Tip:
Highlight text to annotate it
X
25.000
АПРИЛ - 1805
НАПОЛЕОН Е ВЛАДЕТЕЛ НА ЕВРОПА
ЕДИНСТВЕНО БРИТАНСКАТА ФЛОТА
МУ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ
СЕГА ОКЕАНИТЕ СА БОЙНОТО ПОЛЕ
ГОСПОДАР и КОМАНДИР
Далечната страна на света
Боен Кораб "Изненада"
28 oръдия, 197 души екипаж.
Край северния бряг на Бразилия.
Нареждания на адмиралтейството
До капитан Оубри.
Пресрещнете френския кораб "Ашерон"
на път за Пасифика с враждебни намерения.
Потопете, изгорете, или превземете го.
"Скачащия Били"
"Внезапна смърт"
- Хайде, хайде. всичко е наред.
Да, да, наред е.
Събуди се, Уил.
Десен борд, ахой!
- Какво има, Слейд?
- Стори ми се, че чух нещо?
Звучеше като камбана
- Местни рибари, вероятно?
- Или рифов показател, сър.
Г-н Калъми, лота,
ако обичате.
- Дълбочина пет клафтера!
- Пясък и натрошени раковини!
Какво има?
Хм...
На два румба дясно на борд.
Какво беше? Платно?
- Не знам какво беше.
- Да бием ли тревога?
- Не съм сигурен.
- Ти си офицера на вахта.
Холъм, трябва да вземеш решение.
Бий тревога!
Събудете се!
Спящите да се събудят!
Давай! Мърдай насам! Движение!
Скачайте момчета! Скачайте момчета!
Светлина насам!
Добро утро, сър.
В гъста мъгла сме.
- Красавци скачайте на реите!
- Искам хора по въжетата!
- Къде?
- Хм...
Два румба, дясно на борд, сър.
На по-малко от миля.
- Сигурен ли сте, г-н Холъм?
- Да, сър.
Боен кораб?
Не знам, сър.
Беше само за момент.
Мисля, че видях някакво очертание.
- Видяхте ли ги, г-н Калъми?
- Не, сър.
Добре, постъпили сте правилно, г-н Холъм.
Вървете на поста си.
Палубата е твоя, Том.
Сър.
Разчисти пътя!
И пуснете лодките!
- Стига шляене!
- Чухте човека!
Спусни лодките!
Опънете реите!
Бий камбаната!
Долу! Всички да залегнат!
Всички по местата си!
Г-н Холъм, доложете пораженията, моля!
18-фунтови. Трябва да се приближим!
Отворете амбразурите на десния борд.
Г-н Алън, обърнете платната към вятъра.
Приближете ме на един изстрел разстояние .
Стрелците горе, г-н Хауърд.
Сержант!
Поемете вашата секция.
Трябва да стоим изправени на командния
мостик, синко. Всички ние.
- Г-н Бойл, вдигнете знамето.
- Тъй вярно, сър.
Отбележете в дневника, г-н Уот:
"Влизане в бой с неприятелска фрегата при шест камбани"
- Право по тях, г-н Мовет.
- Право в тях, сър.
Бил!
Зарежи тази скапана шпага!
Вземи сребърната на капитана.
Още не е в обсег!
Всички в готовност докато се приближи достатъчно!
- Приближи към средата на кораба!
- В средата, сър!
За, Бога, не хвърляй нищо!
Дръж се!
- Запазете местата си!
Кураж, момчета !
- Задръжте, момчета!
- Спокойно, дръжте се!
Г-н Пулингс, сър.
Дейвис, Джеми, заведете г-н Пулингс долу.
Тъй вярно, сър.
Г-н Блекни, предайте на капитана.
- Тъй вярно!
Почистете предната палуба!
Още пясък на пода!
Зареди... огън!
Залегни!
Завържете румпела!
Вие там, помогнете на ранените!!
- Продължете да стреляте г-н Калъми.
- Тъй вярно, сър.
Презаредете и им дайте да се разберат!
Сър! Към перилата на хакборда!
Руля е отнесен!
Управлението не се подчинява, сър.
Като седяща патица сме.
Защо не стреляме?
Пуснете ме да мина.
Тук Джо! Тук!
Задръж тук!
- Наклонен е към бакборта, сър.
- Вземете оръжията си!
Пригответе се за отбрана!
Грабвайте оръжията
и чакайте заповед!
Вашите заповеди, сър?
Повикай топчиите на палубата.
В лодките и да издърпат кораба.
Закарай ни в мъглата, Том.
Заедно момчета!
Дърпайте към мъглата!
Да ги измъкнем!
Огън!
Имаме пропукан шев!
Трябва да го запушим с кълчища!
Джо, чук и няколко пирона!
Ще ни достигнат.
- Близо сме момчета!
- Тегли! Тегли!
- Ще се справите, момчета!
- В мъглата ще сме си у дома!
Огън!
Тегли заради Щастливия Джак!
Справихме се!
Никакви звуци.
Тишина на палубата.
Тук няма да ни намерят!
Тишина, момчета.
Никакви подвиквания, никакви разговори.
Наредете се.
Добре свършено, момчета.
Две стъпки и шест инча, сър
... и не се покачва.
- Добра работа, г-н Ламб.
- Благодаря ви, сър.
Е, каква е равносметката?
Девет мъртви, 27 ранени.
Джо Плейс.
Има няколко счупвания
на черепа. Не мисля, че ще изкара нощта.
Лорд Блекни
Само счупена ръка, сър.
В много добри ръце си.
Правя всичко, което мога.
Знам, че сте близък с баща му.
Баща му ще разбере,
познава живота. Но пък майка му...
Нека да погледна веждата ви.
Какво?
По дяволите, добър беше!
Появи се просто отникъде.
Удариха ни странично,
пресякоха отзад
и изкараха от строя руля.
Дяволски добра стрелба.
Изплъзнахме им се само заради мъглата.
Наистина имахме късмет.
Може и да бяха от поветрената страна,
но пък боговете бяха с нас.
Нямам представа за какво говориш,
но изглежда се е справил добре.
Седем седмици плаване, и изскочи
от тъмнината точно на пътя ни.
Хм.
Французите си имат шпиони
и в Англия, и навсякъде.
Както и ние.
Със сигурност.
Ако са знаели, че ги търсим
биха останали в океана
и изчакали да се изясни.
Тогава са търсели нас.
Ако това беше фрегата,
то аз съм проклет холандец!
Борбата беше неравна...
Приличаше повече на обикновен кораб.
Всъщност трябва да се замислим за типа на корпуса и;
Нашите изстрели не му сториха нищо.
Троен огън от 200 ярда и никакъв ефект!
Те бяха по вятъра,
и имат преимущество в огневата мощ.
Какво е това „по вятъра”?
- Да ти покажа ли отново, Стивън?
