Tip:
Highlight text to annotate it
X
Х И Щ Н И Ц И
Успокой се.
- Майната ти!
Веднага!
- Майната ти!
Парашутът не се е отворил.
Сам е!
- Как разбра?
Спри да стреляш, моля.
Стреляш по грешните хора.
Как да съм сигурен?
Иначе нямаше да
водим този разговор.
Добре.
Ще ми покажеш ли правилните?
Аз съм Николай.
Кое е последното
нещо, което си спомняш?
Войната.
Бях в Чечения.
Тогава се появи светлината...
И когато се събудих...
- Падаше.
И при мен беше така. Бях в Баха.
След това имаше светлина и...
Къде сме?
Може би тя знае.
Ще свалиш ли оръжието си?
Не съм била в тази
джунгла, а съм била в повечето.
Мислиш ли, че сме в Азия?
Или може би в Африка?
Твърде е топло за
това време на годината.
Топографията е изцяло грешна.
Може да сме в Амазонка.
Видях още парашути.
Къде?
- Защо да ти казвам?
За да разбера, кой ме е
изхвърлил от скапания самолет.
Помниш ли самолета?
Събудих се докато падах. А ти?
- И аз така.
Военен ли си?
- Не точно.
Копеле!
С него ли сте?
- Не.
Защо не си гледате работата?
- В момента имаме по-голям проблем.
Както кажеш, шефке.
Ще приключим започнатото.
Сила и численост, а?
- Нещо такова.
Може би трябва да
отидем до оня на дървото.
Помощ! По дяволите!
Помощ!
Ехо?
Заседнах с парашута на шибано дърво!
- Защо не вземеш да млъкнеш?
Слава Богу!
Спри да мърдаш, ще счупиш клона!
- Имаш ли нещо, с което да те свалим?
Не, нямам.
Някой да има въже?
- Направете нещо!
Помощ!
- Щеше да отнеме много време.
Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм доктор.
Бях на път за работа...
Някой ще ми каже ли
какво става тук, по дяволите?
Задникът ти е жесток.
Погледнете!
Мътните ме взели!
Кой е този, по дяволите?
Какво е това?
Кой би направил подобно нещо?
- Които и да са... събират трофеи.
Моят народ вярва, че с повече
трофеи ставаш по-уважаван.
Както кажеш.
Това е изпитание. Искат да видят
как се справяме под напрежение.
Ако е тест, то не е военен.
И сме напълно непознати.
Нещо друго е.
- Може би сме в Тихуана и искат откуп.
Отвличат ви и ви
слагат във варел с нафта.
Ако откупът не
се плати, ви подпалват.
Чувал съм истории за
всякакви експерименти.
Дават ти наркотици и те оставят.
- Не са наркотици.
Няма странични ефекти,
като парализа или замъглено зрение.
Може да е психологически експеримент.
Ами ако сме мъртви?
Щяха да ме екзекутират след 2 дни.
- Аз бях на война.
Аз също.
Ние сме в адът!
Чувал съм, че не ти трябва
парашут, за да отидеш там.
Няма значение защо и как се е случило.
Тук сме и въпроса е как да се измъкнем.
Къде отиваш?
- Някъде на по-високо.
Трябва да стоим заедно.
Тогава ме последвайте.
Не бих го пипал.
Силно отровно е.
Гледай да не се нараниш,
защото ще те парализира напълно.
Мерси.
Ще ти пазя гърба.
Спечели си приятел.
Трябва да починем.
- Почивайте тогава.
И на теб няма да ти е излишна.
Имаш ли си име?
Искаш да се правиш
на бой скаут? Чудесно.
Ще ме следвате - добре.
Но няма да направя това.
Сам се справям по-добре.
- Искаш ли да видиш нещо странно?
Не само това е
странно, но и слънцето.
Имаме голям проблем.
- Какво за слънцето?
Откакто сме тук не е помръдвало.
Според теб, какво
всъщност става тук?
Според мен?
Спецназ - Руският отряд "Алфа".
Наркокартел
Отряд на смъртта от Сиера Леоне.
Якудза - "групата на насилието".
Издирван от ФБР.
Неговото място не е тук.
Място за какво?
Бих предположил, че сме избрани.
Ами ти?
Какво за мен?
Познаваш джунглата, познаваш хората.
Предполагам, че си военен.
Или си наемник.
- Проблем ли имаш с това?
Засега не.
- Чудесно.
Бил е пуснат тук.
Също като нас.
Не точно като нас.
Каза, че сме избрани.
Но за какво?
По дяволите!
