Tip:
Highlight text to annotate it
X
Туенти Сенчъри Фокс Анимация
Представя
Една продукция на
Блу Скай Студио
РИО
Всички пернати птици
правят само любими неща.
Ние сме най-добри в ритъм и смях,
затова обичаме и карнавала.
И толкова чисто можем да пеем,
Слънце и брегове огласяме.
Със страст и любов танцуваме ние.
Покажи ни какво можеш и ти.
Всеки сред нас е под пара,
става и идва при нас.
Танцувай с всеки, романс и опасност
сънят може да е наистина.
Тук в Рио, Рио.
Само за теб.
Танцувай, пей и ще видиш,
че няма друго такова място.
Не Рио
Екзотични Птици
Еленското езеро
Минесота
Музикален режисьор:
Сержио Мендес
Музика:
Джон Поуел
Няма нищо, ела.
Аз ще се погрижа за теб.
Шампион по правопис!
Спомени от бала
Най-добри приятели
Глупав часовник!
Добро утро, Блу.
Не се инати, Блу! Знаеш,
че витамините са ти нужни.
О, какво е това?!
Хванах те!
Запазен паркинг за
Блу
Книги Синьото Ара
Да, вече сме
Отворили
Приятно четене на новата книга!
- Благодаря, Линда.
Да, мамо, много искам да дойда,
но кой ще се грижи за Блу?
Мамо, няма още хотели за папагали.
Ето ти шоколада, Блу.
Точно както го обичаш.
Не мога да оставя Блу с всеки.
Не, нямам птицегледачка.
Това е животът!
Перфектният кокосов
шоколад с бонбони.
2,3,4,5… 6!
Я виж ти, любимата
ми птица - зубрач.
Много смешно. Аматьори.
- А ти къде ще летиш тази година?
До шкафа със закуската?!
Хвърляйте снежни топки колкото
искате, аз съм зад магически щит,
наречен стъкло. Пази ни от студ,
докато нека на вас ви замръзне…
Срамота!
Добре ли сте?
Не съм много пригоден
за такова време.
Книги ли търсите някакви?
- Книги? Не…
Пропътувах 10 000 километра
търсейки него.
Доктор Орнитолог?
Той е прекрасен!
Линда, ела тук?
Линда?
Леле! Вие си общувате?
Да, сам измислих да си мърдам
задните пера, както неговите предци.
Това нямаше да го позная.
Е, доктор Монтейро…
- Не доктор, казвайте ми Тулио.
Знаете ли, че вашето ара
е много специално?
До колкото знаем, Блу е
последният мъжки от неговия вид.
Наистина ли?
- Да! А наскоро намерихме и женска.
Надеждата ни е да ги съберем
заедно и да спасим вида им.
Да…
Тя е добре дошла тук.
О, не, не, тя е в Бразилия. Блу
трябва да дойде в Рио де Жанейро.
В Рио? Бразилия?!
Не, не…
Не, няма да го оставя без мен,
той има нужда от мен.
О, не, всичко е уредено! Ще
сте с него през цялото време.
А аз ще бъда с вас.
- Вижте, знам, че това работите,
аз не мога… Блу е много особен,
а ние си имаме навици тук,
не сме много по пътуванията,
та той дори не може да лети!
Разбира се, че може да лети!
Това е птича характерност.
Какво правите?
- Не се притеснявайте,
техните инстинкти винаги сработват.
- Не, не…
Е, почти винаги.
Що за доктор си ти?!
- Добре ли си?
Може би се е много залежал?
Много мило, че се отбихте,
разгледахте и хвърлихте птицата ми,
Но сега е време да си ходите.
- Съжалявам, много съжалявам…
Но, Линда, това може да
е нашият последен шанс.
Приятен полет.
Линда, моля те, чуй ме?
Ако не го направим,
целият им вид ще изчезне.
Поне си помисли?
Естествени инстинкти? Няма нищо
естествено да те хвърлят из стаята.
Ще му покажа! Това го мога…
Само трябва да поработя върху
физиката. Изчислих си
ъгъла на векторите ми, обобщих
всичко, добавих и засилка…
Повярвай
Добре, нека да видим…
Крило отворено. Перфектно!
Кацането? Тук е.
Опашни плоскости? В изправност.
И… всъщност никак не лоши.
Това е то.
Нека летим.
Нека е просто. Тичам, разпервам
криле, политам, приземявам се.
Тичам, разпервам
криле, политам, приземявам се.
Чакай, чакай!
Блу?
Обещах, че винаги ще
се грижа за теб. Нали?
Някога разваляла ли съм си обещание?
И мен ме е страх, но нямаше
да те карам да го правиш,
ако не беше правилно изобщо.
Какво ще кажеш, Блу?
Това е моето голямо смело момче.
А ще сме се върнали вкъщи,
преди изобщо да сме се усетили.
Нека те заведа в Рио, Рио.
Лети над океана като орел, орел.
И когато си хармонично уверен…
Нека те заведа в Рио, Рио.
Лети над океана като орел, орел.
И когато си хармонично уверен…
Ето и на теб малко, Блу.
Нали не искаш да изгориш.
Какво става тук?
- Дойдохте по времето на карнавала.
Карнавал ли?
- Да! Най-голямото парти в света.
Моментът, в който се
забавляваме и танцуваме.
О, боже!
Тя танцьорка ли е?
Не, всъщност тя е моят зъболекар.
Доктор Барбоза?
- Не забравяй за часа си, Тулио.
