Ще ходя на бизнес-среща.
Ще сте при майка ви.
Ще дойде да ви вземе в 3.
Нали щяхме да ходим утре?
- Не. Днес.
При теб сме по 4 дни.
Не. По 4 дни миналата
и следващата седмица.
Тази седмица са 3 дни.
Тази седмица мама има 4 дни.
Не е честно.
- За кого?
За всички!
- Трябва да работя.
Сега остава и Дани да дойде.
- Дани ще дойде.
Добре, де.
Хващай.
- Как да ти го кажа?
Нека да помисля. Трябва да работя!
Татко, кога ще играем "Смашбрадърс"?
Какво? Казал си му, че ще играете?
- Не, не съм.
Играеш на топка с Уолтър?
- Разкарай се.
Колко подло! Всички искате
да съсипете живота ми!
Искам да играем на топка!
- Играеш само с него!
Аз съм само един, ясно?
И на мен не ми харесва тази ситуация
но това е най-доброто,
което можах да измисля.
Ако обичате оставете ме
малко на мира. Ще може ли?
Един ден момчета
ще пораснете изведнъж и двамата.
Не искам този ден да идва скоро.
Искаш ли да играем на карти?
Не. Ще ме измамиш.
- На стратегии?
Не. Ментиш ме на всички игри.
Не стратегии човек не може да мами.
Повярвай ми, ще намериш начин.
Извини ме за преди малко.
Не. Всичко е наред.
Имам среща в 3: 30.
До тогава ще съм готов.
- Уолтър, виж какво намерих.
Мои са. Остави ги.
Но ти никога не играеш с тях.
Но все пак са мои.
Кога стана толкова гаден?
Не съм гаден, Дани.
В 4-ти клас съм. Имам си гадже.
Татко каза, че ще пораснем.
Така се държат големите.
Моля те. Да играем на войници.
Разбрано.
- Сержант, задава се хеликоптер.
Ще го унищожа.
- Моделите са идеални за такава цел.
Да, чудесно.
Радвам се, че работата ще стане.
Отдавна са готови.
Може ли да ти се обадя след малко?
Знам. Прати ми какво искаш. Добре.
- Татко!
Добре. Благодаря.
- Виж какво направи Дани.
Говорех по телефона.
- Стана случайно.
Голямо си бебе!
- Не съм бебе!
Чупиш всичко, не хващаш топката
- Достатъчно!
и никой не те иска наоколо!
Млъквай!
Съжалявам!
Съжалявам!
Отивам в офиса за нова снимка.
Връщам се след 10 мин.
Ще ни оставиш сами в
тази зловеща, стара къща?
Не е зловеща. Просто е стара.
- Повече харесвам тази на мама.
Тя също и сега къщата е нейна.
Вижте,
това е много специална къща.
Отчаяно се опитвам да е ремонтирам,
защото искам да я превърна
в дом за всички ни.
Знам, че не е като къщата
на мама и че е малко странна,
но се опитайте да свикнете с нея.
Не искам да стоя тук сам.
- Няма да бъдете сами.
Ще събудя Лиса.
- Не!
Полудя ли? Не го прави!
- Остави я да спи!
Скъпа.
Лиса? Скъпа, ставай.
Трябва да изляза. Налага се
да гледаш любимите си братя.
Хайде!
Какво? Не мога.
Имам среща.
- В колко часа?
Ще дойде да ме вземе в 8.
2 следобед.
- И?
До срещата ти остават 6 часа.
- Какво искаш да кажеш?
Искам да гледаш децата и се
притеснявам като говориш за гаджета.
Защо? Не правим нищо лошо.
Надявам се да е така.
- Не правим. Просто го казах.
Надявам се.
- Така е. Боже!
Не трябваше да ти го казвам.
Наглеждай ги и гледай да
не подпалят къщата, ясно?
Става ли?
- Не съм глуха.
Не съм глуха.
- Какво?
Добре, татко!
Дай ми 15 минути и затвори вратата.
Благодаря!
Точно тръгвам.
Хей!
Татко каза да не играеш.
- Не е вярно!
Добре, де.
Това е жираф!
"Спортсентър".
Гледате "Спортсентър".
- Гледах филмчето.
Ето и резултатите от
днешните мачове.
Може ли да гледаме "Плодчетата"?
- Не.
Едно време го харесваше.
- Времената се промениха.