Добре изглеждаш там, шефе.
Внимавайте!
Помощ!
10 часа!
100 метра разстояние!
Стреляй!
- Няма нужда.
Какво?
Задействахме капана на мъртвец.
Съдейки по степента на
разлагане, е мъртъв от две седмици.
Заел е позиция тук.
Стрелял е във всички посоки.
Това е било последна защита.
Специални части на САЩ.
Странно.
Бил е разпределен в Афганистан.
Явно е бил тук и
ни е залагал капани.
Не са били за нас.
Ловувал е нещо много по-голямо.
По-голямо?
- Капанът беше падащо дърво.
За да събори животното, трябва да е
пет пъти по тежко от самото животно.
Но то е избегнало
капанът и е сторило това.
Да вървим.
Какво има?
Нищо.
Трябва ни друг план!
Къде отиваме?
- Някой ни е довел тук.
Трябва да има начин да се махнем.
Какво, по дяволите?
Майната му!
Искам пистолет!
Хайде, имаш цели два!
Някой да ми даде един!
Руснакът има цяла картечница!
Дай ми оръжие, брато!
Дай ми го веднага!
Дай ми го!
Готов съм да умра.
А ти?
Помощ!
Майната ти!
Изглеждаш добре там, шефче.
Бягай!
Значи просто си тръгнаха?
Не, бяха призовани.
Всеки да си провери амунициите.
Трябва да ги пестим.
Презаредете!
Извинявай, какво става тук?
Ловуват ни.
Клетката, войникът... ние.
Всички сме тук за една цел.
Тази планета е ловен
резерват, а ние сме дивечът.
Ако не сте разбрали, току-що
разбраха позицията ни.
Изпратиха кучета,
точно както ние ловуваме.
Наблюдаваха ни и ни разделиха.
Изпробваха ни.
От къде знаеш?
Защото това бих направил и аз.
Чудесно!
- Чакайте!
Само седем сме.
- Помощ!
Помощ!
Помощ!
Чакай!
- Какво?
Това е капан.
Дявол да ме вземе!
Помощ!
Ранен е лошо и
го карат да страда.
Докато му изтече кръвта.
Карат го да моли за помощ.
Капанът се задейства и
убиват притеклите се на помощ.
Знам го, защото съм правил същото.
Не ни трябва, нали?
Вижте го!
Свършен е.
Нищо не можем да направим за него.
Нали?
Ще го оставим.
- Не можем.
Тогава го спаси.
Помощ!
Помощ!
Какво ще правим?
- Ще отидем на по-високо място.
Изоставени сме на чужда планета и ще
се спасим, ако продължим да вървим?
Така ловуват.
Това е неговата джунгла,
неговата игра, собствените му правила.
Побегнеш ли - мъртъв си.
Какъв е другият вариант?
- Да разберем с кого си имаме работа.
Кучешките следи сочат натам.
Ще тръгнем след тях.
Не сме единствения дивеч тук.
Какво е това нещо, по дяволите?
- Трябва веднага да се махаме!
Къде е войничето?
Изостави ни.
То е тук!
Бягайте!
Измами ни!
Нарочни ни заведе до
лагера му и изчака да ни атакува.
Бяхме примамката.
Трябваше да знам противника ни.
Вече знам.
- Човек умря, заради теб!
Сутринта беше готов да го убиеш.
- Но вече не сме сутрин, нали?
Поне не умря напразно?
- И защо?
За да разбереш, какво е
чувството да ти сритат задника ли?
Разбрах, че са повече от един!
Че използват енергийни оръжия.
Че използват някакъв вид камуфлаж.
Че са по-големи и по-силни от нас!
Но са и тромави.
Излагай само себе си на риск!
Искаш да останеш сам?
Готово.
- Защо не им кажеш истината?
Не знам за какво говориш.
- Начина, по който погледна онова нещо.
Тя знае какво представлява.
Нали?
Не знаем как се наричат.
В Гватемала през 87-ма, специален
отряд навлязъл в джунглата.
Шест добре обучени командоси,
но само единият оцелял.
На разпита разказва,
че се сблъскали с нещо.
Дал им детайлно описание.
Приличало на вързаното същество.
Имало камуфлаж, който пречупвал
светлината и го правило почти невидимо.
Имало и инфрачервено зрение.
Имало е топлинни сензори и
са използвали кал, за да ги блокират.
Така са го убили.
Ловува ни и ни убива един по един.
Независимо какви са,
от къде са, ние ще ги избием.
Ще установим защитен периметър.