Добре! Ела утре вечер,
всеки ще е облечен така.
Не и аз.
Я, кой си ти?
Аз не съм от тук.
Нико, този е турист.
- Така ли? Не изглеждаш така.
Така ли?
- Само ти се е изакал гълъб на носа.
Това е само крем, с фактор 30.
За карнавала ли си тук?
- Тук съм, да се запозная с момиче.
Ах, момиче…
Нека ти дам малък съвет.
Ти направи първия ход.
Бразилките харесват увереността.
Така!
Трябва малко да се надуеш,
размахай гордо опашка.
И в добавка вмъкни
малко от онзи луд поглед.
Но първо трябва да те измъкнем.
- Моля?!
Ще те изстрелям от
тази клетка, като куршум.
Не, не…
На това ли му викаш изстрелване?
- Тези пръчки са закалени!
Не, момчета, добре съм,
клетката е чудесна. Обичам я.
Оправяй се тогава.
- И не забравяй лудия поглед.
Буено успех!
- Да, да… Буено и на теб!
Това е сърцето на нашия център.
Нашата клиника.
Наистина те харесват.
Много, при това.
- Да! Великата птича майка съм!
Искаш ли и ти?
- Не, всичко е наред.
Много от тези птици са
спасени от бракониерите.
Бракониери?!
- Да! И за съжаление, горките те
са били наранени и дори убивани. Но
с нужната грижа, можем да ги спасим.
Ето тук,
този приятел е бил спасен снощи.
Приятел, днес изглеждаш чудесно!
Много по-добре, много по-добре.
До скоро.
Е, къде е Джул?
- Имаме специално място за нея.
Тя е много емоционална птица.
- Да, питайте ме мене…
Тя ли ти го стори? Чудесно…
Добре, искам да си ходя вече.
Не се тревожи.
Ще те превърна в неустоим за нея.
Помощ! Помощ!
Извадете ме от тук!
Линда?!
Нека да…
- Не, дай им шанс.
Ехо?
Здравейте…
Дойдох с мир.
О, тя е красива.
Какво ти?!
Тя е… като ангел.
Ангел, който… лети много близко.
Кой си ти?
Кой те прати тук?!
Стъпила си ми на гърлото.
- Какво? О, ти си американец?
Мерси. За да говоря, ми трябва
гърлото. Затова ти благодаря.
Изглеждаш като мен.
Здравей! Аз съм Блу.
Сещаш ли се? Като сиренето.
Ама то мирише доста зле…
Това е глупаво. Тъп съм.
Добре, тръгвай!
Нямаме много време.
Чакай, чакай…
Готов ли си?
- За кое?! О… ами…
Добре.
Увереност!
Луд любовен поглед!
Какво правиш?
- Друго ли очакваше?
Но заради диалога, ти какво правеше?
- Аз се опитвам да избягам.
Бягство! Е, аз просто… ами…
- Чакай малко…
Ти наистина ли си мислеше,
че ще се целуваме?!
Не, не, не…
- Ти си луд! О, боже!
Май имат нужда от малко помощ.
- Знам как изглеждам, но
не съм такъв тип птица.
Добре… нямам нищо общо с това!
Но, като се замисля,
това е наистина хубава песен.
Инстинктивно.
Изпей го, Лайънъл!
Това беше бързо!
- Лайънъл Ричи сработва всеки път.
Нека им дадем малко уединение?
Не съм много сигурна, че
трябва да оставя Блу сам тука.
Не, не се тревожи.
Силвио ще ги наглежда цяла нощ.
Освен това, Блу не е сам.
Помогнете ми!
Ето и последното броене за
карнавала. Да танцуваме самба!
Ела тук, горкичко птиченце.
Всичко е наред, в сигурни ръце си.
Извинявай? Моля те…
Опитвам се да заспя.
Съжалявам, поспаланко.
Опитвам се да избягам!
Защо ще бягаш?! Клетката ти е супер!
- Клетката ли…?!
Какво ли съм се надявала? Не съм
чакала домашен любимец, разбра ли?
Нарече ме домашен любимец?!
И за протокола да ти кажа,
не съм домашен любимец, а компаньон!
И знаеш ли какво? Прави каквото щеш!
Защото сутринта Линда ще ме вземе
и всичките ми кошмари ще свършат!
Изумително!
Ти си приел хората като твой вид!
Този човек ми е давал любов и
нежност през последните 15 години.
Докато собственият ми вид ме
накълва за някакви 15 секунди!
Да, а заради тях аз загубих всичко!
Не можеш да им вярваш.
Разбира се, че можеш да им вярваш.
Джул? Джул?
О? Здравей!
Много мило, че ще вечеряш с мен.
Обикновено вечерям сам.
Разбира се, заради работата ми.
Мислех, че аз съм отдадена на
птиците, преди да те срещна теб.
Имаш ли си любим вид птици?
- Очевидно, си падам по синята ара.
Логично е.
Те са много красиви птици.
Всъщност ми харесва ума им,
не си припадам по лъскави пера.
Разбирам те прекрасно.
Моят любимец е бялата сова.
Винаги ме е пленявал със своите
големи, кръгли, интелигентни очи.
Ето и специалитета ни!
Пилешки хапки?!
- Фламбада!
Пилешки хапки…
О, боже!
Ало?
О, Блу… никога не биваше
да напускаме Еленското езеро.
За всичко съм виновна аз…
- Не, не Линда, моля те…
Не си виновна ти.
Прав си, не съм виновна аз.
Ти си виновен!
С твоите мазни птичи приказки!
