Tip:
Highlight text to annotate it
X
По истински случай.
През 1941 японците бомбардират Пърл Харбър.
Американският флот е осакатен.
Десет часа по-късно през Тихия Океан
те атакуват Филипините,
проправяйки си път към
съкрушителна окупация на островите.
Американските сили, включващи 10,000 американци
и 60,000 филипинци,
са изтласкани на полуостров Батаан.
Без флота, която да ги спаси,
заобиколени от море, те попадат в капан.
Въпреки обещанията, президентът Рузвелт
и неговото Висше Военно Командване
решават да се съсредоточат първо върху Европа.
Но не върху спирането на Хитлер.
Тази стратегия разбива надеждите на филипинците
и хората, попаднали в капан на Батаан.
Следвайки заповеди и срещу волята си,
генерал МакАртър избягва в Австралия,
чакайки да се върне.
След четиримесечни битки без припаси,
изгладнелите американски и филипински войници
се предават на японската императорска армия.
Това е най-голямото поражение в
историята на американската войска.
Неекипирани, пеша, 70,000 военнопленници
японците повеждат на жесток 130 километров поход.
Падналите биват намушквани и застрелвани.
15,000 загиват в това, което става
известно като Смъртоносният Поход на Батаан.
Оцелелите са закарани в различни лагери.
Главно в Кабанатуан и Палауан.
Японските пазачи ги малтретират
и се отнасят жестоко с тях.
Хиляди умрели от болести, глад и мъчения.
През 1944 ходът на войната се обръща.
С всяка нова победа, американските сили напредвали към Япония.
С всяко ново поражение, японската армия
все повече се отчайвала.
След години на пропаганда, те вярвали,
че американците няма да проявят милост.
Правителството в Токио насърчавало тези страхове,
убеждавайки народа, че трябва да се подготвят
да защитават страната си до смърт.
На първи август 1944, военното
министерство в Токио свиква меморандум,
отнасящ се до политиката на японската
армия срещу военнипленниците.
Решава се:
Целта е да не се позволи
на никого да избяга.
Да се изтребят всичките,
без да се оставят следи.
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР ПАЛАУАН
THE GREAT RAID
Следващите събития обхващат пет
дена през януари 1945.
6-ти Армейки Щаб
Каласио, Лузон, Филипините
ДЕН 1
27-ми януари
Дебаркирането в залива Нгуен е най-голямата
военноморска операция, предприемана в Тихия Океан.
Над половин милион войници слизат на брега,
готови за последната атака на Филипините.
Аз бях възпитаник на Станфорд
и изпълнявах дълга си към армията.
Не бях заинтересуван да правя кариера като войник.
Просто исках да си свърша работата
и да се прибера при жена си.
Бях капитан на 6-ти батальон.
Моят командир беше подполковник Хенри Мюси.
Още ли участваш, Хамилтън?
Мисля по въпроса, полковник.
Мисли за това, че вече си загубил.
Искаш ли да си сваля шапката,
за да видиш по-добре?
Не, полковник, не искам...
Възпитаник на Уест Пойнт, Мюси беше
един от най-удивителните хора, които бях срещал.
Той се зае с това, което на
повечето изглеждаше като безнадеждна задача.
Работата да превърне група неопитни
новобранци в елитни войници.
Вербувани без много приказки,
повечето бяха фермери от малки
градчета или села.
С малък или никакъв боен опит.
Сержант.
Виждал ли си полковник Мюси?
Да, сър, той е там и играе покер.
Не трябва да го прекъсвате,
мисля, че в момента губи.
Лейтенант Фоли, дайте ми ново
тесте карти, предполагам, че съм късметлия.
Всеки път като лапнете лулата, полковник,
знам, че сте загазил.
Полковник.
Погледнете това.
Имате ли представа кой е това?
Не, сър.
Ефрейтор!
Да, сър!
Алитери, разбери кой е каубоя.
Да, сър.
Прекарахме месеци в тренировки,
но без никакви истински действия.
Според армията това щеше да
бъде неуспешен експеримент.
Мюси беше решен да докаже, че грешат.
- Генерале.
- Хенри.
Познаваш полковник Уайт.
А това е майор Лапъм.
Майоре, това е подполковник Хенри Мюси,
командир на 6-ти рейнджърски батальон.
Хенри, майор Лапъм стои зад акцията в Батаан.
Той поддържа партизански части тук, северно от Лузон.
Трябва да знаете, че филипинските партизани
бяха главният източник
на информация на генерал МакАртър
след поражението.
- Добра работа, майоре.
- Благодаря.
Майор Лапъм, кажете на полковник Мюси
това, което казахте на нас.
На седем километра източно от град Кабанатуан
има японски военнопленнически лагер с около
петстотин оцелели от Смъртоносния Поход.
Ако тръгнем натам,
вярвам, че японците ще убият
затворниците вместо да ги пуснат.
За съжаление майор Лапъм е вероятно прав.
Имаше инцидент в лагера в Палауан.
150 американски военнопленници са били
вкарани в противовъздушни бункери и изгорени живи.
Мястото ни за достъп свършва
точно пред този лагер.
Освен ако се случи нещо неочаквано,
ще сме в Кабанатуан в края на седмицата.
И може да е твърде късно.
Капитане, вие какво ще кажете?
Заради нарастващото движение на японски войници,
ще се движим през нощта, за да избегнем самолетите през деня.
Това означава, че няма да знаем къде е врага.
50 километра от фронтовата линия.
В този район има 30,000 японци, полковник.
Хенри.
Искам да разработиш план до сутринта.
- Сър.
- Тогава ще реша.
Ще бъда честен с теб, Хенри. На тази мисия ще
мисля повече със сърцето, отколкото с главата си.
Преди три години ние заповядахме
на тези мъже да се предадат.
Мисля че сме им големи длъжници.
