Tip:
Highlight text to annotate it
X
АНТЪНИ КУИН
СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО
по едноименния роман
на Ърнест Хемингуей
участват още:
ГАРИ КОУЛ
ПАТРИША КЛАРКСЪН
ДЖО САНТОС
ВАЛЕНТИНА КУИН
ФРАНЧЕСКО КУИН
ПОЛ КАЛДЕРОН, СУЛИ ДИАС и други
Сантяго!
Искам пак да изляза с теб.
Заедно ловяхме много риба.
С новата лодка не се връщаш без улов.
Стой си там.
Помниш ли как дълго време
нямаше никаква риба
но после три седмици
хващахме само големи?
Помня. Ти ме напусна,
но не защото се съмняваш в мен.
Татко ме накара.
Той не ти вярва.
- Но ние си вярваме.
Нали?
- Да.
Един ден късметът ти ще се върне.
"Мохито" за дамата,
"Испа де пинос" за господина.
- Благодаря.
Уловът е бил добър.
За някои - да. Времето е хубаво.
Какво стана с колата ви?
- Чакаме за водна помпа.
Механикът мисли, че ще я
докарат до ден-два.
Удобно ли ви е горе?
- Да много. Благодаря.
Няма значение кога ще дойде помпата.
- Повечето американци са нетърпеливи.
Имам много време.
- Това е хубаво.
Да те черпя ли една бира?
Защо не? Като между рибари.
Може да стана рибар.
А ти ще ме чакаш на вратата
с цял рояк деца около себе си.
Очарователно.
- Не съм ли забавен?
Днес - не.
Сантяго!
- Да?
Хвана ли нещо?
- Не.
Колко дни станаха приятелю?
- Твърде много.
Носи лош късмет на селото.
Беше от най-добрите.
Късметът му е като черен облак.
Ще се прехвърли и над нашите лодки.
Да ти донеса ли сардини утре?
Имам си сардини.
- Бих искал да ти помогна.
Почерпи ме с бира. Вече си мъж.
Старецът.
Мислиш ли, че му е дядо?
- Не знам.
Ти си писателят.
Знам откъде да взема прясна стръв.
- Пазя днешната. Прибрах я.
Ще ти взема четири пресни риби.
- Една.
Две.
- Добре две.
Нали не си ги откраднал?
Можех. Но ги купих.
Не! Остави го.
Само ще поговоря с него.
Извинявай, Сантяго. Как си?
- Добре.
Знам, че си експерт по бейзбола.
- Не.
С приятелите ми си говорехме
за Ди Маджо
и обсъждахме защо напоследък
не бележи точки.
Може би ти ще ни обясниш.
- Защото има травма.
Шип. В крака.
Чухте ли?
Знаех си, че нещо не е наред.
Сега разбирам защо тича като баба.
Грешиш. Макар и с контузия
Ди Маджо тича като елен.
Щом казваш. Поправи ме
ако греша,
но според мен
времето на Ди Маджо отмина.
Репутацията му го задължава
да играе по-добре.
Казват, че и ти си бил най-силният
на канадска борба в цяла Куба
от Хавана до Матансас.
- Хората говорят какво ли не.
Казват, че си победил един шампион,
след като сте играли два дни.
Но ми е трудно да го повярвам.
- Ела, Андерес.
Да, ела да пием по бира.
- Ей сега.
Говорим си със Сантяго
за канадската борба.
Казва, че някога бил голям шампион.
Ще ми се да играя срещу него.
- Ти си глупак, Андерес.
Е, старче?
Отказваш ли ми?
- Не.
Седни.
Момчето ще бъде съдия.
Гледай ръцете ни да са на място.
Готов ли си, старче?
- Да.
Чакай малко. Чакай!
Да разбирам. Сгрешил съм.
Вижте тази ръка.
Това не е ръка на шампион.
Прилича на стар изсъхнал клон.
Боя се, че ще я пречупя
като кибритена клечка.