И с това: "Спаси вида им"…
През цялото време - ква, ква!
Извинявай, не исках да те обидя.
- Не разбирам…
Силвио е най-добрият пазач в бранша.
- Нека изясним тогава…
Нападнат сте от малка бяла птица?
- Да! Тази кърпичка ми запуши устата.
Ето така!
Закъсахме го!
Добре. Няма по-добро място от дома.
Няма по-добро място от дома.
Искам си клетката, с огледалцето ми,
люлката ми и малката ми камбанка.
О, толкова ми липсва камбанката!
- Шът! Прави се на умрял!
Не искам да играя на умрял,
докато получавам удар!
Просто го направи!
- О, добре…
Стига си мърдолил!
- Ама убиват ме пръчките от пода!
Влизай, хлапе.
Я виж ти?
Браво, Фернандо, добра работа.
Виждате ли, момчета?
Какво ви казах, а?
Че ще му платиш по-малко?
- Не, идиот такъв!
Че ми напомня за мен,
когато бях на неговата възраст.
Бях умен и сръчен.
Заповядай, хлапе.
Ама това е само половината?
- Млъквай, хлапе!
Ама какво…?!
Нали ти казах,
че искам тези птици живи?
Фернандо, на теб тези
птици изглеждат ли ти живи?
Джул?
Здравей, хубаво птиче.
Какво има? Да и скърша ли врата?
- Найджъл!
Жива.
- Ще продължим.
Това ли ти беше планът?!
Да се измъкнеш и да ме зарежеш?
Уф! Мерси!
- Ама защо не ме последва?
Добре се справи, Найджъл.
- Да, добре се справи, Найджъл.
Последните две сини ара
са вече в моята клетка!
Струват цяло състояние.
Фернандо, закачи ги оттатък.
Хей, птиче, измъкни ме от тук, а?
Измъкни ме! Измъкни ме!
Хубавица! Аз съм хубавица!
Аз съм красавица!
А аз изобщо не съм птица!
Хванали са грешната птица!
Съжалявам, приятелчета, нищо лично.
Какво ще стане с тях сега?
- Не се тревожи, ще имат домове.
Сега си отивай при мама.
- Аз нямам майка!
Баща?
- Брат?
Златна рибка?
Може ли да си го оставим, шефе?
Не!
Е, Марсел, какво ще стане с тях?
- На кого му пука?
Аз казвам, че ще станем богати!
Ще сме богаташи!
Хайде, мачът започна!
- Да, бяхте точен.
Утре ще е или няма сделка.
Разбира се, че имам и двете ара.
Да, лично ще ги доставя.
Оревоар.
Вие двамата, пазете птиците тази
вечер. Утре ги товарим на самолета.
Разбрахте ли?
- О, да… Да!
А, да… И някой от вас
да нахрани Найджъл.
Камък, ножица, хартия, сега!
- Да!
Имаш ножица, аз имам камък!
- Е, как така все ти печелиш?!
Добро птиченце…
Ето, заповядай…
Канибал такъв.
Добре, сега както сме заедно,
важното е да не се паникьосваме.
Аз не съм паникьосана.
- Не говорех на теб, а на мен.
Но всичко е наред, всеки
момент Линда ще ни намери.
Чудесно! А после ще ни
тикне в друга клетка, нали?
Да, но…
Не!
Друже, клетките може да са за теб,
но аз не искам да съм собственост.
Нещо май ми е заседнало в клюна.
Дали ще помогнеш?
О, знам, че не съм хубавец.
Но преди бях… вижте?
Звезда.
Светлини, камера, снимаме!
Бях поразително любезен,
амбициозен.
С подострени нокти,
толкова птичко-сладък.
Сега съм бесен, сега съм злодей,
ожесточен и…
И злобен!
Имах всичко, телевизионни шоута.
Жени също.
Бях висок, 30-40 см.
После ме замениха с
шарени папагалчета.
Но затова съм толкова
зъл в действията си.
Той беше суперстар.
- Толкова млад и зелен.
Този гадняр.
- Беше идол на Южна Америка.
Той е недоверчиво пиле.
- Кой каза това за мен?
Много коварно пиле.
- Ще ви изпека на грил!
Аз съм перната откачалка,
с човка. Птицеубиец.
Мислиш, че си по-добър от мен?
Хич не те и знам.
Аз съм бяла къртица,
ще ти напълня сандвича с гъгрици.
Акам върху хората
и обвинявам чайките.
Той беше!
Той е отвратително пиле.
- Аз съм непобедим!
Той е гнусен.
- Няма да ви липсвам.
Аз съм неотстраним, безпринципен.
В разюздано училище, нямам директор.
Не всички вас, бразилски птици.
Всички вие 18 милиона птици.
Ще ви кажа какво ще сторя.
Ще ви направя…
Млъкнете сега. Млък!
Сега аз ще го изпея.
Ще ви направя грозни и вас.
Хей!
- Приятни кошмари.
Не си готин, пич.
Страшен си, но не си готин.
Добре ли си?
- Не. Изобщо не съм добре.
Ама… чакай. Какво правиш?
- Изчезвам от тук.
Ще ми помогнеш ли или какво?
- Статистиката сочи, че оцеляващите
са онези, които дочакват помощ.
- Никой няма да дойде!
Стой си сам тук и
със сигурност ще умреш.
Да, да…
- Да!
Не!
Найджъл, изчезвай от тук!
Спри, спри! Защо просто
не отворим вратата?
Майтапиш ли ме?
