Tip:
Highlight text to annotate it
X
Някои казват, че съдбите на
определени хора са свързани
през времето от древен повик,
който отеква през вековете.
СЪДБА
Преди много години в далечна земя
се издигала империя,
която се разпростирала
от степите на Китай
до бреговете на Средиземно море.
Тази империя била Персия.
Свирепа в боя...
... мъдра в победата...
... откъдето минел
персийският меч, наставал покой.
КРАЛСКИЯТ ГРАД НАСАФ
Персийският крал, Шараман,
управлявал с брат си, Низам,
уповавайки се на принципите
на братството и лоялността.
Кралят имал двама сина,
които му носели радост.
Ликувайте!
Но боговете отредили
семейството на
краля да не бъде цяло,
докато той не станал свидетел
на героичното дело
на сирак от улиците на Насаф.
Мърдай от пътя!
Спрете!
Помощ!
- Престанете!
Бягай!
Бягай, Бис! Бягай!
Стой тук.
Пусни ме!
В името на краля!
Как се казваш, момче?
Дастан, сър.
Къде са родителите ти?
Момче!
Братко, качи го на коня.
Разчувстван от видяното,
кралят осиновил Дастан,
син без кралска кръв...
... и желание за трона му.
Но може би в този ден,
повлиян от невидима сила,
от нещо,
отвъд обикновените разбирания...
... момчето
от бедняшкия квартал...
... станало...
... принц на Персия.
ПРИНЦЪТ НА ПЕРСИЯ:
ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО
15 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ПЕРСИЙСКИ ГРАНИЧНИ ЗЕМИ
СВЕТИЯТ ГРАД АЛАМУТ
Легендарният Аламут. По-красив,
отколкото си го представях.
Нека красотата не ви лъже,
принце Тъс. Град като всеки друг.
Тези градове отглеждат слаби мъже.
Дръзнаха да ни предадат,
а сега ще трябва да си платят.
Баща ми даде да се разбере -
не бива да атакуваме,
някои считат града за свещен.
Но след като мъдрият ни баща
не е тук, решението остава мое.
Ще се посъветвам за последно
с моя чичо и двамата ми братя...
... доверените Гарсив и...
Къде е Дастан?
Бий се! Заложих едномесечна
издръжка на мача! Излагаш се!
Защо не се пробваш ти?
- Връщай се!
Само това ли можеш?
Принц Дастан!
Къде е принц Дастан?
Принц Дастан не е тук!
Ваше Величество, моля ви!
Принц Тъс свика военен съвет.
Идвам след малко.
Най-умелият ни шпионин...
... прихвана керван,
напускащ Аламут.
Мечове от най-високо
качество на изработка.
Стрели със стоманени върхове.
И обещания за заплащане
на Аламут от военачалник Кош.
Продават оръжия
на враговете ни, Дастан.
Точно такава стрела
уби коня ми в Кошкан.
Затова ще се лее кръв
по улиците на Аламут.
Или нашите воини
ще паднат от стените му.
Заповедта ни бе да подчиним
Кошкан, а не да нападаме Аламут.
Мъдри думи, малки ми братко.
Но думите няма да спрат
враговете ни,
ако са въоръжени
с остриета от Аламут.
Ще нападнем на зазоряване.
Ако това е решението ти,
нека вляза пръв в боя.
Имаш ли нещо да кажеш, Гарсив?
Аз съм пълководец на
персийската армия.
Дастан е главатар
на група разбойници.
Може да не са възпитани,
но са полезни в боя.
Честта от първата пролята кръв
се полага на мен.
Ръката ти пак е на оръжието.
- Където трябва да бъде!
О, братя мои!
Винаги пламенни.
Казват, че принцесата на Аламут
е неповторима красавица.
Ще нахлуем в двореца й,
за да се уверим лично.
Не се съмнявам в
смелостта ти, Дастан.
Но не си готов за това.
Кавалерията на Гарсив
ще води атаката.
Принцесо Тамина,
персийската армия не се изнася.
Във вярата им няма място за
друга истина, различна от тяхната.
Ще бъде по-безопасно,
ако не стоите толкова близо до ръба.
Каквато и да е вярата им,
лъковете им не са толкова силни.
Нито прицелът им.
Свикайте съвета.
Кажете им, че съм в Светия храм.
Трябва да се моля.
Светия храм? Аламут не е
бил превземан от хиляда години.
Всичко се променя с времето.
Ние трябва да го знаем най-добре.
Напомни ми защо не зачитаме
заповедта на брат ти?
Защото Гарсив знае само
как да влезе директно в боя.
Ще настане клане.
Стражите на Аламут ще са заети с
главната порта,
а ние ще се промъкнем.
Да не си пил?
Оттук влизаме.
Има две порти.
Външната е лесна.
Вътрешната е невъзможна
за отключване.
Механизъмът на портата се пази
от две кули, пълни със стражи.
Винаги има начин.
Ти се погрижи за външната.
Остави невъзможната на мен.
Няма да си доволен,
докато не ни избият.
Чудесна реч, Бис.
Вдъхновяваща.
Тревога!
Дръжте здраво.
Пази си гърба.
Източната порта е отворена.
- Това са хората на Дастан.
Влязъл е.
Дастан е проникнал в двореца.
Придвижете войските
до източната порта.
Към източната порта!
Превзеха източната порта.
Срутете проходите
до свещената стая.
Да, принцесо.
Вървете, бързо!
Знаеш
какво трябва да направиш.
Преди всичко, да го запазим.
Направете път!
Песните и тамянът
няма да ви помогнат.
Ще се увериш, че принцесата не
разчита само на това, нали, Гарсив?
