Tip:
Highlight text to annotate it
X
Този сюжет и главните герои
са базирани на истински събития.
Translation
ZALMEN BEHAR
ТАЙНАТА
Франсоа.
Изми ли се както трябва?
ЛЯТО 1955г.
Сега влизай във водата.
Можеш да ме гледаш.
Можеш да останеш сам за минутка.
Франсоа.
Да?
- Пол е тук.
Влизай, Пол.
Как си тази сутрин?
ЛЯТО 1985г.
Добре ли си?
Искаш да отвориш вратата?
Можем да я оставим отворена, ако искаш.
Значи излезе вчера с майка си?
Ето...
Хайде седни.
Пиша за теб, Пол...
съставям твоя портрет.
Луиза?
Всичко наред ли е?
Не съвсем.
Баща ти.
Извел е кучето без каишка.
Горкото са го сгазили.
Той се поболя от мъка.
Вече близо три часа броди навън.
Майка ти не искаше да те безпокой.
Ако не плуваш,
ще ти бъде студено.
Отиди да играеш с другите и ще се сгрееш.
Тридесет равни.
Максим?
Четиридесет на тридесет.
Скоро ще дойда при вас на плажа.
- Тръгваме си.
Той замръзна.
Нова топка.
Въпреки че бях единствено дете,
дълго време си имах брат.
В двора на дома,
където бе моето детство,
нито съседите ми, нито родителите ми
знаеха за този славен брат,
добре изглеждащ и по-силен от мен.
Този брат-фантом, способен да
преодолее всяко препятствие,
да се издигне над моите неуспехи.
Бих го измислил само за себе си,
за собствените си цели.
Какво правиш там?
- Нищо.
Нищо?
Тогава ела с мен на халките.
Дай си ръцете.
Разтрий ги.
Сега погледни.
Поемаш дълбоко въздух,
държиш се за ръцете,
и повдигаш коленете.
Докосваш от другата страна.
Връщаш се обратно...
и завършваш така.
Сега е твой ред.
Хвани се за халките, набираш се,
повдигаш коленете си.
Повдигни.
Започни отначало.
Набери се, а след това
повдигаш краката си.
Хайде, давай.
Хайде, повдигай.
Това е всичко за днес.
Живеех в сянката на моя брат-фантом.
Плавах по стъпките му.
Дори бях си измислил игра,
че той се храни заедно с нас.
Нека да ти сипя още.
Първо той иска още.
Кой?
Кой иска още?
Франсоа, погледни ме.
Попитах, кой иска още?
Той.
- Кой е той?
Брат ми.
Сега ме чуй.
Остави тази чиния.
Няма никой друг на тази маса.
Само ти, майка ти и аз.
Ти, майка ти и аз.
Къде отиваш?
Отивам при Луиза.
Съседката ни Луиза винаги
е била част от нашия живот.
Тя познаваше родителите ми цяла вечност,
винаги съм я познавал.
Няколко пъти седмично
ходих при нея на процедури.
Внимателно, да не се изгориш.
Прекарвах по-малко време
в магазина, отколкото у нея.
Защо тази физиономия?
Мразя твоите инжекции.
Но ти обичаш горещ шоколад.
Не ти ли е тъжно, че нямаш деца?
Имам теб.
Не е ли достатъчно?
Твое собствено,
което да имаш със съпруга си.
Но аз нямам съпруг.
Дай ми това и легни.
Защо нямаш?
Защото не съм го срещнал.
Порасни бързо.
Ще те чакам.
Ти не си достатъчно хубава.
- Доста грубо казано.
Не започвай.
Това изобщо не боли.
Ти си моят малък "ганеф".
Ти смърдиш на цигари.
Какво значи "ганеф"?
Означава "вагабонтин",
моят скъп малчуган.
Ти си моят малък вагабонтин.
Остави това.
Защо?
- Постави го обратно, ти казах.
Остави го, пълно е с бълхи.
Престани.
Недей.
Мамо.
Отиваш ли?
Престани.
Недей.
Недей, казах.
Престани.
Къде отиваш?
Престани.
Там е пълно с бълхи.
Постави го обратно.
С кого говориш?
Кажи ми.
Мама е тук сега.
Присънило ти се е кошмар.
Всичко е наред сега.
Аз бдя над теб.
Франсоа Грамбер?
Да, Грамбер.
С "М" и "Т" в края.
Чакай малко.
Погледни към мен.
Изглеждаш много добре така.
Не казвай на дядо, че са те кръстили.
Защо не?
Защото...
Като се говори за църкви и гробища
може да го разстрои.
Само ако татко някога разбере...
Ако никой не му каже,
няма да разбере.
Престани да ме гледаш така.
Просто не е за вярване.
Обрязване,
после нееврейско кръщение.