- Не на покривката!
Значи, че вятъра е в тяхна полза,
следователно имат контрол над атаката.
И имат по-далекобойни оръдия
Всъщност истината е, че бяхме позорно разбити.
- Тежка фрегата като тази в Пасифика...
може да наклони везните в полза на Наполеон.
Всъщност, ‘Изненада’ е малко старичък кораб.
- Не съм ли прав?
- Бихте ли нарекли мен стар, докторе?
’Изненада’ не е стар.
Има плосък нос, изящни линии
Той е прекрасен и бърз кораб
Много бърз, ако е в добри ръце
Не, не е стар...
В разцвета си е
Трябва да поправим основната и бизан мачтите.
Фок платното го няма, но имаме в запас
Г-н Ламб е уверен, че с малък ремонт можем да се приберем у дома
Няма да си ходим у дома
Но за ремонт ни трябва пристанище,
а "Ашерон" все още ни търси
Ще ремонтираме в океана.
Тук,в плитчините
Както казвате, г-н Алън, войната се изтегли
в Южните морета. Ние трябва да ги спрем
Но сър, с цялото ми уважение,
този е кораб над класата ни!
Може би ще са на половината път до нос Хорн,
докато ние поправяме щетите
Добре тогава, нямаме време за губене
Вярно ли е,
че последния шев е през носа?
Какво искаш да кажеш?
Джо каза, че когато умреш,
те зашиват в хамака и с
последния бод зашиват носа,
за да са сигурни, че не спиш...
Не през носа. Ще им кажеш ли?
Всичко е наред.
Това е от упойката.
Не съм виждал по-смел пациент.
О,бедничката ми.
Нищо, бързо ще те поправя.
Искам добра работа.
Трябват ми двама на десния борд.
Робъртс и Чадуик.
Добре свършено.
С поправка няма да стане.
Искам да ги смените.
Г-н Калъми!
Нещо което би ви заинтересувало.
Вижте. Капитанът е изрязал това,
когато е бил на не повече от вашите години.
Познава този кораб като
момче и като мъж.
Казва, че в дървото на кораба
има толкова от неговата кръв, че са почти роднини.
Разбирам Ви г-н Алън, и
не оспорвам компетентността ви.
Въпреки това, седмица прекарана в Бразилските гори,
в търсене на нова мачта,
е нещо което просто няма да стане.
"Ашерон" ще са на половината път до Китай тогава.
Г-н Ламб, както винаги, ще направите най-доброто.
Което очаквам от всеки един от моите хора.
Това мозъкът му ли е, докторе?
Не, просто съсирена кръв.
Това е мозъкът му.
Ама Доктор е, а!.
Не просто обикновен хирург.
- Може ли монетата, моля?
- Сър.
Няма да те прегледа
дори за десет гвинеи.
А и познава птиците и животните.
Покажи му бръмбър
и ще ти каже всичко, което знае.
Връщайте се на работа, лентяи!
Екарт, използвай свирката си.
Заемете се, джентълмени.
Нищо не сте свършили,
за да се радвате толкова!
Дума не е обелил, сър.
Лорд Блекни. По-добре ли сте?
Много по-добре, благодаря, сър.
Добре
Докторът ми каза,
че искаш нещо за четене, и аз...
Това са всички негови големи битки
и няколко илюстрации.
Благодаря ви, сър.
Срещали ли сте някога Нелсън, сър?
Имах честта и привилегията да му служа .
При Нил. Велика победа.
Можеш да я намериш тук, всъщност.
На страница 135, ако не греша.
Да.
Мога ли да ви помоля да ми кажете
какъв човек беше?
Трябва да прочетеш книгата.
Ще го направя, сър.
Благодаря ви.
Ето пак.
Цигу-мигу, цигу-мигу.
Никога мелодия, на която се танцува
Какво ще кажеш за това?
В настроение ли си за нещо по агресивно?
Поздравления.
Свали си шапката.
За какво става дума?
- Какво е това?
- Това е призрака, сър.
Извинете. Така му казват хората.
Това е "Ашерон", сър.
Вижте, наш Уил, е видял как се прави.
В Бостън, сър. По време на мира.
Но е правен от янките, сър.
Той е женен там, и втория братовчед на жена му работил в корабостроителницата,
та наш Уил видял как го пускат на вода.
Сър, видя ми се нещо странен
та попитах Джо...
Той ми го описа
и направих макет за вас, сър.
- И тази конструкция е точна?
- Абсолютно, сър!
- Благодаря ви, момчета.
- Благодаря, сър.
Килик, допълнителна дажба
ром, за тези момчета.
Много ви благодарим, сър!
- Пазех го за Деня на Победата.
- Ще пием вино.
O, вино за Деня на Победата...
С плосък нос и остър кил..
Пори лесно водата и е с добра обтекаемост.
Затова е толкова бърз.
Тежък, но и бърз.
Това е бъдещето.
В каква изключителна съвременност живеем.
Таквоз нещо вероятно се прави от
дебело дърво. 2 фута солиден дъб.
Затова даже и не можахме да ги одраскаме...
Вероятно развиват 12 до 14 възела.
Е, вече знаем.
Благодарение на Уоли и втория братовчед на жена му
Вероятно правят по 280 мили на ден.
Дори да ги настигнем...
Искам да кажа, за да ги хванем...
Те са извън класата ни - кораб с 44 оръдия!
Все още си остават уязвими откъм кърмата,
както и ние.
Здравей скъпа!
Колко искаш за целувка?
Колко струва целувка?
- Име?
- Казвам се Мария.
Дайте ни стрели. Аз давам
брадва. Бързо, приятел.
Благодаря, приятел.
Дайте път на пощата,моля!
- Ето. Много важна поща. Писма.
- Има ли френски войници тук?.
- Какво казва той?
- Има на брега?
Имало на южния бряг.
Стареца казва, че французите са спирали
тук на 10-ти , и после поели на юг.
- Много благодаря.
- За нищо, господине.
Някъде тук.
Преди цели три седмици.
По дяволите.
Всичко е наред, Том,
да тръгваме веднага такъв случай.
Тъй вярно, сър. Г-н Холър!
Приключвайте с бизнеса тук.
Пригответе се за вдигане на котва!
Пусни жената долу, Слейд!
Това е кораб от Флотата на Негово Величество,
а не плаващ бордей!
Прибирайте провизиите в трюма.
Добре свършено.
Господа...
- За съпругите и любимите.
- За съпругите и любимите.
Които може и да не видим никога .
Г-н Хауърд, бутилката.
Бутилката е до вас, сър.
Сър?
Извинете ме сър, но г-н Блекни каза,
че сте служили при лорд Нелсън при Нил
Така е. Бях млад лейтенант,
не по-възрастен от теб сега.
А г-н Пулингс... г-н Пулингс
беше млад курсант,
все още тъгуващ по дома.