Веднъж историите да са верни.
Знаем, че тайно произвеждате
оръжия за враговете на Персия.
Покажете ни къде.
- Тук нямаме ковачници.
А вие надвихте оръжията,
с които разполагахме.
Шпионите ни твърдят друго.
Може да спестим много болка...
Цялата болка на света няма да
ви помогне да намерите нещо,
което не съществува.
Очевидно разполагате с мъдростта,
нужна за постигане
на политическо решение.
Омъжете се
за бъдещия крал на Персия.
Предпочитам да умра.
Може да се уреди.
Недей!
Принце Тъс.
Обещайте ми, че към хората в
Аламут ще бъде показана милост.
Лъва на Персия!
Наричат те Лъва на Персия.
Никога не си спазвал
заповеди, Дастан.
Мога да обясня, Тъс...
Не! Сега е време за празник.
Има, обаче, традиция.
След като на теб се падна
честта от първата кръв,
е редно да ми направиш подарък
в знак на почит.
Красив кинжал.
Той ти донесе града
и принцесата му.
Мисля, че това е достатъчно.
- Да, възможно е.
Първите вести пристигнаха,
принце. И са чудесни.
Баща ви е прекъснал молитвите си,
за да се присъедини към нас.
Със сигурност, за да ни
поздрави за голямата победа.
Имаше признаци, че Аламут
снабдява враговете ни с оръжие.
Признаци?
Надявам се да имаш
повече от индикации,
за да окупираш свещен град...
... с моите войски!
Това... приключение няма
да се хареса на съюзниците ни.
Но, предполагам,
не си го взел под внимание.
Не гледай към чичо си, момче.
Решението и последствията
от него са моя отговорност.
Знам, че си нетърпелив
да сложиш короната...
... но ми се довери,
като ти казвам, че не си готов.
Никой не знае това
по-добре от теб, татко.
Тъй като доверието ти е нещо,
което ценя дълбоко...
... лично ще ръководя
търсенето на оръжията.
Кълна се, че няма
да застана пред теб,
докато не намеря доказателства
за предателството на Аламут.
Третата стъпка е най-трудна!
Братко! Братко!
Открихме следи от тунели
в източния край на града.
Запътил съм се натам.
Ще пропуснеш банкета.
Ти и Гарсив ще се погрижите
за татко, докато ме няма.
Имаш ли подарък за него?
Разбира се... Бис, подаръка.
Какво?
В момента не разполагам с него.
Знаех си, че ще забравиш.
Молитвената роба
на владетеля на Аламут.
Най-свещената в източните земи.
Подарък, който кралят ще оцени.
Ти се би и победи за мен.
Радвам се да върна жеста.
Рядка красота. Моля те,
представи я на краля тази вечер.
Сигурен ли си, че искаш
още една жена, братко?
Слушай ме, Дастан.
Женитба с принцесата ще ми
осигури лоялността на хората й.
Ако не я обвържем,
може да се окаже опасна.
Ако баща ни не одобри годежа...
... искам лично да се
погрижиш за смъртта й.
Значи ще ме придружи
принц Дастан, Лъва на Персия.
Усещането сигурно е невероятно -
да спечелиш такава титла
за унищожението на невинен град.
И аз се радвам
да се запознаем, принцесо.
Нека само кажа, че ако наказанието
на враговете
на краля е престъпление,
то бих го повторил с удоволствие.
Значи си истински принц на Персия.
Брутален, безчестен...
Не прави грешката да си мислиш,
че ме познаваш, принцесо.
Така ли? Какво друго има?
Изчакай тук с Нейно Величество.
Ако можеш да я изтърпиш...
За твое добро,
ти предлагам да бъдеш смирена,
когато те представя на краля.
Облекчи гнева на баща ми, чичо.
Един ден и ти
ще имаш удоволствието
да бъдеш брат на краля.
Стига да запомниш най-важното
си задължение, ще се справиш.
И кое е то?
Да не оставяш празна
чашата му за вино.
Казаха ми, че още един
от синовете ми се е присъединил...
... към великите воини на Персия.
Липсваше ни, татко.
Молех се за теб и братята ти, Дастан.
Семейство...
Връзката между братята е мечът,
който защитава империята ни.
Моля се този меч да остане здрав.
Надявах се с действията си
да предотвратя ненужни жертви.
Постъпил си като добър човек -
дръзко и смело, за да донесеш
победа и да спасиш живот.
Но един велик човек
щеше да възпре такова нещо.
Един велик човек щеше да възпре
нещо, което знае, че е нередно...
... без значение кой е дал заповедта.
Момчето, което видях на площада...
... беше способно
да бъде повече от добро.
Да бъде велико.
Е, междувременно...
Имам подарък за теб.
Някои поставят
под съмнение избора ми...
... да доведа в семейството си
момче от улиците.
Видях момче, чиято кръв
не бе кралска, но характерът му бе.
Крал по душа.
Благодаря, татко... Благодаря.
Може ли да ти представя
молитвената
роба на владетеля на Аламут.
Какво мога да ти дам в замяна?
Да ти представя принцеса Тамина.
Тъс желае да се обвържем
с нея чрез брак.
Искрено се надявам
да спечелим одобрението ти.
За всичките ми пътувания...
... не съм виждал по-красив град,
Ваше Величество.
Трябваше да го видите,
преди ордата ви
от безумни диваци да го опустоши.
Очевидно от нея ще стане кралица.
Но Тъс вече има достатъчно жени.
Ти, Дастан, ще се вразумиш,
ако такова бижу те чака в покоите ти.
Принцесата на Аламут
ще бъде твоята първа жена.
Какво ще кажеш, Дастан?