Трябва да сте се побъркали.
Подслушваш?
Нервничиш,
и правиш пакости.
Кога стана толкова тежък?
Светената вода добре му се отразява.
Ходила си на церемонията?
Е, и?
Не съм член на семейството.
Ходя там, където искам.
И правя това, каквото си искам.
Подстригвах побърканите по време на войната.
Те наистина бяха побъркани.
Не толкова, колкото германците,
но искаха това и онова,
трябваше да имат перчем,
и тем подобни.
И гел за коса.
Още малко тук, малко повече там,
никога не бе достатъчен гелът за коса.
И така, приятелче, в училище
още ли ти си лидера?
Да, с грамота.
Грамота, значи пръв по всичко?
Освен по гимнастика, но той е освободен.
Докато чакаме да стане,
е пръв във всичко.
Всички се чудим, какво чакаме?
Докато стане по-силен.
Максим, лекарят така казва, не аз.
Гимнастиката е безполезна.
Шегувам се.
Не може да е добър във всичко.
Няма ли ябълков пай за мен?
Не ти ли сервирах?
Не в моя дом, и на масата.
"Търси в гората внимателно.
Тайната се крие там.
"Отдавна под заклинание,
Сър Грамбер... "
"Грамбер" като нас.
- Не се движи.
Чуваш ли?
"Рицарят Грамбер".
Да, много хубаво.
- Датира от Средновековието.
Какви ги разправя твоя татко?
Наведи се.
Не мърдай.
Дай ми тази твоя загадка.
По-късно ще ти я даде! Ако мръдне
още веднъж, ще му отрежа ухото.
Не се ли е върнал?
Ела да видиш.
Баща ти се върна, за да остави
кучето, после пак излезе.
Това беше преди три часа.
На кучето нямаше каишка.
Той каза, че фокстериерите са
създадени да тичат, не да са затворени.
Знаеш ли какво?
Мериха ни в училище.
Пораснал съм пет сантиметра.
Това е много хубаво.
Ще бъдеш по-висок от баща ти,
ще бъде доволен.
Да, ще бъде истински доволен.
Утре отивам да положа
цветя на гроба на Олга.
От какво е починала братовчедка ти Олга?
По време на войната, докато е пътувала.
Дай си ръката.
Болна ли е била?
Другата ръка.
От какво е починала, тогава?
Нацистите са я убили.
Знам, че те са го направили.
Тогава защо питаш?
Какво му разказваш?
Нищо.
Просто си говорим.
О, напрегната си.
Дълго време бях малко момче,
мечтаещо за идеалното семейство.
От редките сцени, които
ми се удаде да зърна,
няколко изречени думи,
откъси от информация.
Сътворих идилия за родителите ми,
сякаш пишех роман.
Представях си, че любовта към
спорта е събрала родителите ми,
във времена, когато хиляди германци
са споделяли същата страст.
Спортувайки, татко се надявал,
че може да изтрие произхода си.
Майка ми, дефилирала
за дизайнерите,
през останалото време
скицирала за модно списание.
Всеобща мобилизация.
Битка на германско-полският фронт.
Странно, но моите родители
никога не говореха за окупацията.
Винаги го криеха от мен като срамна тайна.
Можех само да си
представям за този период.
Както си бях измислил брат, си бях
създал моята невероятна история.
1942г.
Поради трудностите, родителите ми
са пресекли демаркационната линия.
Представях си това село в Крьоз,
където намерили подслон, Сан Готие,
като спомен за блаженство.
Там ми се искаше да съм роден, в Сан Готие,
заченат с любов след
една от техните разходки.
ЛЯТО 1944г.
За моите родители,
смъртта, страданието, ужасите
са неща за които чуват само по радиото.
Таня настоява на Максим да си имат дете.
Най-сетне, резултата на
тяхната връзка се появява: Аз,
толкова различен от този,
за който са мечтали.
2 килограма и двеста.
Не е голямо.
Това е малко бебе.
Този пръв поглед на баща ми
остави своя отпечатък върху мен.
Отново и отново щях да разпознавам
този мрачен поглед.
По-късно, щеше да каже за моето
зачеване, че му се е изплъзнало.
ПРОЛЕТ 1962г.
Може ли?
Ходиш в училище "Бертело", нали?
Аз също.
В 9-ти клас си?
Ти си истински интелектуалец.
Аз повтарям 8-ми клас.
Моето име Ребека Финкел.
Франсоа Грамбер.
Виждаш ли русата жена там?
Трябва да я видиш как плува.
Тя е толкова красива.
Това е майка ми.
Трябва да тръгвам.
Кое е това красиво момиче?
Не знам.
Тя е от училището.
Сладка е.
- Как се казва?
Ребека Финкел.