Извинявай, излъгали са ме.
Лопес, бира за всички.
Сантяго.
Не зачерняй всички ни
с лошия си късмет, старче.
Недей.
Щеше да го победиш.
Не и днес.
Утре ще бъде хубав ден.
Къде ще ходиш?
Навътре.
Не влизай много навътре.
Лодката ти е малка и ще си сам.
Там има риба
и тя чака мен.
Ще накарам татко
и ние да влезем навътре.
Ако хванеш нещо голямо,
може да ти помогнем.
Той не обича да влиза навътре.
- Очите му са отслабнали.
Аз гледам вместо него и го карам
да лови мерлини като теб.
Ти още ли виждаш добре?
- Да.
Ще можеш ли да се справиш
с голяма риба?
Предполагам.
Освен това владея риболовни трикове.
Имаш ли си ядене?
- Кафяв ориз и риба.
Искаш ли?
Не, ще ям у дома.
Ще запаля огъня.
- Недей.
Ще го запаля по-късно.
Първо ще постоя на слънце
и ще си прочета вестника.
Вчерашен е. Лопес ми го даде.
Ще почета за бейзбола.
Ще ти донеса сардините.
А ти ще ми разкажеш за бейзбола.
Ще победят ли "Янките"?
- Вярвам в тях.
Помисли за Ди Маджо.
Боя се от "Индианците" от Кливланд
и от "Тигрите" от Детройт.
Отивам за сардините.
Извинявай, Лопес,
искам да купя храна.
Омръзнаха ли ти гозбите
на майка ти, Маноло?
Имаме банани, черен боб,
ориз и яхния.
Дай ми от всичко.
- Тук ли ще ядеш?
Не.
И две бири?
- Да.
Колко струва?
Ще го пиша на сметката ти.
- Благодаря.
Добро момче си ти Маноло.
Вече мръкна.
Много си тиха.
Донесох ти портокали и папая.
Благодаря.
Снимката на мама не е на стената.
Сложих я на масата.
За да не я гледам непрекъснато.
Кара ме да се чувствам самотен.
Ела вътре.
- Тук ми е много добре.
Татко влез вътре.
Донеси си стола.
- Няма ли да останеш?
Не.
- Добре.
Благодаря за плодовете.
- 84 дни без риба.
Знаеш ли откъде знам?
Братът на Лопес работи на пазара
на нашата улица.
Дори в Хавана разбрахме,
че Сантяго няма късмет.
Татко! Родригес се изнесе.
Имаме свободна стая.
Добре сме с парите,
няма нужда да я даваме под наем.
Говорих с Томас да дойдеш при нас.
Ще имаш собствена стая.
Ще седиш, ще четеш вестници,
ще слушаш радио.
Мога да го правя и тук.
Не е нужно да ходя в Хавана.
Погледни тази къща.
Когато бях малка,
не изглеждаше така.
Сега живееш като отшелник -
в стара колиба, с мръсно одеяло.
На мен ми е добре.
- Да, пак старата песен.
Татко, от години те каня в Хавана,
а ти отговаряш,
че си рибар и че
всеки ден излизаш в морето.
Но Бог не ти дава вече риба.
Казва, че ти е време
да дойдеш с мен в Хавана.
Сега пък излиза,
че знаеш какво си мисли Бог.
Знам, че вече не ти дава риба.
Смята, че си твърде стар.
Бог ще ми даде риба.
Голяма риба.
- Кога?
Утре.
- А ако не ти даде?
Тогава вдругиден.
- А ако умреш, срамът ще е за мен.
Не е срамно
човек да умре, както е живял.
Татко, моля те. Обичам те.
Благодаря.
Тогава, моля те,
остави ме тук да търся риба.
Извинявай, че го казвам,
но си вече стар.
Извинете.
- Маноло,
познаваш ли дъщеря ми Анхела?
- За мен е удоволствие.
Какво ми носиш?
- Черен боб с ориз.
пържени банани и яхния.