Сигурно. Гладен съм.
И какво да направя?
- Направи ми макарони със сирене.
Не знам как.
- А какво знаеш да правиш?
Вода.
Искаш ли да си подаваме?
- Не.
Мъртъв си!
- Съжалявам!
Дани!
Къде си?
Дани!
Къде си, Дани?
Дани! Къде си?
Ето те.
- Казах, че съжалявам.
Не! Недей!
Не го прави. Не е смешно.
Ще стоиш тук.
- Татко ме мисли за по-умен!
Не исках да прозвучи така...
Уолтър, не!
Свали ме! Не!
Какво има, Дани?
Не те е страх от мазето, нали?
Уолтър! Не! Моля те!
Не! Изтегли ме!
Уолтър!
- 3 годишните ги е страх от мазета!
Затура.
Затура. Космическо приключение.
Много си гаден.
- Татко каза да не си играеш там.
Виж какво намериш в мазето.
Изглежда старо и тъпо.
На мен ми харесва.
- Нормално. Това е за бебета.
Уолтър, много е хубаво.
Ела да видиш.
Какво ли е това?
Ще играеш ли с мен?
- Не.
Няма да ментя.
- Напротив.
Показа се някаква карта!
- Невероятно.
Мете...
Ерно...
Прочети ми това.
Метеоритен дъжд. Намерете прикритие.
Какво значи да намеря прикритие?
- Значи да се скриеш от нещо.
И от какво точно трябва да се
скрия и къде?
Не знам. Просто пише да...
Бабо!
Това са метеорити!
Трябва да се скрием!
Трябва да се скрием!
Дани, насам! Побързай! Хайде!
Хайде! Побързай!
Гледате "Спортсентър".
Мисля, че повече не трябва
да играем на тази игра.
Странно.
Метеоритите удариха само хола.
Уха! Това е космосът.
Просто се е стъмнило.
Не знам, Уолтър. Звездите никога
не са изглеждали толкова близо.
Чакай.
Уолтър, ела да видиш.
Кажи й.
- Ти й кажи.
Ти й кажи. Едва ли ще ти повярва.
Ще сме смеля от бой.
- Пич,
няма значение. В космоса сме.
- Тогава ти я събуди.
Добре.
Лиса.
Лиса!
- Махай се!
Лиса, трябва да станеш.
Кога влизате в стаята ми?
- Само когато е спешно.
И какво е спешно в момента?
- Дани намери една игра.
Сега сме в космоса и не знам как..
- Вината не е моя...
Млъкнете!
Не.
- Да! Истина е!
Вече е тъмно? Ще закъснея.
Не става дума за това
- В космоса сме!
Лиса, отвори!
- Млъкнете!
Слушайте. Татко каза да ви
командвам докато се прибере,
което значи че ще правите
каквото ви кажа.
Отидете в хола и не ми
се мяркайте пред очите.
Но случаят е спешен!
- Къщата ли гори?
Не.
- Някой ранен ли е?
Не, но...
- Тогава си тръгвайте!
Лиса, моля те. Много сме уплашени.
Може ли просто да видиш
какво прави тази игра?
Ако се опитвате да се шегувате с мен
с вас е свършено.
- Не е шега. Гледай.
Завърти този ключ.
- Завъртам този ключ.
Натисни бутона.
- После натискам този бутон.
Числата се завъртат и се падна 9.
После синият кораб,
защото червеният е мой и аз
съм изкарал 5...
Моят кораб отива към неговото число.
След това излиза карта.
- Картата!
Ето я.
- Следва страшната част.
Нареждане от капитана.
Напред с две места.
Страхотно.
- Лиса, чакай!
Лиса!
- Ще опитаме пак.
Ето...
Блокира.
- Може би трябва да се редуваме.
Видя ли? Мой ред е.
- 4.
Карта.
Корабът навлиза във
фреонова сфера за 5 хода.
Какво значи това?
Лиса...
- Фреонова сфера лед ли значи?
Лиса!
Помогни ми.
Убих я!
- Не си я убил.
Замръзнала е и в момента спи.
Ще донеса горелката.
Луд ли си?
Не можем да я оставим тук.
- По-добре да прочетем инструкциите.
Затура. Космическо приключение.
Целта ви е да прекосите
цялата галактика.
Има препятствия.
Щом поемете пътуването
няма връщане назад докато
всички задачи не бъдат изпълнени.