Да изглежда, че се задържаме.
Това ще ги доведе при нас.
Ще ги съберем на едно
място и ще стреляме на месо.
Възможно е, но
не мога да се справя сам.
Знаеш ли какво ще
направя, ако се прибера?
Ще изсмъркам всичкия кокаин и
ще изнасиля всичките мацки на света.
Колко е часът?
Пет часът.
Време е за мацки.
Разбираш ли?
Да, напълно.
"Пет часът".
"Време е за мацки".
Стой настрана от него.
- Добре.
Още ли си ядосана?
- Върви по дяволите!
Разликата между нас е,
че и двамата правим едно и също нещо.
Само че ти го правиш за страната си.
Какво се е случило с теб?
Какво те е объркало толкова?
Ловът на хора не
може да се сравнява с нищо друго.
Ловуваш ли достатъчно
дълго, започва да ти харесва.
Вече не ти прави
впечатление какво ловуваш.
Доста поетично.
Сам ли го измисли?
Всъщност, не.
Казал го е Хемингуей.
Мисля, че ги видях.
Трябва да им привлечем вниманието.
Здравей, док?
Сетих се с какво може да си полезен.
Стреляйте!
Застреляйте го!
Вървете по дяволите, всички!
Мъртво ли е?
Защо не провериш?
- По дяволите!
Това е съществото от клетката.
- Помислило е, че сме го пуснали тук.
Пропуснала съм!
Насам!
Насам!
Насам!
Какво си ти, по дяволите!
Жив.
Говорите много високо.
Усетих ви още когато пристигнахте.
Щом аз ви усещам и
ви чувам, значи и те могат.
Задава се буря.
Елате.
Почакай.
Кой си ти?
Аз съм този, който се измъкна!
И с който шега не бива.
Хайде.
Усетете живота на това място.
Къде сме?
- Изоставена пробивна сонда.
Машините не работят,
но генератора е наред.
Каква дупка!
- Тук ли живееш?
Не, това е лятната ми вила.
Зимата съм на Ривиерата.
Училищата са по-хубави там.
А мъжете...
Между другото - добре дошли.
- Как си оцелял?
Събирах каквото можех,
когато можех от където ми паднеше.
Те...
И вас ли ви пуснаха тук?
Да.
Много са бързи.
Добре, ще им кажа.
Остави го, моля.
Има хора, който не обичат
да им се ровят из нещата.
Това е важно.
Блокира топлинните им сензори.
Копелета!
Убивал ли си някое от тях?
Убих две.
Може и три.
Не си спомням.
Има два вида хищници на планетата.
Подобни са, но в същото време различни.
Нещо като кучетата и вълците.
По-големите ловуват по-малките.
Предполагам,
че е някаква стара вражда.
И ловуват само за забавление?
- Да.
Водят нов дивеч сезон след сезон.
Водят ги, ловуват ги и ги убиват.
От кога си тук?
От седем сезона.
Какво? От десет?
Когато някой от нас убие
един от тях, тогава става интересно.
Те се учат...
Адаптират се.
Развиват нови сетива. На следващият
сезон се връщат, винаги по трима.
Бронята им е еднаква, но
оръжията не са. Идват с нова тактика.
Удивително е...
- Значи еволюират.
Превръщат се
в универсални убийци.
Каза, че всеки сезон се връщат.
Как?
- Имат кораб.
Кораб?
- На 20 метра от лагера им.
Казах ти, че не са го видели.
- Бил си там?
Можеше да ни помогнеш.
Как да ги убием?
- Както успеете.
Трябва да имат слаби място.
- Нямат много.
Искате да оцелеете - криете
се и си оставате там.
Как да се махнем от планетата?
- Не можете.
Десет сезона! Първите
три вървях само в една посока.
Опитвах се да
стигна края на резервата.
Нека ви кажа нещо - няма край!
Какво знаеш за този кораб?
Нека помисля.
Това е гениална идея.
Досега не ми е хрумвало
да им открадна кораба.
Но не мога да го пилотирам.
Те сигурно могат.
Знаеш ли как се пилотира?
- Ще се опитам.
Е...
Време е за сън.
Пазете тишина, защото ще ни чуят.
Водата е там.
Вземете си.
Какво е това?
- Децата ми.
Това е Николай, а това Саша.
Това жена ти ли е?
- Не, сестра ми.
Това е старо.
Много старо.
Значи ловуват от дълго време.
- Говориш английски?
Да.
- Защо не каза нещо по-рано?
Защото съм много приказлив.
Мерси.
Знаеш ли какво
правех преди отвличането?