- Защо това е стандартно резе…
Просто трябва да…
- Какво правиш?!
Аз не мога…
- Какво не можеш?
Не мога да летя…
Не можеше ли да ми кажеш до сега?
- Нямаше значение до сега.
Мразя те.
Още нещо да споделиш?
- Да! Не мога да летя,
не ям кюфтета и веднъж седмично
пикая във ваната. Доволна ли си?
Ето ги!
- Трябва да изчезваме!
Летенето може да не ми
е страст, но ходенето ми е.
Следвай напътствията ми.
Над синджира, под синджира…
Да!
- Тръгвай!
Виждаш ли?
И мен ме бива в нещо.
Супер, натресох се с птицата,
която не може да лети.
Всъщност има около 40 вида,
които не са летящи.
Патица!
- Не патиците могат да летят.
Не, снижи се като патица!
Да!
Да!
Не!
Не!
Изчезвайте от тука,
тъпи фалшификати!
Ох! Какво беше това?
- Пръчка.
А това?
- Просто камък.
Нещо лази по гърба ми.
- Ще спреш ли вече?!
Това е просто листо. Обърни се?
Листо. Казах ти.
Трябва да намерим сигурно място,
за да прекараме нощта.
Сигурно?! Та ние сме в джунглата!
Защо хората казват "в джунглата"?
Сигурен съм,
че нямат предвид хубави неща.
Виж, не искам да те прекъсвам,
но тук живее вида ни.
Хич не ми говори за природа,
гледам Анимал Планет.
Знам всичко за хранителната верига.
Видя ли? Видя ли?
Тука съм просто ордьовър.
Само че с перца.
Затова ще спим на дърветата,
а не на земята. След теб, моля?
О, не, не мисля. Ще съм много
по-добре на нещо направено от човек.
Ето там?
Не мога да повярвам, че ще ти
мъкна тромавия задник до горе.
Да ме мъкнеш?
Гледай и се учи.
Блу… чакай малко.
Кой чий задник мъкне сега, а?
- Ха, много смешно…
Виждаш ли? Кому е нужно да лети?
- Птиците. Те трябва да летят.
Летенето е… свобода.
И не трябва да разчиташ на някого.
Ти не искаш ли?
- Не знам, звучи малко самотно.
Хайде да поспим?
- Аз сигурно ще съм буден малко.
Защото още съм с времето в Минесота.
- Лека нощ.
Лека нощ, Джул.
Лека нощ, Линда.
Извинете, господине,
виждал ли сте птицата ми?
Виждали ли сте птицата ми?
Извинете, виждали ли сте птицата ми?
Изчезнал син ара,
казва се Блу.
… моята птица… толкова… него
- Госпожо, госпожо от Америка?
Знам къде са ви птиците.
- Намерил си Блу?
Сигурен ли си?
Негово е!
Нека да го видя?
Права си.
- Добре. Къде е той?
Хайде, да тръгваме, ще ви заведа.
Чакай, Линда. Ние не го познаваме
това момче. Можем ли да му вярваме?
Трябва да му се доверя.
Нямам избор.
Нима ме мислите за идиот?
Два папагала, заключени с верига,
в клетка. Как ги изпуснахте?
Хитри бяха, шефе, но не се тревожете,
ще ги хванем. Имам план.
Какво ще направиш? Ще викаш
из града "Елате тук, птиченца"?
Е, всичко звучи тъпо,
като го казваш така.
Трябва да качим птичките
на самолета тази нощ!
Но заради карнавала всички
улици ще са претъпкани.
Затова исках да тръгнем тази сутрин!
Найджъл?
Тази птица е 10 пъти по-умна
от вас двамата заедно.
Да, а като е толкова умен защо
не го направиш него шеф?
Точно него го слагам шеф!
Тъпи идеи даваш!
- Иди ги намери, Найджъл.
Ако не можем да минем през парада,
тогава ще минем с парада.
Сигурен ли си, че ще стане?
- Абсолютно, виж ми сметките.
Да, това е убедително, мерси.
А когато счупим веригата какво?
- Чудесно, ще намерим Линда!
Не. Ти ще търсиш Линда. След това,
аз отлитам на свобода в джунглата.
Разбрахме ли се?
- Добре. Разбрахме се.
Добър опит, мозъчко!
Мисля, че нещо ни гледа.
Виж ги само, Блу,
искат да си проиграят.
Хайде, ела.
Атака!
Какво става там?
Не така… казвал съм ви хиляди
пъти… Мануело, София, чуйте ме?
Ето точно в окото…
- Очарователни са.
Деца са ми, 17 и 1 на път. Хей, не
е маракас, спрете да го клатите!
Изтощиха ми се крилете.
Баща ви има нужда от почивка.
Вие, влюбените птички,
за карнавала ли дойдохте?
Влюбени птички?
- Май сме птички в запознанство.
Дори не и това, ние сме
птици оковани един за друг.
Какво му е, че ми скубе перата?
- Нямаме представа.
Не е пращан на психолог.
Мислите ли, че можете да ни
помогнете, да свалим това нещо?
За ваш късмет, пред вас е
Рафаел, а Рафаел познава всеки.
Слез ми от окото! Добре…
Искаш да извикам майка ти ли?
Всеки път се връзват.
От нея са уплашени до смърт.
За какво да ме извикаш?
- О, Ева, любов моя…
Трябва да ги заведа до Луиз.
Луиз?! Няма да ме
заблудиш и за момент.
Ти и тези амиго ще се
промъкнете на карнавала!