В края на всяка игра
условията се възстановяват.
Така играете за различни
приключения.
Това е. Трябва да продължим
да играем.
Повече няма да играя на това нещо.
- Ако спечелим ще се приберем.
Не пишеше такова нещо.
- Напротив.
В края на всяка игра
условията се възстановяват.
Това означава, че ще се
приберем вкъщи като свършим.
Знам, че когато играем на
тази игра се случват лоши неща.
Ако довърша тази игра ще
стана герой.
Ще спечеля и ще ни върна вкъщи.
- Чакай!
Не бъди бебе.
- Не съм бебе.
Падна се 8.
До края остава още малко.
Роботът ти е дефектен.
Какво значи това?
- Че роботът ми е счупен.
Ти нямаш робот!
Ето ме и мен. Готов съм за бой.
Това ли е роботът ти?
- Поне имам робот.
А какво прави?
- Всичко, което поискам.
Донеси ми сок, копеле!
Не му говори така!
- Защо? Това е моят робот.
Може да го ядосах.
- Висок е точно 10 см.
Роботът е мой, както каза картата.
- Не твърдя, че не е твой.
Не се дръж зле с него.
- Завиждаш ми защото ти нямаш робот.
Защо да...
- Спешен случай!
Спешен случай!
Унищожение на вредните елементи.
Уолтър, мисля, че говори за теб.
Всяка чужда форма на
живот трябва да се унищожи.
Дани, твой ред е.
Ключът го няма.
- Намери го!
Хайде, Дани! Бързо!
Боже!
Играй!
Защо не игра? Можеше да ме убие!
- Уплаших се.
Отиде си, нали?
Дани, играй.
Дани, дай ми картата.
- Още не се е показала.
Побързай, Дани!
Картата!
Какво пише на картата?
Минавате твърде близо до Волкан 3.
Влизате в поле на гравитация.
Дани!
Дани!
- Уолтър!
Какво има?
Какво стана?
- Лиса...
Добре ли е?
Уолтър, мислиш ли, че тя е добре?
Предполагам.
Поне не се е разпаднала.
Какво стана с робота?
Какво правиш?
- Ще проверя дали е жив.
Ела тук!
Мислиш ли, че врата ще спре робота?
- Не.
Страхотно!
- Щом се поправи...
с нас е свършено!
Сам се поправя?
- От къде да знам?!
Изглежда замръзнала.
- Мислиш ли, че е добре?
Не искам да съм наоколо,
когато се събуди.
Къде отиваш?
Мой ред е да играя.
- Луд ли си?
Тази игра е ненормална!
Повишен сте в флотен адмирал.
Напред с 4 полета.
Добре. Твой ред е.
- Няма да играя!
Какво правиш?
- Макарони със сирене.
Няма вода, глупчо. В космоса сме.
Защо ще готвиш?
- Защото съм гладен.
Не се опитвай. Няма газ.
Още някой съвет?
- Увеличи котлона.
Поне може ли да поговорим?
- Не. Няма да играя повече.
Дано, просто искам да се прибера.
Това не може да стане ако не играеш.
Не искаш ли да се прибереш?
- Вече ми е все тая.
Всичко беше наред преди ти
да се появиш.
Третираш ме така като че
ли всичко е по моя вина!
Ти беше този,
който пръв натисна бутона!
Просто исках да си играя с теб,
Уолтър.
Добре. Какво искаш?
Искам повече да не ме биеш,
да не ме игнорираш.
Искам да се държиш с мен като
с твой брат.
Добре.
- Разбрахме ли се?
Да.
Не беше толкова трудно.
Шест.
Посещение от зоргони.
Какво значи зоргон?
- Не мисля, че е нещо лошо.
Просто ще ни посетят.
Зоргони!
Може би са приятелски настроени.
Не са!
Камината! Скрий се в камината!
Бягай!
Казах ти, че не искам!
Ти не макара да играя!
Няма какво друго да направим!
Луд ли си?
- Имаш ли по-добра идея?
Репрограмиране? Какво значи това?
От къде да знам?!
Репрограмиране!
Дали се получи?
- Май си отидоха.
Давай.
- Не.
Не!
- Давай!
Спастовен астотърн.
Какво?
- Спастовен астотърн.
Дай да го прочета!
- Не! Мога да чета!
Астронавт от спасителна мисия.
Какво значи това?