Но... Нуждая се от теб, за да
гледаш по-трезво на нещата отстрани.
Ако нещо не е правилно,
го отменяш. Разбираш ли ме?
Да, сър.
- На кого ще възложите тази задача?
- Ще го направя аз.
Оставете това на батальона си.
Аз тренирах тези войници. Всичко,
което те са правили, съм правил и аз.
Чувствам че го залужават.
Добре, Хенри.
Искам план, който да проработи.
На генерал Кругер още не му
се е прояснил мозъка,
но вече крои планове.
Инструктирай момчетата,
можем да потеглим на сутринта.
Да, сър.
Сър, като казахте, че ще
ни придружавате на тази мисия...
Не се тревожете, капитане.
Вие ще водите атаката, не аз.
Колко пазачи има на двора?
Може да са повече от 200.
Танкове?
В тази сграда с металния покрив
като че ли има нещо.
Ако лагерът е тук, каква ще е
японската сила в самия Кабанатуан?
- 9 хиляден отряд, сър.
- Не се безпокойте. Това е на около 4 мили встрани.
Какъв е вражеският трафик
по този път?
Японците местят отрядите си
от юг към север.
Така че това е един от
главните им маршрути.
Изглежда, че този мост е
на около миля от лагера.
Половин миля, сър.
Убедени сме, че е добре укрепен. Не сме
сигурни колко отряда го охраняват.
Сър, трудно ми е да определя броя на хората,
които ще ни трябват, без необходимата информация.
За съжаление не разполагаме
с този лукс, Боб.
Избрах теб, заради съобразителността ти.
Имате 24 часа, лейтенанте.
Това достатъчно време ли е да дадете на
капитан Принс всичко, от което се нуждае?
Ще сме готови с рапорта в 8.00 сутринта, сър.
Подгответе се.
Най-трудни са последните стъпки.
Няма прикритие на километри.
Плоско е като палачинка.
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР КАБАНАТУАН
Ами ако решим да избягаме сега?
И какво ще стане?
Японците ще ни хванат рано или късно.
Можеше да ми донесеш нещо по-лесно за дъвчене.
Манго, банан.
Намерих няколко плъха на гробищата,
но не исках да ви разглезвам.
Венците или зъбите ви болят?
Започва във венците, тръгва към задната страна
на главата ми и свършва някъде при врата.
Не се безпокой.
Не е малария.
Сър.
Клекнете, лейтенант.
Току-що преведох телеграмата до полковник Мори.
МакАртър е завладял южните острови.
Сега е тук, в Лузон.
Може пак да се попече няколко дена на слънце и да
избяга в Австралия, както направи миналия път.
Информацията е добра, майоре.
В техния кабинет съм всеки ден.
Не знаем колко близо е МакАртър
и колко ще стигнат до Кабанатуан.
Кажи на хората да се успокоят,
докато не разберем повече.
Да, сър.
Бъди сигурен, че този път ще успееш.
Да, сър.
Хванали са Хюи.
Наблюдавах ги!
Горкото копеле, не можа да изчака докато се стъмни.
Вие сте виновни за това.
Предадохте се като страхливци,
а после бягате като кучета.
Ще умре, защото никой от вас нямаше
смелостта да го спре!
Град Кабанатуан
6 километра западно от лагера
Време е.
Трябва ми храна.
Викни ме.
Прикривай го.
Колко?
Пет.
Не трябваше да идваш.
Нито пък ти.
Пазачите стават все по-трудни за подкупване.
Нуждаем се от повече лекарства.
Карлос ги поръча от японците миналата седмица.
- Наблюдават ли ни?
- Кажи на Маргарет да не поема повече рискове.
Мислиш ли, че ще ме послуша?
Искаш ли да и кажа нещо друго?
Само да се пази.
Има малко хинин и фъстъци.
Вземи ги.
Не изглеждаш добре.
Коя е Маргарет?
Тя е американска медицинска сестра,
която се оженила за командира си.
Той умря от малария преди около
година в един от другите лагери.
- Майорът има ли нещо с нея?
- Защо мислиш така?
Не знам.
Просто ми прозвуча сякаш има нещо.
Няма нищо с нея.
А би трябвало.
На мъжа и не му пукаше за нея.
А на Гиби му пука само за нея.
Защо не направи нещо по въпроса?
Той е джентълмен.
Не би се забъркал с чужда жена.
- Но от друга страна би могъл.
- Къде е тя сега?
Още е в Манила.
Работи със съпротивата.
Откъде мислиш контрабандистите
ни снабдяват с лекарства за лагера?
През 1941, Манила беше считана
за перлата на Ориента,
интернационален град, където хора
от всички краища на света работят и живеят.
Всичко това приключи
когато японците поеха командването му.
Те се смятаха за завоеватели,
и че филипинците трябва да правят
това, което им бъде заповядано.
Тези, които не се подчиняваха
бяха затваряни, измъчвани или екзекутирани.
Това направи връзката между филипинци
и амерканци по-силна.
Съпротивата из страната се разрастна.
От 1945 хиляди обикновени хора
се присъединиха към организацията.
Сякаш са ме наблюдавали от седмици.
Японците са рапитвали наши хора и преди.
Не е задължително това да означава нещо.
Те знаят, че американците наближават...
а те знаят, че ние сме свидетели
на техните военни престъпления.
Дон Антонио е прав. Това...
Не е било така и преди, Маргарет.
Сега те знаят за неща, които
само доносник може да е издал.
Тогава защо са те пуснали?
Съжалявам, Карлос,
но ако се притесняваш, свободен си да си вървиш.
Не съм срещу теб.
Не съм срещу никой от вас.
Няма да си тръгна докато не тръгнем всички.
Знаете това.
Аз няма да си тръгна поне докато
не остане нито един затоврник в Кабанатаун.
Видях Даниел.
Как е той?