И така, чух, че се виждаш с някоя Ребека?
Тя е просто една, която познавам.
Просто една, която познаваш?
Тя еврейка ли е?
- Не съм я питал.
Ти наистина не си любопитен.
Така ме боли.
- Защото ме изнервяш.
Следващия път,
попитай, дали е еврейка.
Ти само говориш за евреите.
Не искам да бъда евреин.
Разбра ли?
Ще настинат, горките.
Знаят как да ви развържат езиците,
еврейска свиня.
Какво каза?
Останете по местата си.
Спрете това.
Успокой се.
Върнете се обратно на местата си.
С кого се би?
- С Жан-Пол.
Той се опита да ми открадне писалката.
Трябва Луиза да ти види окото.
Ще се почувствам по-спокойна.
За една писалка?
Ти наистина ли го наби?
Мисля, че исках да го убия.
Искаше да го убиеш?
Не се ли чудиш защо?
Исках да му размажа физиономията.
Защо?
Защо?
Знам защо плачеш.
Симон.
Тази година, щях да навърша 15.
Луиза най-накрая ми каза това,
което винаги съм знаел.
Луиза, която никога не е
имала деца или истинска любов,
ме обичаше достатъчно, за да
предаде доверието на моите родители.
След като разкри част от тайната,
тя трябваше да ми разкаже още.
Симон, какво става?
Решил си да не ядеш днес?
Трябва.
Мама е приготвила алабаш.
Ще се чудиш, какво е това,
преди да го ядеш,
и особено след това.
Виж, татко.
Това е мой син, аз решавам.
Не е нужен този маскарад.
Не е маскарад.
Какво искаш да кажеш?
Можеш да правиш каквото си искаш.
Не правя, каквото си искам.
Длъжни сме.
Може би ти си длъжна, но не и аз.
Нито пък Симон.
Влизай в къщата, пухчо.
Веднага.
Хайде, Симон.
Една след друга ръцете.
Но дишай, не забравяй.
Вдигай коленете си.
Коленете.
И гледай нагоре.
Гледай нагоре, Симон.
Гледам нагоре.
- Тогава защо спираш?
Ти си луд.
- Виж това.
Той току-що яде.
Хана,
не пуши в залата.
Забранено е пушенето в залата.
Хайде, слизай маймунке.
Това, което тя разкри,
предизвика гняв и ревност,
за нещо, което вече се чувствах виновен.
Появиха се мъртви хора,
чиито имена чух за първи път:
Хана, Симон.
Къде са те сега?
Никога не мислих вече за себе си
като за първия, единствения.
Тогава Луиза ми каза за
другите, Робер и Таня.
Отправих се към непознати лица
по път очертан от мълви.
Всички знаеха,
всички обичали Симон,
и никой не ми бе казал.
Бяха зачеркнали името му
от всички списъци.
Не бе гравирано на никой камък.
Вече не бе споменаван от никой.
Спри да се хвалиш на всички.
Да вървим за дъщеря ти?
Извинете.
Ти си Робер,
брата на булката.
Целувка?
Ти си Таня, съпругата на Робер.
Къде са мама и татко?
- Отидоха за булката.
Дошли сте с кола от Лион?
Наложи се.
Имаше стачка на влаковете.
Имаше само акордеонисти по пътищата.
Не би пропуснал сватбата на сестра си
дори заради Леон Блум, нали другарко?
Какво ти е направил Леон Блум?
- По-добре да не прави нищо.
Но не си против
компенсация за празниците.
Ето идва булката.
Брат ти успя да пристигне.
Моето малко момиченце.
Изглеждаш прекрасно.
Изглеждаш като цвете...
на което му се пишка.
Толкова си красива.
Робер, моят голям брат.
Най-накрая, да се запозная с този
феномен. Толкова съм чувал за теб.
Таня, съпругата му.
Целунете се.
Той е от семейството.
Таня е спортистка.
Може би по-атлетична от теб.
Какъв спорт?
Малко плуване.
Малко.
Тя е шампионка.
Ожених се за истинска русалка.
След работа...
в басейна.
У дома имаме аквариум.
Търговията с легла
в Лион е добра, но...
Преди да се запознаем, съпругата ми
беше модел за "Молино" в Париж.
Бях просто модел-продавачка.
Това си е нещо.
Днес, четвъртък, 6 май 1936г.
Ви обявявам,
Максим Натан Гринберг
и Хана Голда Щерн,
за мъж и жена.
За хубавец се е омъжила сестра ми.
Твърде красив е.
Жена ти е доста симпатична.
Една истинска еврейска майка.
Не, просто една красива жена.
Тя ще ме дари с много деца.
Лека нощ на всички.
Взимаш пръстените и изведнъж...
За да ги разделиш,
просто щракаш с пръсти.