Втурва се към стотици врагове,
без да се замисли,
но когато го изправиш пред брак,
се вцепенява от страх.
А все още има хора,
които го смятат за неразумен.
Имам нужда от питие.
Настрана! Направете път!
Татко...
Бог да ни е на помощ!
Робата е отровена!
Някой да му помогне!
Робата, която Дастан му даде!
- Защо?
Някой да му помогне!
- Заловете убиеца!
Някой да му помогне!
Принце, спасявай се!
- Дръжте го!
Бързо!
Ела с мен!
Какво си мислиш, че правиш?
- Ще ни измъкна оттук.
Ще ти трябва помощта ми.
Дай ръка!
Затворете портата!
- Натам!
Затворете портата!
Наведи се!
Ето ги! След убиеца!
Качи се на коня ми!
Открадна ми коня!
Лоялни поданици,
целият свят скърби
за загубата на обичания ни крал.
Всички сме покрусени
от загубата му.
Това, че убийството дойде
от ръката на принц Дастан,
прави болката още по-голяма.
Не аз убих баща си.
Робата ми бе дадена от брат ми.
Тъс го е сторил.
- А сега ще стане крал.
Не аз убих баща си.
Вярвам ти.
Не бива да си тук. Не трябваше
да ти позволявам да идваш.
Но го направи.
Обещах на брат ми да те убия,
ако той не може да те има.
Е, решението е да ме целунеш...
... и после да ме убиеш.
Но аз имам по-добро решение.
Аз ще те убия!
И всички проблеми са решени!
Може да намерим
друго разрешение.
Е, решението е да ме целунеш...
И после да ме убиеш.
Но аз имам по-добро решение.
Не.
- Аз ще те убия!
Върни ми откраднатото, персиецо!
Недей!
Видя ли?
- Какво?
Ако пак посегнеш към меча,
кълна се, ще ти счупя ръката.
Пак ли?
Използвал си всичкия пясък.
- Какво?
Какво е това?
Невероятно.
Изсипването на пясъка...
Връща времето назад.
И само този, който държи кинжала,
знае какво се е случило.
Може да се върне назад, да промени
събитията, хода на времето.
И само той ще знае.
Колко може да върне?
Отговори ми, принцесо.
- Ти унищожи града ми!
Инвазията ни не беше
заради ковачници на оръжия.
Била е заради този кинжал.
След битката Тъс пожела
кинжала за подарък.
Тогава не се усетих,
но сега разбирам.
С него може да промени всичко.
Изхода на критичен момент в битка.
Може да предвиди
хода на противник.
Няма да бъде просто крал,
а най-могъщият владетел,
който Персия е виждала.
По-велик дори от баща ни.
Всичко е било заради този кинжал.
На коварния ми брат трябва
да бъде въздадено правосъдие...
... затова удвоявам
наградата за залавянето му.
През това време ще браня
империята,
както баща ми би желал.
Започна ново царуване.
Какво правиш?
- Гарсив не е по петите ни.
Акш е най-известният кон
в империята.
Това ще покрие следите му.
Следите накъде? Къде отиваш?
Към Аврат,
където ще погребат баща ми.
Търсен си за убийството на краля
и ще се появиш на погребението му,
сред хиляди персийски войници?
Чичо ми, Низам, ще бъде там.
Само на него имам доверие.
Той ще види, че Тъс ме е натопил.
Отдръпни се, принцесо.
Всеки път до Аврат ще бъде
покрит с персийски войници.
Няма да поема по път.
Ще мина през Долината на робите.
Никой не минава през тази пустош.
Гъмжи от разбойници и убийци.
Така казват.
- Планът ти е самоубийствен.
Брат ми уби баща ми
и покри ръцете ми с кръвта му.
Ако умра, опитвайки се
да поправя стореното, така да бъде.
Значи ще ме оставиш тук
по средата на нищото?
Благородния Дастан изоставя
безпомощна жена насред пустинята.
Какво има да каже
честта ти по въпроса?
Дай ми сили да не я убия!
Качвайте се... Не са далеч.
Без подходящия пясък,
е само един нож.
Дори не е много остър.
Има ли още от този пясък?
Разбира се, че не.
Къде да намеря още?
Опитай, като застанеш на глава
и задържиш въздух.
Намери ли това, което търсиш?
Върви...
Ако не можеш да покажеш на чичо си
как работи кинжалът,
защо ще ти повярва?
Това не е твой проблем, принцесо.
Походката ти е типична...
Високо вдигната глава, издути гърди,
дълги и тежки крачки.
Походката на самодоволен
персийски принц.
Без съмнение, причината е,
че от малък са ти повтаряли,
че светът е твой,
а ти си повярвал.
Не съм роден в дворец, като теб.
Роден съм в бедняшкия квартал на
Насаф, където се борех за живота си.
Тогава как стана принц?
Един ден Кралят
се появи на пазара и...
Не знам. Той...
Той ме намери.
Приюти ме. Даде ми семейство.
Даде ми дом.
Това, което виждаш,
е походката на мъж,
който е изгубил всичко.
Добре дошла в Долината на робите,
Ваше Величество.
Имам нужда от капка вода.
И толкова нямаме, след като
я изпи всичката, преди няколко часа.
Не съм родена в пустинята като вас,
персийците. Сбръчкани и сърдити!
Здравето ми е по-деликатно.
Имаше предвид "разглезено".
Кладенците на Аламут са известни
с чистата си студена вода.
Ако по-малко се наслаждавахте на
кладенците и
повече бранехте стените си,
може би нямаше да си тук.
Чудо! Принцесата замлъкна!
Чуваш ли ме?