Срещнахте ли го, сър?
Може ли да ни кажете как изглеждаше?
Имах честта да вечерям с него два пъти.
И в двата случая говори с мен.
Майстор на тактиката
и изключителен мъж.
Винаги казваше в битката...
"Никога не мисли за маневри, просто върви срещу тях."
Някои биха казали, че не е добър мореплавател,
но пък е велик пълководец.
Той е единствената надежда на Англия
ако стария Бони реши да нападне.
Сър, мога ли да ви затрудня с анекдот?
Първият път, когато говори с мен...
Никога няма да забравя неговите думи.
Помня, сякаш беше вчера.
Наклони се над масата,
погледна ме право в очите,
и каза "Обри...
мога ли да ви обезпокоя за солницата?"
От тогава винаги се опитвам
да говоря така, както той го каза.
Вторият път...
Вторият път, той ми разказа една история...
затова как някой му предложил
на лодката, плащ в студената нощ.
А той казал че, няма нужда.
Било му топло.
Неговият устрем за краля и страната
го поддържал топъл.
Знам, че звучи абсурдно,
и ти би казал "O, колко състрадателно!"
и ще отхвърлил този ентусиазъм.
Но когато става въпрос за Нелсън...
усещаш как гори сърцето ти.
какво ще кажете г-н Пулингс?
- Точно така е, сър.
Тогава, изглежда е изключение,
на правилото, че властта покварява.
- За лорд Нелсън.
- За лорд Нелсън.
За лорд Нелсън.
Видяхте ли тези две гъгрици, д-ре?
Да.
Коя си избирате?
Нито едната. Няма разлика между тях.
От един и същи вид на куркумата са.
А ако трябваше да избирате?
Ако нямахте друг избор, и трябваше да избирате?
В такъв случай, щом ме насилвате...
Бих избрал тази отдясно.
Тя има предимството, да е по-дълга и по-широка.
Ето, хванах ви!.
Не знаете ли, че по време на служба, винаги трябва да
избирате от двете злини по-малката?
Този, който се шегува
трябва да плаща.
Наистина ли! Гъгрици!
- За по-малката злина!
Ей, Джо!
Давай, Джо!
Бог дава...
и Бог взима обратно.
Чухте ли това? Той каза нещо!
Докторе! Той говореше!
Браво, Стивън.
# Сбогом испански дами!
# На добър час и сбогом дами на Испания!
# Получихме заповед за отплаване към старата Англия.
# Надяваме се скоро да се видиме пак!
Какъв чудесен глас
притежава г-н Холъм.
Така е.
# Хайде, всички смели млади мъже.
# Внимателно със мен.
# Никога не напускайте щастливите си домове
за да плавате в бурното море.
На палубата! Платна на хоризонта!
Прилича на фрегата!
Въпросът е как са дошли дотук?
Нямаме избор - трябва да се обърнем и да се бием.
- Но те пак са от поветрената страна!.
Вероятно са ни наблюдавали от доста време.
Боже мой! Какво да правим? Като на тепсия сме им!
Движи се като дим в кълчища.
- Трябва да разпънем всички платна.
- Разпънете и носната си кърпичка, ако имате такава!
Трябва да оцелеем днес.
Нека се заемем с това. Г-н Алън, господа.
Всички, да плаваме!
За втори път ми погажда този номер.
Трети няма да има.
Ще ти кажа аз - дявола е зад
щурвала на този кораб-призрак.
По-добре бързо в трюма.
Какво му става на този човек?
Да не съм убил някой негов роднина в битка?
Синът му, опазил ме бог?
Той се бие като теб, Джак.
Дръж слънцето близо до хоризонта.
Когато долният му ръб докосне хоризонта...
Уилямсън, гледай в секстанта си!
Когато орбитата му не се издига повече...
тогава е достигнал зенита
и е пладне.
- Сър?
- Г-н Пулингс.
- Направихте ли пладне, г-н Холъм?
- Да, сър.
Наречи го пладне.
Това е вашият клас.
Шест часа?
Почти пет.
Дръж ни по-далеч от него до смрачаване.
Изглежда като нас, момчета, не забравяйте.
Джибо, направи бързо тези възли.
Не трябва да го издигаме по-високо,
отчитайки този вятър.
-Извинете, сър, но какво строят?
-Първия ти команден пост.
Бързо.
Намира се точно пред нас.
Издърпайте рейките.
Дърпайте, дърпайте!
Снижи платната от главната мачта!
- Не бих искал да те загубя.
- Тъй вярно, сър.
Отвържете лодката. Закарайте я към кърмата.
И внимателно!
Размърдай се сега.
Имаш десет минути, преди да се приближат.
- Разбра ли какво ти каза капитана.
- Дърпайте момчета. Това е.
Сега
Килик, там! Загаси светлините!
Г-н Алън, пригответе се.
Здравей. Хванахме си риба.
Хвани руля, Бондън.
- Сега, кажи не беше ли забавно.
- Да, сър.
Твърдо на бакборт!
Слезте с момчетата долу, г-н Пулингс.
Аз ще поема наблюдението .
Тъй вярно, сър.
Г-н Моет, г-н Алън, елате.
Чухте заповедите.
Добре свършено, сър.
Истински призрак е, сър.
Заради начина, по който се появи зад нас,
просто така.
Отникъде. И точно зад нас.
Като първия път в мъглата.
Не случайно капитана му казват
Щастливия Джак.
призрак или не, това е капер,
и Щастливия Джак ще я хване.
Ще трябва нещо повече
от късмет срещу призрака.
- Пирати ли са?
- Не, не са пирати Лофти.
О, не. Ако бяха,
щяхме да ги обесим, когато ги хванем.
Каперът има документ от франсетата,
където се казва да ловят всеки,
който не е под нашето знаме.
Те преследват търговците
и други такива.
Ей, мисля, че може да си
поделиме парите от наградата!
Ще е пълен с злато и всичките скъпоценности на Арабия!
Всичко това е хубаво, Негъл.
Но трябва да се прибереш у дома, за да ги харчиш.
Никога не съм срещал мъртвец,
който да ме черпи пиене.
А аз не съм срещал и жив,
който да ме почерпи и едно.
Стоиме будни цяла нощ, замръзваме от студ.
Това е и последното кафе...
Благодаря ти, Килик.
Бондън.
Достатъчно с източния курс.
Дръж курс юг-югозапад.
Тъй вярно, сър, юг-югозапад.
Платна!
Откъм към десния борд!
Три пъти Ура за Щастливия Джак!
Ура! Ура! Ура!
Наш е, момчета
-Фал! Ти тръгна преди мен.
- Опънете бомбрамселите и долните платна.
- Сър.
Също и допълнителните.
За всичките години по море,
никога не съм виждал такива чудо...