Продаваме спални гарнитури.
След затваряне,
можем да слезем и да изберем:
17-ти век,
съвременно, Арт Нуво
Голям избор.
Мисля, че съм малко...
И аз така мисля.
Да вървим.
Благодаря за всичко.
До скоро.
Карай внимателно.
Ела.
Какво правиш?
Все още има гости.
На кого му пука.
3 кила и 800.
Ще е силен.
Като баща си.
Няма достатъчно светлина.
Скъпият малък Симон...
Същият красавец като майка ти.
Той има устата на Хана,
но брадичката е твоя.
Глупости.
Синът ми има закръглена брадичка,
а не изпъкнала.
Дай да го подържа.
Ела тук, Симон.
Той прилича на мен.
Той има брадичка на Гринберг.
Като на Естер, като на татко.
Виж, скъпи.
Виж, Симон, това е Париж,
столицата на Франция.
Какво е това?
Това е Ситроен.
Това странно нещо там?
Това е велосипед.
Хитлер и Мусолини се срещат
за първи път във Венеция
Ето ги.
- Скъпият ми брат.
Как сте?
А вие?
Къде е това бебе?
Моето чудесно дете?
За Симон, от Таня.
Много мило.
Здравейте, г-н Гринберг.
Престани да заглеждаш така жена ми.
Те се разбират добре.
Обзалагам се, че и в леглото си пасват.
Сигурна съм, че го правят добре.
Сигурна си?
Но не толкова добре, колкото ние.
Невъзможно.
Татко, отивам при Луиза.
Хей, аз слушам.
Търся музика.
Ела да пиеш горещ шоколад.
Да не се изгориш.
На 12 септември Хитлер каза,
че германците изискват
правото на самоопределение.
Десет години преди мен, Симон е бил
през детството си на същите места,
но за разлика от мен,
той наистина е виждал
възхищение в очите на баща си.
Рядкост е за едно дете да бъде
толкова атлетично. Може би по-късно..
Той ще бъде олимпийски шампион.
Защо не?
Евреин олимпийски шампион.
Това ще бъде урок за Хитлер.
Следващата седмица ще дават "Тарзан
и рудниците на швейцарското сирене".
Нека си тича. Спри да
бъдеш толкова загрижена.
Не ми се пуши точно сега.
Защо тази физиономия?
Ти седеше до мен.
Видя кадрите от кинопрегледа.
Всичко ще започне отново,
както преди...
Това е Франция,
земя на свободата.
А делото Драйфус не беше ли във Франция?
- Каква трагедия, ой ой.
Теб ти е изписано на лицето.
Какво ми е изписано на лицето?
Еврейско лице "Ой, ой, ой".
Твоя дядо е забавен, нали?
Какво съм направил,
за да заслужа син антисемит?
Не бъди толкова уверен, Максим.
Много французи мразят евреите.
Не си заравяй главата в пясъка.
Чуваш ли?
Ти си омъжена за щраус-антисемит.
Но ме обичаш така или иначе.
Обща мобилизация.
Битка на германско-полският фронт.
Това е сладък шинел.
Снимка на татко.
Той е толкова красив.
Виждаш ли колко е красив?
Има писмо.
"Скъпа Нана,
"Все още няма много действия.
"Правим маневри всеки ден... "
"Скъпа, пиша ти от
лагера "Бреслау" в Силезия,
"където съм пленник от три седмици.
"Не се притеснявай.
Условията разбира се са тежки,
"но знаеш, че ще издържа
както обикновено.
"Ако не се справяш с магазина,
можеш да пишеш на Хана за съвет.
"Или дори да напуснеш Лион и да се
присъединиш към семейството в Париж.
"Тогава ще съм спокоен за теб... "
"... има чувство на другарство.
"Симон сигурно пораства всеки ден.
Тежко ми е, че пропускам това.
"Когато се върна,
отново ще отидем на басейна.
Оса.
Остави чинията ми на мира.
Какво толкова има в нея...
Яйце без майонеза.
Това е деморализиращо.
Оса.
- Ти не си добре.
Хана ти си вълшебница,
не можеш ли да сътвориш
една хубава пържола?
Не, твърде сложно е за мен.
Какъв е специалитета за днес?
Пържена кротуша за всички?
Това е риба.
Не мисля, че ми харесва.
А с купоните за дажби,
може ли една пържола?
Не, само пържена риба... Няма нужда
от купони, само риболовен прът.
Така че, пържена риба?
Пържена риба.
Рибата е добра за паметта.
Симон, къде отиваш?
Красив, както винаги.
Ти също си красива.
Ухаеш на ябълки.
Как беше пътуването?
Сигурно си капнала.
Не, добре съм.
Как си?
- Добре.
Някакви новини от Робер?
А магазина, как върви?