Да, Дастан, чувам те.
Знаеш ли къде си, персиецо?
И пак дръзваш да влезеш?
В сърцето на Судан има
воинско племе, познато като Нбака.
Всяват страх в сърцата
на всички, които ги срещнат.
Нбака са майстори
на хвърлянето на нож.
Говори се, че самият Създател
ги е благословил с тази им дарба.
Прицелът им
е толкова смъртоносно точен,
че могат да обезглавят
трима мъже...
... с едно хвърляне.
Не бих опитал на твое място.
Знаеш ли защо?
Това е Сесо.
Той е от племето Нбака.
Имах късмета
да спася живота му,
което означава,
че ми е задължен до гроб.
Кажи ми, персиецо...
... има ли добра причина
да не казвам на Сесо...
... да се прицели малко по-високо?
Това ли е тя?
Да.
Прав беше. Не е лоша.
Можеше да мирише по-добре,
но все пак имаме сделка.
Умна принцеса.
Сделка? Каква сделка?
Такъв благороден принц.
- Толкова нежна принцеса.
Беше толкова увлечен
от престореното ми припадане,
че се втурна да помогнеш
на красавицата в беда.
Кой каза, че си красавица?
Тогава защо не сваляш очи от мен?
Нямам ти доверие.
Не си мой тип.
Да, не съм някоя отчаяна робиня.
Способна съм да дам глас
на мислите си.
Прекалено много са за моя вкус.
- О, да!
Ще бъде страхотно допълнение.
Какво смяташ да правиш с нея?
Да, кажи му...
Не виждаш ли колко е загрижен?
Дай ми един момент.
- Добре.
Трудно ми е да призная...
Но беше права.
Намерих това, което търсех.
Дастан, чуй ме.
Когато чичо ми види силата
на кинжала, ще ми повярва.
Дастан, знам,
че не бях напълно искрена с теб.
Лъжите ти са толкова лукави.
Аз съм пазител
на божествена спогодба.
Кинжалът е свещен.
Местехме го на безопасно място,
когато ти го открадна.
Ако попадне в грешните ръце...
Ще се погрижа за ножа ти.
Ако го пропуснеш, ще съжаляваш.
Не разбираш какъв е залогът!
Това е работа на боговете,
не на хората!
Твоите богове, не моите.
- Хайде!
Идвай!
Надбягвания с щрауси?
Всеки вторник и четвъртък.
Може да не са красиви,
но имат състезателен дух.
А и състезанията
се нагласят лесно.
Чувал съм ужасни истории
за това място.
Кръвожадни роби,
убиващи господарите си?
Добра история е това.
Умело разказана, развиваща се.
Но, за жалост, невярна.
Но скелетите, които видяхме...
Купих ги от една циганка в Бухара.
Извезах зловещата ни репутация,
за да отблъсна най-голямото зло,
дебнещо в прокълнатата ни страна.
Знаеш ли за какво говоря? Данъци!
И всички тези
персийци с армиите си,
дворците си, пътищата си...
Кой плаща за всичко това, а?
Малкият търговец!
Затова започнах малка кампания
по разпространяване
на фалшива репутация.
Разпространих я като
венерическа болест в турски харем.
Наблюдавай могъщия щраус!
Хайде, красавице!
О, обожавам състезанията!
А данъчните избягват мен
и моите клиенти.
Всички са щастливи.
Ей! Пускай момичетата!
Пускай ги! Хайде!
Контрол върху тълпата!
Не стой така! Бягай, не ходи!
Ако изпуснеш нещо, ще плащаш!
От собствената си надница!
Не ме гледай така.
Знаеш за какво говоря!
Върши си работата!
Контрол върху тълпата! Благодаря!
Струва ми се, че уговорката ни
ще сработи много добре.
Не пипай!
Буйна е! Къде я намери?
На пазара за роби в Лур.
Бях се запътил към Ирак,
да я разменя за камила,
когато ме нападна.
Камилите са по-безопасни.
Благородни шейх Амар,
оценявам гостоприемството ти.
Имате страхотен бизнес,
но ще ми върнете ли багажа, за да...
Знаеш ли нещо, персиецо?
Учудваща е приликата ти
с посрамения принц...
... който избяга,
след като уби краля.
Разказах ли ти за Нбака?
Да, разказа ми.
Добра история, нали? Но твоята...
Искал си да я размениш за камила?
Моля те! Погледни я!
Струва поне две.
Що се отнася до теб,
знаеше ли,
че брат ти дава
награда за залавянето ти,
която, да си остане между нас,
граничи с неприличното?
За толкова пари бих продал
и собствената си майка.
Какво?! Не знаеш каква беше.
Заведете го до персийския лагер.
Чакай, чакай.
Не, виж... Това е...
Хубав нож.
- Нищо особено.
Няма никаква стойност!
- Наистина?
Разтопете го за бижутата.
Какво прави това момче?
Не, ще убиеш някоя птица!
Насам!
Не бих го направил на твое място!
Към тунела!
Виж какво стана!
Това беше!
Без повече ферментирало козе мляко
след третото състезание! Чуваш ли?
След него!
Портата!
- Хванете го!
Вдигни ръчката! Ще отвори портата!
- Дай ми кинжала!
Сега не е времето за това!
Повдигни ръчката!
- Дай ми кинжала!
Не си мисли,
че не ми е минавало през ума.
Движение, принцесо!
Персиецо!
Това ли търсиш?
Ключ?
Следващия път!
Идват за погребението на баща ми.
АВРАТ
Портата е наблюдавана
от стотици персийски войници.
Дори повече.
Ако искаш да си близо до кинжала,
ми помогни да се промъкна.