Предполагам,
че ще видим някакъв астронавт.
Заключи ли вратата?
Не знам.
Кой от вас ме изтегли?
Кой беше?
- Той.
Не бързай да натопиш брат си, хлапе.
Той е всичко, което имаш.
Като гледам имате сериозен
проблем със зоргоните.
Да. Какво да направим?
Скрийте се.
- Те ще взривят цялата къща.
Ще скрием къщата.
Изключи всички електрически уреди.
Аз ли?
- Да! Действай!
Така...
Ти! Загаси котлона на печката.
Добре!
Сигурно ги е привлякло горенето
на газта.
Погрижи се за газовият сигнализатор.
- Какво е това?
Сигурно е в мазето.
Една малка, синя трабичка.
Загаси го като свещ. Ето така.
Уолтър, астронавтът
унищожава канапето на татко.
Хайде!
Това е канапето на татко.
Ще ми помогнете ли да изхвърля
това от тук?
Хайде...
Какво става?
- Хайде!
Хайде. Последвайте го.
Последвайте го...
Браво.
Точно така.
Зоргони! Те са отвратителни
големи гущери.
Студенокръвни търсачи на топлина.
И най-малкото пламъче ги привлича.
Обикалят галактиката и търсят нещо,
което да подпалят.
Защо не подпалят тяхната си планета?
- Вече го направиха.
Нищо не остана от нея.
Проблемът е, че са ненаситни.
Не престават да ядат.
- Какво ядат?
Месо.
- Това е хубаво.
Пич, ти си месо.
Правиш така за да прогониш
зоргоните?
Не.
Права го защото 15 години
ядох каша през трабичка.
Пълна гадост.
- Защо?
Изяде всичките ни храна.
- Като се върнем ще си напазаруваме.
Колко още мислиш ще стоим тук?
Седмици, може би.
Как мислиш?
- Не знам.
Ами въздухът?
За колко ли време имаме въздух?
Не знам.
Трябва да поговоря с него.
- Чакай. Уолтър.
Уолтър.
Пич, това е храната ни.
Да и нямате кой знае колко.
Да, защото ти изяде почти всичко.
На картата пишеше спасителен
астронавт.
Мисля, че аз бях този,
който ви спаси от зоргоните
и не мисля, че няколко сандвича
са ви чак толкова скъпи.
Брато, ти изяде всичко.
Минах през енергиен
свинтер за да дойда тук.
Имаш ли представа колко
трудно е това?
Какво е енергиен свинтер?
- Времева дупка.
Голяма е ето толкова...
Опитай се да минеш през такава
дупка и ще видиш защо нищо съм ял.
Явно те чака дълъг път на обратно.
Казваш ми да си тръгна?
- Ами...
след като се нахраниш...
да.
- Неприятно ми да ти го кажа,
но това не зависи от теб.
- Той ме повика.
Тоест, всичко зависи от него.
Аз съм флотен адмирал и
ти казвам да хващаш пътя.
Извинявам се, сър. Не знаех,
че сте флотен адмирал.
Освен това...
аз също съм флотен адмирал!
Това са просто карти, умнико!
Но и той иска да си тръгнеш.
Истина ли е, Дани?
Искаш да си тръгна?
Разбира се, че иска.
- Нека той отговори.
Трябва да го чуя от шефа.
Ами...
- Дани кажи му да си тръгне.
Той все пак ни помогна.
- Помогна?
Наричаш помощ подпалването
и изхвърлянето на едно канапе?
Знаеш ли какво?
Просто ще си тръгна.
Тук се чувствам излишен.
Вие двамата сте невероятен,
единен отбор.
Справяте се чудесно.
Къщата изглежда фантастично.
Тръгвам си. Ще се справите
ако зоргоните се върнат.
Чакай.
- На чия страна си всъщност?
Можеш да останеш.
Заповедите са си заповеди.
Хайде, адмирале. Твой ред е.
Съжалявам.
Мисля, че може да ни помогне.
Защо още не сте започнали?
Чакахме теб.
- Тук съм.
Завърти онази ръчка.
- Знам как се играя.
Добре.
Нещо не е наред.
- Какво?
Бях пред теб.
Сигурно някой е ритнал играта.
Не. Никой не е ритнал играта.
Мамиш.
- Не, не мамя.
Мамиш както винаги!
- Не е вярно!
Момчета! Моля ви! По-тихо.