Трябва да сме минали повече от 100 мили,
и ни докара право зад тях.
На това му казвам аз мореплаване!
Казах ти, че се прави така, Уил.
Ще ги хванем в сумрака.
- Мисля, че го хванахме, сър.
- И вятъра е в наша полза този път.
Не слагайте тигана преди да сте хванали рибата, г-н Калами.
И все пак, ако можем да го стигнем, наш е.
Чукнете на дърво!
Завърти се три пъти!
Нека Бог и светиите ни закрилят!
Обръщай!
Дерзайте, хора.
Може де го загубим, преди да свалим платната!
Дръж!
- 12 възела, сър.
- 12 възела! Това е добре
Искам повече.
Нужни са ни всички свободни ръце,
откъм наветрената страна.
Г-н Холъм,
Разбудете всички веднага.
Всички на десния борд!
Вдигни марсела!
- Трябва да побързаме!
- Трябва да сме бързи, за да не ни видят!
Капитана познава този кораб.
Той знае колко може да издържи.
- Г-н Холъм!
Г-н Холъм, трябва ми
спасително въже на кърмата!
Не се връзвай, момче!
Спасително въже за кърмата!
Нос Хорн, докторе.
Затвори капака.
Достатъчно вода има в грога.
Благодаря ти за това, Дейвис.
Мислите ли, че капитана ще го следва
край нос Хорн с опънати платна?
Аз мисля, че ще го следва и
до вратите на Ада ако трябва
Това е дяволски кораб, казах ви.
И ни води право в капан
Той заобикаля нос Хорн,сър.
Не гарантирам за тази мачта, сър!.
Не, и около нос Хорн!
Благодаря г-н Ламб, вашите забележки
ще бъдат отбелязани в дневника.
Всички по местата си!
Приберете платната, момчета.
Изтеглете и ги навийте!
Приближаваме се, Том.
Сега не може да се откажем.
Дръж вятъра, Барет.
Дръж курс запад-югозапад.
Запад-югозапад, сър.
Приближаваме нос Хорн, момчета!
Приберете бушприта и марсела!
Живо момчета!
Закови това, преди да сме стигнали дъното!
Джонасън, Трул! Към бизана!
Готово!
Слизайте момчета.
Г-н Холъм, помогнете на младия Уорли
на брамсела на бизан мачтата.
- Трябват ми повече мъже, сър.
- Да. Върви.
Г-н Холъм, сър! Помогнете ми!
Тудор, Елърс! При г-н Алън!
Вие мъже, дръжте високо.
Долното платно на бизан мачтата.
Оставете го!
Помощ!
Помогнете ми!
Човек зад борда!
Загубихме бизана!
Дръжте се!
Насам, сър!
Плувай към останките, човече!
Плувай, човече!
Насам!
Г-н Алън, решетки, бъчви,
всичко, което плува, зад борда!
Корабът се обръща напреки на вятъра!
Ще го изпуснем!
Сър, останките от разрушението
служат като котва!
Трябва да ги отсечем, иначе ще потънем!
Сър, трябва да го направиме!
Той ще се справи!
- Хайде Уил!
- Хайде! Ръка след ръка!
За Бога, Уил, плувай!
Плувай към останките, Уил!
Можеш да го направиш, Уил!
- Плувай!Хайде!
- Хайде, Уил! Плувай!
- Ще удари отново.
- Кой?
- Йоан.
- Кое?
Смъртта е фактически
по-лека битка от раждането.
Когато някой загине под ножа ми,
или от последваща инфекция...
трябва да си припомня, че врага го е убил, а не аз.
Този млад мъж,
беше жертва на войната.
Както сам каза,
трябваше да избереш по малкото зло.
Екипажа ще приеме това зле.
Уорли беше популярен.
Споменали ли са нещо пред теб?
Джак, преди да ти отговоря,
съм заставен да попитам,
с кого говоря, със стария си приятел
или с капитана на кораба?
На капитана ще кажа,
че ненавиждам доносниците.
- Сега говориш като ирландец.
- Аз съм ирландец.
Добре,а като на приятел,
тогава.
Като на приятел, бих казал,
че никога не съм се съмнявал
във възможностите ти като капитан.
Говори направо.
Вероятно трябваше да се върнем
преди седмици.
Мъжете... разбира се
биха следвали Щастливия Джак навсякъде,
съвършено уверени в победата.
Но именно тук е проблема.
Ти не си свикнал да губиш.
И преследването на този голям, бърз кораб
с далекобойни оръдия се превръща
в плесница за гордостта ти.
Не става въпрос за гордост.
Това е въпрос на дълг.
Дълг.
Да, чух, когато говореше за това.
Ако ти харесва - иронизирай ме.
Да гледаш света под микроскоп е твоя право.
Но това е военен кораб.
И аз съм готов да сторя всичко което е по силите ми,
за да изпълня дълга си на всяка цена.
На всяка цена?
На всяка цена!
Да следваш заповедите
без да те интересува цената.
Наистина ли не претендираш
за нищо лично в това, което наричаш дълг?
Заповедите трябва да се спазват.
Моите заповеди бяха да ги следваме до Бразилия...
отдавна сме по-далеч...
Хванах го.
Ветровете се обръщат, сър.
Сър, просто не можем повече
да поддържаме западен курс.
Ако не може да плаваме срещу проклетия вятър, Том,
ще трябва да се завъртим, по дяволите.
Право на юг!
Колко далеч „на юг” сър?
Колкото е необходимо, г-н Пулингс.
- Тъй вярно, сър.
- Живо!
- Право на юг, сър, г-н Бондън.
- Право на юг, сър.
Ура!
Очевидно нещо очарователно се случи, което аз пропуснах?
Насочихме се пак на север, драги ми докторе.
Обърнахме се пак към слънцето.
- За слънцето.
- За слънцето!
О, и в очакване на този факт,
помолих Килик
да приготви нещо специално.
- Килик!
- Тук съм вече, де...
Господа, представям ви...
нашата цел.
- Това са Галапагоските острови!
- Островите Галапагос!
Нашият китоловен флот е там.
И техните товари ще донесат много пари
в чантата на стария Бонапарт.
Там трабва да бъде "Ашерон".
И със сигурност натам трябва да се насочим.
И така, г-н Пулингс, ако ми позволите...
парче от Албъмарл...
А за вас, д-ре, скалата Редондо.
Отлично.
А "Ашерон"... е за мен.
# Цял и невредим отново у дома
Всичко мина по вода, Джак
# Дълго се мятахме и обикаляхме морета.
Сега сме в безопасност на брега, Джак
# Не забравяй старите морски другари...
# Служихме на същото оръдие
в офицерската дивизия.
# Готованец бях, и те използвах
през цялото пътуване
# Дълго се мятахме и обикаляхме морета.
Сега сме в безопасност на брега, Джак
# Не забравяй старите морски другари.
Фоли-роли-роли-ро!