Сигурно познаваш все някого
от тези чуждестранни благородници.
Не можа ли да намериш
някой по-лек?
Династия Мугал
от Хиндукуш е кралска.
Трябва да се чувстваш поласкан.
О, да! Ужасно.
Дастан, къде е кинжалът?
Добре дошла си да ме претърсиш.
Ще трябва да бъдеш много обстойна.
Тъс не е тук.
Вероятно все още е в Аламут.
В Аламут има ли още от пясъка,
който зарежда кинжала?
Затова Тъс е останал.
Впрегнал е армията ни да го търси.
Трябва да предам съобщение
на чичо ми, за да се срещнем.
Невъзможно.
Трудно, но не и невъзможно.
Или поредното доказателство,
че си луд.
Тогава защо изглеждаш впечатлена?
Направете път!
Обърни се!
Купуваше ми такива,
като бях малък.
А ти плюеше семките по Гарсив.
Не биваше да ме водиш тук.
Нямах избор, чичо. Последвай ме.
Не аз убих татко. Знаеш,
че не бих направил такова нещо.
Делата ти говорят другояче.
Нямах друг избор, освен да избягам.
Тъс ми даде робата.
Той я е отровил.
Той не е тук, нали?
На погребението на баща си...
Вместо това, остана в Аламут.
Съюзниците ни ще видят,
че инвазията ни е била оправдана.
Търсенето на ковачниците
на Аламут е важно.
Да, но ковачници няма.
Инвазията на Аламут бе лъжа.
Тъс търси власт.
Затова уби баща ни.
А сега не търси оръжия,
а пясъка, който зарежда
мистичен предмет.
Затова ли ме извика тук?
Мистични предмети?
Помниш ли как след
битката не разреши на
Тъс да вземе кинжала,
който бях намерил?
Този кинжал е причината,
заради която нападна Аламут.
Този кинжал... в теб ли е сега?
Да.
Има невероятна сила.
Това някаква шега ли е?
Какво? Не, беше тук.
Къде е доказателството ти?
Тамина...
Ръцете ти са изгорени.
Да.
Опитах се да смъкна
отровната роба от гърба на баща ти.
- Нещо нередно ли има?
- Не, не...
Сигурен ли си?
Можеш да ми се довериш.
Просто...
Тъс е мой брат.
Как можа да ме предаде така?
- Не мога да ти кажа.
Може би... Не те е уважавал,
както заслужаваш...
... и е искал само да те използва.
За да му пълня чашата с вино?
Отношенията ми с баща ти
бяха различни.
Ние бяхме кръвни братя, Дастан.
Колко пъти татко разказа
как си го спасил от лъва?
Беше любимата му история.
- Една от многото.
Не, тази беше любимата му.
Опасявам се, че не те разбирам.
Чакай! Дастан!
Убиец!
Не аз убих татко!
Мърдайте!
Какво ще правиш сега?
Къде е той? Къде е?
Не аз убих татко.
Тогава Господ ще ти прости...
След като главата ти се търколи.
Вече не се бием с пръчки,
братчето ми.
Само това ли можеш?
Ваше Величество...
- Мислех, че си останал в Аламут.
Разкажи ми за Дастан, чичо.
Дастан дойде до Аврат,
за да ме убие.
На пазара. Едва се измъкнах.
Тъс, моята смърт ще отслаби
младото ти царуване.
Дастан иска да предизвика бунт.
Иска трона?
- Опасявам се, че да.
Ако го изправите на процес,
ще му дадете нужната трибуна.
Съветът ми е да избегнете процес.
Нека не се връща жив в Насаф.
Каквито и да са
престъпленията на Дастан,
публичният процес ще ме представи
като краля, който искам да бъда.
Силен, уважаващ силата на закона.
Не сме диваци.
С всеки изминал ден
ставате все по-добър крал.
Дастан трябва да бъде намерен.
И да бъде съден.
ЛЕГОВИЩЕТО НА ХАСАНСИНИТЕ
Трябва да говоря с гостите ни.
Да ви кажа за тях, господарю...
Приомите им са необичайни.
Слугите са виждали
и чували странни неща.
Миналата седмица
един от конете изчезнал.
Направи така,
че слугите да си траят.
Или ти обещавам,
че те също ще изчезнат.
Имам друга задача за теб,
хасансине.
Но ще трябва да бъдеш бърз.
Жертвата ти има преднина.
Донесе ли това, което пожелах?
Тези занимания
не пречат ли на работата ти?
В транса получаваме
видения от бъдещето.
Видения на смърт.
Съдба...
... и проклятие.
В транса може да открием всичко,
включително племенника ти Дастан.
Тогава се надявам
да ви се привиди още смърт...
... скоро.
Залегни! Персийски патрул!
Какво не ми казваш?
Тръгнаха си.
Може би се умориха от склонността
ти към лъжи и предателства.
Нямах друг избор. Подозирам,
че чичо ти не ти е повярвал.
Не Тъс е убил баща ми.
Низам го е убил.
Чичо ти?
- Ръцете му бяха изгорени.
Каза, че се е изгорил, опитвайки
да свали робата от баща ми.
Но когато се замислих,
той така и не я докосна.
Държал я е и преди.
Низам я е отровил.
Каква изгода има чичо ми, ако върне
няколко минути време? Никаква.
Убил е баща ми
не само заради кинжала.
Какво не ми казваш?
Имаш бързи ръце.
Но моите също са бързи. Ако си го
искаш обратно, ще ми кажеш всичко.
Без повече игрички,
без повече лъжи.
Не може ли да отидем другаде?
Само една принцеса може да си
помисли,
че ще надбяга пясъчна буря.