Не изглеждаше добре.
Мисля че пак беше болен от малария.
Зная, че баща ми каза да изчакаме,
но се опасявам, че ще е късно за Даниел.
Не, баща ти е прав.
Твърде опасно е. Не ме слушай.
Не. Ще се срещнем пред болницата,
на обичайното място, става ли?
Трябва да вървя.
Мирно!
Свободно.
Тук съм, за да ви кажа, че слуховете са верни.
Най-накрая имаме мисия, достойна за рейнджъри.
Ще трябва да проникнеме право
в задния двор на японците
и да спасим 500 американски военнопленници.
Искам да сте твърди копелета.
Атака по учебник може да бъде постигната само
със скорост, изненада и съкрушителна огнева мощ.
Затова бяхте избрани.
Преди да започнете да се поздравявате,
запомнете, че още нищо не сте постигнали.
Вие сте най-добре тренираният и най-малко
изпробваният батальон в армията.
Това е единственият ви шанс да направите нещо.
И наистина имам предвид единствен шанс.
От това как ще се екипирате
през следващите 48 часа,
ще зависи как ще ви гледат до края на живота!
Като мъже, които заслужават да служат в армията
или позор, който историята и времето ще забрави.
Зависи от вас.
Като ваш командир, ще ви придружа при атаката.
На никои други хора от никоя
друга армия не бих си поверил живота.
Вие сте най-добрите, най-добре подготвените
войници, които страната е пращала на война.
И очаквам от вас да го докажете!
И последно:
Искам да ви видя всички до един
в параклиса след като приключим тук.
Не искам никакви проклети
атеисти в отряда си.
А също така и измамници.
Искам да застанете на
колене и да се закълнете пред Бог,
че ще си дадете живота, за да не
позволите някой от онези затворници да умре.
- Ясно ли е?
- Да, сър!
- Сигурни ли сте?
- Да, сър!
Продължавайте.
Генерала хареса плана ти.
Поемете към взводовте си!
Не мога да повярвам, че полковника няма медали.
Има тънки мустачки, от далече си личи, че е старши.
Той сам си почиства каската, мие, готви.
Каската ще вдига много шум на полето.
- Моля, не чух какво каза.
- Аз го чух.
Ти си най-добрият стрелец в екипа,
ще се справиш ли с това?
- Не сър, предпочитам да съм фронтовак.
- Избери си зареждач.
- Лукас.
- Сигурен ли си?
Да.
Сержант.
- Значи ще отидеш.
- Чух, че вие имате същите планове.
Да.
Виж, Джим, вече взех четирима
от твоите мъже.
Всичките са медици, Хенри.
Но ако ни ударят, ще имаш
нужда от някой, който може да оперира.
Не мога да пропусна това, Хенри.
Затова съм тук.
Освен това понякога младият лекар
има нужда старшината да е до него.
Точно както младият войник има
нужда от полковника.
Ти спечели.
- Капитане, имате ли минутка?
- Разбира се, Том.
Видях списъка с войниците.
И аз не съм в него.
Полковник Мюси каза, че предпочита неженени
мъже за това пътуване, така че ви извадих.
Моите уважения, сър, но и вие сте женен.
И не мисля, че на вашата жена ще
и е по-леко от моята.
Аз съм този, който планува атаката.
Не ме карай да вървя срещу заповедите си.
Не, сър, искам да сте просто умен командир.
Има войници, които не са чували изстрели през
живота си, войници, които няма да се върнат.
Нуждаете се от мен за тази мисия.
Когато бях на служба във Вашингтон,
никога не съм си мислил, че ще дойда в Батаан.
Избраха ме, заради моите знания.
Момчета, които познавах, свършиха в тези лагери.
Няма да допусна поражение.
Може и така да е, но без мен ще ви е по-трудно.
Добре, ще говоря с полковника.
- Нещо друго?
- Благодаря. Лека нощ, сър.
ДЕН 2
28-ми януари
Напуснахме щаба на 6-ти
батальон с много малко информация.
Единственото предимство, което
имахме, беше елемента на изненадата.
Изправяхме се срещу двудневно ходене
през открит терен, патрулиран от врага.
Дори и един единствен японец да ни види,
с мисията ни е свършено.
Да вървим!
- Готови? Да вървим!
- Движете се!
Знаехме, че е малко вероятно да спасим военнопленниците.
Нямахме много време да мислим за това.
Щом се бяхме захванали, щяхме да
ги спасим или да умрем опитвайки се.
- Просто ще ни пуснат?
- Нямам представа какво правят.
Занеси този хинин на докторите.
Знаеш процедурата. Първо най-тежките случаи.
Трябва да се оттеглят.
Даже офицерите си тръгват.
Майоре, Мори също си тръгва.
Изглежда си прав, хлапе.
Генерал МакАртър ще ги хване, докато бягат.
Няма да бягат, имат заповеди да се бият до край.
- Това е капан.
- И то дяволски изпипан.
Ако излезем през тази порта, това ще
им даде идеалното извинение да ни убият.
И откога се нуждаят от извинение?
Не знам за вас, но аз изчезвам
от тук, преди да са размислили!
Колко дълече мислите, че ще стигнете, капитане?
Дори и японците да се оттеглят,
джунглата ще е пълна с тях.
И какво от това, ние все още сме войници, нали?
Майорът е прав. Къде ще отидем?
Почти никой не може да ходи.
Не съм те канил, хлапе.
Аз ще се оправя.
Не съм казал, че всички ще успеем,
но поне някои от нас биха могли.
Но ако сме заедно, всички ще успеем.
Нашата войска едва ли е далече.
Явно си имаш поддръжник, Гиби.
Не бързай, послушай го.
Бягството няма да ти улесни положението.
Не се безпокойте, няма да
избягам без ваше разрешение.
Умря без молитва.
Бедният кучи син, още вярва в Бог.