- Виждаш ли, грижат се за мен.
Ти си един упорит старец.
- И голям рибар.
Не говоря на теб.
Добре, прави каквото искаш.
Като не хванеш риба, ще размислиш.
Пак ще дойда.
Кой ти даде всичко това?
- Лопес от кръчмата.
Трябва да му благодаря.
- Аз вече му благодарих.
Ще трябва да му занеса
някоя хубава риба.
Заповядай.
- Лопес е много предвидлив.
Яхнията е чудесна.
- Радвам се, че ти харесва.
Разкажи ми за бейзбола.
Пак ли искаш да чуеш историята.
- Да.
"Янките" са в Националната лига
и Ди Маджо ще ги изведе на върха.
Не е само той в отбора.
- Естествено.
Бих искал да заведа Ди Маджо
на риболов.
Казват, че баща му бил рибар,
също като нас.
Също толкова беден.
Бащата на Дик Сислър
никога не е бил беден.
Но Дик Сислър беше голям играч.
От другата лига "Бруклин" ми харесва
повече от "Филаделфия".
Помниш ли, когато Дик Сислър
дойде в кръчмата
и аз исках да го заведа на риба?
Но се стеснявах да го поканя.
И накара мен.
И мен ме досрамя.
- Да, много сбъркахме.
Той щеше да дойде на риба с нас.
И щяхме да го помним цял живот.
Кажи ми, кой е по-добър треньор?
Долф Лукас или Майк Гонсалес?
Мисля, че са еднакво добри.
А ти си най-добрият рибар.
Познавам много по-опитни рибари.
Има добри рибари.
Както и много добри.
Но никой не може да се мери с теб.
Благодаря.
Караш ме да се чувствам щастлив.
Дано не попадна на голяма риба,
която да опровергае и двама ни.
Скоро трябва да си лягаш.
Сутринта ще те събудя.
- Ти си моят будилник.
А моят будилник е старостта.
Приятни сънища.
Много си добър с мрежата, Сантяго.
- Имах най-добрия учител.
Надявам се да стана
отличен рибар като теб.
Умението да боравиш с мрежата,
въдицата или харпуна,
не те прави рибар.
Винаги трябва да мислиш за рибите.
Убиваме ги, за да оцелеем,
но трябва да ценим техния живот,
красота и смелост.
Маноло!
Ставай!
Здравей, Маноло.
Дай да нося.
- Не, остави.
Добре.
Как спа?
- Много добре.
Как се чувстваш?
Уверен.
Аз също.
Благодаря.
- Жена ви още ли спи?
Повечето американци спят до късно.
Обичам тишината на ранната утрин.
Спокойствието.
Журналист ли сте?
- В момента не.
Тогава сте добър писател.
Писател - да. "Добър" е спорно.
Сигурно е трудна работа.
В момента - да. Поне за мен.
Искате ли да закусите?
- По-късно.
Нещо против да работя тук?
- Не. За мен ще бъде чест.
Не си ли носиш храна?
- За днес хапнах достатъчно. Хайде!
Наслука!
И на теб!
Извинете. Кой е старецът,
който излиза сам с лодката?
Вчера беше тук с момчето.
- Сантяго.
Сам ли излиза?
- Да.
Роднини ли са старецът и момчето?
- Не по кръв, морето ги свързва.
Старецът научи момчето да лови риба.
Сега то излиза с друга лодка.
Старецът ще улови нещо, нали?
Кой знае!
Цяла седмица идвам тук
и нищо не хващам.
Само ще си загубя деня тук.
Нямам време.
Ако ме чуят да си говоря сам,
ще ме помислят...
...за изкуфял старец.
Кога започнах да си говоря на глас?
Някога пеех.
Едно време...
Започнах да си говоря,
когато момчето ме напусна.
Не съм луд.
И тъй като не съм луд,
не ме интересува какво мислите!
Богатите си имат радио на лодките
и слушат бейзболните мачове.