Низам идва да ни убие.
Иска ме мъртъв.
А аз искам да знам защо.
В Аламут почива източника
на целия живот на тази Земя...
Пясъчният часовник на боговете.
Преди много години боговете
погледнали към човека...
... и не видели нищо,
освен алчност и коварство.
Изпратили гигантска пясъчна буря,
която да унищожи всичко,
да ни заличи от лицето на земята.
Но едно младо
момиче помолило боговете
да дадат втори шанс
на човечеството,
предлагайки своя живот в замяна.
Боговете съзрели чистотата й...
... и си припомнили, че в човека
има потенциал за добро.
Затова прибрали пясъците
в часовника.
Кинжалът бил даден на момичето,
което я направило първия "Пазител".
Острието на кинжала
е единственото нещо,
което може да пробие часовника,
за да източи Пясъците на времето,
но дръжката побира
само една минута.
Ами ако някой сложи
кинжала вътре в часовника...
... и натисне камъка в същото време?
Пясъците ще текат вечно.
Може да върнеш времето,
докогато си поискаш?
Да, но е забранено.
Когато баща ми е бил момче,
Низам е спасил живота му
по време на лов.
Един ден принцовете
дебнели красива антилопа.
Но не осъзнавали,
че лъвица дебнела тях.
Низам спасил Шараман. Баща ми
разказваше тази история...
... безброй пъти.
Не разбирам.
Низам иска да се върне във времето
и да преправи стореното.
Да не спаси баща ми.
Да го остави да умре.
Тогава ще бъде крал за цял живот.
А братята ми
няма да бъдат родени.
Бурята отмина.
Дастан, пясъците в часовника
са невероятно силни.
Отварянето на кинжала, докато е
в часовника, ще развали целостта.
Това ще развали часовника,
който ще се пукне и строши.
Така Пясъците на времето
повече няма да бъдат задържани.
И ще донесат
Божия гняв със себе си,
разрушавайки всичко по пътя си.
Цялото човечество ще плати
за измяната на Низам.
Само това ще остане от нас.
Тайният храм на Пазителя
до Аламут е убежище,
където кинжалът може
да бъде скрит в безопасност.
Това е единственият начин
да спрем тоталната разруха.
Това е истината, Дастан.
Върни ми кинжала...
... за да го занеса там.
Няма да стане.
Идвам с теб.
Ще ми помогнеш?
Може да седим тук и да си говорим,
а може и да се качиш на коня.
Пътешествието ни е благословено.
Ще спрем за вода и ще преминем
планинския проход преди здрач.
Харесва ти да ми казваш
какво да правя.
Само защото те бива
в изпълняването на заповеди.
Да не ти става навик.
Персиецо!
Разделихме се
при нелепи обстоятелства,
нямах възможността да се сбогувам.
Преследваме те от седмица!
Малкият бунт, който предизвика,
продължи два дни!
Любимата ми писта.
Затри се като стъпка в пясъка.
Виждаш ли Анита? Погледни я.
Само тя остана
от състезателната ми империя.
Няма значение
колко добър организатор си...
... когато разполагаш
със само един щраус!
Прав ли съм?
Да, прав съм! Ела с мен.
Знаеше ли, че щраусите имат
самоубийствени наклонности?
Виж я, горката...
Беше велик шампион.
Сега трябва да я следя по цял ден,
за да не направи някоя глупост.
Светна ми, че единственият
начин да покрия загубите си,
е да изнамеря двамата
млади любовници,
които ми причиниха това главоболие.
А, да! Ще ми трябват
наградите за главите ви!
Брат ти ще се радва да види...
Пустинни дервиши. Срещат се
по-често от камилски лайна.
Чуй ме!
- Не ми се слуша.
Хубав нож.
- Благородни шейх Амар...
... тръгнали сме на свещено
пътешествие към храма...
Храма, храма... Няма нищо
по-свещено от персийското злато!
Дай ми кинжала.
Прекалено много са.
Не можеш да ги убиеш всичките.
Искаш ли да живееш? Дай кинжала!
Дай ми кинжала!
Персиецо, как го направи?
Инстинкт.
Какво?
Трябва да изчезваме.
Какво се случи снощи?
Змиите бяха контролирани
от хасансини.
Хасансини?
Те били потайният смъртоносен
отряд на персийския крал,
докато баща ми не заповядал
да се разформироват.
Най-вероятно
Низам не е спазил заповедта.
Ето заради това
потайно правителствено
избиване не плащам данъци.
Не бива да спираме.
- Вие не бива, но не и ние.
Бихте могли да ни помогнете
да стигнем до храма.
Като прекосим Хиндукуш
по време на буря?
Привличате неприятности като
гниещо манго - мухи. А и сте луди...
В храма има злато.
Повече от десет конски товара.
Без данъци.
Сър!
Имаш ли представа къде отиваш?
Запомних пътеката,
когато бях малка.
Всяка принцеса трябва да я знае.
Свещена е.
Тук е!
Убежището. Единственото място,
където кинжалът ще е в безопасност.
Очаквах златни статуи. Водопади.
Дай ми кинжала, за да го занеса.
Да не се порежеш, принцесо.
Неотдавна мъртви.
Може би от миналата вечер.
Първо измъчвани.
Хасансини...
- Низам знае за това място.
Всички са мъртви.
Цялото селище.
А къде е златото ми?
Къде отиваш?
Има само един начин да спрем това.
Да скрием кинжала в безопасност.
В храма е камъкът,
от който е взет кинжала.
Какъв храм?
Това е купчина камънаци.