Карнавалът! Вълшебен момент, когато
срещнах най-хубавата птица на света.
Още помня песента, която
свиреше, когато те погалих с поглед.
Висока и с тен, и млада, и прекрасна
Момичето за мен от Ипанема идва…
Хайде, любима, пей!
И когато тя минаваше,
всеки се обръщаше и казваше…
Като река от най-сладък
мед звучиш в ушите ми.
Мисля, че любовта е и глуха.
- Ела тук…
Добре, заведи ги при Луиз,
но не се бави.
Ти си ангел. Ще ми липсваш,
мое сочно малко манго.
О, ти също, сладката ми папая.
Хей, Пако, Калас,
свалете брат си веднага!
Не мога да повярвам, че ме пусна!
- Колко далеч е този Луиз?
Не е далеч, 30 минути
с папагалско летене.
А колко е далеч с ходене на ара?
- Мъжагата тук не може да лети.
Но той е птица?!
- Не всички птици летят! Щраусите…
Ти не си щраус!
- Е, технически…
Чакайте! Искам да помогна,
но с ходене няма как да стане.
Ако искате да опитаме
изобщо, да тръгваме бързо.
Не, не, не поглеждай назад!
Те усещат страха…
Внимание: Не оставяйте храна без
надзор! Не хранете мармозетките!
О, каква очарователна маймунка!
Хей, часовника ми…
Здравейте, момчета.
Изглежда сте имали натоварен ден?
О, това ли? Това са неща,
които намерихме. Нали така?
Не ме интересуват вашите глупости.
Маймунджилъците ви ме отегчават.
Търся две сини ара и искам
помощта на твоите съгледвачи.
Така ли?
А ние защо да го правим?
О, това е справедлива логика.
Нека го обсъдим?
Разбирам притесненията ти,
но какво мога да направя за теб?
Спаси ме, спаси ме!
- О? Това е интересно… да.
Дали ще е честно?
Не искам да изглежда, че те мамя.
Ще го направим!
Спаси ме, моля те?
Спаси ме!
Добре. Можеш да разчиташ
на крилата ми. Имаме сделка.
И така, имате ли още въпроси?
Не? Добре!
Разпръснете се и намерете двете ара
до края на деня или ще има
уроци по летене за всеки от вас!
Отивайте!
Марш да си свършите маймунджилъците.
Отказвам се! Дали не можем да
намерим нещо разписание на автобуси?
Стига, не можеш да се откажеш сега.
Не и пред дамата…
Добре. Да, да, разбира се…
- Ето това се казва смелост.
Сигурен ли си, че си съгласен?
- Да, да… е то не е като да
се хвърляме от високи скали.
Нали така?
Това е всъщност целият ми план.
- Какво?!
Не се притеснявай, Блу,
това е вградено в ДНК то ти.
Когато разпериш крила,
какво друго може да стане?!
Помогнете ми!
- Готов ли си?
Да. Готов.
Добре, сега се приближете.
По-близо…
Още по-близо.
Чудесно!
Сега се прегърнете с едното крило.
Какво?
- Хайде, амиго, няма да те ухапе.
Нали?
- Ще видим…
Сега, ти разпери дясно
крило, а ти разпери ляво.
И така заедно ще полетите!
- Ама… това…
не изглежда аеродинамично възможно.
Твърде много мислиш!
Летенето не е както го мислиш тук,
а каквото усещаш тук.
А когато усетиш ритъма на
сърцето си, вече е като самба.
Вече летиш…
Виж, лесно е.
- Лесно?!
Лесно ти е да го кажеш.
Оттук изглежда много, много трудно.
Щом искаш да видиш Линда пак,
това е единственият начин.
Добре. Права си.
- Да, така е.
Заради Линда. Ще го направим просто.
- Така. Леснотия е.
Засилвам се, разпервам…
- О, тръгваме вече!
Над веригата, под веригата…
Хайде, Блу, можеш!
Мога, мога, мога.
Мога…
О, не отново!
Мъртъв ли съм?
- Не. Още сме живи!
О, това е невероятно!
Това е най-хубавата гледка,
която съм виждал.
Виждаш ли какво си пропускал?
- Да.
Ето, че летиш, Блу. Все някак…
Усещаш ли го?
Да!
Усещам го.
Не, не… Блу!
Ах, карамба!
Съжалявам, съжалявам…
Ще умрем!
Не го усети от тук!
- Така ли мислиш?
Нека се повозим до Луиз?
Побързайте вие двамата!
Вамос, вамос!
Внимавайте, последният вид сме!
- Мърдай!
Хайде, качвайте се.
Успяхте!
- Инфарктни ситуации през 5 минути.
За малко да умра. Много ли искам?
- За птица, която не може да лети?
О, да.
Затварят улиците за карнавала.
Трябва да побързаме, хлапе.
Нямаме време.
Няма как да мина с
колата през тази тълпа.
Не се тревожи, измислил съм го!
Откъде намери този мотор?
- Размених го за джипа ти.
Какво?!
- В чудесно състояние е.
Е, в добро състояние.
Хей, изчезвай от пътя!
- Внимавай!
Моля се вече тази верига
да я махнат от мен скоро.
Спокойно, ще намерим Луиз,
на правилното място сме.
Хей, Рафи!
Самият крал на карнавала.
Нико, Петро, как е семейството?
Изгуби се нещо, пич…
- Мислех, че си умрял.
Я чакай малко?
Познато лице…
Това не е ли онзи от клетката?