Нека се отпусне.
Ще ни каже по-късно.
Таня, отдъхни си, скъпа,
и яж.
Но все пак, някакви новини?
Едно писмо, преди два дни.
Можеш да го прочетеш.
- Не, това е твое писмо.
Но как е той?
Не се оплаква.
Казва, че живота в лагера е поносим.
Също така казва,
че когато се върне,
ще си имаме бебе.
Мисля, че ще затворя магазина.
Сама не мога да се справя.
Но няма да остана в Лион.
Нямам семейство там.
Искам да бъда тук с вас.
Познаваш приятелката ми Антоанета,
която работи в "Молино".
Казва, че ще ме приемат обратно.
Те приемат евреи?
Никога не съм им казвала,
че съм еврейка.
Тя е права.
Нейната работа е да продава рокли,
не да е еврейка.
Отиваме ли на плажа?
Точно сега.
Отиваме ли?
Таня още не е приключила.
Максим, прави й компания.
Ще се присъедините към нас по-късно.
Побързайте.
С мен няма да стане.
С други жени, може би.
Така че престани да си губиш времето.
Задръж, задръж.
Добре, Симон.
Браво.
"Маршал, ние сме тук,
"стоейки пред спасителя на Франция"
Така, не се движи.
Готово.
Мога ли да ти подам ръка?
Подарък за мен?
Днес е за майка ти.
Утре ще има ли за мен?
- Утре.
Виждаш ли моята звезда?
Имам една звезда върху сърцето ми.
Аз също. Луиза ми я заши,
но на татко не му хареса.
Чакайте, вие двамата.
Какви красиви цветя.
Здравей, Жозеф.
Как си, малчо?
Знам, че не е за мен.
Това е за рождения ден на майка ти.
Нека да й го дадем.
Как мога да ви убедя?
Ние сме французи от години.
За тях сме просто евреи, това е.
Тези нови мерки са за полските,
унгарски, чешки евреи... Не за нас.
Ние нямаме акцент,
нямаме такава визия.
Каква визия?
Аз се правя на домакин,
те са твърде заети да спорят.
Отново започнаха.
Искам да видя караницата.
От това могат да плъзнат слухове.
Махам го, когато искам.
Щом пристигам до работата, го свалям.
Това е практично.
Да не си съсипеш хубавия
костюм на гой (неевреин).
Спри да използваш тази дума.
Продължавайте да спорите,
ние просто преминаваме.
Ставай, ти не си мъртъв.
Имам подарък за Хана.
Тя е в кухнята.
Това мирише вкусно.
Вижте само.
Помогни да поставим свещите.
Честит рожден ден.
Това е просто една малка дрънкулка.
Ние сме горди да носим тази звезда.
Радвам се за вас.
Няма ли нищо да кажеш?
- Да, да, ти не ме чу.
Използвай хубавия кристал.
Максим,
къде е кристалния сервиз?
Законите са закони.
Ако не ги изпълняваш,
застрашаваш твоето семейство.
Не давам пет пари.
Това е закон за слабите,
за стадото.
Какво говори той?
Той има предвид овцете.
Това е закон за евреите,
като Симон, Хана, и ти.
Може ли някой да ми каже, защо трябва
да сме толкова горди, че сме евреи?
Изи, Сара.
Добре дошли, влизайте.
Не е ли красив моят Симон?
Най-красивият от всички.
Тортата изглежда добре.
Почти като истинска.
Пшеничено или бобено брашно?
Бобено брашно, разбира се.
Може ли някой да ми подаде салатиерата?
Това е просто салатиера,
а не член на семейството.
Ти не го направи нарочно.
Татко.
Мама плаче.
Какво има, Нана?
Направи го без да иска.
Просто една счупена съдина.
Нарани ли се?
Защо плачеш?
Какво става, скъпа?
Защо плачеш,
моята малка Хана?
Каза ли му?
Сигурна съм, че си му казала.
Да, така е.
Тя отиде с мен, да получи звездата си.
Вярно ли е?
Какво искаш Максим,
да й забраниш да бъде еврейка?
Ако можеше...
- Естер, млъкни.
Стига толкова, само приказки в тази къща.
Тогава, нека престанем да бъдем евреи.
Достатъчно.
По-добре да си тръгваме веднага.
Изидор, да си тръгваме.
Ще отговаряш за това в
света на истината, Максим.
Там на никой грешник не се прощава.
"След като 40-те разбойника си отишли,
"Али Баба отишъл до
пещерата със съкровището
"и казал вълшебните думи:
"Сезам отвори се.
"И двете големи врати се отворили,
"и Али Баба влязъл в пещерата
"и тогава той казал:
"А сега Лека нощ". "
Всички си отидоха
защото счупи салатиерата.