Не викайте. Премести ли корабчето?
Може би преместих корабчето
неволно.
- Добре.
Било е неволно.
- Как така неволно?
Това е невъзможно! Мамиш!
- Не. Стига спорове.
Мамиш! Измамник!
- Не съм измамник!
Измамник!
- Хей! Стига.
Успокойте се.
От къде премести самолетчето?
Бях точно тук.
Не е вярно. Беше ето там.
Не.
- Добре. Внимателно...
Внимателно.
Боже! Голямо си бебе.
- Добре. Вече всичко е наред.
Не съм бебе!
- Бебе си!
Никой не е бебе!
- Не съм бебе!
Ти си бебе!
- Не съм бебе!
Тихо, моля ви!
Моля ви! Стига.
Да играем играта.
- Добре, де.
Не спира да се върти.
Защо?
- Защото ти я счупи.
Погледнете. Има карта.
Всичко е наред.
Хванат да мами. Незабавно изтегляне.
За мен ли говори?
- Ти мръдна корабчето ми.
Защото ти мамиш...
Уолтър!
Дръж се, Уолтър!
Ще те спася!
- Помощ!
Чакай! Имам идея!
Ще метна това към теб
ти ще го хванеш и ще те издърпам!
- Вече не издържам!
Не се тревожи!
Ще донеса друга лампа!
Помощ!
- Стой тук!
Уолтър?
Уолтър...
Не...
Добре ли си?
Добре ли си?
Стой далеч от мен.
Съжалявам.
- Вкъщи ще се разправяме.
От тук космосът изглежда приятен.
В него обаче
беше много напрегнато.
Сърцето ми ще изскочи.
Беше забавно.
- Дали може да съм далеч от теб?
Казах ти, че съжалявам.
- Все тая.
Знаете ли какво трябва да направите?
Трябва да се сдобрите.
Да работите заедно. Да ме екип.
Ние тримата. Твой ред е, брато.
Върни ни вкъщи. Ще остана с вас.
Обещавам.
Какво пише?
- Той не може да чете.
Навлязохте в грешна галактика.
Назад с 2 места.
Умирам от студ. Минус 30?
Диванета.
Да! Имам 9.
Добро попадение.
- Добро попадение?
9 е страхотно попадение.
- Това имах в предвид.
Ето я картата.
Преминаваща звезда.
Пожелай си нещо докато минава.
Това е най-добрата карта в
цялата игра!
Почти съм на края!
Още няколко полета и печеля.
Надявам се. Не е важно кой печели.
- Защото никога нищо не си печелил.
Затова менти през цялото време.
Защото никога не може да спечели.
Не е така.
- Така е. И за малко да ме убиеш!
Вината не беше моя!
- Не беше твоя?!
Как така не е?!
Това тук е по твоя вина!
Всичко е по твоя вина!
Заради теб нашите се разведоха!
Хей!
- Не е вярно!
Дани!
Трябва да си пожелая нещо, нали?
Да.
Не го прави.
- Какво да не правя?
Не си пожелавай което си мислиш.
- Не знаеш какво си мисля.
Сигурен съм, че не е нещо хубаво.
Колкото и добра да ти се вижда
някоя идея когато си ядосан
тя никога не е добра.
Повярвай ми, Уолтър.
Какво си пожела?
- Не мога да ти кажа.
Кажи ми?
- Не мога да ти кажа.
Ако ти кажа няма да се сбъдне.
- Кажи ми какво си пожела.
Пусни ме.
Дани!
Картата проработи.
- Да.
Така е. Поздравления.
Ще си останем в космоса
завинаги!
- Стига си се оплаквал!
Какво си пожела?
Това.
- Футболна топка?
Маркова е.
Как можа да си пожелаеш топка?
Можеше да пожелаеш края на играта.
Да се махнем от тук.
Бях напрегнат. Той ми крещеше.
Защо си му крещял?
Добре, момчета.
Ето каква е работата.
Играл съм тази игра и преди.
Ясно? Играх я с брат ми
преди 15 години.
Нашата игра?
- Да. Играехме точно като вас.
Тогава с брат ми много се карахме.
Когато играта започна стана
още по-лошо.
С всеки ход се карахме все
повече и повече.
После се озовах на полето със
звездата.
Същото поле на което попадна Уолтър.
Много бях ядосан на брат ми
и когато звездата мина
си пожелах нещо.