- Дадох му любовни напътствия…
Браво, бейби ара!
- Беше заключен в здрава клетка.
И я е разбил с крилата си!
Искам да съм като теб!
Не, не е каквото си мислите,
ние сме просто оковани заедно.
Изобщо не те упреквам.
- Това е фантазията…
Момчета, търсим Луиз,
виждали ли сте го?
Видях го, но ще го изпуснете.
Вземете тролея за гаража му.
О, чудесно…
- Спокойно, малката.
Хванете следващия.
- Точно е време за едно друго ниво.
Какво му е на това ниво?
- Стига де, то са ниво до ниво…
Нивото, където размахваш опашка.
- Да свалим тази верига, хайде.
Хайде влюбените, вие сте
в Рио, насладете му се.
Хванахме ги!
Добре дошли в рая!
Хубаво парти, а?
- Мястото е върхът!
Има всичко, което бих желал.
Харесваш ми, всичко
което казваш, няма смисъл.
Чуйте всички! Рафи води почетни
гости, които не са от тук.
Затова нека им покажем малко
любов, защото май не им достига.
Всички се опрете на крилата си.
Чуруликайте колкото можете
по-силно и пляскайте с криле.
Парти в Ипанема е това.
Искам парти.
Искам да танцувам самба.
Искам парти.
Искам да танцувам самба.
Искам парти.
И да се отживея.
Искам парти.
И да летя.
И аз летя.
Летя като птица.
Ама ти си птица.
Да, прав си.
Тогава нека летя като ракета.
Да летя толкова високо,
че да се снижа за глътка въздух.
Защото веднъж щом сме започнали,
скъпа, няма, няма да спрем!
Защото просто искам да си отживея
и да се забавлявам.
Искам да съм свободен
и да танцувам.
И няма друго място на света,
където искам да си отживея.
Само в Рио. Само в Рио.
Искам парти в Рио.
Какво правиш?
- Не знам.
Точно така, Блу!
Аз съм на тази самба, самба
майстор, майстор, майстор
Кого чувам да крещи
"Аз съм машина, машина, машина"?
Тя те харесва.
- Какви ги приказваш?
Да не ти е казала тя?
- Не, но го виждам.
Просто се отпусни.
Отивай!
Искам парти.
Искам да танцувам самба.
Искам парти.
Искам да си отживея.
Искам парти.
И да летя.
Вие двамата идвате с мен!
- Само в мармозетските ти мечти.
Това трябваше да е за теб.
Не може ли да се забавляваме заедно?
- Това не е твоята битка, Пинокио!
Ако се закачаш с приятелите ми,
с мен ще си имаш работа!
Да, малък грознико!
Хич не знам какво става тука.
Бой по мармозетките!
- Атака!
На ти по маймунската мутра!
Нали така, пич?
Трябва да тръгваме!
Ето ти помощ малко, маймунчо.
Благодарим!
- Пак заповядай, друже!
Какво става?
- Разбихме ги!
Вие сте като огън и лед.
- Като светкавица и гръмотевица.
Като хип и хоп.
- Като сирене и картофи!
Едно нещо в Минесота е това.
Нали ти казах?
Всичко, което казваш е безсмислено.
Хайде, елате след мен?
Какво?!
Ама… птиците бяха тук!
- Да, разбирам…
Заклевам се! Точно тук бяха.
- Откъде знаеш това?
Защото аз бях този,
който ги открадна.
Ти?
- Не исках да ги нараня…
Просто имах нужда от пари.
- Фернандо, аз ти се доверих…
Знам, но…
Да, това беше добро.
- Здравейте, момчета.
Ти пък какво правиш тук?
- Да попитам дали има работа за мен?
Ако си тук заради…
- Какво?!
Млъквай!
Защо сте облечени като за карнавала?
- За да не ни заподозрат, когато
крадем двете ар… Ох!
- Млъквай!
Направихме си и платформа.
- О, платформа?!
Значи ще ходите на парада? Може ли
и аз да дойда? Танцувам супер.
Кени, моля те?
Трима е винаги по-добре от двама!
Добре, но трябва и да помогнем там.
- О, замалко да забравя…
Къде ли съм го оставил?
Мисля, че беше точно тук.
Намерих го! Готово!
Да тръгваме.
- Побързай, хлапе.
Малкият може ли да си играе с нас?
- О, млъкни вече!
Не можем да ги оставим да
качат птиците на самолета.
Струва ми се, че не
можеш да караш мотор?
Обиждаш ме!
Да, не мога да карам мотор.
Това е като да карам снегоход.
Какво стана?
- Дядо?!
Какво стана?!
Не, не, не… ох.
- Стига си писукал, а говори!
Нищо не знам.
Като ти смачкам главата, ще
стане първо хрус, а после пльок.
Къде са хиацинтовите птички?
Това означава синьо, ако не знаеш.
- Избягаха към Луиз.
Нещо друго?
- Подхождат си отлично.
Така ли?
Лъжец!
И са много красиви също.
Никога не пращай маймуна
да свърши птичата работа.
Не се тревожи, знам си.
Ето започна се!
Браво на моето момче.
Много е топло… май се потя. Не че
това е биологично възможно де.
Виж?
Ето ти го твоето момче.
- Е има нужда от малко помощ.
Нека му помогнем малко?
Да се появи и желанието.
Ето заемам се. Знам как
да го докарам до желание.
Гледай само.
…грабни, грабни я смело
покажи и к'ъв си пич,
остави, остави долу,
остави долу…
Е какво желание е това?!