Нищо не каза за твоя подарък.
Дори не го отвори.
Как го правиш?
Ухаеш хубаво.
Престани да ме следиш.
Спрете, момчета. Извън тепиха.
Борба.
Туш.
Стигнахме доста бързо.
Далеч е.
- Да. Движихме се с 30 км в час.
Това много ли е?
- Не е зле.
Това е защото си толкова силен.
Здравей, Мария.
Претъпкано ли е днес?
Г-н Максим...
Забранено за евреи
Това е малко село в Крьоз,
малко местенце.
Казва се Сан Готие.
Една приятелка на Луиза е от там.
Наведи си главата малко.
Да прекосявам границата отново
на моята възраст... Не знам.
Виж лицето ми, сбръчкало
се е като акордеон.
И на малката ми Хана...
Няма да й е лесно сама
в магазина с момчето.
Какво има?
Искаш ли да ми кажеш нещо?
Някога чувствал ли си се виновен?
Защо?
Някога правил ли си нещо
или да ти се иска нещо, което...
Аз съм бил бръснар, през целия ми живот.
Побързай да отведеш и двамата там.
Съпругата и синът.
Искаш ли малко лосион?
Разбира се.
Жените са тези, които страдат
най-много в една война.
Жените са незнайния воин.
А те дори не получават пенсия като ветерани.
Всичко се реши бързо.
Да се намерят фалшиви документи и водач
да ни преведе, не беше толкова трудно.
На гарата, каза той?
Жорж и Максим ще преминат първи.
Естер, Хана, Луиза и Симон щяха
да се присъединят към тях скоро.
Таня се върна до Лион, за да
продаде магазина на родителите си.
Щом се уреди това, се надява
да се присъедини към тях в Крьоз.
Аз ще ви преведа оттатък.
Ето, линията е там.
Сигурен ли си?
- Там трябва да е.
Не си ли гладен?
Престани да питаш все това.
Когато съм гладен,
се повтарям.
Максим, нали?
Влезте.
Матилд.
Това са нашите гости.
Това е Матилд.
Сигурно сте гладни?
Изобщо. С недостига в Париж,
сме свикнали на недоимъка.
Писмо за теб.
Мамо! Писмо.
Имаш писмо?
Скъпа моя Нана.
Всичко е наред.
Мястото е страхотно.
Капитан Баро е добър човек.
Това са вашите стаи.
Твоето малко момче може да остане тук.
Ти ще си на следващия етаж, Жорж.
Чувствайте се като у дома си.
Нашата спалня е прекрасна.
Има прекрасен изглед към реката.
Капитанът се обади тук там за мен.
Намерих работа.
Максим, ела да видиш.
Жорж откри живота в провинцията.
Наричам го "Крал на количката".
Сан Готие е рай.
Следващото ми писмо трябва да ви
инструктира как да се присъедините към нас.
Чакам това с нетърпение.
Кажи на Симон, че го чакам
да построим къщичка на дърво.
Имаш ли новини от брат ти Робер и Таня?
Скъпи мой Максим,
нещата в магазина не вървят добре.
Клиентите са оскъдни.
Същото е с бизнеса на родителите ми.
Същото е и за кабинета на Луиза.
Дори и най-лоялните клиенти
са спрели да идват.
Предпочитам да не знам защо.
Може ли да спя с теб?
Защо не си заспал?
Защото искам да спя с теб.
Искам възглавницата на татко и
ти да правиш магически трикове.
Симон все повече и повече прилича на теб.
Когато го гледам, и виждам теб.
Точно като теб сбръчква вежди
и спи със стиснати юмруци.
Максим, моят мъж.
Толкова ми липсваш.
Ти си целия ми живот.
След няколко дни, отново
ще споделяме общо легло.
Ти ме попита дали имам
новини за брат ми. Нямам.
Толкова искам Робер да се върне у дома,
така Таня да бъде със съпруга си.
Забранено е да се късат печатите
Изидор и Мириам Щерн
ШИВАЧИ
Уплаши ме.
Искам, Максим.
Денис Ламбер, Жермен Ламбер,
Мари-Луиза Мерсие.
Не са ли това хубави френски имена?
А ти се казваш Шарл Мерсие.
Харесва ли ти?
Предпочитам Симон Гринберг.
Разбира се, Симон Гринберг
е името ти завинаги.
Шарл Мерсие е само за да
отидеш да видиш татко.
Да и ще се кача на влака.
Максим беше прав:
Не трябваше да се регистрираме.
А тези,
ще ги изхвърлим ли?
Във всеки случай,
аз вече приключвам с това.
И аз също.
И това също,
го махам.
Това е, скъпата ми Нана,
всичко е готово.
Реката ще ти помогне да забравиш
тревогите и трудностите.
Вземи това.