Първото нещо, което научихме,
е, че ако всяко усилие се провали,
трябва да върнем кинжала
при камъка и той ще го обгърне.
Да го върнем в планината,
при боговете.
Първоначалното обещание...
трябва да бъде спазено.
Какво обещание?
Боговете ще вземат живота,
който са подарили.
Ти ще умреш.
Стой на място!
Чуй ме.
Да ми меча си!
Дай ми меча си
или се отказваш дори от тази чест?
Там има трупове. Убити от
хасансини по заповед на Низам!
Той е предателят!
- Хасансините вече не съществуват!
Винаги си се мислил за много умен.
- Това не е номер.
Сър!
Всички са мъртви, сър.
Има още в селището.
Има и там...
- Стой тук!
Низам ме иска мъртъв.
Не иска да говоря.
Процесът ще ми даде публичност.
Знаеш ли за това?
Казал ти е поне това, нали?
Знам, че не винаги сме били в добри
взаимоотношения, Гарсив,
но все пак...
... сме братя.
Трогателни думи с меч,
опрян в гърлото.
Винаги си се чудел защо баща ни
прекарваше толкова
време в молитви.
Преди да умре, той ми каза,
че връзката между братята
е мечът, който брани империята ни.
Молил се е мечът да остане здрав.
Защо ще ходя в Аврат
на погребението на баща ни,
когато знам, че е толкова опасно?
Низам посъветва да бъдеш убит.
Тъс не се съгласи.
Заповяда да бъдеш заловен жив.
Низам ме иска мъртъв...
... и е наел хасансините,
за да бъде сигурен.
Страх го е от това,
което мога да кажа.
И на кого мога да го кажа.
Кажи на мен, братко.
Хасансини!
Млъкнете!
Защити кинжала!
Персиецо, зад теб!
Остави ги. Хвърляй тези!
Намери я!
Ей, насам!
Нали знаеш какво казват
за мъжете с големи мечове?
Тамина! Нека аз го направя!
Само Пазител
може да върне кинжала.
Това не е по силите ти.
Готова съм.
Аз не съм.
Стига! Връщаме се!
Дастан, съжалявам.
Спаси империята.
Братко.
Къде е кинжалът?
Няма го.
"Пази кинжала, независимо от
последствията". Това бе моят обет.
Това бе моята съдба.
Сами ковем съдбите си, принцесо.
Ще си го върнем.
Ще ни трябва още един кон.
Къде отивате?
В Аламут.
Низам ще използва кинжала,
за да прониже пясъчния часовник.
Трябва да бъде спрян.
"Трябва да бъде спрян,
трябва да бъде спрян." Страхотно...
Какво?
Ножохвъргач със съвест.
Приятелите ни в замъка казват,
че персийците са пробили
през първото ниво тунели.
Ще достигнат часовника
до няколко часа.
Низам държи кинжала
в Светия храм...
... където го пази демон,
покрит с шипове.
Хасансинът, който уби брат ми.
Само той е преградата
между нас и кинжала.
Никой не може да се приближи
на по-малко от 10 метра и да оживее.
На някои не им трябва
да се приближават толкова близо.
Ще дадете ли малко вода?
Сигурен ли си?
Дължа го на момчето.
- Ти си Нбака.
Бичът
на Нумидийската равнина.
А аз? Аз съм мъничко
безчестен предприемач.
Не сме извадени
от този благороднически калъп.
Бързо.
Приятелю, някой казвал ли ти е...
... че говориш прекалено много?
Хайде.
Разказвал ли съм ви за Нбака?
Да, разказвал си.
Надявам се,
че брат ти ще те чуе, персиецо.
Той е тук.
Залостете портите!
Намерете го!
Чисто е.
- Дастан, не мисля...
Не мисля, че трябва да го правиш.
Тон на загриженост ли чувам?
- На предпазливост.
С привкус на загриженост.
- Ласкаеш се, принце.
А ти беше по-добра лъжкиня,
принцесо.
Може би изгубвам форма.
Това не е последният път,
в който ще сме заедно.
Къде е кинжалът?
- Вие, персийски бюрократи...
... с нежните си ръце.
Намериха го, господарю.
Пясъчния часовник?
Кинжалът не е у мен.
Оставете ме.
Здравей, Тъс.
Трябва да поговорим.
- Говори тогава.
Насаме.
- Чакайте отвън.
Излизайте!
Ние сме братя, нали?
Робата, която уби баща ни,
бе отровена от Низам.
Низам? Луд ли си?
- Кой ти я даде, Тъс?
Кой ти даде робата?
Ти му се довери, аз също.
Но Аламут не снабдяваше с оръжие
враговете ни. Низам ни излъга.
Защо му е да го прави?
Какво би спечелил?
Слушай ме внимателно.
Под улиците на града
се крие древна сила.
Контейнер, съдържащ легендарните
Пясъци на времето.
Низам иска да ги използва,
за да промени историята.
Иска да върне времето назад,
за да се направи крал.
"Пясъци на времето"?
Ереси, Дастан! Езическа лудост.
Станах свидетел на силата им.
А Низам е открил първоизточника.
Ако не го спрем,
може да настъпи краят на света.
Ако ще ме убиваш, направи го сега.
Това не е обикновен кинжал.
Натисни камъка
на дръжката и ще видиш.
Трябваше да намеря сили да го
направя, преди да нападнем града.
За какво говориш?
Да постъпя така, както знам, че е
редно, независимо от последствията.
Войниците ми...
- Стой на място!
Той отне живота си.
Нека Бог се смили над предателя,
задето избра пътя на страхливеца.
И двамата знаем, че Дастан беше
всякакъв, но не и страхливец.
Това не е обикновен кинжал.