- Гълби, малко е агресивничко.
Изобретателен си, но точно тук знам
какво да се прави. Следвай ме.
Ето това прилича повече.
Не мислех наистина,
не чаках и не търсех отговор.
На лунната светлина…
Когато видях лицето ти.
Какъв прекрасен залез.
- Да.
Блу? Просто и кажи
"Имаш хубави очи".
Това е много хубава идея!
Имам хубави очи!
Да… добре. Разбира се!
Хубави са.
Не! Нейните очи. Нейните!
- Твоите очи…
Твоите очи са прекрасни, не моите.
Е и моите стават, но твоите са…
Басирам се,
че можеш да виждаш през тях.
Блу? Просто и кажи как се чувстваш.
Джул?
- Да.
Много искам да ти кажа, че аз…
Аз…
Усещам, че нещо напира в теб…
О, та той се задушава!
Добре…
Така!
Моля те, не се отпускай сега, Блу.
Още! Един! Път!
Да! Това е моето момче…
Дами и господа, представям ви
гаража на Луиз.
След теб.
- Не, не, не…
О, моля те, настоявам.
- Не… Добре.
Е, май е това.
- Голямо приключение беше.
И изпитание.
- Да.
Май такива неща няма в малката сода?
- Малката сода?!
О, в Минесота?
- Да.
Това беше много смешно наистина.
- Луиз!
Тук ли си, Луиз?
Приятел? Тук водя едни приятели,
ще те запозная с тях.
Изкарах ви акъла, а?!
Какво?
- Можех да ви откъсна вратлетата!
Ама не го направих.
Ама можех…
- Хей, Луиз…
Стига си плашил приятелите ми.
- Хей, Рафи, ела тук!
Къде се изгуби?
Изглеждаш добре.
Ч… чакайте!
Луиз е булдог?!
Нещо против кучетата ли имаш?
- Да, когато ме давят в лиги.
Това е болестно състояние…
- Не, амиго, имаме нужда от теб.
Гледай каква е зла, брато?
- Луиз, хайде ела, моля те?
Имаме нужда от помощта ти.
Мисля, че знам какво ще направя.
Сигурен ли си, че е безопасно?
- Разбира се! Хич не се тревожи.
Ако нещо се случи, ще крещиш много
силно. 'Щтото не чувам през това.
Хей, Рафи?
Пускай тока, моля?
Не се тревожете,
той е професионалист!
Тръгвайте вече! Че през това
нещо не мога и да виждам!
Къде се дянаха?!
Ох! Ама съм свободен!
Джул? Джул, свободни сме!
Свободни сме.
Олигавени, но свободни!
Вероятно заразени, но свободни!
Можеш ли да повярваш, че накрая…
… се свърши?!
Хайде, момчета, към града?
- Какво стърчим тука!
Карнавалът тече!
Да. Знам точно как се чувстваш.
Да ги гледаш така, те кара да
ги подгониш, да ги захапеш
и да ги разпарчетосаш…
Само те майтапя, брато!
Да ги подгониш е достатъчно.
Летя, летя като птица!
- Джул, ама ти си птица.
Хей, къде тръгна?
Блу?
Блу, какво има?
- Нищо! Всичко е идеално.
Ти ще се върнеш в гората, аз при
Линда, точно както го планувахме.
Вие двамата, стига сте се
заигравали, хайде да тръгваме?
Мислех си, че може би…
- Какво?! Ще дойдеш в Минесота?!
Баламосваш ме.
- Не това исках да кажа.
Виж, Джул, не мога цял
живот да вървя след теб.
Не съм виновна аз,
че не можеш да летиш.
Конфузно.
Добре, правите. Изяснете се.
Излейте искреността си заедно.
Искаш искреност? Добре, добре,
искрен ще бъда.
Аз не съм за тук. А истината е,
че изобщо не исках да идвам.
И знаеш ли какво?
Мразя самба!
Прекали малко.
Кажи му да си върне думите, моля те?
- Да! Казах го!
Всяка песен звучи еднакво с другите.
Тико-таквам се оттук!
- Добре!
До после, домашен любимецо.
- Не, не… върни се?
Вие си принадлежите.
Ти си Жулиета на този Ромео.
Е, те умират накрая,
но разбирате ли идеята ми?
Младите влюбени са
винаги мелодраматични.
Добре, момчета…
Тръгвайте след нея.
Блу? Върни се тук?
Хайде де…
Да! Готов съм за карнавала,
ще бъда плодовото куче.
Зарязаха ме?!
Всичко се обърка!
Джул?
Чакай малко?
Тръгна ли нанякъде, хубавице?
- О, да, точно бях тръгнала да
си изкарам гнева на някого!
С този буен нрав, скъпа моя,
направо си за парада.
Всеки обича парада!
Пусни ме!
Някой иска да се бъзика с Педро?
Това няма как да стане. Идвай.
Ама видя ли колко е талантлив онзи?
- Талант?! Може и да си прав…
Следващия път! Рафи?
- Помощ! Помощ!
Рафаел, вървиш след мен, това
не е посоката. Карнавалът е натам.
Не отивам на карнавала, не.
Отивам си вкъщи.
Мислех, че обичаш карнавала.
Да, но си обичам
семейството много повече.
А това е избор, който направих
със сърцето, не с главата.
Хей, Блу? Летяхме си и видяхме
едно нещо толкова голямо!
С голям талант на нинджа.
- Ноктите му бяха страховити…
Налетя на Джул и я разпиля
направо, а после се изпъчи и каза:
"Идваш с мен, малка принцесо!"