Какво си пожела?
Пожелах си брат ми никога
да не се беше раждал.
Мили боже!
- Пожелах си го и се почувствах зле.
Мислех,
че ако започна играта от начало
ще попадна на мястото със звездичка
и ще си променя желанието,
но играта не ми позволи,
защото не беше мой ред.
Уолтър, има някои игри,
които човек не можа да играе сам.
Какво да правим сега?
- Ще слезем долу
и ще довършим тази игра веднъж
и завинаги.
Без мамене и спорове.
Остават ви още няколко полета.
Надявам се, че ще се върнете вкъщи.
Става ли?
- Става.
Става.
Не е ли много топло тук?
Загаси онзи пламък в мазето, нали?
Стойте тук.
Зоргони.
- Явно са много лоши.
Много лошо.
Наистина много лошо.
- Защо?
Поне няма да ни изядат.
- Къде остави играта?
В хола.
Зоргоните ще изгорят играта,
която може да ни спаси.
Има едно нещо,
което можем да направим.
Покана ли чакате? Хайде!
По-бързо!
Защо чупим всичко?
Уолтър?
Подпалили сте къщата!
Лиса се върна!
- Добре си, Лиса!
Махнете се от мен!
Трябва да намеря пожарогасителя.
Не! Лиса, недей!
- Спри.
Недей!
- Огънят ни трябва!
Не го гаси!
- Така можем да си вземем играта!
Огънят ще ги привлече!
- Лиса, недей!
Не!
- Лиса, не!
Страхотно!
- Никога няма да си върнем играта.
Не се тревожете. Връщат се.
Кой, по дяволите, си ти?
- Астронавтът.
От космическата игра.
Дани ме изтегли.
Какво е това?
Какво става? Къде сме?
Някой ще ми обясни ли какво става?!
Изваждат харпуните. Ще ни атакуват.
Кой ще ни атакува?
- Какво ще ни нападне?
Зоргоните.
- Какво е зоргон?
Те са гущери, които ядат месо.
Ние сме месо!
Отивам долу!
- Скрийте се. Ще се промъкна
и ще взема играта. Ясно?
- Да.
Да какво?
- Лиса е някъде долу.
Бързо.
Хей! Стой с нас и всичко ще
бъде наред.
Никога няма да те изоставя.
Бързо!
Хайде!
Отвън е много опасно.
Стойте тук. Ще си говорим с тези.
Не работят.
Дани извади антената на едното.
Проба.
Прието.
Чуйте, дръжте станцията изключена.
Използвайте я само ако ви трябвам.
- Добре.
А ти къде отиваш?
- Ще отида да намеря играта.
Има страхотни очи.
Какво?
Очевидно е много загрижен за мен.
Чувствам се сигурна до него.
В хола съм. Положението е деликатно.
Навсякъде е пълно със зоргони.
Насочват се към мазето. Момент!
Мисля, че в онзи ъгъл виждам играта.
Играта е точно пред мен.
Отивам към нея. Приближавам се...
Дали взе играта?
Ало.
- Какво става?
Чуваш ли? Край.
- Какво става?
Ало!
- Мъртъв ли е?
Видях къде е играта.
Тръгнах към нея но щяха да ме видят.
Твърде много са.
Една част са в мазето.
А горе?
- Все още не,
но скоро ще дойдат.
- Всичко е наред.
Поне се опита. Вярваме в теб.
Би ли престанала?
Благодаря.
- Тунелът за прането.
Какво?
- Този тунел излиза в мазето.
Представлява малък асансьор.
Ще стъпиш на платформата,
и ще те спуснем долу.
Ще вземеш играта и веднага ще
те изтеглим.
Много е лесно. Нали, Уолтър?
Да, но той е твърде голям.
Да.
- Все пак планът беше добър.
Така е.
- Да.
Определено.
- Жалко, че той няма да влезе.
Аз също няма да мога да вляза.
Само ако имахме някой,
който е достатъчно малък...
Наистина ли ни трябва тази игра?
Влизай вътре.
Добре.
- Чуй ме.
Ще е много лесно, чу ли?
Ще те свалим долу,
ще вземеш играта и ще те изтеглим.
- Добре.
Нищо лошо няма да ти се случи, ясно?
- Да.
Аз съм ти брат и това е
същността на това да бъдеш брат.
Няма да позволя нищо лошо
да ти се случи.