Но сега не е време
да мисля за бейзбол.
Трябва да мисля само за едно -
за рибата.
Птиченце!
Искаш ли да се повозиш с мен?
Не.
Не ми вярваш.
Рибарите и птиците
трябва да имат вяра.
И късмет.
Много късмет.
Добро утро.
Добро утро, госпожо.
Желаете ли кафе?
- Да, моля.
Добро утро.
- Добро утро.
Добре ли спа?
Работиш ли?
- Да.
Нещо ново ли?
Бележки.
- За какво?
За разказ или за роман?
Още не знам.
Не бъди толкова разочарована.
От дълго време си водиш бележки.
"Времето е относително". Айнщайн.
"Времето разкрива истината".
Неизвестен автор.
Измисли си го.
Може би.
Онзи рибар...
Старецът, когото вчера видяхме тук
с момчето...
Сменяш темата.
- Точно така
Старецът е излизал в морето 84 дни,
но нищо не е уловил.
Може би не знае как.
Според местните имал лош късмет.
Това е извинение за неуспеха.
Колко си състрадателна!
Радвам се, че забелязваш.
Ще вържа въжето за палеца си,
ще спя, ще се нося по вълните...
И ще чакам.
Но днес не е ден за спане.
Ако има риба, трябва да я уловя.
Госпожо?
Искате ли нещо за ядене?
Правите ли яйца?
- Разбира се. Господине?
Да, и за мен яйца.
Ще провериш ли какво става с колата?
- Да.
Птичето не гледа току-така.
Видяло е нещо.
Птичето много помага.
Паламуд или бял тон.
Благодаря, приятелю.
Може да е мерлин.
Толкова навътре в морето
може да е много голям.
Може да е...
...огромен.
Рибо, моля те, обърни се.
Върни се. Рибо!
Помириши сардините.
Те са пресни
студени и вкусни.
Изпуснах я.
По дяволите!
Отиде си.
Върна се.
Само си заобиколила.
Не си играй с мен, рибо...
Яж или не яж,
но не си играй с мен.
Яде я.
Налапа я!
Яж! Глътни я!
Хайде, рибо, глътни я.
Сега!
Господи, каква риба!
Рибата ме тегли.
Мога да завържа въжето,
но току-виж се скъсало.
Ще трябва да го държа, докато мога.
Слава богу, че плува напред,
а не се гмурка.
Да можех да я видя,
че да знам какво имам насреща си.
Ами ако тръгне надолу,
какво ще правя?
Не знам.
Все нещо ще измисля.
Всичко е наред.
Вече няма да ви създава проблеми
Поправихте ли я?
- Да. Хубава кола.
От Щатите ли я докарахте?
- Да.
Късмет е, че намерих водна помпа
за този модел. Дори в Хавана.
Да оправим сметката.
Искате ли да я продадете?
Да продам колата?
Имам клиент който търси този модел.
Ще ви даде добра цена.
С тази кола съм бил на много места.
Понякога има нужда от промяна.
И за вас, и за колата.
Готова ли е колата?
- Да.
Купих ти това.
Продадох колата.
Какво?
- Ей, малкият!
Това е за теб.
- Благодаря, господине.
Да идем да пийнем.
Заповядай.
- Благодаря.
Пошегува ли се за колата?
- Не.
Продал си я без да ми кажеш?
На теб ли?
Май точно така направих.
Извинявай.
Това начало на нов живот ли е?
Живот, в който ще се отървем
от всичките си земни блага?
Колата беше голяма,
безвкусна и крещяща.
И точно затова я обичахме.
- Непрекъснато се разваляше.
Днес - водната помпа...
- Утре - целият свят.
Какво ще правим сега?
Искам да остана тук за малко.
Тук? В този град ли?
- Да.
Тук ти харесва, нали?
Повече ме интересува
какво мислиш.
Но ти знаеш - мисля за онзи старец.
84 дни без улов.
Как е издържал?