”Лас Енкантадас” - Омагьосаните острови.
Казват, че са пълни със странни създания.
Когато стигнем там,
ще трябва да заредим вода и храна.
Обещавам ти, през това време -
поне няколко дни -
ще може да бродиш, да колекционираш буболечки
и бръмбари, каквито искаш.
Ти ще бъдеш първия естественик,
стъпил на острова, обзалагам се.
Е, би ми харесало.
- Насекомо ли е?
- Да.
Не прилича.
Искам да кажа, че прилича на клечка.
Да, в това е смисъла.
Той се преобразява,
за да преживее.
Виж, тук има паяк маскирал се като мравка.
А тук има насекомо, приело образа
на трън, за да се спаси от птиците.
Господ ли ги променя?
Дали Господ ги променя?
Вероятно, да.
Но дали те не се променят от самосебе си?
Това е въпроса, всъщност...
Сър! Достигнахме Галапагос!
Идвам!
-Виж. Зад скалата.
- О, да, виждам.
Какво е това? Интересно, а?
Някакъв вид чайка?
- Ах, гадно чудовище!
- Отвратително! Цялото е с брадавици.
Грозници, нали..
Не виждам никакви жени.
Само патици и гущери.
Няма жени ли? Не е естествено.
Колко поразително.
Какво сър?
Тези птици, вид корморани са. Имат криле, но не летят.
Виждаш ли недоразвитите им криле?
Но както всичко свято,
и това е загадка за науката.
Драконите изглежда не ги притесняват.
Не, това е вид игуана, мисля.
За съжаление са тревопасни.
- Може ли да си вземем една?
- Мисля, че е добре да са чифт.
Така ще може да представите поколението им
на краля.
- Виж! Ще плуват.
- Игуаните не плуват.
Ами тези плуват.
Проклет да съм....
два нови вида за две минути... невероятно!
Всички на борда!
Готови да ги издърпате!
- Обри.
- Хъг. От “Албатрос”.
Господ да ви поживи, капитане.
Бог да ви пази, всички!
- Г-н Калъми, вода и храна за тези хора.
- Тъй вярно, сър.
- Г-н Хауърд, успокойте хората си.
- Кралска Флота, оръжие към земята!
Връщахме се за свежи запаси
преди по-малко от седмица.
Криеха се в този проток...
Запалиха кораба .. Скапани пирати!
Оковаха екипажа,
капитана е мъртъв.
Беше един голям черен тримачтов.
12,000 стерлинги първокласна мас.
Повече от две години плаваме.
И накъде поеха?
Може румб на юг към югозапад,
следвайки останалата част от флота.
Г-н Пулингс, запишете името на този г-н
в бордовия дневник.
Г-н Алън, курс запад-югозапад.
Всички на платната!
Сър, не може ли да вземем провизии?
Г-н Моует, нямаме време за губене.
- Джак, забрави ли какво обеща?
- Въпрос на служба.
Не мога да се задържа
заради някаква си игуана или гигантска чайка.
Очарователно, без съмнение,
но без конкретно приложение.
Съществува възможност, мисля,
която да угоди и на двама ни.
Това е дълъг и тесен остров.
Ще трябва да плуваш край него, а пък аз
бих могъл да го прекося.
Знам как прекарваш часове
втренчен в пустинно птиче гнездо.
Бих могъл да премина бързо,
да направя само най-важните изследвания.
Мога да направя безценни открития, които да
обогатят познанията ни по естествознание.
Ако приливите и отливите бяха против нас,
бих казал ‘Да’.
Но те не са.
Длъжен съм да кажа ‘Не’.
О, виждам.
Значи след всичкото това време, прекарано в служба,
ще трябва да се примиря и
да стана част от тази военна експедиция,
подминавайки чудесата на природата,
и прекланяйки се пред разрушението!
Не казвам нищо за покварата на властта...
- Самозабравяш се, докторе.
-Не, Джак, не.
Ти се самозабравяш. Що се отнася до мен,
аз гледам на обещанието като на задължение.
Обещанието беше условно.
Командвам кралски кораб, а не частна яхта!
Нямаме време за твоите
проклети хобита, сър!
Вземи тази риба долу.
Измий палубата.
Дейвис, не го оставяйте там.
Дръжте го долу!
Г-н Блекни.
Сър, намерих интересно бръмбърче,
разхождаше се по палубата.
Мисля, че е бръмбарче
от Галапагос.
Сигурно е така.
Можеше да ходим цял ден по острова,
и никога да не попаднем на него.
Да, това е повече от вероятно.
Може да го задържите, сър.
Г-н Блекни...
- Благодаря ви.
- Сър.
Последното оръдие стреля, сър.
- Време?
- Две минути и една секунда, сър!
Момчета, това не е достатъчно бързо.
Трябва ни огън от и от двата борда, към един от техните.
- Искате ли да видите гилотина на "Пикадили"?
- Не!
- Искате ли да наричате Наполеон ваш крал?
- Не!
- Искате ли децата ви да пеят "Марсилезата"?
- Не!
Г-н Моует, г-н Пулингс, огън от десния борд!
Скачайте момчета!
В такт и ритъм.
- Набележете целите си!
- Хайде момчета, побързайте този път!25.000
Тегли!
- Докладвайте, г-н Мовет.
- Трета и четвърта дивизия готови, сър!
Добре!
Дясна батарея - огън!
Минута и десет секунди!
Ура!
Добра работа момчета.
От най-добрия грог за всички!
Ура!
Дайте път за капитана, момчета.
Забелязвам напредък, г-н Калъми.
Добра работа.
Благодаря, сър.
Килик! Килик тук!
Какво си ни приготвил за тази вечер?
- Някакво мариновано свинско.
- А-ау?
- Някакво мариновано свинско!
- Любимото ми!
...и тогава идва "Изненада" и
бум - отиват в небитието!
Още една такава седмица
и ще се обезводнят.
Не мога да направя дъжд...
Мога да впрегна ветровете,
не съм проклетия създател.
Никога не съм имал
по лош късмет.
...И те му казаха...
"Защо предизвикваш злото?"
Откъде е това?
Това е от Библията.
От Библията е. Притчата за Йоан.
На един кораб, открили, че този Йоан,
който обидил Господ
бил причината за техния лош късмет
Злото идва... от този, който Зло мисли.
Джо поназнайва това-онова за злото май
От личен опит.
Нали така, Джо?
Килик казва, че сутринта на битката,
не е имал куража да вдигне тревога.
После цялата му команда при оръдията
беше убита, а той остана жив.
Като се качи на бизана, Уил падна...
И познайте кой беше дежурен,
като загубихме вятъра?
Ти, там! Застани на място!
Стража, заведете този човек долу
и го оковете!
Г-н Пулингс,
наказание при осма камбана!