Не можем да избягаме с хора като вас.
- Къде мислиш, че е Мори?
- Изобщо не ми пука!
- Къде си се научил да правиш това?
- Не съм бил винаги такъв.
- Какво има?
- Тази храна е била за нас.
Копелетата са искали да ни уморят от глад.
Занесете няколко от тези на мъжете в болницата.
Спокойно войнико, стомахът още не е свикнал.
Не ми пука.
Сякаш смуча циците на Рита Хейуърт.
Аз пък си представях Мери Уест.
ЯПОНСКА КОНТРОЛИРАНА ТЕРИТОРИЯ
70 километра от военнопленническия лагер
- Какво е това, Том?
- Капани. Поставили са няколко тук.
Трябва да са се крили от самолети.
Ще продължим ли, сър, или
искате преди това да огледам?
Те се оттеглят, капитане, това е всичко,
което ни е нужно. Да вървим.
Батальон, да вървим!
По дяволите!
Това може да е пречка.
Ще е трудно да стигнем до лагера.
Ръкавът на реката е на около половин
километър източно от нас.
Не е отбелязано, но може да има мост,
който може да ни измъкне от този конвой.
Японците ще наблюдават такава главна точка.
Мисля, че трябва да проверим.
Ако е капан, няма да можем дори да стигнем там.
Върви.
Имаш късмет, че срещна Маргарет пръв.
Със сигурност.
Когато погледна небето така,
мога да съм навсякъде по света.
- Сега къде си?
- На половината път през джунглата.
Не се подчиних на заповедите ви и сега
съм само на няколко километра от цивилизацията.
- Помечтай и за мен, когато стигнеш.
- Какво искаш да кажа на Маргарет?
Ако приемем, че още е заинтересована.
Ако не е, аз ще и предложа.
Знаеш ли какво?
Ще те направя мой кум, защото
знам, че няма да избягаш нея.
Ако имах нещо такова да ме чака от
другата страна на портата...
- Това не са обикновени военни.
- Това е военна тайна полиция.
Недей!
Не им доставяй удоволствие.
Скоро ще са мъртви.
Преклонихте се пред Батаански майор?
Вие сте командир на батальон при
31-ва пехота в операцията, близо до река Мамалай?
Мога да ви дам името и номера си.
Намерихме това в бараките ви.
Предполагам, че са били внесени от филипинската съпротива.
Пише да не губите надежда, защото МакАртър идва.
Такива слухове се носят от три години.
Само че този път са верни.
Вашите войски ще си възвърнат
Филипините до няколко седмици.
- Защо ми казвате това?
- Защото чакахме прекалено дълго.
Ти си старшия офицер.
Ако ми помогнеш да въдворя ред,
ще направя престоя ти тук доста добър.
Но ако някой от затворниците се опита да избяга,
ще убия десет други, заради него.
- Женен ли сте, майоре?
- Не.
Но имате причина да оцелеете във войната?
Бих искал да съм тук за капитулацията ви.
Значи е по-добре да сте здрав.
Не изглеждате много здрав.
Но малко хинин ще помогне.
Това ли е всичко?
ДЕН 3
29-ти януари
Имам добри новини.
Имаме лечение за маларията.
- Колко ми дават?
- 3 или 4 дена, освен ако не ти намрим още хинин.
Да не се опитваш да ме убедиш да
те изпратя на същото лайняно място?
- Не. Аз съм следващият, хлапе.
- Не се шегувай.
Ако ми умреш в ръцете, кое ще ме
спре да се махна от тук?
Казах ти какво ми каза онзи.
- Пази се от неприятности, войната скоро ще свърши.
- Проблемът е, че не му вярвам.
Вероятно не вярваш, но какво ще кажеш
да бъдат убивани по десет от нас
за всеки, който избяга?
Не е останал никой от приятелите ти тук,
в случай, че те предам.
За съжаление с теб се познаваме от отдавна.
Трябва да издържиш, приятел.
Просто помисли за всичко,
което ще ти се случи.
Помисли за Маргарет и за
шансовете си, когато се върнеш.
- Някога ще спреш ли?
- Не.
Хайде копеле, ще издържиш.
Болницата в Манила
20 хапчета, моля.
Благодаря.
Убиха Кора.
Следят ме.
Аз съм в списъка.
Само той ли е?
Така мисля.
Мина, трябва да се махнеш от тук.
Хинина е в торбата.
Отиди си вкъщи и си събери багажа.
- Не, няма да си тръгна!
- Мина, върви!
Ако мислиш, че можеш да занесеш
лекарството до Кабанатуан, опитай.
Ако не, тръгвай към планините.
Ами ти?
Не се тревожи за мен.
Върви.
Какво правиш?
Виждаш ли лагера?
Да, сър.
- Чисто е.
- Добра работа.
Благодаря.
По-добре да доведеш полковника.
Разпръсни хората.
Подполковник Хенри Мюси,
6-ти рейнджърски батальон.
Какво се е случило тук?
Японците дойдоха вчера в селото. С танкове.
За да накажат тези хора, че ми помагат.
Над 100 са убити.
Капитане, уверявам ви, че
това няма да остане ненаказано.
Това са разузнавачите, не стреляйте.
- Отрядът на Чарли.
- Елате с мен.
Лагерът е разделен на четвъртини.
Бараките на военнопленниците
са в югоизточната четвъртина.
Бараките с японските пазачи са в този район.
Войсковите части са в тази кула.
До тях се стига през тази порта.
Не знаем точно колко са, може
да са от 15 до 100.
Това не е достатъчно, сър.
Достатъчно за какво?
Има много неизвестни.
Можем да преминем през оградата,
но има голяма разлика между 15 и 100 души.
Не всичко е аритметика, капитане,
понякога трябва да действате на доверие.
Ако почнат да ни обстрелват от всякъде в двора, много
от мъжете, които си рискуват живота, ще бъдат убити.