Таня пристигна вчера.
С теб, Симон и Естер,
семейството ще бъде отново заедно.
Всички са там сега.
Когато казах, че нямам новини
от съпруга ми, те ми се изсмяха.
Приемали молби само
след 8 месеца плен.
През 17-та, когато бях военнопленник
в Рур, моята годеница беше тук.
Тя получаваше писмата ми, всеки
четвъртък, без проблеми.
Тогава третираха
военнопленниците пристойно.
Гледали ли сте филма "Великата илюзия"?
Естер го е гледала.
Тя гледа всичко.
Тя ми разказа за него. С Жан Габен,
Пиер Френе и Марсел Далио.
Забрави за Ерих фон Щрохайм... Страхотен.
Казват, че той не е шваба.
Не съм изненадан.
До утре.
Какви пуловери да му сложа в багажа?
Спри се малко.
Не ме ли чуваш като викам?
Какви пуловери да сложа?
Жакардови?
Готови ли сте?
Всичко ли сме взели?
Да побързаме, момичета.
Симон и аз оставаме.
Не заминаваме.
Трябва да чакам мама и татко.
Те не могат да влязат, запечатано е.
Ако Робер си дойде у дома ранен,
трябва да се погрижа за него.
По-добре е ако останем.
Не, аз искам да замина с влака
и да строя къщи на дървета.
И не пуши в залата.
Погледни нагоре.
Как очакваш да го стигна?
Погледни нагоре.
- Гледам нагоре.
Ето, не се движи.
Какво ми е влязло в окото?
Нищо.
Просто малка песъчинка.
Няма никой?
Тогава аз ще поседна.
Вие ли сте парижаните?
Качвайте се бързо.
Демаркационната линия беше на 2 километра.
Трябваше да чакат да се свечери,
да останат незабелязани.
Ден след ден, епизод по епизод,
Луиза ми каза всичко.
Всичко, което родителите ми й бяха доверили,
и всичко, което бе преживяла заедно с тях.
Всичко,
без най-важното.
Ето, малко сирене. Яж.
Една напитка
за твоето кученце?
Той не пие.
А за майка ти все още ли нищо?
Спокойно.
Защо пиеш толкова бързо?
Защото ми се пикае.
Мога да отида и сам.
Не съм дете.
Добър вечер, Антоан.
Добър вечер, Люсиен.
Как върви?
Добър вечер, дами.
Вашите документи, моля.
Вашите документи, моля.
Еврейка
Това е синът ми.
Естер.
Луиза избра да каже, че Хана е била
небрежна и е направила груба грешка.
Не искаше да се спомене хипотезата,
че вероятно е било умишлено действие.
Още по-малко, трите думи
произнесени от Хана,
тази пряма истина,
която погуби Симон.
Той ми каза да взема това.
Трябва ли да го изхвърля?
- Разбира се, че не.
Те ще се върнат.
Те навярно са в транзитен лагер.
Има един в Питивие.
И в Бон-ла-Ролан.
Може би ще срещнат хора, които познаваме.
Транзитните лагери са само един етап.
Но към какво...
Има приказки за концентрационни
лагери в Германия,
затворнически лагери за
бойците от съпротивата и евреи.
Съмнявам се, че към жените
и децата се отнасят добре.
Видяхте ли, какво писа
г-н Бразияк за евреите?
"Да се изтреби всичко.
Не забравяйте децата."
Не си въобразявам.
Гледат се сякаш се докосват.
О, хайде.
Не са направили нищо лошо.
Може би, но винаги изглежда сякаш
са го направили, или ще го направят.
Естер, моля те.
Ти си тази, която писа на Таня в Лион.
Точно така,
ти й даде адреса.
Ето малко масло, деца мои.
Съвсем истинско е.
Можеш ли да вземеш това?
За храната смятам само месото и виното?
Яйцата и зеленчуците са безплатни, нали?
Благодарение на работата на Жорж.
Той не бута количката,
той просто спи в нея.
Не, това не е вярно.
Мразя математиката. Ако Хана беше тук...
О, престани.
Престани с тази комедия "бедната Хана".
Наистина ли искаш да се върне?
Какво?
Не ти ли писна от това?
Виждала съм и по-лоши неща.
Казваш така, защото ти също...
- Хайде, кажи го.
Аз също мисля, че Таня е желана?
Това е вярно.
Тя е красива и желана.
Затова ги оправдаваш?
Не, просто не ги съдя.
- Чудесно.
Колко възвишено.
Е, аз съм много по-ниско, от теб.
Мислиш ли някога за Хана?
През цялото време.
И нея също не я съдя.
Опитвам се.
Дай ми една цигара.
Тази сутрин си мислех
за това, което ще готвим:
Риба или пиле.
И си казах: Не риба.