Исак - моят партньор беше убит.
Можех да направя нещо,
но щяха да убият и мен.
Затова гледах как умира пред очите ми.
Искаше ми се да дръпна спусъкът.
- Какво ще правиш, ако се измъкнем?
Каза, че сме избрани.
Но избрани за какво?
Ние също сме хищници.
Точно като тях.
Чудовища на собственият си свят.
Готов ли си да се върнеш наистина?
- Да.
Ще откраднем кораба.
- Случайно да можеш да го пилотираш?
Не. Но онова нещо в
лагера им със сигурност може.
Ще направи всички,
стига да го освободим.
Врагът на моят враг...
- Не го прави твой приятел.
Как ще го наречем?
Пушек!
Иска да ни обере!
Трябва да има изход!
Трябваше да ме послушаш!
Казах ти, но ти не повярва!
Още шест човека!
Едвам оцелявам с теб!
И сам едвам оцелявам!
Какво?
- Сбогувай се с приятеля си!
В моята бърлога сте, мръсници!
Наведете се!
Не можа да я отвориш!
- Аз и не исках, задник!
Викам подкрепление.
Отваряй, задник!
Най-после ме намери.
Какво те забави толкова?
Не се отваря!
Дявол да те вземе!
Играе си с нас.
Хора?
Мамка му!
Помощ!
Помощ!
Не мога да ви стигна.
Не ме оставяйте тук.
Да вървим!
Само това ли можеш?
Убихме го!
Убихме го!
Направихме го!
Кой е шефа сега, негоднико!
Дай да те видим, мръснико!
Хора!
Не!
Господи, не!
Да приключваме вече!
Хайде, почти стигнахме!
По дяволите!
Мамка му!
Да му се не види!
Един сантиметър и щеше
да ми пререже главната артерия.
Днес е щастливият ми ден.
- Не, не е. Капанът не е смъртоносен.
Създаден е да осакатява.
Вече само ще ни пречи.
Все още мога да ходя.
Господи!
Не може.
Свършено е с него.
Само ще ни забави.
- Не, не!
Не може да ме оставите тук!
Не можете!
Имам семейство!
Имам деца!
Съжалявам.
Трябва да тръгваме.
- Ще ме вземете с вас!
Двамата с теб можем да избягаме.
Ще го използваме за капан.
Ще се приближи, за да вземе трофей.
Това е последният ни шанс.
Не е правилно, той е един от нас!
- Точно на това разчитат те.
Искат да изпитаме съжаление.
Да сме човечни.
А ти какъв си?
- Жив.
Струва ли си?
- Моля ви, вземете ме!
Тръгвай!
Трябваше да тръгнеш с него.
- Знам.
Искам да се махна от планетата.
Разбираш ли ме?
Ще те освободя.
А ти ще ме заведеш до кораба.
Корабът.
Разбираш ме, нали?
Господи!
- Съжалявам.
Още не сме мъртви.
Успял е.
Би ли го направила отново?
Щеше ли направиш същия избор?
Да.
Благодаря ти.
Когато моментът настъпи
ще убия и двама ни.
Обещавам ти да е бързо.
Не, няма да е бързо.
Не!
Точно така.
Това е невротоксин.
Среща се доста често тук.
Не се притеснявай, не е смъртоносен.
Ще усещаш всичко.
Сигурно сега разбра,
че са ме избрали.
Не се усетихте през цялото време.
Наблюдавах ви...
Печелих доверието ви.
Не виждахте
какъв съм всъщност.
Но на Земята съм един убиец.
Един ненормалник!
Но тук, сред останалите чудовища,
съм напълно нормален.
Харесва ми това място.
Искам да остана.
Върна се!
- Изпуснах си превоза.
Слава Богу!
Помогни ни да се измъкнем!
Парализирана е. Той й даде
нещо, от което се парализира.
Хайде.
Не можах да се погрижа за теб.
Трябва сама да се пазиш.
Ще се махнем от тук.
Какво мислиш?
Не мислех, че ще се върнеш.
Но тя...
нито за миг не се усъмни в теб.
Дължа ти извинение.
Оказа се, че си добър човек.
Не, не съм добър.
Но съм бърз.
Ела.
Моля те, не ме убивай!
- Няма.
Аз съм избраният от вас!
Хайде, идвай!
Убий ме!
По дяволите!
Мъртво ли е?
- Да.
Аз съм Ройс.
Приятно ми е, Ройс.
Аз съм Изабела.
Да потърсим начин да се
махнем от тази скапана планета!