Лейтенанте, имате 12 часа да отидете там
и да съберете повече информация, ще можете ли?
Рисковано е, сър.
Терена е отворен и ще трябва да действаме по светло.
Може би трябва да отложим, за да
могат да си свършат работата по-добре.
Без повече отлагане, мамка му!
Бедните копелета чакат вече три години.
Ще се придържаме към плана ти, Боб.
Моите уважения, сър, но вие казахте, че
сте ме избрали заради съобразителността ми.
При сегашните обстоятелства не мога
да гарантирам безопасността на затворниците.
Сър, може би ще се наложи да отложим.
Защо, капитане?
Японците се движат на север.
Минават точно през пътя ни.
И как се сдобихте с тази информация, капитан Болдър?
От моите шпиони в град Кабанатуан.
За артифакти ли говорим или за бамбуков телеграф?
Заради бамбуковия телеграф
ние и вие сме тук, сър.
Лейтенанте, съберете хората.
Тръгваме довечера.
Капитане.
Успех полковник, направете каквото можете.
Да, сър.
Капитане.
Искам да обсъдя плана с вас.
Хората ми наблюдават този лагер от три години.
Много пъти сме планували атака.
И защо не сте го направили?
Японците лесно ще ги хванат.
Дори и да ги спасите, как ще ги придвижите?
Как планирате да ги махнете от лагера?
С каруци.
Имаш ли достатъчно каруци за 500 затворници?
Ако ми дадеш 24 часа, ще имам.
Но трябва да убедиш полковника
да се преместите в друго село.
Няма да е безопасно да ги докарам тук.
Кое село предлагаш?
Съжалявам за държанието си преди малко.
Току-що говорих с човека, наблюдавал лагера...
Ще отложим атаката с 24 часа, предай
това на генерал Кругер. Това е всичко.
Да, сър.
Вие ли сте госпожа Утински?
Да.
Работите ли в болницата в Манила?
Защо?
Аз съм от японската военна полиция.
Моля, елате с мен.
- Утински немско име ли е?
- Литовско.
- В Литва ли сте родена?
- Да.
Говорите добре английски.
Израснала съм в Канада.
Имате ли паспорт, да докажете, че сте литовка?
Документите ми са в апартамента, мога...
Може ли ключовете ви.
Аз ще отида да ви ги донеса.
Ключовете ви.
ЯПОНСКИЯТ ЩАБ
МАНИЛА
Защо останахте в Манила, когато войната започна?
Медицинска сестра съм,
искам да помагам на хората.
Мислите, че хората от тази страна
искат американска помощ?
- Аз съм литовка, не американка.
- Паспортът ви е фалшив.
Пътувала съм навсякъде с този паспорт.
Познавате ли жена на име Мина Конкуя?
Не.
Тази сутрин сте бутнала мъж,
който я е следял на улицата.
Аз сама се бутнах, ако за това говорите.
Мина Конкуя.
Тя е членка на филипинската съпротива.
Тя и съучастниците и крадат лекарства
от ранени японски войници...
и да ги дават на американските военнопленници.
Аз съм гражданка на неутрална страна.
Нямам нищо общо с никаква съпротива,
нито пък с американски военнопленници.
Тази библия ваша ли е?
Не, не.
От моя апартамент ли я взехте?
Била ли сте омъжена за американски
войник преди войната?
Никога не съм била омъжена.
Кой е този мъж?
Съпругът ви?
Любовникът ви?
Не.
Но пазите негова снимка в библията си.
От Манила, сър.
Искате ли да седнете, майоре?
Познавате ли я?
Познавам я от скоро.
Тя твърди, че ви познава добре и е останала
във Филипините, за да е близо до вас.
Не ми се вярва.
Едва ли съм и направил голямо впечатление.
Но явно е направила впечатление на вас.
Искате ли да я видите отново?
Зависи от вас.
Знаем, че тази жена е водачката на
съпротивата в Манила.
Отговорна за внасянето тайно на
откраднати лекарства в този лагер.
Ако я убедите да си признае и ни
дадете имената на нейните съучастници...
ви гарантирам, че двамата заедно ще
можете да напуснете Филипините.
Ако не го направя?
Ще бъдете върнат в болницата да умрете.
Предполагам, че на майора сте
направили същото предложение.
Знам ли.
Сигурно ви е отказал.
Иначе сега нямаше да съм тук.
Предлагам ви бъдеще, майоре.
Моето бъдеще не е във вашите ръце.
Скъпи, изглеждаш прекрасно.
- Така ли?
Жалко, че няма конкурс
по красота в Кабанатаун.
Глупости.
Нося ти нещо.
- Надявах се да е хинин.
- Ставаш дребнав, а?
Не се получи.
Твоят приятел Нагай
спря работата в Кабанатаун.
Ще трябва да намерят друг начин да го доставят.
Ще е твърде късно за теб, стари приятелю.
Не си мислиш да ме оставиш, нали Ред?
Не мисля, че хората на Нагай ме искат тук.
Сещам се за десет от нас, които искат.
Както казах,
ти си единственият за когото ми пука.
Ти и хлапето понякога.
Не се опитвай, Ред.
Ще се видим, Гиби.
Накарай Дюк и Пит да го наглеждат.
Платеро
3 километра от военнопленническия лагер
Има ли някой, който
да не знае, че сме тук.
Трудно им е да разберат, сър.
Виждат американски войници
и мислят, че войната е приключила.
Добре, добре.
Полковник.
Може ли да обсъдим ролята на
хората ми в тази мисия?
Хората ти ще прикриват фланговете ни, капитане.
Сър, това е и наша война.
Бием се с японците от три години.
Разбирам гнева ти от това, което
направиха японците на хората ви днес.
Ако бях на твое място, аз също щях да искам отмъщение.