Тъй вярно, сър.
Прати Холъм долу в кабината ми.
Човек минава край Вас, без да отдаде чест,
и Вие не казвате нищо. Защо?
Щях, сър, но не можех да намеря подходящите думи...
Подходящите думи?
Това беше умишлено неподчинение!
Опитах се да се разбера с хората,
сър, приятелски,
но те се обърнаха срещу мен.
Винаги шепнат, когато минавам покрай тях
и ме заглеждат...
Ще направя правилното.
Ще бъда по-строг спрямо тях занапред.
Не си създавай приятели
измежду тях, момче.
Ще помислят че си слаб, и ще те презират
- Нито пък трябва да си деспотичен.
-Не, сър.
Много съжалявам, сър.
- На колко си? 26, 27?
- Ставам на 30 следващия петък, сър.
30?
Два пъти пропуснахте повишението в лейтенант,
но вие не сте лош моряк.
Не може да прекарате живота си като курсант.
Не, сър.
Ще се постарая повече.
Виж, Холъм, те искат ръководител.
Силен.
Сега, намери го в себе си,
и ще си завоюваш уважение.
Без уважение,
дисциплината заминава зад борда.
Да, сър.
Сила, уважение... и дисциплина, сър.
Добре... това е злочест бизнес, Холъм.
Адски злочест.
- Това ще бъде всичко.
- Да, сър.
- Не съм деспотичен капитан!
-Холъм е изкупителна жертва
за целия лош късмет,
реален или измислен, на това пътуване.
Г-н Ламб? Ако обичате.
Тези мъже са изтощени.
Изискваш твърде много от тях.
Стивън, поканих те
в кабината като приятел.
Не за да ме критикуваш или съветваш
относно екипажа ми.
Добре, ще те оставя
докато не хармонизираш мисленето си?
- Какво искаш да направя?
Катурни всички буретата с грог.
- Да им спра грога?
- Негъл беше пиян, когато оскърби Холъм.
Да наруша една 200 годишна традиция?
По-скоро ще ги пратя с три платна по вятъра
отколкото да се изправя срещу бунт.
Като че ли разбирам бунтовниците...
Мъже, подтиснати за домовете си,
затворени от месеци в дървен затвор...
Уважавам несъгласието ти с мен,
но мога да си позволя
само един бунтовник на този кораб!
Мразя когато говориш за службата
по този начин. Унижава ме.
Мислиш ли, че искам да накажа Негъл?
Човекът, който сам преряза въжетата,
изпращайки на смърт най-добрия си приятел?
Под мое командване?
Не виждаш ли?
Единственото нещо, което крепи този
малък дървен свят цял е дисциплината.
Джак, мъжът просто не отдаде чест!
За бога, йерархия има дори в природата,
често си ми го казвал!
- Но в природата няма унижение... Няма...
- Мъжете трябва да се управляват!
Често не мъдро,
но въпреки това да се управляват.
Това е оправданието на всеки тиранин
в историята - от Нерон до Бонапарт.
Аз единствен се противопоставям на авторитета.
Това основата на нещастието и потисничеството.
Дошъл си на грешното място да проповядваш
анархията, братко!
Четири.
Пет.
Шест.
Седем.
Осем.
Девет.
Десет.
Единадесет.
Дванадесет.
Свалете го!
Не толкова силно.
О, махни това, Бойл.
- Добре ли сте, г-н Холъм?
- Бяга от работа както винаги, и ти знаеш Блекни!
- Млъкни!
-Ти млъкни!
- Просто го остави!
- Искаш ли малко вода.
- О, благодаря ти.
Сър. Сър - г-н Холъм!.
Нищо му няма, всъщност.
Мисли, че е прокълнат.
Моряците устояват на доста изпитания,
но не и на Йоан.
Боже мой. И вие ли вярвате?
Не всичко го има
в книгите ти, Стивън...
Той е, знам...
Йоан.
Той предизвиква всичко това
Той го привлича, не разбирате ли?
Всеки път, когато той е на пост,
този кораб се появява.
Само почакайте и ще видите...
По някое време тази нощ,
кораба призрак ще се върне.
И ще ни вземе всички нас,
право надолу към горещото място.
Г-н Холъм.
Толкова ме изплашихте.
По-добре ли сте сега?
Да. Много по-добре,
Благодаря ти.
Капитанът мисли,
че ще имаме попътен вятър утре.
Сигурен съм в това.
Винаги си бил много любезен с мен.
Сбогом, Блекни.
Простата истина е, че не всички от нас
стават мъже, по начина, по който искаме.
Но всички ние сме Божии създания.
Ако има между нас такива,
мислили лошо за г-н Холъм,
или злословили зад гърба му,
или пък изоставяли в беда,
то молим те да ни простиш, Господи.
И се молим за него.
Хвала на Бог. Г-н Мовет?
Спри там!
- Д-ре, видяхте ли птицата?
- Каква птица беше?
Някакъв вид албатрос, сър.
Ето там!
Така, така, пили-пили, пили-пили...
По дяволите!
- Заобикаля, момчета!
Докторе?
Боже мой! Докторе! Докторе!
Съжалявам, човече.
Птицата полетя надолу, и... Не ви видях...
- Калъми, доведи Хигинс.
- Добре съм, Джак.
Куршумът е вкарал и част от ризата
вътре.
Ако не го извадим, раната
ще се инфектира.
Ще се справиш ли?
Ами, ще трябва да прегледам докторските книги,
да проуча някои картинки...
Да проучиш някои картинки?
Просто да влезна в крак, това е...
Би било по-лесно, ако бяхме на сушата...
Тук, таковата...
Ще се справя. Ще видите.
Кораб на хоризонта, сър.
Движи се на запад.
Не сме сигурни, но мислим,
че е капера, сър.
По-добре да взема...
До скоро, сър.
Не грешим! Френски е!
Да вдигам ли тревога, сър?
Кажи ми само, че не е заради мен.
А, не, в никой случай.
Просто исках да се поразтъпча малко.
Полека...
По-пъргаво, там!. Обезпечете фронта!
Кралската Флота бележи
всеки 20 ярда, сър.
- Готов ли сте, Хигинс?
- Да, сър.
Не.
Ще направя това със
съобствените си ръце.
Ако всичко е под контрол,
няма да ви трябвам. Ще бъда отвън.
Свободен чифт спокойни ръце
не биха били излишни;
Ако, разбира се, си в състояние
за подобно нещо.
Скъпи мой докторе, бил съм сред,
и около много рани през живота си.
Добре тогава.
Сложи си ръката на корема ми,
и натискай, когато ти кажа.
Хигинс, промийте, ако обичате.
Падин, моля Ви!
Ножа, г-н Хигинс.
Тампон.
Добре.
Г-н Хигинс, трябва да повдигнете реброто.