Може би трябва да го попиташ.
- Тези хора ценят уединението си.
Не можеш просто да отидеш
и да ги питаш как се чувстват.
Най-вероятно ще ти кажат:
"Гледай си работата".
Може би по-учтиво.
- Може би.
Четири часа до залез.
Може би ще изплува преди това.
Може би ще изплува с луната.
Аз още съм силен
а ти имаш кука в устата!
Защо го направи, рибо?
Умори ли се от куката в устата?
И аз съм дяволски уморен!
Точка за теб, рибо.
Още си твърде силна за мен.
Ще се поразходя.
- Добре.
Маноло, дай още лед.
Нямам време за две риби.
Тук съм с един приятел.
Може би, ако дръпна леко,
той ще скочи.
Съвсем лекичко.
Хайде!
Като дърво си!
Пусни малко въже.
Хайде!
Още една точка за теб.
Сряза ми ръката.
Защо ти позволих?
Сигурно съм полудял.
Трябва да внимавам повече
какво правя.
Колко е часът?
Около 2 ч. е.
Не можеш ли да заспиш?
Старецът не се върна.
Легни и се опитай да поспиш.
След малко.
Трябва да хапна нещо.
Да беше тук момчето.
Да имах сол.
И лимон.
- Лимон!
Лимони!
- Какво?
Намерих лимони.
- Добре.
Срежи ги и облей рибата със сока.
Така е по-вкусна.
Заповядай.
Благодаря.
На колко години бях,
когато за пръв път ме взе в лодката?
Защо винаги питаш това?
- За да знам отговора.
Беше на 5 г.
И едва не умрях.
- Да.
Как стана?
- Разказвал съм ти.
Вземи.
Как стана?
Добре! Изтеглих рибата през борда,
а тя едва не разби лодката.
Спомням си как се мяташе
и биеше с опашка
а ти я бухаше с дървото.
После ме хвърли на бака,
върху мокрите въжета.
Цялата лодка се тресеше,
а ти удряше ли, удряше...
Сякаш сечеше дърво.
Целият бях опръскан с кръв.
Помниш, защото съм ти разказвал.
Цялата история. И то много пъти!
Помня всичко. От първия ден.
Хубава е.
- Всичко,
което идва от морето, е хубаво,
освен медузите и акулите,
но не можеш да го виниш за тях.
Коя е най-голямата риба,
която си хващал?
Не си спомням.
- Спомняш си.
Виждал съм доста големи риби.
Виждал съм риби,
които тежаха почти половин тон.
Не! Извинявай, уловени риби.
Уловени?
Две...
Да, две.
Ето толкова големи.
По половин тон?
- Да.
Сам ли беше в лодката?
Не.
Не си бил с мен.
Така е.
- Не е честно, че не съм бил там.
Заварих го,
когато дойдох преди 10 години.
Работех като помощник-келнер
в Хавана.
Един тукашен братовчед ми каза,
че имало работа за втори барман
а на мен ми беше писнало
да разнасям чинии
и исках да опозная света,
затова дойдох и останах.
Тихо е, хората са добри,
трудолюбиви и честни.
Никога няма проблеми.
Ами старецът? Сантяго?
Той беше сам когато дойдох тук.
Жена му беше починала.
Дъщеря му беше омъжена,
живееше в Хавана.
Беше много самотен,
но той е горд човек.
Мълчи и не се оплаква.
Много го харесвам.
Когато закъса,
правя каквото мога за него.
Но както казах, той е много горд
и мога да му помагам
само чрез момчето.
Той ли е най-старият рибар тук?
- Кой знае!
Тук хората или ловят риба, или не.
Това е единствената разлика.
Защо толкова се интересувате от него?
Защото не е хващал риба от 84 дни,
но не се предава.
Държи се изключително достойно.
Сигурно така се изразяват
писателите.
Той не се върна вчера.
- Кой?
Сантяго.
Излезе сутринта, но не се върна.
Извинете, имам клиенти.