Но тази мисия си има собствени цели.
Сър, мъжете ми са обучени бойци.
Случилото се в Балингарин не е новост за тях.
Мъжете ти ще са ни от голяма полза по фланговете.
Лейтенант, готов ли сте?
Искам да се оттегля.
Моите поздрави към селяните
за гостоприемството им.
Ще предам, сър.
- Капитане.
- Полковник.
Искаш ли да ти погледна краката, капитане?
Да.
Само Бог знае как си вървял с тези крака, Боб.
Късметлия си, че полковника не знае за това.
Докторе, можеш ли да го разбереш?
Виждаш ли?
Да.
Всеки път като си мисля, че съм
го разбрал, той ме изненадва.
Но не винаги по лошия начин.
Той е причината да се присъединя към рейнджърите.
Понякога си задавам въпроси защо
го e направил, но не мога да си отговоря.
Знаеш ли, ти не винаги му се подчиняваш.
Но подозирам, че за това те е избрал.
Не мога да се сетя за друга причина
да не обърне внимание на фасона ти в джунглата.
Освен това, помисли ли че
той там се чувства като на върха на света.
Това е конвоя, капитане,
за който говореше капитан Пойота.
Мамка му.
Изглежда подсилват лагера.
Дюк.
Събуди се!
Твoй ред е да наглеждаш Ред.
Да.
Добре.
ДЕН 4
30-ти януари
Няма го.
Няма го!
Заспал си.
Понеже един не ми се подчини,
десет други ще платят цената.
Не, вината е моя.
Моля ви.
Моля ви.
Аз съм виновен.
Миналата нощ презаредиха лагера.
Докараха гориво и нови войници.
Изглежда са намислили нещо.
Колко?
Между 150 и 200.
Капитане?
Зависи дали лейтенант Фокс ще завземе моста, сър.
Но докато японците правят странни неща в лагера,
ще се нуждаем от всеки за атаката.
Може би ще можем да удържим моста и с по-малко хора.
Ще можете ли да се справите, лейтенант?
Не мисля, сър.
Капитан Хода каза, че японците
са подсилили моста миналата нощ.
Капитан Хода можеше да ми го каже и по-рано.
Да погледнем.
Мостът Кабу
800 метра от военнопленнияеския лагер
Преброй ги.
Моите уважения, сър,
каква е бройката?
Лейтенант Райли е прав, сър.
Има хиляди хора там.
Може ли да ти покажа нещо?
Ето го моста.
Полковник.
Започват да не се подчиняват, нали?
Няма да ви изоставят.
Въпросът не е дали ще ме изоставят.
Те са чудесен екип и заслужават слава.
Предполагам, че не много от
тях се бият за слава, сър.
Не ти говоря за публичност, Боб.
Говоря за славата, която носиш в
себе си до края на живота си,
знаейки, че си направил нещо,
което си заслужава да се помни.
Нещо, което си променил.
Единственото признание, което искам,
е от момчетата в лагера.
Дошъл си да промениш мнението ми?
Не, сър.
Дойдох да ви кажа, че каквото и да решите,
ще е правилно.
Ние ще ви се доверим.
Капитан Хода се нагърби да удържи моста,
ако се съгласите да го изслушате.
Тогава по-добре ме оставете за минутка
сам, за да си изпуша лулата.
Капитан Пойота?
Ще чакаме докато стигнат дотук,
тогава ще взривим моста.
Нямаме достатъчно експлозиви да го свалим.
Трябва само да го повредим
достатъчно, за да ги спрем.
Тогава войниците ще дойдат.
Ако разположа мъжете си от другата страна
на пътя, ще ги приклещим в кръстосан огън.
Те няма да използват моста,
ще се опитат да ви обходят по фланга.
Японците не заобикалят.
Не и филипински бойци.
Те не ни уважават като войници.
- Как са останалите?
- Добре са.
Чакаме да чуем какво ще кажете, сър.
Вече не знам какво да им кажа.
Мога да кажа нещо от ваше име, сър.
Докато се почувствате по-добре.
Можеш ли да напишеш писмо?
Зависи какво писмо.
Не съм сигурен.
Започвах го хиляди пъти и се предавах.
Има... молив и хартия под завивката ми.
- На кого пишете?
- На жена, на име Маргарет.
И вече не съм сигурен колко добре я познавам.
Живея във фантазиите си толкова дълго.
Страхувам се, че ще напиша някакво
лудо любовно писмо, което ще засрами и двама ни.
Ред не мисли така.
Какво ти каза?
Че се чувства по същия начин като вас.
Че би напуснала съпруга си, ако вие искате.
Мислех си, че ако направя правилното нещо,
ще излезе нещо добро.
Смешно е.
Прекарах последните три години,
мислейки за всички неща, които искам да и кажа.
И сега не знам как да започна.
Какво ще кажете за "Скъпа Маргарет"?
Хванахме хората, които търсихме.
Можеш да си вървиш.
Проследете я,
ще ни заведе при останалите.
Всичко е наред.
Вече си в безопасност.
- Те убиха Мина.
- Знам.
Трябваше да внимавам повече.
- Не знам какво им казах.
- Не си им казала нищо.
Мина и баща й бяха арестувани
вчера на път за Кабанатаун.
Нямаш вина.
Тя пътуваше заради мен.
- Тя знаеше, че искам да помогна на Даниел.
- Тя също го искаше.
Трябваше да я спра.
Трябваше да я спра.
Но мислих само за него.
Няма значение какво си сгрешила,
ти си направила много повече.
Хиляди хора ти дължат живота си.
Не.
Направих го заради него.
- Останах заради него.
- Скоро ще сте заедно.
Имам приятели, при които ще
се скриеш докато дойдат американците.
Но ме чуй, Маргарет.
Трябва да повярваш в нещо
повече от себе си.
Отче! Отче!
Японците са тук.