Хванете го здраво.
Точно там....
И сега го повдигнете.
Повдигнете го.
Тампон, Джак.
Не виждам.
Добре ли си?
Хванах го.
Притисни по силно.
- Цялото ли е?
- Тъй вярно, сър.
Съвпада точно.
Благодаря ти, Боже!
О, тази е добра!
Сър! Сър!
- Падин и аз ги събрахме за вас.
- Наистина ли?
Всеки от бръмбарите има описание
на тревите, където са намерени.
Падин, този трябва да го махнеш.
Сър, направих нови бележки,
ако искате да ги погледнете.
Г-н Блекни, имате заложби за естественик.
Е, сър, вероятно бих комбинирал, да стана
нещо като... воюващ естественик, като вас, сър.
При мен комбинацията не излезе сполучлива, опасявам се.
Точно така.
Трябва ли да ставате, сър?
- Г-н Блекни, вие и доктор ли сте?
- Не, сър.
Точно така, не сте.
Падин, ако обичаш.
Колко дълго смята капитана да останем?
Знаете ли?
- О, предполагам седмица.
- Седмица?
- Няма защо да се бърза.
- Не трябва ли да бързаме към Марсилия?
Дори не съм сигурен
че видяхме "Ашерон".
И да е бил той, ще е бая далеч сега...
Не, ще тръгнем към дома.
Преди Франция да наруши мира,не дай Боже!
Страхувам се, че ме товарите със задължение,
за което никога няма да ви се отплатя.
А. Кръсти някой храст на мое име
Нещо издържливо и бодливо.
Храст? Глупости.
Ще нарека някоя огромна костенурка на вас.
Тестудо Обри.
Хайде, събирайте си нещата.
Трябва да вървим.
- В лагера ли се връщаме, сър?
- Не, отиваме от другата страна на острова.
- Но сър, до там има повече от десет мили.
- Значи не трябва да губим време.
Там намерих големия корморан,
г-н Блекни.
Хайде.
Седем инча дължина.
Четири инча ширина.
15 инча дължина на човката.
Най-голяма ширина
... шест инча.
Падин, пусни мрежата
и използвай ръцете си. Те не хапят.
Ето един добър.
Носи ги внимателно.
Сър, мисля, че трябва да се връщаме.
Тук военноморската дисциплина не важи,
г-н Блекни. Трябва да намеря този корморан.
И ако наистина се окаже,
че не може да лети,
ще може да ме придружите на вечерята
на Кралското Общество, като съ-откривател.
Г-н Блекни!
Сър, трябва да побързаме.
Падин, погрижи се за него.
Пусни това.
Остави го. Просто остави всичко.
Отворете клетките.
- Всички на борда, вдигаме котва!
- Г-н Алън, видях го отдясно на борд.
Нека приберем тези костенурки.
Барет Бондън,
дръжте здраво руля десен на борд.
Те са на два часа път от нас
и се носят на юг.
Това означава само едно - остров Крал Чарлз
Той търси прясна вода.
Ако успеем да го настигнем,
искам да кажа да го хванем...ще трябва
да сме дяволски невидими.
Затегни рейките на десния борд!
Е, Стивън, видя ли птицата си?
Мда, но не можах да хвана нито една...
- Не, моето най-голямо откритие,
беше твоя фантом
- Наистина.
Съжалявам, че трябваше да изпуснеш
най-добрия си екземпляр от колекцията.
Всъщност, г-н Блекни и аз
направихме едно... много интересно откритие.
Така ли?
Нека отгатна. Пръчка?
Разкажете му за това, г-н Блекни.
- Това е рядък "фазмид", сър.
- Фазмид?
Насекомо, което се маскира като пръчка
главно за да обърка хищниците.
Морски "фазмид", д-ре.
Поне в очите на хищника,
с апетит към китоловци.
Имам намерение да се интересувам
от щедроста на природата от сега нататък.
Нямах си и на представа, че изследването на природата
може да е полезно в изкуството на морския бой.
О, разбирам
Сега, да подмамим хищника
и да затворим капана.
- Джак?
- Да.
Ти си хищника...
Ето. Корпус,
широк и наклонен към бакборта.
Това е фрегата, определено.
По дяволите, имаш набито око Барет.
- Г-н Алън! Повече дим.
- Тъй вярно, сър!
Това ще ги доведе.
Точно така момчета...
Да се поставят нови фитили във всеки затвор!
Батарея ляв-борд,
откачете задните колелца.
- Хайде Килик, ти също. Облечете се.
- О, Боже!
- Том?
- Нашата подготовка е завършена.
Добре. Отсега нататък никакво "сър",
без поздрави, без свирки, без камбанки.
Тъй вярно, сър.
Да, мисля,
че на всеки ще му е малко трудно.
Има поне 30 или повече китоловци.
затворени в трюма на "Ашерон".
След като се качим на борда, г-н Калъми
трябва да вземе малка група и да ги освободи.
- Мислите ли, че е готов, сър?
- А беше ли ти, Том?
- Би могъл да обърне прилива.
- Така е, сър.
Хващат се...
Да започваме!
Да покажем паника и хаос,
типични за китоловците.
С изключение на присъстващите, г-н Хъг.
Побързайте, че ще ни видят.
Екарт, остави това. Ела по-бързо
и се намажи с китова мас.
- Поздравления. За ролята на трети лейтенант.
- Благодаря.
-Чух, че ще освободите китоловците.
- Вие трябва да останете на палубата
Съжалявам, Уил
Покажи им лошо владеене на курса.
Слушам, сър.
- Извинете, сър.
- Свали си шапката. Ние сме китоловци.
Г-н Калъми каза, че не съм
в групата за абордаж. Исках да кажа...
Знам какво искаш да кажеш.
И отговорът ми е, 'Не'.
Ще водите хората си, и когато се качим на борда,
ще поемете командването на кораба.
- Ясен ли съм?
- Да поема командването на кораба... Благодаря, сър.
- Върнете се по местата си.
- Да сър.
...на дясната ръка, над рамото,
та да различавате приятеля от врага!
Дейвис, тази ръка.
Ръката 'дясно на борд'.
- Това ръката дето я имаш ли, или другата?
- Дето я нямам.
Вземете превръзката от врата си,
и я вържете на дясната ръка над лакътя!
Направете път на капитана.
Поздравления, лейтенант.
И така, момчета!
Знам, че между вас няма със
страхливци,
и знам, че и вие сте нетърпеливи
да влезем в бой.
Но ще трябва да ги докараме съвсем наблизо,
преди да затворим капана.
Това ще е изпитание за нервитe ни.
Ще са необходими и храброст, и дисциплина.
"Ашерон" е наистина костелив орех.
Повече от два пъти повече оръдия и числен състав.
А и няма да се дадат лесно.