Не ви ли интересува?
Достойнството е по-важно от живота.
Достойнството!
Добре, рибо...
Признавам, че съм малко уморен.
Главата ми се мае.
Ако не си уморена,
значи си необикновена.
Бих искал да ти покажа
що за човек съм.
Бих се сменил с теб, рибо,
ако можех,
бих се спуснал в мрака
и студа на морето.
Хайде, рибо, да се преборим.
Предизвиквам те.
Само аз и ти.
По мъжки.
Умори ли се, Сантяго.
Колко часа минаха?
- Осем.
Не се тревожи, Абсалом.
Ще изгубиш навреме
за да товариш захар сутринта.
- Не, ти ще изгубиш. Сега!
Дай ми ром!
Колко е часът?
5, 40 ч.
Обещах ти нещо, Абсалом.
Можех да победя всекиго,
стига да го исках достатъчно.
Рибо, ще остана с теб, докато умра.
И ти ще останеш с мен, знам.
Чудя се какво ли е
да летиш със самолет.
и да гледаш морето.
Бих искал да летя бавно.
и да гледам рибите.
Защо ли ги слагат?
- Кое?
Плодовете в питиетата.
- Защо питаш?
Правят го само в тропиците.
На север пият алкохола чист.
Защото в тропиците
е пълно с плодове.
Така ли мислиш?
- Да.
Искаш ли да чуеш моята теория?
- Да.
Мисля, че в тропиците
хората пият за удоволствие.
А на север пият,
за да не изпадат в депресия.
Интересна теория.
Не ми харесва,
че има плодове в питието ми
защото сега пия
за да избегна депресията.
Скучно ли ти е тук?
Чувствам се ненужна.
Не съм полезна нито на себе си,
нито на някого другиго.
Не мога да си тръгна точно сега.
Нещо става.
Трябва да разбера какво е.
Ако не го направя, съм загубен.
И каква е моята роля?
Обичам те. Знаеш го.
- Така ли?
Къде отиваш?
- Не знам.
Почакай ме.
Чакай!
Какво има ръчичке?
Схвана ли се?
Не бива.
Ще те разтворя с другата,
ако се наложи.
Хайде, ръчичке!
Помогни ми, моля те.
Не мога...
Тя изплува.
Дево Марийо, помогни ми!
Мили Боже!
Майко Божия.
Нека си плати за въжето.
Нека си плати...
Не го късай, рибо. Не го късай.
Колко пъти скочи?
Много.
И мехурите по гръбнака ти
са пълни с въздух.
Вече не можеш да се гмурнеш.
Сега ще мога да те обработя.
Трябва да ти покажа
колко съм силен.
Божичко, рибо! Ти ме убиваш!
Не ме интересува
кой кого ще убие.
Имаш правото да се бориш.
Много те обичам и уважавам
но преди да се свечери, ще те убия.
Виждал ли си Сантяго?
- Не.
Сантяго?
По дяволите!
Не се сърди, рибо...
И моля те...
Моля те не прави глупости.
Божичко!
Да можеше момчето да види това.
Успокой се.
Бъди силен, старче!
Искам да те видя. Да те видя ясно.
Ела насам, рибо.
Моля те, ела по-близо.
Чаках те много дълго.
Трябва да приключа.
Сега!
Убих мерлина,
който беше мой брат.
А сега на работа.
Може ли да поседнем при теб?
Да.
Старецът ти е приятел.
Много пъти сме излизали за риба.
На колко години е?
Не знам. Какво значение има?
Ще се върне ли?
- Да.
И то с риба.
Той е велик рибар.
И не само това.
Веднъж, когато бях в лодката с него,
улови единия от двойка мерлини.
Женската винаги се храни
преди мъжкия.
Тя се бореше с въдицата,
а мъжкият обикаляше наоколо.
Сантяго се боеше,
че ще скъса въжето с опашка,
но скоро успя да извлече женската
и я уби.