Вземи Маргарет.
Ще се оправя с тях.
Няма нужда да влизате в църквата,
няма никой вътре.
Няма никой вътре.
В 17.00 часа комбинираните ни
сили, ще започнат нападението.
Ще се разделим тук, на река Бангу.
Капитан Хода, вие ще продължите до моста Кабу,
където ще сложите блокадата.
Капитан Джосон, вие ще направите същото на шосето,
в случай, че японските войски напреднат към града.
Цел:
да изолирате район по време на атаката.
Когато японските подкрепления стигнат
до вас, вие ще стигнете до нас.
Когато стане достатъчно тъмно,
ще изведете военнопленниците от лагера.
Което означава, че ще трябва да започнем
нашите подстъпи по светло, което ще е риск.
Ще пробием дървената линия. Хората на лейтенант
Райли ще се насочат към източната страна на лагера.
Ние останалите ще се придвижим
с пълзене към главната порта.
Елате, капитане.
Има междинно прикритие на 200 метра от лагера.
След това, преди да се разкрием, ще стигнем
до изкоп на 30 метра от главната порта.
Това е лагера.
Главният път на лагера.
Бараките с военнопленници.
Всички са пълни с врагове.
Това е хангара за танкове, главната порта.
Това е изкопа, който ще се опитаме да стигнем.
Отново. Докато не стигнем там,
ние сме напълно открити,
така че може да се наложи да направим диверсия
в района на тази гора на североизток.
Сър, какво ще кажете за самолет?
Един от вашите самолети да прелети над тях?
Не и без да наруши радио мълчанието.
Не е лоша идея, Боб, може да си заслужава риска.
Докато ние правим подстъпа,
хората на лейтенант Райли
ще се промъкнат през този изкоп.
Оставяйки хора на по 20 метра, за да
нападнат и намалят противника.
Лейтенант Райли, веднага щом заемете
позиция тук, на североизточния ъгъл,
първият ви изстрел ще даде начало на действията.
Междувременно останалите ще чакаме тук на позиция.
Веднага щом получим сигнал, вторият
отряд на лейтенант Райли
ще завземе наблюдателницата
и кулата с пазачите.
Първият отряд ще отвори главната порта.
Щом първи отряд е вътре, ние ще обходим от дясно
и ще предприемем прикриващ огън
в района на вражеските офицери.
Ще се скрием при хангара за танкове.
Искам ефрейтор Олдридж и зареждачът му
да пробягат 200 метра.
Искам поддържащ екип, в случай, че не успее.
- Ако пуснат танковете, всички ще загазим.
- Да, сър.
Следващи инструкции.
Лейтенант О'Грейди и втори отряд ще проправят пътя
от главаната порта, през наблюдателницата,
към мястото с военнопленниците.
Първият отряд ще се разпръсне при южната ограда
и ще открие прикриващ огън в тила на врага.
Цел: бъдете сигурни, че бараките с военнопленниците
няма да поемат вражески огън от никъде.
След като това стане, вторият отряд на
лейтенант О'Грейди ще освободи военнопленниците
и ще ги заведе при предната порта.
Там ще чакат доктор Фишер и лекари.
Целта ни е да се върнем до река Панпанго,
където ще чакат каруци да отведат затворниците.
Когато вземем всички затворници,
ще изстрелям сигнална ракета -
сигналът, че атаката е свършила.
Въпроси?
- Да, сър. Кой ще излезе последен?
- Аз.
- Ще ме прикривате от предната порта.
- Да, сър.
Нещо друго?
Доведи хората си и ги приготви за тръгване.
Тръгваме след два часа.
Добре ли си, Топ?
Да, добре съм.
Какво ти е мнението за
лейтенант Рейли?
Работи здраво върху задачата.
Какво е това?
- Защо?
- Нищо, просто съм любопитен.
Двеста японци в лагера.
Хиляди на реката.
Десет хиляди наблизо.
Мисля, че ще ни трябва малко чудо.
Вземи я, имам други.
Какво да направя, да я целуна?
Сега е 17.15.
Нагласяме.
Лейтенант Райли ще направи първият
си изстрел в 19.30.
Капитан Ходо ще е на моста в 19.45.
Ние ще сме там до 20.00.
Въпроси?
Войници, постарайте се да се върнете цели.
Късмет, господа.
Топ, отиди с лейтенант Рейли.
Късмет.
- Какво има, Дейли?
- Прикриваме ги, сър.
Капитане, Принс видя, че
може да използвате още мъже.
Стойте с мен докато
стигнем до линията.
Къде са проклетите самолети, по дяволите?
Това е един от нашите, сър!
Върни ги на позиция.
Затегнете сигурността.
Пазачи, обратно на позиция!
Пътят към Кабанатуан
Ще се върна сутринта, сър.
В случай, че... ме няма вече.
Вие ще и го предадете лично, сър.
Сър!
Време е.
Сержант,
ако аз ще съм този, който
ще започне това нещо,
искам да съм твърдо убеден, че всички са на позиция.
Ще проверя.
Хайде, Райли.
Какво, по дяволите, прави Райли, сър?
Лейтенантът иска да се убедя,
че отрядът ви е на позиция.
Да, на позиция е.
През последните десет минути.
Сър, полковникът е заредил нитроглицерин,
но се страхува, че мостът ще
избухне преди атаката да започне.
Мамка му!
На позиция сме, сър.
Сър, ваш ред е.
Огън!
Японците ни обстрелват.
Ще ни избият всичките!
Давайте!
Давайте!
Алдридж!
Давай!
Заредена е!
- Да вървим!
- Давай! Движи се!
Райли!
Всичко е наред!
Няма да ви нараним!
Ще ви измъкнем от тук!
Добре, тези,които могат да ходят,
да тръгнат към главната порта,
а тези, които не могат,
да изчакат, ще се върнем за тях!