Симон не обича риба.
Колко глупаво от моя страна
да изпратя Таня тук.
Когато ги виждам...
Не съм религиозна,
но си спомням думите на равина:
"Без Тората,
един брак е нищо".
Чувствам се възмутена, разбираш ли?
Разбира се, че разбирам.
Но не си съгласна.
Докъде ще ни доведе?
Като сме възмутени.
Докъде.
Всички сме възмутени.
Целия ни живот.
Това ще ни погълне
и ще отрови всички останали.
Какво правим ние?
Не знам какво да мисля.
Мислим за Хана и Симон.
Надяваме се.
И продължаваме да приготвяме яденето.
Никога не бях виждал
баща ми толкова разстроен.
Майка ти каза ли ти за кучето?
Да.
Погрижих се за него.
Отидох до магазина.
Той беше преодолял
изчезването на Хана и Симон,
но смъртта на кучето му го срази.
Как беше Таня?
Притеснена за теб.
Седмица след завръщането си в Париж,
Таня научи, че Робер е починал
от тиф в лагера за пленници.
Тя едва го оплака.
Той беше толкова далеч.
Максим вече знаеше, че Симон, Хана
и нейните родители са били депортирани.
Вече не можеше да си ги представя
като затворници или изгнаници.
Няма новини от тях.
Искаш ли да прекратим?
Не знам.
Вече не знам.
Вече не знаеш?
Аз знам.
Ще го прекратим.
Дори и да не се върнат, всичко свърши.
Завинаги.
Два кила и 200.
Не е голямо.
Това е малко бебе.
Много е хубава, Естер.
Благодаря.
Премести се,
не мога да видя бебето.
Той трябва да порасте бързо,
ще получа много хубави стоки.
Беше вече време.
Мога ли да го подържа?
- Докторът каза, че е слабичък.
Не съм заразна, нали знаеш.
Добре ли си?
Радвам се, че дойде.
Това е твоя живот, Максим.
И на Таня.
И сега това ще бъде и неговия.
Отнело им време да си
представят живота си заедно,
но най-накрая се оженили и работили заедно.
Никога повече не говорили
за войната или за починалите.
Променили изписването на името ни.
И откакто вече мога да ги назова,
фантомите ме оставиха намира.
Постепенно станаха мои
съюзници в работата ми
да изкарвам моите малки
пациенти от тъмнината.
Париж - офиса на Серж Кларсфелд
Гринберг, Хана Голда, родена Щерн,
и Симон Гринберг, нали така?
"От 10 до 17 август, 1942:
Една седмица в транзитен лагер "Питивие".
"На 18-ти, изпратени в Полша,
Аушвиц.
"Обгазени веднага след пристигането им,
на 19-ти. "
Какъв ви се пада този Симон Гринберг?
Аз съм му брат.
И си помислих,
тъй като подготвяте книга
за депортираните деца.
Донесох тази снимка.
То не е умряло веднага.
Сигурно е страдало.
Всичко е по моя вина.
Казах, да, че той е виновен
за смъртта на кучето си,
но само за това.
Казах му, какво е открил Серж Кларсфелд:
Номера на влаковия транспорт,
датата на депортиране за Аушвиц,
тяхната смърт на следващата сутрин.
Те не са страдали от
ежедневният ужас в лагера.
Само нацистката омраза
е виновна за смъртта им.
Надявах се, че така ще ги
освободя от тяхната тайна.
Няколко години по-късно, майка ми
загуби способността да говори и да ходи
след инсулт.
Баща ми, в началото се справяше,
до деня, когато гледката на неговия
парализиран шампион бе нетърпима,
и те решиха да прекратят това.
Една юнска вечер,
заведох дъщеря си, Роуз,
да види парк около изоставен
замък близо до нашата къща.
Един старец от селото ми бе дал
името на собственика на терена:
Жозе де Шамбран,
дъщерята на премиера Лавал.
Тук е странно. Какво е това?
Прилича на малко гробище.
"Бари", "Помпей"...
Това не е гробище за хора.
По-скоро за кучета.
И за котки също?
Може би.
"Брут, 1908."
Тези кучета са стари.
Какво тъпо име.
"Васко, 1979-1985."
"Смъртта е единственото грешно,
което е направил".
Те сигурно са обичали своите кучета.
Роуз. Франсоа.
Идваме, мамо.
Идваш ли?
Пред това гробище, подържано
с любов от дъщерята на Лавал,
човекът изпратил Симон, Хана
и всички останали към тяхната смърт.
Реших да разкажа нашата история,
така най-сетне да излезе от забвението.
Брут
Помпей
Маду
Соко
Васко
Сара
Натан
Ребека
Ервин
Миша
Ариел
Юдит
Елия
Translation
ZALMEN BEHAR