Ясно?
- Да.
Добре. Всичко ще свърши
за няколко секунди, чу ли?
Уолтър.
- Да?
Съжалявам, че те излъгах на играта.
Знам.
Готов ли си?
- Готов съм?
Тихо!
Точно там е.
Изтеглете ме. Взех я.
Хора, хайде!
Изтеглете ме от тук.
Помогни ми!
Хайде!
Хайде!
Гущерите. Идват по стълбите.
Бързо! Да се махаме!
Върви!
Не...
Хора, изпуснах кутията.
Момент. Виждам играта.
Намира се на кораба на зоргоните.
Ще се опитам да я взема.
Не се качвай на онзи кораб.
Стой където си.
Ще дойдем да те вземем.
Дани, зоргоните си тръгват.
Стой където си.
Край. Имаме проблем.
Стой където си...
Дани, чуваш ли ме?
Зоргоните още са тук. Дано ме чуваш.
Ще дойдем след малко.
Стой там. Видяхме един...
Не!
Гадост!
Това е само една коза...
Само коза...
Боже! Не е обикновена коза!
Не е коза...
Не е коза...
Не е коза...
Момчета, издърпайте ме.
Там имаше коза с 4 очи!
Момчета, чакайте! Взех играта!
Уолтър!
- Казах ти, че ще те пазя.
Хайде.
Спешен случай!
Вредните елементи трябва
да бъдат унищожени.
Ще ме убие.
Използвай картата.
Репрограмиране!
Готов за атака.
Унищожение.
Унищожаване на вредните елементи.
Предполагам за това беше тази карта.
Тази карта ми хареса.
Много добра карта.
Къде е Лиса?
Лиса е горе.
Какво стана?
Доста груба атака, но ми харесва.
Хайде.
Хайде, приятелче.
Още малко.
Взех я.
Космическа академия.
Едно поле назад.
Няма да коментирам.
Мой ред е.
Времева дупка. 3 места назад
и повторение на последния ход.
"Преминаваща звезда. Желание. "
- Още едно желание.
Благодаря за помощта.
Искам братът на астронавта
да се върне.
Пожела си още един като мен.
- Не!
Пожелах братът на астронавта
да се върне.
Дани!
Кой си ти?
- Аз съм.
Аз съм Уолтър. Брат ти.
Какво?
- Какво?
Не, не си.
Той е брат ми.
Да. Аз съм по-голям,
но всъщност съм него.
Върнах се за теб.
- Какво става тук?
Беше страхотно.
Благодаря.
Аз не...
- Свърши добра работа.
Справи се по-добре от мен.
Благодаря.
- Погрижи се за него, чу ли?
Добре.
Той беше мен.
- Да.
Мили боже! А аз исках да...
Трябва ти 10 за да спечелиш.
- Знам.
Хайде.
- Ама че работа!
Ако искаш да яхнеш звезда
мини напред с 9 полета.
Дани, ти спечели!
- Той спечели?
Дани, ти победи играта!
- Браво!
Това е Затура.
Играта свърши. Благодаря че играхте.
Това ли е?
- А сега какво?
Мисля, че сме си вкъщи.
Уолтър!
Лиса!
Това е черна дупка!
Затура е черна дупка!
Дани!
Не!
Уолтър.
Не натискай онзи бутон.
Обратно сме си вкъщи!
Успя! Спечели играта!
- Спечелих играта!
Вкъщи сме си!
- Победих Затура!
Вкъщи сме си!
- Ясно си спомням как ви казах
да се избивате един друг.
- Татко беше невероятно!
Бяхме в космоса!
- Бихме се с извънземни!
Всичко беше страхотно!
- Бихме се със зоргоните!
Звучи много забавно.
Почти 3 часът е.
Майка ви ще дойде след малко.
Вземете си играчки.
Хайде! Пригответе се.
Добре хвърляне. Хвани тази.
Хванах я.
- Браво.
Добре. Приготви се.
Томас ще подава! Вижда брат си!
Тъчдаун!
- Здравей, мамо.
Ще й кажем ли за преживяването ни?
Нищо не е ставало.
- Как така?
Никога не се е случвало.
- Ясно.
Няма да говорим за това, ясно?
- Никога не се е случвало.
Имам страхотни очи, нали?
Уолтър! Бий се!
- Дадено!
Превод и Субтитри:
Bulgaria TETX '2005