Тогава мъжкият, който беше до борда,
скочи във въздуха,.
за да види къде е женската.
Беше красив.
И остана до края.
А старецът каза:
"Не съм виждал нищо по-тъжно".
И на мен ми беше мъчно.
Колко дълго остана мъжкият?
- Докато я нарязахме.
Такъв е нашият живот.
Трябва да тръгвам.
- Можем ли да помогнем?
Не. Той ще се върне.
Ще остана при лодката.
Какво?
Като мъжкия мерлин.
Ако нещо се случи, ще остана до края.
750 кг.
Може би и повече.
По трийсет цента килото.
Трябва ми молив.
Може би беше грях да убия тази риба.
Защо? Аз съм се родил рибар,
а рибата - риба.
Свети Петър е бил рибар.
И бащата на Ди Маджо.
Пък и аз обичах рибата
значи не е грях.
Какво говоря!
Ти не разбираш какво е грях.
750кг.
Моля те, старче, върни се!
С малко вятър и малко късмет
скоро ще си бъдем у дома, рибо.
Къде беше?
- Разбрах къде е кметството.
Казах на някакъв чиновник,
че един рибар го няма от два дни.
И?
- Получих много усмивки и уверения,
че това не е необичайно
и няма как да следят всички лодки.
Лопес ми каза същото.
Ами ако наемем лодка
и сами го потърсим?
Няма никакъв шанс да го открием,
а и той едва ли би го искал.
И да не правим нищо?
- Не е нищо. Чакаме го.
Като момчето - чакаме...
И се мъчим да разберем.
Това е нещо, нали?
Събудих се и теб те нямаше.
Трябваше да оставя бележка.
Божичко!
Беше твърде хубаво,
за да продължи. Ще ме удари.
Не мога да я спра.
Ще се опитам.
Улучих я.
Отнесе харпуна.
и цялото въже.
Рибо, ти кървиш.
Ще дойдат и други.
Не мисли старче.
Дръж курса
и посрещни съдбата си.
Но аз трябва да мисля.
Само това ми остана.
Това и бейзболът.
Джо, улучих го.
Отличен удар.
Не беше като твоя хоумрън,
но все пак бе добър удар.
Раната кърви.
Те ще се върнат.
Трябва да се защитя.
Жалко, че нямам брус,
за да наточа ножа.
Не си взех.
Нищо.
Не мисли какво не си взел,
а какво имаш.
Имам надежда.
Ще мисля за надеждата.
И за доброто старо време.
Ела.
- Къде отиваме?
Хайде ела с мен.
Ще ми съсипеш роклята.
- Вече няма да ти трябва.
Познаваш ли тази лодка?
- Разбира се това е твоята лодка.
Тази сутрин на сватбата
ти дадох сърцето си.
Тук ти обещавам,
че ще ловя риба в морето,
докато съм жив.
Има различни видове късмет.
Трябва ми поне малко късмет,
какъвто и да е.
Лопес, имаш ли днешен вестник?
- Да.
Може ли да го взема?
- Зад бара е.
Благодаря.
Задръж го.
Благодаря ти.
Не може да чете.
Сигурен ли сте?
Изглеждаше сякаш чете.
Резултатите от бейзбола.
Старецът го научи.
Сантяго!
"Янките" са били "Тигрите".
Два пъти! С 9 на 2 и със 7 на 6.
Ди Маджо е направил пет точки
и два хоумръна -
по един във всеки мач.
Чуваш ли, Ди Маджо вече е здрав!
Не може да те чуе.
Излагаш се като крещиш така.
Той ме чува. Звуците не изчезват.
Всеки звук, още от зората
на времето е още жив.
Кой ти го каза?
- Той.
Звукът изчезва,
когато няма кой да го чуе.
Той е там.
Може да е жив, а може и да не е.
Защо?
Защото глупаци като теб
му казват колко велик рибар е,
колко силен и хитър е.
Истината е, че е стар и слаб...
Упорит старец.