Натисни камъка
на дръжката и ще видиш.
... независимо от последствията.
Спри!
Преди малко умря пред очите ми.
Натиснал си го.
Откъде знаеше,
че ще го направя?
Знам, защото сме братя.
В деня, в който заминахме на война,
баща ни ми каза, че истинският крал
разчита на съвети,
но винаги слуша сърцето си.
Не трябваше да прибягваш
до това, за да ти повярвам.
Ваше Величество,
войниците ми казаха, че...
Виждам, че Дастан се е завърнал.
Тъс, помни какво ти казах!
Не, един момент.
Горкият Тъс.
Така желаеше короната.
А ти, Дастан,
винаги се хвърляше напред.
Отчаян да докажеш,
че си нещо повече от боклук,
забърсан от улиците.
Каква величествена бъркотия сме.
Изглежда връзката между братята...
... вече не е нещото,
което пази империята.
Да!
Той беше един от нас.
Беше свещеник в храма.
Така Низам е открил съществуването
на пясъчния часовник.
Те поквариха Пазителите.
Заразиха ни.
Вече не сме чисти.
Трябва да побързаме.
Дайте крана. Крана!
Веднага!
Пазителите построиха
тайни проходи под града,
за да имат достъп
до пясъчния часовник.
Ако побързаме,
ще стигнем там преди Низам.
Ще ни отведе
до стаята с часовника.
Има само един безопасен път.
По-бързо!
Следвай стъпките ми.
Нищо не трябва да докосва
повърхността, освен там,
където стъпвам.
Бягай! Бързо!
Изби собственото си семейство.
Шараман ти беше брат!
И мое проклятие.
Възхищавах ти се.
Така и не разбрах защо брат ми
внесе боклук в двореца.
Наслаждавай се на канавката!
Там ще живееш, докато аз царувам.
Не използвай кинжала, за да
промениш миналото! Ще отприщиш...
Какво? Гнева Господен?
Ще настане ад на земята?
Не го прави!
Спри го! Ако часовникът се счупи,
светът умира с него.
Не е моя съдба, твоя е.
Винаги е била. Пусни ме!
Няма.
Пусни ме.
- Няма да те пусна!
Ще ми се да можехме
да бъдем заедно.
Не!
Семейство...
Принц Дастан!
Бис? Ти си тук!
- Разбира се, че съм тук.
Войските ни обградиха двореца
на Аламут. Битката приключи.
Не още.
Чакайте!
Чакайте!
Храбри воини на Персия, бяхме
подмамени да нападнем светия град!
В Аламут няма ковачници!
Да не си полудял?
Не мога да замълча
пред такова предателство!
Тази война бе предизвикана
от наш най-доверен човек -
чичо Низам!
Дастан видя тежка битка днес,
може би прекалено тежка!
Сега има нужда да почине някъде
далеч от горящите
лъчи на слънцето,
да събере мислите си!
Оръжията, които намерихме,
бяха подхвърлени!
Тук няма оръжия, чичо.
И ти го знаеш!
А шпионинът, който ги намери,
бе нает лично от теб,
за да ни убеди да нападнем Аламут!
Какво е това?
Разкаяние на победителя?
Ти лично поведе атаката!
Донесе ни велика победа!
Не биваше да го позволявам!
Чувствах, че не е редно.
Никога няма да съм като теб.
Ти никога няма да бъдеш крал.
Нямаш нужният характер.
Ще умреш в сянката на велик мъж!
Свалете го,
преди да се е изложил напълно!
Преди да тръгнеш от Насаф,
баща ми ти е казал,
че истинският крал зачита съвета,
но винаги слуша сърцето си.
С баща ми бяхме сами.
Откъде знаеш?
Бил е прав. Той ни познава
и знае на какво сме способни.
Послушай сърцето си.
Отказа да ти се подчини
за атаката, а сега се измъква.
Предприеми нещо.
Шпионинът знае истината.
Намерете го! Доведете ми го!
Ще изтръгнем истината от него!
Имаше всичко,
за което може да мечтае човек -
любов, уважение и семейство.
Но не ти беше достатъчно, нали?
Принцесо на Аламут...
Бях подведен да нападна града ви.
Простете ми, Ваше Величество.
Позволете ми да се реванширам.
Би било в общ интерес...
... нашите народи да бъдат
обединени от връзка,
по-силна от приятелството.
Брака...
Омъжете се за завоевателя
и спасителя на вашия град.
С кралска кръв или не,
той е истински син на баща ни.
Истински брат на Гарсив и мен.
Истински принц на Персия.
Действай,
преди да съм те изпреварил.
Здравей, принцесо.
Традиция е предложението
да бъде съпроводено от подарък,
но аз бях изненадан и...
За жалост, съм неподготвен.
Нямам нищо за теб...
... освен...
... това, което си е твое.
Ела с мен... принц Дастан.
Как да се доверя на човек,
превзел стените на града ми?
Вече започвам да мисля, че не съм
същият човек, който ги превзе.
Кратко време за такава промяна.
Може би.
Изглежда така,
сякаш си открил нещо тук.
Какво може да е това нещо?
Ново духовно усещане.
Съдба.
- Да, точно.
Вярвам,
че сами ковем съдбите си, принцесо.
За жалост ти липсва любопитство.
Без съмнение,
един от многото ми недостатъци.
Не ми се подигравай, принце.
Не се познаваме достатъчно добре,
за да ти се подигравам, принцесо.
Но нямам търпение да се опознаем.
Някои казват, че съдбите на
определени хора са свързани
през времето от древен повик,
който отеква през вековете.
ПРИНЦЪТ НА ПЕРСИЯ:
ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО