Tip:
Highlight text to annotate it
X
СПАСЯВАНЕТО НА РЕДНИК РАЙЪН
Татко?
6 ЮНИ 1944 г.
СЕКТОР ''Д'' ЗЕЛЕН
ОМАХА БИЙЧ
Опразни платформата!
30 секунди! Бог да е с вас!
Лява колона! Дясна колона!
Движете се бързо!
И унищожете огневите точки!
Разпръснете се!
Петима на куп са апетитна мишена.
Един е пилеене на муниции.
Внимавайте в оръжията
да не попадне пясък!
Пазете ги чисти!
Ще се видим на брега!
Унищожете огневите точки!
Скачайте отстрани!
Към брега!
Господи!
Благодаря...
Попитах какво да правим сега, сър?
Капитан Милър! Капитан Милър!
Капитан Милър!
Сержант Хорват!
Изведи хората си от бреговата ивица!
Момчета, искам ви
залепени за задника ми! След мен!
Къде е сборният пункт?
Все едно, само не тук!
Към укрепения вал!
Сър, аз оставам тук!
Настъпвайте!
Освободете място за другите!
Само това имаме!
Всеки сантиметър
от плажа се обстрелва!
Останете ли тук - мъртви сте!
Мамо!
Залягай!
Кои сте вие?
- 104-ти медицински батальон.
Трябва да организираме полеви щаб.
Хвърляй тия боклуци!
Грабвай оръжие и след мен!
Уцелиха ме!
- Бригс!
Помогни ми.
Раниха ме ниско долу! Господи!
Санитар!
- Сапьорен батальон, сър.
Трябва да разчистим
пътя за танковете!
Танковете потънаха в Ламанша!
Имам заповед!
Бягайте, аз ще се справя тук!
Да се измъкваме, Бригс!
Санитар!
Давай! Давай!
Хайде, давай!
Брегова група!
Нито един танк не излезе на брега!
Нито един танк на брега!
Трасе 1 не е отворено!
Кой командва тук?
- Вие, сър!
Сержант Хорват!
- Сър!
Ориентираш ли се къде сме?
Май където трябва,
но никой друг не е!
Никой не е където трябва.
Брегова група!
Първата вълна беше безрезултатна.
Не овладяхме брега.
Повтарям, не овладяхме брега.
Сър, има оцелели от 6-а рота,
1-а и 7-а роти...
и от сапьорен батальон,
както и един брегови координатор.
Брегова група! Брегова група!
"Кат-Ф", "Кат-Ф", "К..."
Тук Райбън!
- Видя ли другите?
Само Джаксън!
- Тук Мелиш.
Капарзо! Де Форест е назад с Уейд.
Ранен е поне на сто места.
Уейд каза, че е на умиране.
Помогни на някого, който ще оживее.
Той е хирургът на батальона, сър!
Привлечи му вниманието.
- Уейд!
Разбира се.
Измъкни го от брега.
Справих се! Спрях кръвотечението.
Кръвотечението е спряно!
Мамка му!
Дай ни поне шанс, кучи сине!
Мамка ти скапана!
Уейд, Мелиш е!
Намерихме кап. Милър,
хайде да тръгваме!
Това ли са всички оцелели?
Пръснаха ни като пилци.
Трябва да има още!
Не са достатъчно.
- Трасе 1 излиза...
вдясно, нали? Или беше вляво?
Не, Виервил е на запад.
Натам е Трасе 1.
Изтребват ни!
Нямаме шанс! Не е честно!
Събирайте оръжия и муниции!
Извлечете ги от пясъка!
Райбън, къде ти е автоматът?
В Ламанша, сър. Едва не ме удави.
- Намери си друг.
Давайте зарядите "Бангалор"!
Гранати, давайте и гранати!
Подавайте насам "Бангалор"!
Вдигнете си главичките,
зарядите идват!
Хайде, хайде!
Джаксън е тук, сър!
- Райбън се завърна!
Още една, дай ми още едничка!
О, Господи! Боли! Ще умра!
О, Господи, о, не!
Продължавай да я движиш,
точно така!
Господи!
- Късметлия!
Движи я, разбра ли?
Господ да ми е на помощ!
Няма да умреш.
Добре си. Само не гледай раната!
"Бангалор"! Пазете се!
Пази се!
Ей сега ще се справим!
Бързо от другата страна!
Това е, да тръгваме!
Този е прегледан. Морфин.
Стандартна процедура.
Приоритетна процедура!
Този е мъртъв.
Мръсник...
Скрий се навътре!
Мамка му, не мога да мръдна.
Мелиш, дай ми щика си.
Две картечници "МГ-42" и
2 минохвъргачки.
Ей там долу има малко прикритие.
Идеална стрелкова позиция!
Трябва да се възползваме от това.
Райбън, Мелиш, хайде в битката!
Намерете прикритие и
открийте огън по онази сган!
Дейвис, Де Бернардо,
Йънг, Валк, пригответе се!
Прикриващ огън!
Тръгвай!
Проклет картечен взвод!
Няма друг начин да се измъкнем!
Шорт, Пейтън, Макдоналд, Паркс!
Вие сте следващите!
Чувствам се като слепец!
- Всички ще измрем тука!
Прикриващ огън!
Тръгвайте!
Хайде де!
Живо, дявол го взел!
Джаксън!
- Сър!
Виждаш ли онзи кратер от снаряд?
- Да, сър!
Ще ти осигури прикритие.
Влез там и открий точен огън.
Чакай команда!
Тръгвай!
Ако те види майка ти какво
правиш, много ще се притесни!
Мислех, че ти си майка ми!
Господи, не отвръщай очи от мен!
Искрено се разкайвам,
че съм Те гневил!
Разкайвам се за греховете си!
Притечи ми се на помощ
и ми дай смелост!
Изход на Трасе 1! Насам!
- Отвори ни се работа!
Давай напред!
Давай, сержант!
Насам, Дойл!
Сержант!
Пали огнехвъргачката!
- Давай, Дойл!
Не стреляй! Нека изгорят!
"Другарю?" Ще ти кажа аз на теб,
копеле такова!
Залегни!
Прекрати огъня! Прекрати огъня!
Спри стрелбата! Прекрати огъня!
"Шугър Кейн", тук "Шугър Чарли 3".
Трасе 1 е отворено.
Пращайте булдозерите.
Чакам да се съединя на фланговете.
Какво?
Какво?
Не разбирам какво ми говорите!
Какво каза тоя?
"Виж, измих си ръцете за вечеря!"
Хей, Фиш.
- Какво?
Погледни. Нож на "Хитлерюгенд".
Превърнат в касапски нож за евреи.
Придвижвайте се!
Жестока гледка.
Да, така е.
Просто жестока.
Уважаеми господин Браян Бойд,
вече сте получили известието...
Уважаема госпожо Дженсън...
- ... смъртта на вашия син.
... мъката ни не може...
Искрено страдаме за загубата му.
Беше прекрасен войник...
Той взе участие
в една от най-важните
битки във войната.
Ал обединяваше всички ни.
Винаги беше сред
първите доброволци.
... стигнахме до сечище,
където бяха минали над 4000 души...
Мъжът ви служеше в бойна част,
чиято опасна задача...
... всички тъжим и помним.
Загубата на Лий
и други като него е удар за нас.
Разбирам желанието ви
да узнаете как точно е загинал...
Полковник, трябва да ви покажа нещо.
Тези двама мъже
са загинали в Нормандия.
Този - на Омаха Бийч.
Шон Райън.
Този - при Юта.
Питър Райън.
А този е убит
миналата седмица в Нова Гвинея.
Даниъл... Райън.
Тримата са братя, сър.
Току що научих, че днес следобед
майката ще получи и трите телеграми.
Но това не е всичко.
Има и четвърти брат.
Той е десантник от 101-ва дивизия.
Някъде е в Нормандия.
Жив ли е?
- Не знаем.
Елате с мен.
По дяволите.
Четиримата бяха в една рота
в 29-та дивизия, но ги разделихме
след случая със смъртта
на петимата братя Съливан.
Имаме ли връзка
с четвъртия брат, Джеймс?
Не, сър. Бил е спуснат
на около 25 км от Ньовил.
Това е дълбоко в тила на германците.
Не можем да сме сигурни
точно къде е бил спуснат.
Генерале, според рапортите
101-ва е разпръсната навсякъде.
Спуснати са над цяла Нормандия.
Ако редник Райън е оцелял
след скока,
може да е навсякъде.
Най-вероятно е убит в бой.
Ако организираме спасителна мисия,
която да си проправи път през
пълчищата германски подкрепления,
спасителната група
също ще бъде избита.
Тук имам едно писмо.
Писано е отдавна
до госпожа Бигсби от Бостън.
Имайте търпение да го чуете.
"Уважаема госпожо,
"От Военния департамент
ми показаха
"справката на Генералния адютант
на Масачузетс,
"че вие сте майка на петима синове,
"загинали славно на бойното поле.
"Разбирам колко
слаби и безсилни ще са думите ми,
"с които бих опитал
да облекча скръбта ви
"от тази съкрушителна загуба.
"Но вярвам,
че можете да намерите някаква утеха
"в благодарността на републиката,
за която те загинаха.
"Моля се на Господ
"да ви подкрепи
в тази голяма трагедия
"и да ви остави само
скъпия спомен за обичните ви чеда
"и дължимата ви гордост,
че сте принесли тъй скъпа жертва
"пред олтара на свободата.
"С искрено уважение,
"Ейбрахам Линкълн."
Това момче е живо.
Ще изпратим някого да го открие
и ще го измъкнем оттам.
Тъй вярно, сър!
ОМАХА БИЙЧ
ДЕН ТРЕТИ
Очаквахме 32 танка,
27 бяха унищожени.
Милър, 3-а рота.
- Заповядайте, капитане.
Ако не разтоварим
тези танкове до 6 часа,
дивизията край Карентан
ще се озове притисната отвсякъде.
Чакам да ме известите.
3-а рота остава при Виервил
до пристигането на танковете.
Слушам, сър.
Куриер!
Въздушно-десантната дивизия
трябваше да ни проправи път.
Била е спусната
на погрешни места.
Как е при вас?
- Сектор 4 е обезопасен, сър.
Разпердушинихме 88-милиметровите
оръдия тук... тук... и тук.
Вече бяха унищожили четири наши
танка и няколко 12.5 дюймови оръдия.
Тези две минни полета
са всъщност едно голямо.
Опитахме се да минем,
но се оказа, че е гъсто минирано,
имаше всякакви мини!
Всички възможни видове!
Има и от дървените,
които минните детектори не улавят.
На тоя път са поставени
противотанкови мини.
Предполагам за танковете ни.
Оттук до края на селото.
Маркирахме ги и
повикахме сапьорите.
Имаше ли съпротива?
Очаквахме по-голяма.
Една непълна рота без артилерията -
от 346-ти пехотен полк на Вермахта.
Взехме 23-ма пленници.
Предадохме ги на военната полиция.
А загубите ни?
Цифрата е...
35 убити и два пъти повече ранени.
Просто не пожелаха
да предадат оръдията си.
Задачата беше тежка.
Затова ти се падна на теб.
Да, сър!
Джон...
Имам нова задача за теб.
Слушам, сър.
- Направо от върховното командване.
Изпращаме отделение
в Ньовил на обществена мисия.
Ти ще водиш отделение?
Някакъв редник от 101-ва изгубил
тримата си братя и го връщат у дома.
Защо в Ньовил?
Смятат, че е от
разпръснатите десантници.
Не е лесно да се открие
човек по време на война.
Като да търсиш игла в купа сено.
Ами ротата?
Взимаме най-добрите.
Останалите минават към 2-ра рота.
Господи!
Отнемат ти ротата?
Не беше моя рота, а на армията.
Поне така ми казаха.
Искам Райбън,
Джаксън, Уейд, Бийзли и Капарзо.
Бийзли е мъртъв.
Тогава Мелиш.
Някой говори ли френски?
Не мисля.
- Ами Талбът?
Убиха го сутринта.
- Ясно.
Ще се опитам да
изкопая нов преводач.
Среща при автомобилния парк.
Какво ще правим? Какво?
- Слушайте...
Ще се върнеш у дома
с парче сирене в задника.
Ти обичаш да ти го завират.
Мирно!
Не ставайте.
Търся ефрейтор Тимъти Е. Ъпъм.
- Аз съм Ъпъм, сър.
Говорел си френски и немски?
- Тъй вярно, сър.
Имаш ли акцент?
На френски имам слаб акцент,
на немски - не.
Взимай си нещата, отиваме в Ньовил.
Кога е коригирана картата?
- В 8,30 ч. сутринта, сър.
Това тук е 12-та танкова дивизия СС.
По тези две посоки настъпваме на юг.
Сър, в Ньовил има германци.
- Да, ефрейтор.
Много германци, сър.
- Това пречи ли ти?
Не, но не съм бил в бой.
Правя карти и превеждам.
Трябва ми човек с френски и немски.
Моите хора бяха убити.
От тренировъчния
лагер не съм държал оръжие, сър.
Стреля ли по време на лагера?
- Тъй вярно.
Взимай си нещата тогава.
- Слушам, сър.
Сър, може ли...
Може ли да си взема
пишещата машина?
Слушам, сър.
Благодаря ви, сър.
Това сувенир ли е?
- Не, сър.
Не бързате толкова, ефрейтор.
Гледай от веселата страна
на нещата.
Поне не трябва да мъкнеш тези...
Това ще ти трябва.
- Това? Да, сър.
Да ти пръсна главата ли искаш?
Да не си ме пипнал
с тия кльощави пръсти.
Влизай обратно в строя.
Само щях да те питам откъде си.
Ти си Капарзо, нали?
- Гръмни се, ефрейторе.
Разбрах те.
Като козируваш на капитана
го правиш мишена за германците.
Така че, не го прави,
особено когато аз съм наблизо.
Ефрейтор, за какво е книгата ти?
Внимавай с пушката.
- Извинявай.
Книгата е за братството,
което възниква
между войниците на фронта.
Братство ли?
Ти пък какво знаеш за братството?
Писна ми от този, Фиш.
Защо не питаш капитана откъде е?
Да, бе, питай капитана.
Той всичко ще ти каже.
Можеш ли да ми
обясниш файдата от това?
Защо рискуват живота на осем от нас,
за да спасят един-единствен редник?
Някой има ли отговор?
Райбън, помисли за
майката на тоя нещастник.
Докторе, и аз имам майка.
Ти имаш майка. Сержантът също.
Обзалагам се,
че и капитанът има майка.
Е, за него не съм сигурен,
но ние имаме майки.
"И нека да не разсъждаваме защо,
а с готовност да умрем".
Какво ще рече това?
Че всички ще умрем?
Ъпъм говори за войнишкия ни дълг.
- Да, сър.
Ние изпълняваме заповеди.
Те са над всичко.
Включително майките ви.
- Благодаря, сър.
Дори ако мисията е ФУБАР?
- Най-вече тогава.
Какво е "ФУБАР"?
- Немска дума.
Не съм я чувал.
Сър, имам мнение по въпроса.
Непременно го сподели
с отделението.
Според мен, сър,
тази мисия е отклоняване
на ценни военни ресурси.
Карай нататък.
- Струва ми се, сър,
че Бог ме е направил
идеален инструмент за война.
Слушай внимателно, Райбън.
Това е добър начин за жалване!
Продължавай, Джаксън.
- Това, което искам да кажа е, че...
ако ме сложите, мен и снайпера ми,
на около миля от Хитлер
и имам чист прицел...
Стягайте си багажа, момчета.
Войната свърши. Амин.
Мъдър план, тъпчо!
Вие никога ли не се жалвате,
капитане?
Не и пред вас, Райбън.
Аз съм капитан!
Има си йерархия. Жалбите
се движат нагоре, не надолу.
Вие се жалвате на мен,
а аз на по-висшестоящите.
Не се жалвам на вас или пред вас.
Извинете, сър, но...
ако не бяхте капитан, или пък аз бях
майор, какво щяхте да казвате тогава?
В такъв случай...
щях да кажа,
че тази мисия е хуманна, сър,
и че тя има благородна цел,
която заслужава усилията ми.
Освен това, искрено съчувствам
на майката на редник Джеймс Райън
и съм готов да дам
своя живот и този на хората си,
особено твоя, Райбън,
за да облекча мъката й.
Бива си го.
- Направо е страхотен.
Надясно.
"Гръмотевица"!
- "Мълния"!
Ъпъм, натам.
Райбън, вървете четиримата.
Тръгвай! Тръгвай!
Добре е, че идвате.
- Сержант, подкреплението ни.
Колко сте?
Осем. Но не сме
подкреплението ви. Съжалявам.
Какво искате да кажете, сър?
- Тук сме заради редник Райън.
За какво ви е?
Тук ли е?
- Не знам.
Може да е в другия край на града.
Германците ни разцепиха на две.
Как точно се казва?
- Райън. Джеймс Райън.
Спуснат е със 101-ва.
Голдман, намери ми куриер!
- Куриер!
Хайде!
Джоунси, разчисти място там.
Спря ни силен пушечен огън.
Германците цял ден
подсилват частите си.
От 45 минути е тихо.
По-голямата част
от огъня им е насочена на запад.
Кой е на високоговорителя?
- Дагууд Дюселдорф...
политическият офицер на съседите.
Статуята на свободата е капут.
Статуята на свободата била капут.
Тоя ме разстрои.
Вторият, вляво.
Баща ти е обрязан
от моя равин, тъпако!
Редник Райън, Джеймс,
най-вероятно спуснат със 101-ва.
Чу ли това?
- Прикриващ огън!
Давай!
Гадни садисти!
- Залегни!
Знаят, че сме отрязани.
Ще избият куриерите ни.
Напълниха го с олово!
- Докато е жив, носи съобщението.
И ние бихме постъпили така.
- Напротив!
Уейд, приготви ги за път.
- Да, сър.
Опитай пак да съобщиш на
капитан Хамил, че пристигаме.
Как е Ньовил по-нататък?
Двуетажни сгради
от двете страни на улицата.
Има много прозорци и
после широк открит площад вляво.
Покажете ми го.
- Сержант, остани тук.
Слушам, сър.
Нека да избегнем фланговия огън и
да използваме сградите за прикритие.
Пробвайте със стрелба и притичване.
Двама мои и двама ваши.
Хейстингс, Голдман, напред!
Райбън, Капарзо!
На къси прибежки.
Проверявайте по ъглите!
Бъдете готови за близък контакт.
Ъпъм, остани със сержант Хорват.
Не мърдай оттук!
Ще си го нося като бельо!
При мен да стоиш.
Накрая на пресечката
са портите към площада.
Добре.
Райбън, откъде е капитанът?
Ако сам узнаеш,
ще получиш награда.
Разбрах,
че наградата била 300 долара.
Направили сме банка.
Влизаш срещу 5 кинта.
Лесна работа.
Зад ъгъла.
Преминаваме вдясно към портите.
Все някой трябва да знае откъде е.
С него съм от прохода Касерин
и още нямам представа.
Умирам от болка в глезените.
Ще стана инвалид
още преди края на войната.
Ето го! Ужас!
Не издържам.
С тия глезени съм като някоя бабичка.
Значи не знаеш дори къде е учил?
- Не е учил.
Сглобили са го от мъртви офицери.
- Внимавай в подробностите.
Аз знам откъде е,
защото внимавам с подробностите.
Внимавай да не
стъпиш в лайно, Ъпъм.
Хайде.
"Гръмотевица"! "Гръмотевица"
или ще стреляме по вас.
Ъпъм, кажи им да се покажат.
Питай ги
знаят ли къде са германците.
Какво казва?
Нещо за децата.
Искат да вземем децата им.
Не можем да вземем децата.
Просто не можем!
Не можем! Не!
Смятат, че с нас ще са в безопасност.
С нас няма да са в безопасност!
Луд ли си? Слушай капитана!
Смятат, че при нас е по-сигурно.
Капарзо! Върни детето!
Веднага им върни момиченцето!
Капарзо, върни детето веднага!
Как се казва "Няма страшно"?
Напомня ми на моята племенница.
Върни им я!
Капитане, можем
да я отведем до съседния град поне.
Тук сме да изпълняваме заповеди!
Сержант, поеми детето!
Прикрий се!
Хайде. Не!
По дяволите! Това пък откъде дойде?
Падна преди да сме чули изстрел.
Ей там бих се наместил.
- Аз дори не я забелязах.
Близо 400 метра са, капитане.
На ваше място
не бих се показвал навън.
Тоя снайперист е добър!
Моля те, не плачи,
ще те отведа при родителите ти.
Хайде, не плачи.
Карпи...
Капитане!
- Дръж се, Капарзо.
Помогнете ми да стана.
Мога да ходя!
Капарзо, лежи и не мърдай!
Добре.
Две деления, вятър отляво.
Капитане, виждате ли го оттам?
Как е той?
Уейд, стой си на мястото.
- Къде е ранен, капитане?
Виждате ли го?
- Стой там!
Не се надигай, по дяволите!
Какво ти става?
Ами ако те улучат?
Фиш, ела тук!
- Карпи, долу главата!
Залегни!
Господи, в Теб е упованието ми!
Не допускай да се посрамя.
Не допускай враговете ми
да тържествуват над мен.
Препиши го.
Препиши го и го изпрати.
Сам ще си го изпратиш.
Кротувай!
Цялото е в кръв!
- Виждам.
До татко е, но по него има кръв.
Убихме го, остани да лежиш.
Лоша ли е раната?
- В гръдния кош, белият дроб е пробит.
Преместете онази 30-калиброва
картечница нагоре по улицата!
Как е там?
- Наоколо е чисто.
Ето затова не можем
да взимаме деца.
Сержант Хорват, провери мунициите.
Ъпъм, манерките! Напълни ги!
Сержант Хил!
- Да, сър.
Съберете хората си. Среща на
северозападния ъгъл на площада.
Мелиш, провери кулата. Веднага!
Шибан Райън!
"Гръмотевица"!
- "Мълния"!
Идвайте!
Търсим капитан Хамил.
От другата страна на площада е.
- От другата страна е.
Внимавайте за снайперисти.
По-спокойно. Приклекни.
Джими,
намери капитан Хамил и го доведи.
Какво, да отида чак там?
- Откъде да знам. Иди го намери.
Благодаря ти, глупако.
Добре тогава.
Вие поотдъхнете малко тук.
Аз ще извадя това,
дето се е пъхнало в обувката ми.
Долу оръжието!
Долу оръжието!
- По дяволите, долу оръжието!
Ще стрелям!
- Хвърлете оръжието!
Хайде, не се опъвайте!
Чисто ли е?
По дяволите!
Чисто ли е?
- Да!
От това може човек да остарее.
- Да се надяваме, че ще остареем.
Фред Хамил от 101-ва.
Джон Милър, 2-ри рейнджърски.
Благодаря.
Търсим редник Джеймс Райън.
От вашата част е.
Как беше пътят насам?
- Живописен.
Доста муниции изхабихме.
- И един от хората си загубихме.
Лейтенант,
премести тая базука отдясно на пътя!
Слушам, сър!
- И доведи Райън тука!
Райън, върви отпред.
Ето го и нашето момче.
Казах ти, че ще е скапаняк.
Редник Райън на вашите заповеди.
- Свободно.
Капитан Милър от 2-и рейнджърски
иска да говори с теб.
Оттук.
И така... поседни...
Редник, имам лоши новини за теб.
Няма лесен начин да ти ги съобщя,
затова ще говоря направо -
братята ти са мъртви.
Имаме заповед да те приберем.
Прибираш се у дома.
Божичко!
Братята ми са мъртви.
Щях да ги водя на риба след войната.
Искрено съжалявам, Джеймс.
Не мога с думи да ти опиша.
Как загинаха?
- Убити са в бой.
Не може да бъде...
Това е невъзможно!
Братята ми са в началното училище.
Ти Джеймс Райън ли си?
- Да.
Джеймс Франсис Райън от Айова?
Джеймс Фредерик Райън
от Минесота.
Това означава ли,
че братята ми са живи?
Сигурен съм, че са живи и здрави.
Но сигурен ли сте?
- Търсим друг редник Райън.
Откъде знаете?
Откъде сте сигурни?
Може неговите братя
да са живи, а моите...
Лейтенант,
простете за безпокойството.
Току-що им написах писмо.
Трябва да си ида у дома още сега.
Трябва да си ида у дома веднага!
- По-спокойно.
Къде ли е нашият Райън?
- Нямам представа.
Имате ли контакт с командира?
- В коя част е вашият Райън?
2-а рота, 506-ти полк.
Оня със счупения крак е от 506-ти.
- Да, обаче мисля, че е от 3-а.
Така ли мислиш?
Райън? Не се сещам.
Коя беше зоната ви за спускане?
- Край Виервил.
Виервил? Как се озова тук?
- И аз не знам, сър.
Обстрелваха самолета.
Пилотът искаше да се измъкне.
При скока пак ни обстрелваха. Стана
пълно объркване и се озовах тук.
Не съм виждал
никого от моята група, сър.
Някой от 2-а рота да се е изпуснал
къде е зоната?
Не, но с 2-а рота
имахме общ сборен пункт.
Покажи ми.
Хората ми са съсипани.
Тръгваме след три часа,
като се мръкне.
Не е ли останал в този град
поне един хотел с три звезди?
С чисти чаршафи
и обслужване по стаите?
А една хубава, удобна църква?
- Навити сме.
Какво се чува за офанзивата?
Брегът е обезопасен.
Проблемът е,
че Монти се бави при Кан.
Не можем да се измъкнем
докато той не е готов, така че...
Много го надцениха.
- Напълно съм съгласен.
Без Кан не може
да се превземе Сен Ло.
Сен Ло осигурява Валон.
А Валон - Шербург.
Имаме ли Шербург, имаме Париж.
- Имаме ли Париж, Берлин е наш!
И после с големия параход към дома.
Бихте ни свършили работа тук,
но оценявам задачата ви.
Наистина ли?
И аз имам двама братя.
Успех.
- Благодаря.
Казвам го от сърце.
Намерете го. Отведете го у дома.
Какво ви е на ръката?
Не знам.
Започна при Портсмът.
Когато ни качваха на парахода.
Появява се и изчезва.
Май ще трябва
да си търсите друга работа.
Тази явно не ви понася.
Какво?
Какво?
- Нищо!
Как се казваше
онова момче при Анцио?
Дето постоянно ходеше на ръце
и пееше песента за акробата?
Векио.
Точно така, Векио.
Глупавичък беше.
Пикаеше по куртките
на всички във формата на "V".
Като Векио.
- Като "Виктори" - победа.
Толкова беше нисък.
- Направо дребосък.
"Как стана рейнджър?"
Простреляха го в крака.
Така започна
да ходи по-бързо на ръце.
На ръце тичаше по-бързо от...
Векио...
Капарзо...
Когато убият един от хората ти,
казваш си, че е станало така,
за да спасиш живота
на двама, трима или десет други.
Или може би дори на стотина други.
Знаеш ли колко души
изгубих под мое командване?
Колко?
- 94.
Но това означава,
че съм спасил живота
на десет пъти повече, нали?
Може би дори 20 пъти повече?
Ето колко е просто.
Ето така...
Ето така оправдаваш избора си
между мисията и хората.
Само че този път
мисията е един човек.
Дано този Райън си заслужава.
Дано като си иде у дома
да стане лекар или изобретател.
Не бих заменил 10 Райъновци
за един Векио или един Капарзо.
Амин.
Ето виж, пак започва.
Сър, добре ли сте?
След два часа тръгваме.
Поспи малко.
Не знам как го прави.
- Кое?
Толкова лесно заспива.
Виж го само.
Щом сложи глава
на мешката, мигом е заспал.
Чиста съвест.
Как беше тая приказка? "Ако Бог
е на твоя страна, кой е на тяхната?"
"Ако Бог е за нас,
кой би могъл да е против нас?"
Аз не казах ли точно това?
Номерът да заспиш бързо
е да се мъчиш да стоиш буден.
Как така?
Когато майка ми беше стажант-лекар,
работеше до много късно вечер
и спеше през деня.
Можехме да си говорим,
само като се върнеше.
Аз лежах в кревата си
и се мъчех да не заспя,
но никога не се получаваше,
защото колкото повече се опитвах,
толкова по-бързо заспивах.
У нас това нямаше да е пречка.
Мама би ме събудила
и би дрънкала до зори.
Тази жена никога не се
уморяваше да приказва.
Денем сигурно не е могла
да вземе думата от теб.
Но понякога се прибираше по-рано
и аз се правех на заспал.
Майка ти ли?
- Да.
Заставаше на прага и ме гледаше.
И аз не отварях очи.
Знаех, че иска само
да разбере как е минал денят ми,
че се е върнала рано,
само за да поговори с мен.
А аз не помръдвах.
Продължавах да се
преструвам, че спя.
Не знам защо го правех.
Имаме само два часа.
Заспивайте.
Капитане? Сър?
Ефрейтор?
Как си? Добре ли си?
Мисля, че всичко това е
добре за мен, сър.
Нима?
Защо смяташ така?
"Войната тренира сетивата,
"призовава волята към действие,
"усъвършенства физиката,
"довежда мъжете
до тъй бърз и близък сблъсък,
"че човек е мерило за човека."
Това е начинът на Емерсън
да открива хубавата страна.
Чел ли сте Емерсън, сър?
- Да, някои творби.
А откъде сте?
Какъв сте бил преди войната?
До колко стигна банката?
Към 300 долара, сър.
Когато станат 500,
ще ти поразправя някои неща и ще си
разделим парите. Какво ще кажеш?
В такъв случай, мой дълг е, сър,
да предложа
да изчакаме да се съберат хиляда.
Ами ако не доживеем дотогава?
500?
- 500 е добре.
Дадено, сър.
- Добре.
Легни да поспиш, ефрейтор.
- Слушам, сър.
Кой има сулфатиецол?
Санитар, приятелят ми има
кръвоизлив. Трябва му турникет.
Уейд!
- Да, сър.
Виж с какво можеш да помогнеш.
- Слушам, сър!
Дръжте се, момчета. Малко остава.
Я да видим как си.
Добре.
Няма страшно, ще те оправим.
Докторът е тук.
Спокойно.
29-та прави пробив.
Скоро ще са тук.
Някой има ли плазма?
Капитане!
- Какви са сведенията?
Лейтенант Де Уинд, сър.
99-та транспортна ескадрила,
от 327-ми безмоторен полк.
Пилотирах този безмоторен самолет.
22-ма души загинаха.
Аз нямам и драскотина,
но на втория пилот не му се размина.
А къде е частта?
Кои за тези?
Хората, които докарахме,
заминаха още първата нощ.
После взеха да идват други.
По един, по двама, понякога пет-шест.
Щом се появи офицер,
събира смесена част
и веднага ги повежда.
Търсим редник Джеймс Райън.
2-а рота, 506-ти полк.
Тук ме хванахте на тясно.
Нямам представа кой къде е.
Ъпъм, провери дали
Райън не е в тази група.
Райбън, подуши този крак.
Кажи дали намирисва на сирене.
Какво?
Евреин...
Евреин!
Аз съм евреин.
Знаете ли?
Не можах да го измъкна отвътре.
Трябва крик.
- Прав си.
Звезди.
Бригаден генерал Ейменд,
заместник-командир на 101-ва.
На някой шибан гений му хрумнало
да завари
стоманени листове на дъното,
за да предпази генерала
от зенитния огън.
Естествено, забравили да ми кажат
преди да излетим.
Все едно да пилотираш товарен влак.
Здраво претоварване,
параметрите отиват по дяволите.
Едва не си счупих ръцете
в усилие да го удържа.
Отделихме се от теглещия самолет,
помъчих се да набера височина,
без да изпадне в "свредел".
Но полетяхме надолу
като метеор и ето как свършихме.
Другите безмоторници
се приземиха безпроблемно.
Но ние бяхме адски тежки.
Тревата беше мокра,
теренът - наклонен и ето на.
Двайсет и двама мъртви.
И всичко това заради генерал?
- Заради един човек.
Чести са тия случаи.
- ФУБАР.
Всички сте на прав път.
Не открих ФУБАР в немския речник.
Ъпъм!
- Да, сър?
Там има още парашутисти.
Потърси Райън.
Слушам, сър.
Не е зле да прегледате тези, сър.
Опознавателни медальони.
Повече са,
отколкото имам желание да броя.
Много тела покрих, сър.
Джаксън, започни да ги преглеждаш.
- Слушам, сър.
Ще ти помагам.
Дали малкият кретен е тук?
Ако е тук, ще го открия.
- Сигурен съм, че е тук.
Десет долара, че пръв ще го открия.
Я да ги разгледаме.
- Няма начин да го откриеш.
Смяташ ли, че е сред тях?
- Търси, пък ще видим.
Така. Гари Янико.
Бен Рубино, Майк Сесачио.
Все жабари го отнасят.
Хайде бе, друго име търся.
Я виж това приятелче.
Трябва да го намерим този.
Къде е това копеленце?
Не ги разбърквай, Джаксън.
Как ще разбера кои са проверени?
Я вземи да млъкнеш, Райбън.
Хайде да сме приятели.
- Много си нервен, бе.
Имам печеливш. Райън.
- Какво?
Погледни това, Мелиш.
Голям гений си. Риен.
Това е френско име.
Знаеш ли какво значи?
"Нищо".
Държа тройка.
- А моите са все от Ню Йорк.
Трябва ли ви помощ?
- Имам фул.
Бия те с моя кент флош.
Ама ти гледаше табелките ми.
Не е честно.
Не мога да повярвам.
Трябва ти помощ да го разчетеш ли?
Вижте го тоя нещастник.
Не са устойчиви на куршуми?
- Явно. Добре ли си?
Тоя какво има в главата си?
- Каквото вие между краката си.
Трябва да го признаеш.
- Браво, Джаксън.
Какво правите?
Всички парашутисти ви гледат!
Това не са ви чипове за покер.
Приберете ги!
Няма го тук.
Дали да не се разделим на групи,
да тръгнем през гората
като Хензел и Гретел и да го викаме?
Ще ни чуе рано или късно.
Райън!
Трудничко ще стане, капитане.
Може би местните са го виждали.
Райън. Някой познава ли Райън
от 101-ва въздушнодесантна?
Райън. Познавате ли Райън?
Редник Джеймс Райън от Айова?
Някой да познава Райън?
Хей, Джо...
Майкълсън нямаше ли един приятел
Райън от 3-а рота?
Май че да.
- Доведи го тук.
Познаваш ли редник Райън?
Ще трябва да
говорите по-високо, сър.
Не чувам!
Слухът ми се губи.
Над главата ми гръмна граната.
Ясно, ясно.
Познаваш ли редник Райън?
Кого?
Джеймс Франсис Райън.
Дайте молив и нещо за писане.
Молив, бързо!
Мъничък е, сър.
Напиши:
"Джеймс Франсис Райън,
въпросителна.
"Айова, въпросителна."
Познаваш ли го?
Прочети какво пише.
Да, познавам го, разбира се!
- Знаеш ли къде е?
Да.
Пропуснахме зоната с около 30 км
и се озовахме край някакъв
Бумвил или нещо подобно.
С него и други момчета
идвахме насам,
когато срещнахме един полковник.
Той събираше хора
за... Рамел...
- Рамел.
Да пазят някакъв мост.
Тогава го видях за последен път.
Браво! Благодаря.
Напиши: "Благодаря".
Прочети го.
Моля, няма защо.
- Съберете се при мен.
Благодаря, лейтенант.
Ние сме тук. Ето.
Рамел е на река Мердерет,
югозападно от нас.
Знаете ли нещо за този мост?
- Да.
Целта от край време е Шербург.
Не можем да настъпим към Париж
докато не превземем дълбоко пристанище.
Ромел го знае.
Ще опита да прекара танковете си
някъде през р. Мердерет.
Тогава ще ни удари по фланга
като настъпваме към Шербург.
Затова всяко село по тази река
със здрав мост струва злато.
Да тръгваме.
Капитане...
Какво е това, дявол го взел?
Радарна установка,
извадена от строя.
Май има нещо...
в самия бункер под станцията.
Виждаш ли?
- И аз така си мисля.
Какво е това?
Картечница. Вероятно "МГ-42".
Господи. От това ли са загинали?
Може нашето момче да е сред тях.
- Не, нашивките им са от 82-ра.
Не знам колко сте бързи,
но ако заобиколим, швабите
няма и да разберат, че сме били тук.
Аз казвам да заобиколим.
Чух какво казваш,
само че не можем.
Подкрепям Райбън, сър.
Ония оръдия ги отминахме.
- Оставихме ги на ВВС.
Но за една картечница те
няма да се вдигнат.
Още можем да я заобиколим.
Нашата задача е друга.
Значи така, искаш да я отминем?
И да ги оставим да избият
от засада другите след нас?
Казвам само, че е ненужен риск,
предвид целта ни, сър.
Целта ни е да спечелим войната.
Сър, имам лошо предчувствие.
Кога за последно
си имал добри предчувствия?
Трима на прибежки с прикриващ огън.
Мелиш,
ти си вдясно, аз съм в средата.
Кой е вляво?
Кой ще бяга вляво?
Добре, аз съм вляво.
- Чудесно.
Ъпъм, оставаш с Джаксън.
Ще се мотаеш отзад.
Разбрано, сър.
Атакуваме
докато му се наложи да презареди.
Тогава ще го ударим с гранати.
Я аз да тичам в средата.
- Ти пък както тичаш... Не.
Може би да тръгна вляво...
- Може би да млъкнеш?!
Райбън, масиран обстрел.
Пълнителите да са ви под ръка.
Допълнителни гранати за бегачите.
Хълмът е чист! Четирима мъртви!
Ъпъм, ела тук веднага.
Трябват ни вода и бинтове!
Вземи морфина
от резервния комплект.
Мамичката му!
Сложете сулфатиецол.
Вдигнете ми краката.
- Още сулфатиецол.
Ще се оправиш, докторе.
Как ви се струва?
Уейд,
ще те качим на санитарен кораб.
Още сулфатиецол!
- Вдигнете ми краката.
Ето, вдигнах ги.
Ъпъм, дай си манерката.
Давай!
- Натисни по-силно.
Ще се оправиш.
- Как е раната?
Дайте му морфин.
- Как е раната?
Всичко е наред.
- Как ви се струва?
Слагам ти морфин. Ето го.
- В гръбнака ли съм улучен?
Всичко е наред, Уейд.
- В гръбнака ли?
Повдигнете го. Полека.
Натиснете по-силно.
Полека, полека.
- Повдигнете го.
Дръж се, докторе, ще се оправиш.
Уейд, имаш изходна рана.
Точно над таза.
Колко е голяма дупката?
Колкото жълъд.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Притиснете раната.
Всичко е наред.
Натиснете малко по-силно!
Някоя кърви ли повече от другите?
Да, ето там. Знаеш ли какво е това?
Не.
- Ще ти поставя ръката върху нея.
Натисни там.
- Ето тази.
Господи, черният ми дроб!
Кажи какво да направим,
как да ти помогнем.
Какво да правим, Уейд? Кажи.
По дяволите.
Имам нужда от още малко морфин.
Още морфин, сър.
Сложи му.
Сложи му.
Не искам да умра.
- Уейд, слагам ти.
Хайде.
Сложи му още.
Мамо...
Мамо...
Искам да си ида у дома.
Райбън, дръж го!
Не още!
Първо, да погребе Уейд
и да отбележи гроба.
Същото и за ония парашутисти.
Съблечете го, търсете сведения.
Питай тая гадина
той ли застреля Уейд!
Няма значение.
- Има!
Я престани с тоя просташки език.
Джаксън, ранен си.
По дяволите.
Само драскотина.
- Превържи я и се преоблечи.
Огледайте наоколо.
Казва: "Моля, не стреляйте!"
- Не ме интересува какво казва.
Ще им позволите да го убият?
Това не е редно, сър.
- Можеш да му помогнеш да копае.
Какво става?
Американско.
Аз обича американско.
Параходът "Уили".
Параходът "Уили"...
Да, параходът "Уили".
Американско.
Казва, че не е довършил.
Ти си мислиш така.
Моля... Аз обича Америка.
Тип-топ, фасулска работа.
Иди паси трева, прати ме на кино.
Много ми е гот!
Бети Бууп. Егати парчето!
Бети Грейбъл. Супер крака.
Да го духа Хитлер.
Да го духа Хитлер!
Казва, че съжалява за Уейд, сър.
Съжалява.
Капитане!
Това не е редно!
Знаете го. Той е пленник.
Предаде се.
Той се предаде, сър!
Кажи му...
да върви хиляда крачки в
тази посока, да махне превръзката
и да се предаде на първата ни част.
Стига майтапи, нима го пускаме?
- Той е военнопленник, Райбън.
Не можем да го вземем с нас.
Ако по-напред
не го прибере неговият Вермахт
и не го върне обратно на фронта.
Капитане, пускате врага!
Адска глупост.
- Тук си прав.
Това да е глупост?
Да застреляш
пленник е против правилата.
Правилата си заминаха
с новия ти приятел.
Но сигурно е човешко
да се постъпи така, а, капитане?
Взимайте си нещата, тръгваме.
Чухте. Нарамвайте вещите.
Капитанът ти даде заповед.
Като заповедта
да унищожим картечницата.
Много идейно.
- Държиш се непристойно!
Велико решение беше да атакуваме.
Но какво пък, изгубихме само един.
Дано мама Райън е щастлива,
че нейният Джими
е по-ценен
отколкото двама от нашите!
А дори не сме го открили още!
Разкарай се!
- Райбън, ставай.
Вземи си вещите и в строя.
Приключих с тази мисия.
Сър!
Не обръщай гръб
на капитана си, влизай в строя.
Ако трябва,
ще лежа до живот в затвора.
Няма да те подканвам пак.
- Капитане!
Това е лудост!
- В строя!
Ще ме застреляш заради Райън?
- Не, а защото не те харесвам.
Щом иска да върви, пусни го!
Нима ще допуснете това?
Виждате ли това?
Сър, Райън е мъртъв.
- Глупости!
Сър, трябва да се намесите.
- Имам шесто чувство за тия неща.
Швабата пуснахме,
а мен ще гръмнеш.
Той е по-добър от теб.
- Стреляй тогава, гръмни ме в крака.
Ще те гръмна в голямата ти уста!
- Хайде де, дръпни спусъка.
Нямаш мярка.
- Дръпни спусъка!
Капитане, моля ви!
Колко се събра в банката за мен?
- Какво?
Страхлив кучи син!
- Чакам.
Майк, колко са вече в банката?
До колко ги докарахме?
300 долара ли?
Аз съм учител.
Преподавам английска литература
в Адли, малко градче в Пенсилвания.
Последните 11 години...
работих в гимназията "Едисон".
Напролет тренирам
отбора по бейзбол.
Да му се не види!
У дома,
като кажа на хората какво работя,
всеки го приема за нормално.
Но тук това е...
огромна,
огромна загадка.
Тъй че, явно съм се променил.
Понякога се питам
дали промяната не е толкова голяма,
че жена ми да не ме познае,
когато се прибера.
И как изобщо ще мога...
да й разправя за ден като днешния.
Райън...
Не знам нищо за него и не ме засяга.
Човекът не значи нищо за мен.
Той е само име.
Но щом това,
че ще ида в Рамел и ще го открия
ми печели правото
да се върна при жена си,
тогава това е моята задача.
Искаш да си вървиш?
Искаш да си вървиш
и да участваш в истински бой?
Добре.
Няма да те спирам.
Дори писмено разрешение ще ти дам.
Но усещам, че всеки, когото убивам,
все повече ме отдалечава от дома.
Със спомени...
за отминали дни...
в самотата ми...
ме измъчваш ти.
Сред неугасващи спомени...
стоя у дома...
отчаян.
Никой...
не може да бъде толкова тъжен.
Тъга ме обгражда...
Седя и се взирам...
Бронетранспортьор! Прикрий се!
Кой стреля? Откъде е стрелбата?
Да ги обходим отдясно!
Отдясно!
Внимавайте, може да не са мъртви!
Ние сме от 101-ва! Излизаме.
Разузнавателна единица
от 2-ра СС танкова дивизия.
Очаквахме ги и ето, че се появиха.
Капитан Милър,
3-а рота, 2-ри рейнджърски.
Ефрейтор Хендерсън, 5-а рота, 501-ви.
Райън, първа рота от 506-ти.
- Тойнби, трета рота от 506-ти.
Джеймс Франсис Райън?
- Тъй вярно, сър. Как познахте?
Здравата са ви ударили.
Бяха няколко малки части.
Взеха ни здравето с техните оръдия.
Ако вие сте подкреплението ни,
ще подам оплакване.
Имаш пълно основание.
Кой е командващият офицер?
Трябваше да е капитан Дженингс.
Сега най-високият ни чин е ефрейтор.
А вие защо сте тук?
Тук сме заради него. За Райън.
- Заради мен ли, сър?
Джеймс Франсис Райън от Айова?
Тъй вярно, от Пейтън, Айова.
За какво става дума?
Братята ти са убити в бой.
Кои точно?
Всичките.
Сигурен ли сте?
Да, за жалост.
Може би ти е нужно време?
Ако има място,
където искаш да идеш...
Какво става?
- Райън е изгубил братята си.
Кой брат?
- Всичките.
Вие...
Дойдохте тук да ми го съобщите?
Отиваш си у дома.
Имаме заповед да те приберем.
Да ме приберете?
Ефрейтор Хендерсън, съжалявам,
че още намалявам хората ви.
Има ли новини
кога се очаква подкреплението?
Не, не знаем какво става на юг.
Моите заповеди
са да не напускам поста си.
Разбирам, но новата заповед
променя нещата.
Не виждам как ги променя.
Така твърди Главнокомандващият.
Трябва да
удържим моста на всяка цена.
Самолетите ни разрушиха
всички мостове по реката.
Освен два - при Валон и този.
Превземат ли ги германците,
губим плацдарм.
Ако частта ти иска да остане,
добре, но ти приключи тук.
Не мога да си тръгна...
- Имаш три минути да се приготвиш.
Ами те, сър?
- Ей, задник!
Двама от нашите загинаха,
докато те търсихме.
Сър?
- Вярно е.
Как се казваха?
Ъруин Уейд и Ейдриън Капарзо.
Няма смисъл.
Няма никакъв смисъл, сър.
С какво съм заслужил да си ида?
Защо не някой от тях? И те
са имали тежки сражения като мен.
Това ли да кажат на майка ти,
като й изпратят
още едно сгънато знаме?
Кажете й, че сте ме намерили
при единствените братя,
които ми останаха.
За нищо на света
няма да ги изоставя.
Вярвам, че тя ще разбере.
Няма да напусна този мост.
Какво ще наредите?
Сержант,
прекосихме чудновата граница.
Светът ни зави към сюрреализма.
- Очевидно, но въпросът си остава.
Не знам. Ти какво мислиш?
Не ви трябва да знаете какво мисля.
Не, Майк, настоявам да знам.
От една страна смятам,
че Райън е прав.
С какво го е заслужил?
Ако иска,
да остане, а ние да си отиваме.
Да.
Но друга част от мен си мисли:
ами ако останем
и по някакво чудо се отървем живи?
Един ден, като си припомняме
всичко ще решим,
че спасяването на редник Райън
е била единствената ни
човешка постъпка в този хаос.
Ето това си мисля, сър.
Както казахте, капитане,
успеем ли, всичките
печелим правото да се приберем.
Ех, братко...
Това е всичко.
Две 30-калиброви картечници,
17 гранати, 11 противотанкови мини,
две базуки, но ни останаха
само 8 ленти патрони.
И различни дребни оръжия.
Имахме и 60-мм минохвъргачка,
но я извадиха от строя.
А защо не прашки,
ако докарат танкове?
Което със сигурност ще стане.
- Какво мислите, сър?
Ще се опитат
да ни обходят по фланговете.
Освен ако не се опитаме
да ги подмамим по главния път,
между тия две сгради,
за да са като в гърло на бутилка.
Да унищожим танк?
- Ако можем.
Ще го превърнем
в 60-тонна барикада.
Да не им позволяваме струпване.
Удряме ги здраво
и отстъпваме към моста.
Едната картечница - огън отдолу,
другата ще ги трепе отгоре.
Точно това е идеята.
Джаксън, ще те
разположим в камбанарията.
Слушам, сър.
- Ще ти дам компания, ако имаш нужда.
Да, не ми е излишна компания.
Във вид на
30-ти калиброва с хиляда ленти.
Паркър,
открива ти се поле за действие.
Не е лоша идея, капитане.
Стига да привлечем танка
на главния път.
Как смятате да го постигнем?
Райбън е прав.
Както изтъкна колегата,
разполагаме само с прашки.
Та как ще спрем танка,
ако го прилъжем насам?
Ще му пуснем заек,
за да го подгони.
Можем да ударим веригите.
Но с какво?
С лепкава бомба да речем.
- Какво е пък това?
Това сега ли си го измислихте?
- Не, има го в полевия наръчник.
Изчерпали сме наръчниците, сър.
Защо не ни осветлите?
Имате ли тротил
или експлозивна смес "Б"?
Това имаме достатъчно. Експлозив има
зареден да взриви моста два пъти.
Значи можеш да отделиш малко.
Взима се
стандартен войнишки чорап,
натъпква се с експлозивна смес,
колкото поеме,
поставя се обикновен фитил,
после цялото се потапя в грес.
Като я хвърлиш, се залепя.
Бомба, която се лепи,
т.е. лепкава бомба.
Ако знаете по-добър начин
да се разбият вериги, слушам ви.
Този е добър.
Сега и чорапите ще си дадем.
Изтегли я.
Избери място
да се кръстосаш с огъня от кулата.
Оттук покривам сектор от 90 градуса.
Внимателно!
- Ето!
Ето ги мините.
Като се има предвид
какво можем да направим,
тази предна картечница не е
на особено добра стрелкова позиция.
А тази позиция тук...
Това е Аламо.
Ако ни изтласкат,
последният жив взривява моста.
Възпламенителят
е с 30-секундно закъснение,
тъй че последният жив
да не се мотае, ако му се живее.
Капитане?
А моето място къде е?
Най-много на две крачки от мен.
Не подлежи на обсъждане.
Ще донеса муниции.
Ела с мен.
Ъпъм, чуй какво ще ти кажа.
- Да.
Слушаш ли ме?
- Да.
Ще сменяме позиции
и ще отстъпваме на поразия.
Ти ще си пъргавелкото с мунициите.
Иначе сме мъртви.
Добре.
- Ясно ли е?
Пъргавелкото с мунициите.
- Добре ли си?
Като слязох от кораба,
раздаваха стекове с цигари.
А аз казах "Не пуша".
Бива си я ситуацията, а?
- Невероятна.
Ето... Фраш от Улава Бъркотия и
Абсолютен Риск.
Разбра го, нали?
- Разбрах...
ФУБАР...
Страхотно представление ще е.
По-спокойно.
Кой пее, сър?
- Едит Пиаф.
Защо е толкова разстроена?
Любимият й я изоставил,
но тя все още вижда лицето му,
където и да иде.
Това наистина разстройва.
Дори самият живот има твоето лице.
Сънувам, че съм в прегръдките ти.
Чакай, това го пя вече.
- То е припев.
Шепнеш нежно в ухото ми.
Изричаш неща,
които ме карат да затворя очи.
И от това се чувствам прекрасно.
Ъпъм,
честно казано
постоянно се възбуждам от теб.
Прекрасно.
Песента е много меланхолична.
Един ден ти си тръгна от мен
и отчаянието не ме напусна.
Виждам те навсякъде -
по небето и по земята.
Още малко такива песни и
няма нужда швабите да ме стрелят.
Сам ще си прережа вените.
Странна птица си ти, Ъпъм.
- Съжалявам. Заради Едит е.
Знаеш ли
за какво ми напомня тази песен?
За това какво ми каза госпожа
Трубовиц преди лагера.
"Не ме докосвай"?
Не. Госпожа Трубовиц е съпруга
на управителя на сградата ни.
Дойде да пазарува при мама.
Мерките й са поне 44 ЕЕ.
Циците й са гигантски.
- Това се казва огромно.
Аз я убедих,
че ще й стане мярка 42 Д.
И тъй, двамата сме в пробната.
Тя се опитва да се напъха
в корсет с банели.
Цялата прелива от него.
Прекрасно е.
Тя забеляза, че ерекцията
ми е като Статуята на свободата.
Тогава ми каза: "Успокой се, Ричард.
"Като си там,
"ако си притеснен или уплашен,
"затвори очи и си мисли
за тези неща. Разбра ли ме?"
И аз отвърнах: "Да, госпожо."
Добре ли сте, сър?
Просто си тактувам.
Вярно ли е,
че у дома сте били учител?
Да.
Не бих могъл да върша това.
Като знам как с братята ми
правехме учителите на маймуни...
Имах хиляда хлапета като теб.
Не мога да си представя
лицата на братята ми.
Опитвам се, но не мога.
Случвало ли ви се е?
Трябва да ги видиш в контекст.
Какво значи това?
Мисли за нещо конкретно,
за нещо, което сте правили заедно.
Когато си мисля за дома,
си представям нещо конкретно.
Хамакът в задния ни двор.
Жена ми, която подрязва розите,
с работните ми ръкавици.
Веднъж двама от братята ми
ме събудиха посред нощ.
Казаха, че имат изненада за мен.
Заведоха ме в хамбара.
Там беше Дан, най-големият ми брат.
С Алис... Алис Джардин.
Представете си момиче, което
е падало с главата надолу от дърво
и лицето му
е блъскало всеки клон - това е тя.
Дан й беше свалил блузата
и се мъчеше да й махне сутиена.
Внезапно Шон извика:
"Дани,
ти си млад човек, не прави това!"
Щом го чу, Алис Джардин писна
и хукна да бяга от хамбара,
но блузката й още бе над главата,
та се блъсна в стената и се трупира.
Дан адски ни се ядоса.
Понечи да ни подгони,
но Алис беше в безсъзнание.
Трябваше да я свести някак.
Хвана я за крака и я потътри.
Грабна една лопата
и замахна към Шон.
А Шон го попита: "Защо
ще ме удряш? Направих ти услуга."
Това още повече ядоса Дан
и той размаха лопатата.
Но тя му се изплъзна,
удари един газов фенер,
той избухна и едва
не вдигна целия хамбар във въздуха.
На другия ден
Дан замина за тренировъчния лагер.
За последен път бяхме заедно.
Беше преди две години.
Разкажете ми за жена ви и розите.
Няма.
Това си го пазя само за мен.
Врагове от изток!
Вижда два танка "Тигър"
и два средни танка.
Пехота...
Над 50 души.
Разпръснете се!
Райбън, заеми се със заека.
Ъпъм, прикрий се.
Мелиш и Хендерсън,
готови за стрелба!
Проверете мунициите си!
- Късмет, Райбън.
Нямам нужда,
аз съм си роден с късмет.
Един от пет е трасиращ, нали?
- Да, но насочва и двете страни.
Трябва да има свободно движение.
Ъпъм! Побързай!
Ефрейтор Ъпъм?
- Да, сър.
На тази позиция нямаме
30-калиброва картечница.
Тези муниции
са за Мелиш и Джаксън.
Да, сър.
Ъпъм!
Джаксън си има. Върви при Мелиш.
Не знам дали
се хванаха на въдицата.
Имаш ли още дъвка?
Танковете не се вързаха.
Пехотата се придвижва наляво.
Мина бронетранспортьор
с около 20 души.
Мелиш, Хендерсън!
Сменете позицията!
Пали бързо!
Ти! Пали!
30 пехотинци по десния фланг!
Намерете пролука и ги спрете!
Смени позицията!
Чисто!
Шваби!
Десният фланг!
Залегни! Долу!
Ъпъм! 30-калиброви! Бързо!
Намери капитана! Флангът се огъва!
Върти оръдието!
Още може да стреля!
Не, Райън, долу! Залегни!
Разкарай се от мен!
Добре ли си?
- Разкарай се!
Добре съм, капитане. Благодаря.
Качете се и пъхнете граната вътре!
Граната!
20-милиметрово оръдие!
Унищожете го!
Тежко оръдие в прикритие!
Нямам прицел!
Танк!
Цел на позиция 8 ч. ниско!
- По дяволите!
Боже, дай ми сили.
Хайде! Сменяме позицията!
Хайде!
Ъпъм! Намери прикритие!
Свърших 30-калибровите.
Боже, благослови силата ми,
която учи ръцете ми да воюват.
Моя доброта и моя крепост...
Моя кула и избавление...
Мой щит и упование...
Паркър! Махай се!
20-милиметровото е смърт за нас.
Трябва да го обходим някакси.
Ще заема позиция на високото.
Ъпъм! Муниции, дявол го взел.
Засякох. Имаш ли 30-ти калибър?
Свърших ги.
- По дяволите.
Свърших патроните! Някой има ли?
О, Боже! О, Боже!
Тъпо копеле!
Нека спрем! Послушай ме! Спри!
Копеле!
Копеле! Копеле!
Копеле!
Свърших ги.
- 60-милиметровите.
Може да ги използваме без тръба.
- Как?
Удряш по детонатора и мяташ.
Отиваме на Аламо!
Аламо!
Ние поемаме! Вие се оттеглете!
Последвайте ни бързо!
- Щом свършим работата!
Сменяме позицията.
Зареди!
Давай!
Махнете се от моста! Взривяваме го!
Сержант! Майк, добре ли си?
Просто ми излезе въздухът.
- Прикрий се!
Взривяваме моста!
Давай!
"Тигър" прекосява моста.
Капитане!
Капитане, къде? Върнете се!
Дръжте се!
Санитар!
Санитар! Има ли санитар?
Щурмови самолети, сър, "П-51".
Ангели-спасители.
Какво, сър?
Джеймс, искам да заслужиш това.
Заслужи го!
Скъпа госпожо Райън,
С чувство на огромна радост
ви съобщавам,
че синът ви, редник Джеймс Райън
е жив и здрав
и напусна фронта в Европа,
за да се прибере у дома.
Според рапортите Джеймс е
изпълнил смело войнския си дълг
и се е сражавал
упорито и самоотвержено,
дори след като е узнал
за загубата
на семейството ви в тази кампания
за освобождаване
на света от тиранията.
С огромно задоволство
се присъединявам
към всички от армията ни
и цялата благодарна нация
в пожеланията
за дълъг и щастлив живот
редом с вашия Джеймс.
Нищо, дори благополучното
завръщане на любимия син,
не може да компенсира вас и
хилядите американски семейства,
преживели огромна
загуба в тази трагична война.
Ще споделя с вас
думите, които ме крепиха
през тези нощи
на опасности и болка.
Цитирам:
"Моля се Бог
"да ви подкрепи
в тази голяма трагедия
"и да ви остави само скъпия спомен
за обичните ви чеда
"и дължимата ви гордост,
"че сте принесли тъй скъпа жертва
"пред олтара на свободата.
Ейбрахам Линкълн".
С искрено уважение,
генерал Джордж Маршал,
Главнокомандващ.
Семейството ми е тук днес.
Искаха да дойдат с мен.
Честно казано,
не знаех как ще се почувствам тук.
Всеки ден си мисля за онова,
което ми каза тогава на моста.
Старах се да
живея по най-добрия начин.
Надявам се, че това е достатъчно.
Дано поне в твоите очи
съм заслужил онова,
което всички вие сторихте за мен.
Джеймс...
Капитан Джон Х. Милър.
Кажи ми, че водих достоен живот.
Какво?
Кажи ми, че съм добър човек.
Такъв си.
Субтитри и редакция:
BEST RIPPER
Тайминг: h3adsho7