- Огън от ляво!
- Огън от ляво!
- Прикривай ме!
- Прикривам те!
Прикриващ огън!
Всичко е наред!
Американец съм.
Дошли сме да ви вземем.
Не се страхувайте.
Няма да ви нараним,
ще ви помогнем.
Отивате си вкъщи, разбирате ли?
- Отивате си вкъщи.
- Не мога да го оставя.
Няма да го оставиш.
Аз ще го взема.
Войнико, отиди там и кажи на хората ми,
че тук има хора, които трябва да се носят.
Можеш ли да го направиш?
Добре, върви!
- Държа те.
- Не, не.
Чакайте, чакайте.
Още има войници.
Нося новини от капитан Хода.
Японците се опитват да ги
заобиколят през реката.
Добре, нека погледна.
Помогнете им!
Задръжте огъня.
Дайте ми сигнален пистолет.
Изчакайте, докато ги осветя.
Изтегляйте се! Изтегляйте се!
Назад!
Да вървим!
Хайде!
Минохвъргачката работи ли?
Повредена е, сър, но все още работи.
Прицели се в главната порта.
Доктор Фишер, стойте назад,
още не са в безопастност!
Добре, ще съм от другата страна на пътя.
Нека ти помогна.
Изтегляйте се!
Изтегляйте се!
Минохвргачка!
Залегни!
Стреляй по онзи кучи син!
Не спирайте!
Лейтенанте, хайде.
- Отвори портата. Ще те прикривам, готов ли си?
- Готов.
Огън!
Залегнете всички!
Ставайте!
Давайте!
Продължавайте до портата!
Продължавайте до портата!
Продължавайте до портата, хайде!
Сержант!
- Добре ли сте?
- Дейли, къде беше, по дяволите?
Някой да доведе лекар тук!
Войник, добре ли си?
Исусе!
Джими.
Не можем да го пренесем, сър.
Загубил е много кръв.
- Не можем да го пренесем, капитане.
- Нямаме избор.
- Джими?
- Давай.
Заведете го до срещата.
Стойте до него през цялото време, ясно?
Дръж се, приятел.
Снайпер!
Спрете огъня!
Спрете огъня!
- Задръжте огъня!
- Изтегляйте се, хайде!
Изтегляйте се!
Изтегляйте се!
- Дейли, Дейли!
- Трябва да се изтегляме!
Хайде, Дейли.
Хайде!
Изгубихме го.
Да вървим!
Минавайте.
Всичко ще е наред, майоре,
Отивате си вкъщи.
Капитан Принс.
Как се справихме?
Успешно, сър.
- Колко жертви?
- Само една. Дейли.
Джими е при докторите.
Състоянието му е критично и ще го оперират.
Не мисля, че ще успее, сър.
Благодаря, капитане.
- Искаш ли още упойка, Джими?
- Не.
Искам да съм в съзнание.
Още плазма.
Всички ли ги взехме?
Всички ли ги взехме?
Всички.
Добре.
Ти трябва да продължиш, Хенри.
ДЕН 5
31-ви януари
Талевера
Американската фронтова линия
Извинете, виждали ли сте майор Гибсън?
Съжалявам.
Шест долара.
Казах ти, мога да го продам.
- Десет долара?
- Не мога да го направя.
- Това е всичко, което имам.
- И откога?
Каза, че имаш много.
Излъгах те.
Майка ми я остави.
Какво би казала майка ти за десет долара?
Знам твоята майка какво би казала за десет долара.
Извинете, виждали ли сте майор Гибсън?
Да, бях с него при реката.
Проверете при лекарите, госпожо,
близо до каруците.
Благодаря.
- Маргарет.
- Къде е?
Поиска да ти дам това.
"Скъпа Маргарет,
след три дълги години като очевидец на
толкова много унищожение и страдание,
едно просто писмо изглежда толкова безмислено.
Често съм се чудел какъв би бил живота ми,
ако с теб бяхме заедно.
Както и да е, мина време.
Осъзнах, че това може никога да не стане.
Искам да знаеш едно нещо.
Ти означаваш всичко за мен.
И не само за мен.
За всички нас тук.
Ти ми даде силата, за да дам на тези мъже надежда.
И може би един ден втори шанс.
Липсваш ми повече, отколкото
можеш да си представиш.
Обичам те повече, отколкото
някога би си помислила.
С цялата си любов, Даниел."
Капитан Принс!
Генерале, това е човекът, който
планува атаката, капитан Принс.
Поздравления, капитан Принс.
Много съжалявам за загубите ви.
Искам да знаете, че вашите хора
изпълниха блестящо дълга си към родината.
- Благодаря, сър.
- Господа.
- Е, как се чувстваш?
- Добре.
Гордея се с теб.
Благодаря, сър.
Никога досега в нашата история
такава голяма група мъже
не са направили толкова много
и са се оплакали толкова малко.
Много отказваха да повярват, че
страната им ги е изоставила.
Че ги е оставила да умрат в чужда страна.
Някои казват, че това нямало
значение за изхода на войната,
но за мен, да ги спася, беше
да подредя правилно нещата.
Вярно е.
Бяха изоставени.
Но никога забравени.
На 30-ти януари 1945, след почти три
години в пленничество,
511 военнопленници бяха спасени от
затворническия лагер в Кабанатуан.
По време на атаката бяха
убити двама войници.
Филипинските партизани дадоха 21 жертви.
Един военнопленник умря, след като беше освободен от лагера.
Подполковник Хенри Мюси беше награден
с медал за храброст.
Капитан Робърт Принс беше награден със същата награда.
Президентът Труман награди Маргарет
Утински с Медала на Свободата
за "невероятен героизъм и твърдост".
Атаката на Кабанатуан остана
най-успешната спасителна мисия
в историята на американската войска.
Превод и Субтитри:
Bulgaria TEXT '2005