Хората по палубата да се правят на
непохватни и несигурни,
а като прозвучи сигнала,
да свият платната.
Това почти ще спре кораба.
Топчии - ще трябва да изкарате и заредите
за двойно по-кратко време.
Без задните колелца печелим височина, но без откат
няма презареждане.
Така че, командири, имате само
един залп от лявата батарея.
Само един.
Ще се целите в главната мачта.
От точността ви зависи много.
Въпреки това, дори и повреден,
той си остава опасен, като ранен звяр.
Капитан Хауърд и морските пехотинци
ще пометат палубата им с кръстосан
мускетен огън от високо.
Ще се опитат да изравнят бройката
преди да ги вземем на абордаж.
Те искат да ни приберат като трофей,
а и сме по-ценни непокътнати.
Но тяхната алчност ще бъде и тяхното падение.
Англия е под заплаха от инвазия.
И бидейки на края на света,
този кораб е нашият дом.
Този кораб е Англия.
Да спрем с думите и да действаме!
В края на краищата,
изненадата е на наша страна.
Ура! Ура! Ура!
- Хвърлете го нависоко, та да могат да го видят и те.
- Здравей докторе.
Джак.
- Искаш ли пура?
- Благодаря, не.
Заповядайте, докторе.
- Позволих си тази волност, Докторе.
- Благодаря, Килик.
- Има три бучки захар.
- Колко мило
- Късмет, Уил.
- Късмет, Питър.
- Ще се видим после.
- Да.
Не мърдайте, момчета.
Запазете спокойствие.
Английска китоловен кораб ' Сирена',
говори "Ашерон".
- Барет.
- Сър.
Нямате никакъв шанс, никаква възможност.
Но сте предупредени!
Спрете веднага, или ще унищожим
кораба ви!
Английски китоловци, това е
последно предупреждение!
Спрете веднага, или ще ви унищожим!
- Знамето!
- Знамето!
- Приготви се за бой!
- Това е боен кораб!
Давайте, момчета!
Огън!
Огън!
Към гротмачтата момчета!
- Разнеси го!
- Огън!
Ура!
Към бакборта!
Изправи рок-мачтата!
Постави марселите!
Отпусни!
Към дясната батарея!
Огън!
Отвърнете му! Отвърнете!
Счупената мачта, сър! Пречи да се приближим плътно!
Вземи хора и разчистете останките,
аз ще привлека огъня им!
- Моята дивизия се присъединява към вас, г-н Пулингс!
- Вдигнете марсела!
- Ура за Щастливия Джак!
- Ура!
Захванете куките!
Спуснете абордажните дъски!
- Дивизия, следвай ме!
- За Англия, за дома, и за плячката!
Давайте момчета!
Спрете виковете. Тишина.
Изглежда, че работата е приключена, сър.
"Ашерон"!
Огън!
Г-н Блекни, оръдието!
Добре!
Огън!
Дръжте се, момчета! Продължавайте!
Джо!
Гранати, готови!
Целят се по нашия корпус!
Искат да ни потопят! Свалете дулото!
Падин, тренирали сме го на кърмата!
Сега заедно!
Спри и изчисти!
Огън!
Въоръжи се! Към техния борд!
Следвай ме!
Сега!
Китоловци, следвайте ме!
Г-н Хог, елате насам! Бързо!
Албатроси! Албатроси, чувате ли ме?
Към оръдията! Към оръдията!
Бойл, заредете тези пушки!
Насам, живо! Хайде! Мърдай!
Сега ще стане лошо!
Не! Не! Не!
Г-не, не!
- Г-н Хауърд.
- Сър.
- Пленихте ли знамето им?
- Вярвам в това, сър.
- Видяхте ли капитана им?
- Не още, сър.
- Погрижете се.
- Тъй вярно, сър.
- Капитанът?
- В лечебницата е.
Докторе? Докторе?
Да .
Доктор де Виньи, г-не.
Направих каквото можах за него.
Преди да умре, капитанът...
каза да ви предам това.
Не. Аз ще го направя.
Можеш ли да ми помогнеш?
Отче наш,
ти който си на небето,
да се свети името Ти.
Да бъде царството Ти,
както на небето,
така и на земята.
Хлябът наш, насъщний
дай ни го и днес,
и опрости ни дълговете,
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
И не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия.
Да бъде царството Ти,
силата и славата,
сега и завинаги!
Амин.
Робърт Гарднър, моряк първи клас
Джеймс Лойд, зам. боцман.
Робърт Кемп, моряк първи клас
Джон Антонио, зам. старши кормчия
Майкъл Дудъл, моряк първи клас
Джозеф Негъл, помощник дърводелец.
Джон Алън, шкипер
Питър Майлс Калъми...
лейтенант.
Предаваме техните тела на бездната,
за да се разложат,
и възкръснат,
когато морето даде мъртвите си.
и живота пристигне в света ,
чрез нашия господар Исус Христос.
Амин.
Той е твой стар приятел.
Внимавайте с варела с боята, моля.
Сър, китоловците са на борда
и това е последната военна част
на морските пехотинци .
Добре, добре.
Мисля, че трябва да се върнем
на Галапагос.
Да вземем храна и вода, и да оставим
доктора да намери своята птица.
Много добре, сър.
А вие, междувременно,
ще закарате "Ашерон" до Валпарайсо.
Разпитайте затворниците, необходим е и ремонт,
ще се срещнем в Портсмут.
Вярвам, че г-н Хог ще е добър избор
за шкипер,
но това си е ваше решение,
капитан Пулингс.
Заповедите Ви.
- Благодаря, сър.
- Попътен вятър, Том.
И на вас, сър.
- Г-н Мовет?
- С удоволствие, сър.
- Късмет.
- Ще се видим в Портсмут.
Момчета, ура за капитан Пулингс!
- Хип, хип...
- Ура!
- Хип, хип...
- Ура!
- Хип, хип...
- Ура!
- Късмет, сър.
- Късмет, капитане.
О, пак се започва.
Килик!
Килик, там!
Ще стане, когато е готово!
Ще ми олекне, като разбера
че са пристигнали.
Толкова много ранени, а само
един нещастен Хигинс за всички.
Все пак е по добре от нищо.
- Но аз говорих с техния доктор преди време...
- Не, той почина от треска преди няколко месеца.
- Де Виньи?
- Мхм.
- Повикайте г-н Мовет.
- Г-н Мовет в главната кабина.
Техният "лекар" ми даде тази сабя.
Сър.
Сменете курса.
Югоизток и на Изток.
Ще настигнем "Ашерон"
и ще го ескортираме до Валпарайсо.
Тъй вярно сър. Югоизток и на Изток.
- И Уилям...
- Сър?
- Бийте тревога.
-Много добре, сър.
Въпрос на служба....
Е, Стивън... птицата не лети, нали?
Да.
Е, значи няма къде да отиде.