Ти не разбираш!
Ти живееш в града.
В магазина си избираш храна,
приготвена от други ръце,
вадиш пари и си я купуваш.
- Не ме поучавай.
Познавам това място - тук израснах.
Знам как се живее тук
и говорим за моя баща.
- Е и?
Съжалявам.
Чул ли си нещо за него?
Някой виждал ли го е?
Не.
Братовчедът на Лопес ми каза,
че влязъл много навътре.
Вярно е.
Хората ще кажат "Анхела,
ти не се погрижи за баща си.
Анхела, добрите дъщери се грижат
за бащите си, когато остареят".
Бог ми е свидетел, че се опитах.
В следващия живот
баща ми ще бъде шивач.
Пак ли? Божичко!
Хайде елате! Коя ще е първа?
Ти ми взе ножа.
Иди го покажи на брат си!
Извинявай, рибо,
по-добре да не те бях хващал.
Всичко се обърка.
Не трябваше да влизам
толкова навътре.
Лошо е и за мен,
и за теб.
Здравей.
- Здравей.
Цигара?
- Благодаря.
Сънувах странен сън.
Искаш ли да го чуеш?
- Да.
Сънувах, че старият рибар
е бил спасен от голям кораб.
Лайнер. В съня ми приличаше
на "Конте ди Савоя".
Качиха го и го нахраниха добре -
с ризото по милански
и телешко с домати.
Храната изглеждаше вкусна.
Гладна ли си?
Не.
Събуди ме, ако стане нещо.
- Добре.
Обичам те.
- Знам.
Уморен си старче.
Душата ти е уморена.
По дяволите!
По дяволите!
На, яж! Божичко!
На, яж!
Изяде го!
Върна се.
Видях лодката, но още е далеч.
Мислех, че ще искате да знаете.
- Маноло!
Благодаря.
- Няма за какво.
Сантяго!
Връща се. Момчето е видяло лодката.
- Слава богу!
Какво е това?
- Неделя е.
Бях забравила.
Добре ли си?
- Нищо ми няма.
Дай да ти помогна.
- Казах ти, че съм добре.
Не съм вярвал,
че някога ще видя такава риба.
Те ме победиха, Маноло.
Победиха ме
- Рибите ли?
Не са те победили.
- Не.
След това.
Акулите.
Чакай. Нека ти помогна.
- Не.
Моля те.
- Не.
Моля те, стой тук.
Татко!
Нищо ми няма.
Добре съм.
Добре съм.
- Виждам.
Нищо ми няма.
- Упорит старец.
Скоро ли ще дойдеш
да видиш внуците си.
Да разбира се.
Скоро.
Скоро.
Сантяго!
- Викат те.
Не съм глух.
- Сантяго!
Това е огромна риба.
Истински шампион.
Край на лошия ти късмет, старче!
- Късметът ти се върна, Сантяго!
Поспа ли?
- Да.
Добре ли си?
Само ръцете ме болят.
Какво хвана?
- Една - на първия ден
две - на втория и две - на третия.
Много добре.
Мога пак да излизам с теб.
Имам много да уча.
Трябва ни хубав харпун,
да ни е под ръка в лодката.
Изгубих си ножа.
- Имам друг.
Колко дни ще продължи лошото време?
- 3-4
Дотогава ръцете ми ще се оправят.
- Ще приготвя всичко.
Липсваше ми в морето.
Каква риба!
Голяма загуба
но и голяма победа.
Можеш да превиеш човека,
но не да го прекършиш.
Какво мислиш за "Янките"?
- Как играха?
Победиха! Два пъти.
- Нямам радио в лодката.
Кажи ми, игра ли Ди Маджо?
Ди Маджо вече е здрав.
- Нали имаше шип?
Вече го няма. Тича като елен.
- Значи операцията е минала добре?
Това е чудесно.
Значи ще спечелят купата.
Със сигурност. Вярвам в Ди Маджо.
Ето, вече си като мен.