- А Джул направи…
Не съм ти малка принцеса,
остави ме намира!
Спрете! Кажете ми какво стана?
- Той хвана Джул, човече!
И я завлече на парада!
Аз съм виновен…
Нека да летим!
Карнавале, ето ни идваме!
Кучльо, опитвам се да летя тука.
- Такова време си уцелил.
Хайде, хайде… къде се губят?
Да, красота!
Голяма красота!
Марсел?
О, боже…
Кокошка ще сме!
Хайде, ще танцуваме!
Идиоти!
Извинете…
Може ли да минем?
Внимавайте, краката ви…
Извинете.
Спрете!
Тук е само за изпълнители.
Като хацинтов ара съм!
Тулио?
- Линда? Аз просто…
Изглеждам нелепо, нали?
Съжалявам.
О, парадът!
Време е да започне.
Един по един. Влизай.
Прави като мен.
Дръж се естествено.
Добре ли си?
- Да, хайде?
Блу?
- Блу?
Чакайте, не сте за тук.
За друга платформа сте.
Не, чакай, чакай…
Търся една синя птица.
Синя стая…
- А, синя? Ясно, тръгвай?
Ама чакай, какво правиш?
Тулио?
Тулио?
Това не е добре.
Лошо…
Леле! Каква красота!
Добре, свалете ме вече долу?
Има изгубен папагал тук.
Май харесаха движенията ми.
Продължавай да танцуваш, момче.
Един е хванат, другият остана.
- Никога няма да го намериш.
Той вече си замина.
- На това не се връзвам.
Ще те намери той!
Това е жестоко!
Да, бейби, ето и моя откачен танц!
Луиз, моля те, първо спасяваме,
а ще откачаме после.
Хайде?
- Тръгвам, брато!
Момчета, аз от високо
ще гледам за Джул.
Здравейте, дами!
Рафи е голяма хрътка,
следвай го.
Танцувай, танцувай, започвай!
- Какво?!
Танцувай!
- Линда? Извинете…
Линда?
Линда?!
Танцувай!
- Ама затворено е!
Трябва да си разклатиш дупето!
- Не!
Не си разклащаме дупето в Минесота!
Загоряло куче преминава!
Блу!
Тулио? Тулио?
Намерих Блу!
Какво?!
- Танцувай, танцувай!
Дръж се, Блу, идвам при теб!
О, боже мой!
Ох, не… Блу?
- Линда? Линда!
Блу, намерихме я!
- На една платформа с голямо пиле е.
Хайде да намерим Джул.
- Чакай! Къде тръгна?
Браво! Много добре!
- Намерих Блу, язди един булдог.
Какво?!
Ето ги!
Това им е платформата.
Тази платформа е престъпление!
Някой да ме спаси…
Ето го!
Хей, Джул?
- Блу!
Ще те измъкна от тук.
- Не, не бива да си тук.
Найджъл е…
Здравей, хубавецо! Толкова е
мило, че дойде на малкото ни соаре.
Нима мислиш, че съм дошъл сам?!
С мен са три от най-яките,
най-злите и най-лудите птици,
а те са точно зад мен!
Хей, приятели?
Ние сме спасени!
Да, така е…
- Мисля, че…
О, любовта… толкова мощно
и… глупаво нещо.
О, да!
Браво, Найджъл!
Ето там…
Извинете!
Чакайте!
Направихме го! Хей, приятелю,
може ли пак догодина?
Моля те? Моля те?
Ами догодина? Ами след 2 години?
Качвай се!
Не знам как се озовах тук,
но никога няма да сляза!
Хайде, хлапе?
Ще ви измъкна от тук.
Какво си мислиш, че правиш?
- Нищо.
Не го прави тогава. Ела.
Остави го.
Погрижи се за птиците.
Измъкват се!
Ще видим тази работа.
Внимавай!
Успяхме, момчета!
- Да! Ние сме най-добрите!
Това платформа ли е?!
Уха! Вижте само колко е пищна?
Излитай веднага, идиот!
Блу! Блу!
О, Блу…
Съжалявам, Ева, няма да
си бъда у дома за вечеря.
Какво правиш?!
- Ще отворя клетката като консерва.
Това е то!
Побързай, помогни на останалите?
- Аз съм красиво птиче, красиво…
Красавица съм, хубавица!
Хайде!
Свободен съм!
Ужас!
Светлина!
Бързо! Тръгвайте!
- Свобода!
Хайде! Махаме се и ние!
- Чакай! Чакай!
Спокойно… Всичко е наред.
Ще го измислим някак заедно.
Нали?
Остави го!
Джул?
- Крилото ми…
Колко жалко. Вече имаме две
жалки безкрили птици.
Не си готин, пич.
Не си готин.
Ужас! Падаме!
Добре…
- Камък, ножица, хартия…
Аста ла виста, загубеняци!
Чакай и нас!
- Скачам!
Не!
Блу, ти си луд! Какво правиш?!
- Няма да те оставя!
Ние сме изчезващ вид, забрави ли?
Блу, ти летиш!
- Да!
Наистина летя!
Не съм щраус!
Не съм щраус!
Леле! Вижте само?
Ах какви идиоти…
Линда?
Блу? Блу е!
Виж, Тулио, това е Блу!
И лети! Моят Блу лети!
Лети!
Нека да видя?
Не се страхувай,
ще се погрижа за теб.
Ето това е моето
голямо и смело момче!
Превод и субтитри - Tenere
Край